№ 220
гр. Б., 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно производство”.
Образувано е в Окръжен съд - Б. по протест на Районна прокуратура Б. против
Присъда № 33/08.09.2022 г., постановена по НОХД № 726/2021 г. по описа на РС – П. с
която подсъдимият Я. Т. С. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343б ал. 2
от НК вр. с чл. чл. 372, ал. 2 НПК, чл. 371, т. 2 от НПК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК.
След приключване на съдебните прения пред въззивната инстанция са постъпили в ОС Б.
допълнителни съображения към протеста и предвид несвоевременното им представяне не
следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
С присъда № 33 от 08.09.2022 г., постановена по НОХД № 726/2021 г. на Районен съд
– П. подсъдимият Я. Т. С., роден на *** г. в гр. П. живущ в гр. П. ул. “Д. Д.“ № 9, българин,
български гражданин, женен, осъждан, със средно специално образование, безработен, ЕГН
**********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.05.2021 г. около 01:35 часа в гр. П. на
кръстовището на ул. „Х. Ч.“ с ул. „С.“ е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с регистрационен номер Е *** и рама номер ****
собственост на Я. Т. С. от гр. П. общ. П. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на
хиляда, а именно 2.41 на хиляда установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /загл. изм. ДВ бр.81 от 2018 г./ с химическа експертиза №
120/11.05.2021 г. на сектор „НТЛ“ – ОД на МВР – Б., след като е бил осъден с влязла в сила
1
за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – с Присъда № 247/30.01.2017 г., постановена по НОХД №
657/2016 г. по описа на РС – С., поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК, във
връзка чл. 372, ал. 2 НПК, чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК е
осъден на наказание ,,Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНСЗ съдът е определил първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода”. Със същата присъда районният съд на основание чл.
343г от НК във връзка с чл. 343б, ал. 2 НК, във вр. с чл. 37, т. 7 НК, е наложил на
подсъдимия Я. Т. С. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК РС - П. е зачел
времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да упражнява това
право, считано от 07.05.2021 г. Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият С. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Б. сумата от 55.90 лв.,
разноски по делото, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
В протеста са изложени съображения, че присъдата е неправилна, постановена при
съществени нарушения на материалния закон и неправилно приложение на разпоредби на
НК. Прави се искане същата да бъде изменена от въззивния съд, като на подсъдимия бъде
наложено наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно
ефективно, както и налагане на кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 2 НК наказание
,,глоба“.
В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратура Б. в частта относно искането за налагане на кумулативно предвиденото
наказание ,,глоба“. ОП – Б. чрез своя представител в съдебно заседание пред въззивния съд
заявява, че в подадения протест от РП – Б., ТО П. изключително бланкетно е посочено, че
първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон, без да са изложени
обосновани доводи защо се приема, че следва да бъде наложено и такова по вид наказание.
Представителят на ОП Б. във въззивното съдебно заседание изразява позиция, че
решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, респ. като не е
наложил на подсъдимия наказание ,,глоба“, като е изразил несъгласие и с доводите на
решаващия съд в мотивите на протестираната присъда, че подсъдимият Я. е в млада възраст
въпреки, че към датата на извършване на деянието е бил навършил 39 години, поради което
счита, че следва да се наложи и това кумулативно предвидено наказание. Предвид така
изложените аргументи, моли въззивната инстанция да измени присъдата на РС – П. и да
наложи на подсъдимия наказание ,,глоба“, която да бъде в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. Я. оспорва протеста, като счита присъдата за
правилна, обоснована и най-вече справедлива, предвид което моли същата да бъде изцяло
потвърдена.
Подсъдимият в съдебно заседание пред въззивната инстанция поддържа становището
на защитника си, а в последната си дума отново е изразил съжаление за стоР.то.
Б.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в простеста, становищата на
2
страните в хода на делото по същество, събраните доказателства и след като извърши
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно разпоредбите на чл. 313
и 314 от НПК, намира следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса и
против подлежащ на обжалване и протестиране съдебен акт, поради което същият е
процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен по следните
съображения:
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава XXVII НПК –
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Я. Т. С. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
съгласие да не се събират доказателства за тях. Неговото становище е подкрепено от
договорния му защитник – адв. Я.. Съдът с изрично определение по чл. 372, ал. 4 от НПК е
обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от
подсъдимия самопризнание и събраните на етап досъдебно производство доказателства без
да събира други доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Въз основа на това и на основание чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите към
своя съдебен акт съдът е възприел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
която се подкрепя от събраните на ДП доказателства и се възприема изцяло от настоящата
инстанция.
По делото безспорно е установено, че подсъдимият Я. Т. С. е български гражданин на
39 години, със средно специално образование, женен, баща на една дъщеря, работи като
строител на различни обекти, като по този начин изхранва семейството си. Същият е
правоспособен водач на моторни превозни средства категории: „В“, „М“ и „АМ“. На
07.05.2021 г. след завършване на поет обект, подсъдимият Я. Т. С. употребил алкохол и
въпреки това се качил в собствения си лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с
регистрационен № Е *** и тръгнал да се прибира. На 07.05.2021 г., около 01.35 часа, в гр. П.
се движил по ул. „С.“. По същото време и на същото място, полицейските служители –
свидетелите М. С. и Д. Б. били на работа за времето от 20.30 часа на 06.05.2021 г. до 08.30
часа на 07.05.2021 г., изпълнявайки служебните си задължения в екип като ППД. Около
01.35 часа на 07.05.2021 г. те спрели за проверка лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с рег.
№ Е ***, движещ се на кръстовището на ул. „Х. Ч.“ с ул. „С.“ в гр. П.. При проверката
полицейските служители установили, че водач на автомобила е подсъдимия Я. Т. С. от гр.
П.. Свидетелят М. С. изпробвал подсъдимия Я. С. с техническо средство „Дрегер алкотест
7410“ с фабричен № *** собственост на РУ - П. което отчело съдържание на алкохол в
издишания въздух 2,14 на хиляда. Поради това на подсъдимия Я. Т. С. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, серия GА№ ***, който С. подписал без
възражение и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0057006, след което бил
съпроводен до Спешен център гр. П. – Б., за даване на кръвна проба за изследване, каквато
впоследствие подсъдимият С. е дал. От протокол за химическа експертиза № 120/11.05.2021
г. се установява, че в кръвната проба, взета от подсъдимия С. се доказва етилов алкохол в
3
количество 2,41 %. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Я.
Т. С. е осъден с влязла в сила присъда, за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК с определение №
247/30.01.2017 г. по описа на РС гр. С., в сила от 30.01.2017 г., постановено по НОХД №
657/2016 г., по което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/
месеца и „Глоба“ в размер на 100.00 лева, като изпълнението на наказанието на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години. Със съставянето на акта за установяване
на административно нарушение са иззети СУМПС № ***, контролен талон № ***, СРМПС
№ **** и 2 броя регистрационни табели с рег. № Е ***. С протокол за доброволно предаване
от 07.05.2021 г., подсъдимият С. предал лек автомобил, марка „Р. К.“ сив на цвят, с рег. № Е
***. С Постановление на ТО – П. същият е върнат на подсъдимия С..
Възприетата за установена, както от първостепенния, така и от настоящата инстанция
фактическа обстановка се установява на първо място от изложените в обвинителния акт
факти и обстоятелства, признати от подсъдимия в хода на съкратеното съдебното следствие
и подкрепящи се от събраните на ДП писмени и гласни доказателства. Възприетата от
контролирания съд фактическа обстановка е установена по несъмнен начин, както с
направените от подсъдимия самопризнания пред първостепенния съд, така и с показанията
на двамата разпитани на ДП свидетели – М. С. и Д. Б., разпитаната в хода на съкратеното
съдебно следствие свидетелка Р. С., допусната до разпит за установяване характеристични
данни за подсъдимия – неин съпруг и приложените на ДП писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение серия GA № ***, талон за изследване,
протокол за доброволно предаване от 07.05.2022 г., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 952/07.05.2022 г., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 953/07.05.2022 г., справка за собственост на МПС в Централна
база – КАТ, справка за нарушител/водач, справка за съдимост рег. № 282/12.05.2022 г. от
Бюро за съдимост при РС П. бюлетини за съдимост, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на Я. С., протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, протокол за химическа експертиза № 120/11.05.2022 г., писмо изх. № С210001-178-
0012262/17.05.2022 г. от публичен изпълнител при НАП, ТД С., офис Б.. Въззивната
инстанция приема, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена със събрания
на ДП и в хода на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция доказателствен
материал, при което и с оглед направеното от подсъдимия доброволно самопризнание и
признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, правилно е
интерпретирана от първостепенния съд.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, първостепенният съд е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция
изцяло възприема. Безспорно е установено и не се оспорва от страните, че с деянието си
подсъдимият Я. С. е извършил престъпление по транспорта, като на 07.05.2021 г. около
01:35 часа в гр. П. на кръстовището на ул. „Х. Ч.“ с ул. „С.“ е управлявал моторно превозно
средство лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с регистрационен номер Е *** и рама номер
4
**** собственост на Я. Т. С. от гр. П. общ. П. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5
на хиляда, а именно 2.41 на хиляда установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /загл. изм. ДВ бр.81 от 2018 г./ с химическа експертиза №
120/11.05.2021 г. на сектор „НТЛ“ – ОД на МВР – Б., след като е бил осъден с влязла в сила
за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – с Присъда № 247/30.01.2017 г., постановена по НОХД №
657/2016 г. по описа на РС – С., с което от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 343б ал. 2 от НК. Контролираният съд е обосновал с кои факти и
обстоятелства, установени по несъмнен начин по делото се обосновава обективната и с кои
субективната страна. Безспорно е, че подсъдимият на инкриминираната дата, час и място е
управлявал лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“ с регистрационен номер Е ***,
обстоятелство, което не се оспорва от подсъдимия. По несъмнен начин е установен и факта,
че при извършената му проверка е установено, че в издишания въздух на подсъдимия има
алкохолна концентрация от 2.41 промила, т.е. над 0.5 на хиляда. Доказано по несъмнен
начин е и квалифициращото деянието по ал. 2 на чл. 343 от НК обстоятелство – предходно
осъждане на подсъдимия за също такова деяние – по чл. 343б ал. 1 от НК – по НОХД №
657/2016 г. по описа на РС – С., за което не е настъпила реабилитация.
Изяснена по делото е и субективната страна на престъплението, като формата на
вината, при която е действал подсъдимия е пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, разбирал е противоправните последици и е
желаел тяхното настъпване. Обстоятелството, че подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното от него деяние и неговия противоправен характер се
потвърждава от действията му – същият като правоспособен водач на МПС е бил наясно, че
няма право да управлява МПС след употреба на алкохол, както и, че е осъждан за също
такова деяние, но въпреки това го е сторил. Поради изложените по-горе съображения
въззивният съд приема, че правилно първостепенният съд е признал с присъдата си
подсъдимия за виновен в извършено престъпление по транспорта – по чл. 343б ал. 2 от НК,
по който текст му е наложил наказание.
Основното оплакване, което се прави в протеста е относно наложеното наказание
,,лишаване от свобода“, като се предлага то да бъде за срок от 2 години и неправилното
приложение на чл. 55, ал. 3 от НК, така и във въззивното производство, в което
представителят на ОП – Б. е изразил позиция за изменение на присъдата в частта относно
приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, като е пледирал за налагане на наказание ,,глоба“, която
да бъде определена в минимален размер.
Районният съд е изложил съображенията си за определяне вида и размера на
наложеното наказание, като е приел, че предвиденото от законодателя наказание за
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК е ,,лишаване от свобода“ от една до пет години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева и е приложил хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1
и ал. 3 от НК. Този извод съдът е мотивирал с наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са признанието, което е направил още на етап
5
досъдебно производство и дадените от него обяснения, с които е допринесъл за изясняване
на обективната истина по делото, проявеното съжаление за извършеното, добрите
характеристични данни – млад мъж, семеен, баща на дъщеря, която ще бъде студент, същият
работи в строителството, за да изхранва семейството си и най-вече съзнаващ извършеното с
ясно изразена негативна оценка за стоР.то, показал искР. съжаление и разкаяние. Предвид
изложеното, районният съд е определил наказание на подсъдимия прилагайки разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК под
най-ниския предел от една година, предвиден за това деяние. При определяне вида и
размера на наказанието, което съдът е наложил на подсъдимия, са отчетени всички
смекчаващи вината обстоятелства, като в обобщение е приел наличието на многобройни
такива, поради което е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложил кумулативно предвиденото в закона наказание
,,глоба“. Този подход на първостепенния съд настоящата инстанция приема за правилен.
Обосновано и законосъобразно съдът е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства.
Правилно е отчетена и възрастта на подсъдимия като смекчаващо отговорността
обстоятелство, като намира за несподелими възраженията на представителя на обвинението,
че възрастта на подсъдимия – 39 г. не може да се счете като млада възраст. Съгласно
Класификация на възрастовите групи според СЗО, за млада възраст се приема възрастта от
15 до 44 години. Осъждането по НОХД № 657/2016 г. на РС – С. за извършено престъпление
по чл. 343б ал. 1 от НК в съответствие с чл. 56 НК е взето предвид при квалификация на
деянието по чл. 343б ал. 2 НК, предмет на настоящото производство. Определеното от
първостепенния съд наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца при
първоначален ,,Общ“ режим на изтърпяване, определен съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС и прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК – не налагане на кумулативно
предвиденото в чл. 343б ал. 2 от НК наказание ,,глоба“, е справедливо и би могло да
изпълни целите на чл. 36 от НК, както личната, така и генералната превенция на закона.
Въззивният съд приема, че наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК /под най-ниския предел от една година/ ще удовлетвори чувството за
справедливост и същевременно на подсъдимия ще бъде дадена възможност да преосмисли
поведението си и да преустанови извършването на незаконосъобразни прояви. При
съобразяване на конкретния размер на наказанието ,,лишаване от свобода“ въззивният съд
приема, че размерът от четири месеца се явява съответен на извършеното от подсъдимия.
Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на първостепенния съд по отношение
на кумулативно предвиденото наказание ,,глоба“, което правилно не е наложено на
основание чл. 55, ал. 3 от НК. Налагането на подсъдимия на такова по вид наказание, което е
предвидено в чл. 343б ал. 2 от НК като кумулативно, в контекста на изложените по-горе
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, би била незаслужена репресия.
Правилно на подсъдимия е наложено и наказание ,,Лишаване от право да управлява МПС“.
Срокът му в размер на една година и пет месеца правилно е определен от районния съд, тъй
като е съобразен с тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на дееца.
Законосъобразно с присъдата е приложена и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК, като
6
първият съд е зачел времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред
да упражнява това право, считано от 07.05.2021 г.
Присъдата следва да се потвърди и в частта, в която на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК са възложени на подсъдимия заплащането на сторените разноски на досъдебното
производство, които възлизат на сумата от 55.90 лева по сметка на ОД МВР Б., както и
сумата от 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до необходимост от отмяна или изменение на атакуваната присъда. По тези
съображения постановеният първоинстанционен съдебен акт следва да се потвърди като
правилен, обоснован и законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Б.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №33/08.09.2022 г., постановена по НОХД № 726/2021 г.
по описа на РС - П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7