Решение по дело №997/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 325
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20201720200997
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 325                               07.08.2020г.                            Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                         ІІ нак. състав

На двадесет и девети юли                                                       Година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                               Председател: П. Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00997 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 1920а-657 от 15.04.2020 г. (НП), издадено от директора на ОД на МВР Перник, с което на А.Х.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр) за това, че е нарушила въведена със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, да не се посещават паркове на открити обществени места, седейки на пейка  в парк „Кракра Пернишки” в гр. Перник, с което виновно е нарушила чл. 63, ал.1 от ЗЗдр.

Жалбоподателката А.Х.Ц. моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не участва в хода на съдебното производство, което е разгледано в хипотезата на чл. 61, ал.2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

Във връзка с разпространението на вируса COVID-19 на територията на РБългария, на основание чл. 63, ал.1 от ЗЗдр и чл. 2 от Закона за мерките  и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (Загл. обн. ДВ бр.28/2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор издал поредица от заповеди, с които въвел временни противоепидемични мерки за територията на страната.

На 09.04.2020 г., около 13:45 часа  св. П.В.П. мл.полицейски инспектор в  ОД на МВР Перник извършила обход на паркове и градски градини в гр. Перник във връзка със спазването на противоепидемичните мерки, въведени със заповеди на министъра на здравеопозването, издадени по повод обявеното в страната извънредно положение. В градинката между ул. Радомир и ул. Св.св.Кирил и Методий видяла седящата на пейка А.Х.Ц.. Преценила, че жалбоподателката е нарушил въведената противоепидемична мярка със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, а именно посетила е парк на открито обществено место, за което съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 706641 от 09.04.2020 г., което квалифицирала като нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр

В 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН  от страна на А.Х.Ц. не били депозирани допълнителни писмени възражения по констатациите на акта.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 1920а-657 от 15.04.2020 г., в което приел направената квалификация на нарушението по чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, за което на основание чл. 209а, ал.1 от същия закон наложил на жалбоподателката  административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Процесното НП било връчена но А.Ц. на 18.06.2020 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН бл. № 706641 от 09.04.2020 г. и заповед  № 313з-629 от 30.03.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник, които кореспондират със свидетелските показания на П.В.П., която разпитана в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.

От правна страна:

АУАН е съставен  от материално и териториално компетентно лице по смисъла на чл. 209а, ал.3 от ЗЗдр, с оглед приложената по делото заповед № 313з-629 от 30.03.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на чл. 209а, ал.4 от ЗЗдр.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6  от ЗАНН, свързани с  описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и посочване на релевантните норми, които са нарушени, което е довело до опорочаване на административнонаказателното производство и до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, предвид следното:

В АУАН и в НП е посочено, че  А.Ц. е привлечена към административнонаказателна отговорност за нарушение  на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр. Тази разпоредба гласи следното: „При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1 от ЗЗдр  с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка”, т.е. същата не поставя изискване за определено поведение, с което деецът е следвало да се съобрази. Това неправилно квалифициране на деянието, т. е обвинение по текст, който не може да бъде нарушен от който и да е гражданин, защото няма предписано поведение, води до нарушаване на материалния закон. Вярно е, че в АУАН и НП при описание на деянието е посочено, че с поведението си жалбоподателката е нарушила Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, но същата не е  изведена като част от правната квалификацията на деянието, като не е конкретизирана и съответната релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е било нарушено от лицето.

На следващо място при  квалификацията на нарушението нито актосъставителя, нито АНО са посочили като част от нея и разпоредбата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр. Предвид нейното бланкетно съдържание, а именно: „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв” и препращането й към други нормативни актове, в случая заповедите на министъра на здравеопазването, то последните също задължително е следвало  да се  посочат  при правното квалифициране на нарушението, както и какви са съответните предприети  противоепидемични мерки, които са нарушени.

Посочване на правната квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен това следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие.

На следващо място, видно от съдържанието на АУАН и НП, при описание на нарушението актосъставителят и АНО са предявили на А.Ц. обвинение за това, че на 09.04.2020 г. е нарушила въведената противоепидемична мярка „да не посещава паркове на открити обществени места”, комулирайки по този начин различни обекти, конкретизирани в т.І.1 на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, където изчерпателно е посочено, че се преустановяват посещенията на индивидуализирани такива, а именно: „паркове, градски градини….и съоръжения на открити и закрити места”, т.е. за предявеното на жалбоподателката обвинението „открити места” е следвало да се опише съответното съоръжение, което не е идентично с обособените като отделени обекти „паркове, градски градини”, което е довело до неяснота на обвинението на жалбоподателката, която е била в невъзможност да организира пълноценно защитата си с оглед реално съдържание на противоепидемична мярка, която й е вменена, че е нарушила.

Посочените нарушения, допуснати от АНО ,са съществени, тъй като са свързани с неспазване на горепосочените императивни разпоредби на ЗАНН, което обуславя  отмяна на атакуваното постановление, без да се обсъжда спора по същество.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1920а-657 от 15.04.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР Перник, с което на А.Х.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за това, че е нарушила въведена със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, да не се посещават паркове на открити обществени места, седейки на пейка  в парк „Кракра Пернишки” в гр. Перник, с което виновно е нарушила чл. 63, ал.1 от Закона за здравето.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

Председател:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС