О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.10.2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
П. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 1679 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по частна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД
гр. София срещу определение №9407/22.08.2018г, с
което е спряно принудителното изпълнение на издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 с допуснато незабавно изпълнение по ч.гр.дело №14778/2017г.
на ВРС, 14 с-в.
Частната жалба вх.№58209/05.09.2018г
е подадена в срок (изтичащ на 06.09.18, считано от връчване на
обжалвания акт) от надлежна страна – заявител, чрез упълномощен с права за
въззивна инстанция адвокат, срещу обжалваемо определение( чл. 420 ал.3 ГПК).
Таксата за обжалване е внесена авансово.
Производството по жалбата е процесуално допустимо.
Частният жалбоподател се позовава на необоснованост на
акта като сочи, че не е установено нито едно от двете предвидени в закона
основания за такова искане на длъжника. Моли незаконосъобразното определение да
бъде отменено, като претендира и за присъждане на разноски.
Насрещната страна възразяващите срещу заповедта
солидарни длъжници „Бий хаус“ООД, П.К. Д., Д.К.Д. и М.И.И. са пропуснали да изразят
становище по жалбата в срока, изтекъл съответно на 11.10.18г за първите трима и
на 15.10.2018г. за последната от тях.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със заповед №8046/02.10.2017г по ч.гр.д. 14778/17г на
ВРС е било уважено заявлението на кредитора по чл. 417 ГПК срещу четирите солидарно
задължените лица за плащане на изискуем паричен дълг по предоставен банков
кредит.
След насочване на изпълнението
по получения от кредитора изпълнителен лист, длъжниците са депозирали пред
районния съд, издал заповед за незабавно изпълнение, общо свое немотивирано
възражение срещу дължимост на вземането на заявителя, като са поискали с молба
вх.№ 7010/31.01.2018г и спиране на незабавното изпълнение. Това свое искане са
основали бланкетно на „писмени доказателства и мотиви към тях относно
приложение и тълкуване на общностни норми“ и
допълнително изложение на основания в липсващо приложение. След указание
от страна на съда относно непълнотата на обстоятелствената част на това искане,
в изрична молба вх.№ 13628/26.02.2018г. (приложена като л.11 от ч.т.д. 1316/18
на ВОС) пълномощникът на всички длъжници е признал допуснатия пропуск в
комплектоването на книжата с допълнително изложение на основания само по
отношение на съпътстваща възражението жалба по чл. 419 ГПК, но не и по
отношение на искането за спиране, за което е потвърдил, че е основано само на убедителни писмени
доказателства. Съответно и така представеното изложение не следва да се
разглежда като част от искането по чл. 420 ГПК(още повече че посочените в него
доводи изцяло се отнасят до съдържанието на представеното от банката извлечение
от сметка и липса на покана, но не и на каквито и да са общностни норми).
Въззивният съд отчита специалния преклузивен срок, в който следва да бъде
направено искане за спиране на изпълнението в хипотеза на чл. 420 ал.2 ГПК, което изключва допустимостта на
последващо допълване на основанията му, предприето след срока за възражение
срещу заповедта. В случая според събраните от първата инстанция доказателства и
преценката им от въззивния съд в определение № 2837/09.08.2018г по ч.т.д.
1195/18г на ВОС) този срок е изтекъл най-късно на 30.01.2018г и всяко
допълнение било на основания било на
доказателства от молителите е недопустимо.
Вземането по заповедта за
изпълнение е било установено с извлечение от сметка за задължения, с настъпил
падеж както краен срок на ползването, уговорен в договор за револвиращ
търговски кредит, а длъжниците са получили връчените им заповеди съответно по реда на чл. 45, 46 и 50 ал.3 ГПК. Това
изключва суспендиращо действие на възражение в специалните хипотези на чл. 417
т.9 и 415 ал.2 ГПК. Приложими към това искане остават само общите правила.
Липсата на приложени допълнителни
доказателства от молителите налага доводите им да се отнесат към документите,
вече представени от кредитора. Доколкото молителите са посочили приложимост на
общностните норми, съдът възприема това позоваване като довод за нарушение на
императивно законово правило, което би следвало да изключи валидност на
сделката. Възражението обаче остава необосновано, доколкото императивните правила за които съдът
следи служебно, независимо дали длъжникът се е позовал изрично или не) се
изчерпват със закрилата на потребителите (установена в националното право
именно при транспонирани на директиви на Европейската общност). В случая обаче кредитополучателят
недвусмислено е действал в рамките на търговията си (кредитът е предоставен за
оборотни средства за разплащане с доставчици) и съответно потребителска закрила
при това целево кредитиране принципно е изключена. Другите закононарушения
следва да бъдат изрично посочени за да представляват основание на възражение за
недействителност. Формулировката на
оспорването обаче не съдържа каквото и да било позоваване на правоотлагащ,
правоизключващ, правопрекратяващ или правопогасяващ факт, за да представлява
годно възражение срещу дълга.
Доколкото спирането като
обезпечителна мярка е израз на защита на длъжника срещу материално-правно
незаконосъобразност на изпълнението (обезпечава възражението срещу дълга,
пораждащо исковата защита на заявителя) при липса доказателства за
несъществуване на изпълняемото право на взискателя, искането може да се основе
само на специално учредено заместващо изпълнението обезпечение. Длъжниците не
са учредили такова.
В заключение
въззвиният съд не намира каквото и да е основание за уважаване на искането, а и първата
инстанция не е изложила каквито и да е съображения за да мотивира извода си за
наличие на хипотеза по чл. 420 ал.1 ГПК. Обжалваното определение следва да се
отмени изцяло и неоснователното искане да се отхвърли.
Претенцията за определяне на разноски в полза на
жалбоподателя в настоящото производство е основателна. Причина за произнасяне
на незаконосъобразния акт е само поведението на длъжниците, поради което те
следва да компенсират жалбоподателя за заплатената такса. Други разходи на
жалбоподателя не са доказани.
По тези съображения и на осн. чл. 278 ал.2
ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №9407/22.08.2018г, с което е
спряно принудителното изпълнение по изп. дело № 20177180400507 по опис на ЧСИ Ст.Костова
Данова като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане
по чл. 420 ал.2 ГПК на длъжници „Бий хаус“ООД, П.К. Д., Д.К.Д. и М.И.И., чрез
общ пълномощник адв. Ждраков за спиране на изпълнението на издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 с допуснато незабавно изпълнение
по ч.гр.дело №14778/2017г. на ВРС, 14 с-в.
ОСЪЖДА „Бий хаус“ООД, ЕИК *********, гр. Варна,
жк.Галата, ул. Зеленика №401,П.К. Д., ЕГН ********** ***, Д.К.Д., ЕГН **********
*** и М.И.И., ЕГН ********** *** да заплатят общо на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД гр. София, пл. Света
Неделя № 7 сумата от 15лв (петнадесет лева), представляваща направени съдебни
разноски по основателна жалба, на осн. чл. 81 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване ( т. 8 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.