Р
Е Ш Е Н И Е
№ 235/10.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 1079 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
С ревизионния акт, в обжалваната му в настоящето
производство част, са установени задължения за корпоративен данък в размер на 4220,29
лева главница и прилежащи лихви 519,37 лева, като допълнително е начислен ДДС
на стойност 4785,32 лева, ведно с прилежащи лихви с размер на 795,77 лева.
В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Развиват се съображения в тази
насока. Твърди се, че изводите на приходната администрация за липса на
престация относно извършени транспортни услуги през 2017 год. – 9 броя до
Гърция и 29 броя в България, за които не са издадени приходни фактури за
транспорт, са необосновани. Не са изследвани конкретни обстоятелства относно
извършен транспорт. Ако не са налице действително извършени доставки, то
фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на
осчетоводяване нито при доставчиците по тях, нито при получателя им и не се
следва задължение за начисляване на ДДС. Това, според жалбоподателя, не е било
съобразено от органите по приходите, което е довело до грешни изводи и
неправилно приложение на материалния закон, в това число и ревизията
незаконосъобразно е проведена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК. Не са
били налице всички предпоставки за преминаване по реда на посочената
разпоредба, а е подходено формално и без излагане на подробни мотиви за това.
Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка.
Наличието на фактура, според жалбоподателя, не е достатъчно основание да се
приеме, че е настъпило данъчно събитие. Иска се от съда да отмени ревизионния
акт в обжалваната му част като незаконосъобразен. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя претендира присъждането на направените от
доверителя му съдебни разноски.
Ответникът по производството – Директорът на Дирекция ОДОП
– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, заявява в писмени бележки чрез
процесуалния си представител юрк. Попова становище за неоснователност на жалбата
и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба № 1 на ВАдС
от 09.07.2014 год. за адвокатските възнаграждения. Освен това, в случай че с
крайния си акт съдът прекрати производството в частта, с която е направен отказ
от оспорването, се претендират съответните разноски, вкл. и за прекратената
част на производството.
След като се запозна със становищата на страните и с
приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318007512-020-001/06.12.2018г.,
изменена със Заповеди № Р-16001318007512-020-002/11.03.2019 г. и № Р-16001318007512-020-003/09.04.2019г.,
е възложено да бъде извършена ревизия на Лес груп ЕООД за установяване на задължения
по ДДС и корпоративен данък за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017 г. Заповедта
за възлагане е издадена във формата по чл. 113, ал. 1 от ДОПК и е връчена на
ревизираното лице. В срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад
№ Р-16001318007512-092-001/22.05.2019 г. от органите по приходите, определени в
заповедта за възлагане на ревизия, който ревизионен доклад съдържа реквизитите
по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл. 117, ал. 4. В
срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният ревизионен акт.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред директора на Дирекция
ОДОП гр. Пловдив, който с Решение № 487/18.08.2019 г. е потвърдил оспорения
пред него ревизионен акт, в частта му, с която е установен корпоративен данък
за 2017 г. в размер на 4220.29 лева и прилежащи лихви от 519.37 лева и е
начислен допълнително ДДС на стойност 4785.32 лева ведно с прилежащите лихви в
размер на 795.77 лева. Решението е съобщено на жалбоподателя по електронен път
на 26.08.2019 г., а жалбата срещу ревизионния акт е изпратена до Дирекция ОДОП
гр. Пловдив на 09.09.2019 г., съгласно пощенско клеймо на копие от пощенски
плик (л. 25).
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваната част на ревизионния акт е прието за
установено, че дружеството жалбоподател дължи корпоративен данък в размер на
4220.29 лева и допълнително е начислен ДДС на стойност 4785.32 лева. Основата
на дължимия данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е определена по
реда на чл. 122 от ДОПК. В мотивната част на РД са описани представени фактури
за закупено гориво, пътните листове и установените факти и обстоятелства от
извършено сравнение дали за всеки извършен курс е издадена фактура за
съответната услуга, до приключване на ревизията, според органа по приходите, не
е получен отговор от задълженото лице относно извършени транспортни услуги – 9
броя до Гърция и 29 броя в България, за които не са издадени фактури,
независимо че текущо е изписвано като разход изразходваното дизелово гориво.
Посочено е, че през съответните месеци на проверявания период в дневниците за
покупки са включени фактури с право на данъчен кредит за закупено гориво като
не са представени разходно-оправдателни документи за изразходваното гориво –
пътни листа, заповеди за командировка, разходната норма за горивото на МПС,
справки за изразходваното гориво, пътни книжа и други. Констатирано е
също, че задълженото лице е осчетоводило
разходи по две фактури от 31.08.2017 г. и 09.10.2017 г., издадени от Флекси ойл
ЕООД с предмет на сделките съответно 5499.44 литра и 6499.46 литра дизелово
гориво. Към първата фактура са прикрепени 243 броя фискални бонове, а към
втората няма приложени фискални бонове, няма представени документи за начина на
зареждане или съхраняване на горивото в обект на дружеството. Според
ревизиращия екип налице е несъответствие между цената на горивото, съгласно
фискалните бонове, и цената, посочена в издадената фактура. Зареждането на
малки количества гориво през кратки интервали от време в рамките на деня от
конкретната бензиностанция не кореспондира с отчетените курсове по пътни
листове. Въз основа на това ревизиращият екип не е признал отчетените разходи
за гориво по описаните фактури. Ревизиращият екип е приел, че данъчната основа
за облагане с корпоративен данък е определена като са завишени декларираните
приходи с установените от ревизията укрити приходи. От декларираните разходи не
са признати 18271.33 лева, а преобразуването на счетоводния финансов резултат е
прието за правилно извършен от ревизираното лице. По този начин в хода на
ревизията е формиран данъчен финансов резултат за ревизираната година и е
доначислен полагащият се корпоративен данък с прилежащите лихви. На основание
чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият
екип е определил данъчна основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за
данъчните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., формирани на база
установените при ревизията неотчетени продажби на услуги за съответния период,
общо неотчетени приходи за 2017 г. – 29931.60 лева, за което е установен дължим
ДДС в размер на 4785.32 лева. В случая ревизираното дружество е допуснало
отчитане на разходи без да са отчетени приходите от извършените транспортни
услуги. Включени са фактури с право на данъчен кредит за закупено гориво, като
не са представени разходно-оправдателни документи за изразходваното гориво –
пътни листа, заповеди за командировка, разходна норма на горивото на МПС, които
са извършвали транспортни услуги, справки за изразходваното гориво, пътни книжа
и др. В случая са налице, според ревизиращия орган, данни за укрити приходи или
доходи. Ревизиращият орган е приел, че преминаването на ревизията към особения
ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се базира на събраните доказателства за
недекларирани (укрити) приходи от осъществени транспортни услуги във връзка с
констатираните факти и обстоятелства от представените пътни листове за
осъществен превоз и същевременно изписването на гориво по сметка 601 – разходи
за гориво за извършени транспортни услуги, за които не са издадени първични
счетоводни документи и не са осчетоводени приходите от извършените услуги.
Безспорно това отчитане и тази организация на работата в дружеството, според
органа по приходите, е предпоставка да се отчитат всички разходи за материали,
вкл. и горивото и да се укриват част от извършените транспортни услуги,
съответно реализираните приходи от това. Всичко това се потвърждава, според
органа по приходите, от събраните по делото доказателства.
Видно от заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза при закупуване на гориво през 2017 г. стойностите
на покупките без ДДС са заприходени по кредита на сметка 401 – доставчици, и
дебита на сметка 3021 – горива и масла и съответно начисления ДДС на закупеното
гориво по кредита на сметка 401 – доставчици и дебита на сметка 4531 – ДДС
покупки, тоест налице е правилно осчетоводяване на закупеното гориво за 2017
година. Изписването на изразходваното
гориво през 2017 г. се извършва еднократно в края на всеки месец посредством
счетоводната операция кредита на сметка 302/1 и дебита на сметка 601 – разходи
за материали. Извършената транспортна дейност от Лес груп 2010 ЕООД за месец януари
– декември 2017 г. се анализира съгласно представените пътни листове за
транспортна дейност и фактури за транспортни услуги. Възприетата разходна норма
за гориво в Лес груп 2010 ЕООД съгласно представените пътни листове е 48 л на
100 км. На основата на така направения анализ експертизата е установила
неосчетоводени приходи за месеците август, септември, октомври, декември 2017
г. Общият размер на неосчетоводените приходи от транспортни услуги за 2017 г.
възлиза, според заключението на вещото лице, на 4533.48 лева. В заключението е
посочено, че дължимият корпоративен данък за периода възлиза на 2545.88 лева, а
дължимият ДДС е на обща стойност 4533.48 лева.
В съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 г., след
приемането на заключението на вещото лице, процесуалният представител на
жалбоподателя е направил изявление от името на доверителя си за отказ от
оспорване на основание чл. 155 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като е
заявил, че дружеството не оспорва определените данъчни задължения в размер на
2545.88 лева главница корпоративен данък и 4533.48 лева ДДС. По този начин е
направил частичен отказ от жалбата и моли съдът да прекрати производството в
тази му част.
С оглед изложеното, съдът намира следното:
Съгласно чл. 155 от АПК при всяко положение на делото оспорващият
може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или от части.
Отказът от оспорването в случая е направен в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя. Тъй като същото е валидно, направено е
своевременно в предписаната от закона форма и ред, е налице основанието на чл.
159, т. 8 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за оставяне на жалбата без
разглеждане в частта, в която е направен отказ от оспорването и прекратяване на
производството в тази му част.
Относно констатацията на вещото лице, че размерът на
данъчните задължения на ЗКПО и ЗДДС е
по-нисък от установения с оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:
Вещото лице е заявило в съдебно заседание, че тази
разлика идва от допуснати грешки от органа по приходите. В пътните листове са
посочени като изминати 360 км, което според вещото лице не е обосновано и
експертизата е сметнала за правилно пробегът да е 320 км, тъй като това е
средно обичайното по всички останали пътни листове. Правилно е възражението на
процесуалния представител на ответника, че в тази му част заключението на
вещото лице не следва да бъде кредитирано, тъй като същото почива на
предположения.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна и в частта, в
която се поддържа.
Съгласно разпоредбата на чл. 122 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити
приходи или доходи. За да премине към провеждане на ревизията по особения ред
на чл. 122 и следващите на ДОПК въз основа на събраните доказателства органът
по приходите е приел, че е налице неотчитане на приходи поради неиздаване на
фактури, вследствие на което са осчетоводени само разходи. След като е налице
едно от основанията на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, то в случая е приложимо
особеното правило на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а именно че в производството по
обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Съдът намира за безспорно установено, че са налице укрити
приходи от транспортна дейност, за която са отчетени разходи за закупуване на
гориво. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че въпреки
заключението на вещото лице констатациите на органа по приходите не са оборени
в проведеното съдебно производство. Воден от изложеното настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е неоснователна в поддържаната ù част, поради
което следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 161 от ДОПК, в полза на ответника се
присъждат разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, както и разноски за
частта, в която е направен отказ от жалбата, които възлизат общо на 596 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Лес груп 2010 ЕООД, ЕИК *********, гр. Сърница, ул.
„Свобода“ № 48, представлявано от управителя С.И.Т., подадена чрез адв. Б.
против Ревизионен акт № Р-16001318007512-091-001 от 17.06.2019 г., потвърдената
с Решение № 487/18.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив в частта, с която е определено
задължение по ЗКПО в размер на 2545.88 лева и 4533.48 лева задължение по ДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
1079/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Лес груп 2010 ЕООД, ЕИК *********,
гр. Сърница, ул. „Свобода“ № 48 против Ревизионен акт № Р-16001318007512-091-001
от 17.06.2019 г., в потвърдената с Решение № 487/18.08.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив в останалата
ù част относно определено задължение по ЗКПО до размера над 2545.88 лева
и до размера над 4533.48 лева по ЗДДС.
ОСЪЖДА Лес груп 2010 ЕООД, ЕИК *********, гр. Сърница,
ул. „Свобода“ № 48, представлявано от управителя С.И.Т. да заплати на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 596 (петстотин деветдесет и шест)
лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ:/П/