Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 752
гр. Бургас, 13.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД
№ 1514 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б.И.Д., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 18-0769-005480 от 25.01.2019 г., издадено от
началник на група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено наказание „глоба” в
размер на 400 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон. Твърди се, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 и чл. 42, т. 7 ЗАНН, тъй като в акта не е посочено дали свидетелят е свидетел на извършване на
нарушението или е присъствал при съставяне на акта. Възразява, че не е
конкретизирано мястото на извършване на нарушението, което е елемент от
обективната страна на деянието. Твърди, че не са посочени възрастта на
нарушителя и неговата месторабота, както и че на жалбоподателя е бил връчен
нечетлив АУАН, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита
срещу него. С тези доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява
се от адв. А., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор
„Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание
да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 23.11.2018 г. около 15:55 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас
по ул. „И.“ в посока ул. „С.“ лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******.
Свидетелят Д.К., изпълняващ длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ спрял за проверка управлявания
от жалбоподателя лек автомобил. Свидетелят К. извършил проверка в информационната системата чрез техническо средство (таблет) и установил, че
за управлявания от жалбоподателя лек автомобил, който е бил регистриран и не е
бил спрян от движение, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Установило се, че автомобилът е собственост на Д.Ю.К..
За констатираното нарушение по КЗ свидетелят К.
съставил на жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка от 26.11.2018 г. е било отнето
СУМПС на жалбоподателя до предоставяне на сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни
доказателствени средства. Показанията на актосъставителя са обективни,
последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед
№ 251з-1776/31.05.2016 г. на директора на ОД на МВР – Бургас) в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 647, ал. 2 КЗ наказателните постановления за нарушения по чл. 638, ал. 3 КЗ се издават от
директора на областната дирекция на МВР, в чийто район е установено нарушението
или от оправомощено от него лице. Именно втората хипотеза е налице в настоящия
случай. Видно от представена в преписката заповед № 251з-1776/31.05.2016 г. на
директора на ОД на МВР – Бургас и по – точно т. 1.4 началниците на група в
сектор „ПП” са оправомощени от директора на ОД на МВР – Бургас да издават
наказателни постановления за нарушения по чл. 638, ал. 3 КЗ. Ето защо следва
несъмнен извод, че процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
В тази връзка настоящият състав не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.
На първо място съдът не споделя изложеното възражение, че в АУАН не е било отразено дали посоченият свидетел е свидетел на извършеното нарушение или при съставяне на акта. Видно от АУАН в него е отбелязано, че свидетелят О.А.е свидетел очевидец.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на нарушението. Видно от АУАН и от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано с посочване на наименованието на улицата и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението. Съдът счита, че не е необходимо допълнително конкретизиране, за да се установи мястото на извършване на нарушението.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение поради непосочване на възрастта и месторабота на нарушителя. Видно от АУАН в него са посочени трите имена и ЕГН на нарушителя, както и неговата възраст. Съдът намира, че тези данни са достатъчни и допринасят в пълна степен за индивидуализиране на нарушителя. Относно непосочване на местоработата съдът счита, че този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на акта, тъй като не е необходимо да се посочва месторабота, за да се индивидуализира нарушителя. Посочените данни са достатъчни да се установи самоличността на посочения като нарушител, което именно е целта на отразяването на лични данни в съдържанието на АУАН и НП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на Д. на 23.11.2018г., като в момента на връчването той не е вписал никакви възражения в него. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 7 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното производство.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, като е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, собственост на друго лице, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Не е спорно по делото обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил, за който не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, е собственост на друго лице. Независимо от това жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да положи необходимата грижа преди да предприеме управление на автомобила да се увери, че за автомобила са налични всички изискуеми от закона документи, в това число и задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите. След като не е изпълнил това свое задължения следва да понесе административнонаказателна отговорност за неизпълнение на законови предписания в случая за управление на автомобил, за който липса задължителна за автомобила застраховка.
За извършеното нарушение нормата на чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016 г., действаща към
датата на нарушението (23.11.2018 г.) предвижда, че лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Правилно АНО е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била
наложена глоба именно в този размер – 400 лева. Размерът на наказанието е фиксиран
от законодателя и не подлежи на изменение.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 18-0769-005480 от 25.01.2019 г., издадено от началник на група към ОД на МВР
– Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на Б.И.Д., ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено
наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС