Р Е Ш Е Н И Е № 356
гр. Видин, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия
в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
Членове:
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора................................като разгледа докладваното от съдията Димитров
гр. дело № 1517 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното
:
Предявен е иск от М.П.О. ***, ЕГН **********
против Л.Й.Л., ЕГН **********, М.М.Л., ЕГН ********** ***, Вилян М.Л., ЕГН **********
*** и Д.М.Л., ЕГН **********, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че със сестра си Н. П. М. живеят в къща, находяща се на ул. „Баба Вида“
№ 19, която заедно с двора е собственост между П. М. О., Т. В. О., Л.Й.Л. и М.М.Л.
с по ¼ идеална част. Ищцата е наследница на П. О..
Сочи, че
къщата е закупена през 1958 г. и с устен договор е разделена като всеки си има отделен вход. Дворът е
разделен на две части за ползване. Дясната част е заградена и се ползва от
семейство Л.. Лявата част ползва ищцата заедно с братовчед си В. Т. О.,
наследник на Т. В. Орловснки и също е заградена.
Излага, че
братовчед й В. Т. О. живее в гр. Елин Пелин и я е упълномощил устно, а в
последствие и с нотариално заверено пълномощно да се грижи и ползва неговата
част.
Твърди,че
направената делба, макар и с устно
договаряне се е доказала във времето и продължава 60 години.
Поддържа, че
ответницата Л.Л. след прекаран инсулт е получила делириум /безсмислени приказки/ и
решила, че цялата къща е нейна, а те трябвало да се махнат от имота си като
започнала да ги гони, заплашва, посягала да ги бие и да ги изгонила насила.
Твърди, че
ответницата Л.Л. чупила техните вещи, а именно: брави, катинари на вратите,
прозорците и всичко в двора, което е на ищцата.
Сочи, че в
двора от към входа на ищцата има чешма с излято армирано корито, правено от
ищцата и майка й, което било много здраво, но в продължение на една година
ответницата Л. успяла да го счупи.
Излага,че миналата
година ищцата подновила оградата на нейното дворно място с нова оградна мрежа, но
ответницата Л. в рамките на два месеца /април и май/ я изпокъсала и разградила.
Всичко това ищцата твърди, че става в присъствието на съпруга на ответницата,
синовете й и внуците й И. В. Л. и М. Д. Л., като твърди, че същите вместо да и
забранят да чупи, й съдействат.
Излага, че за
всичко това е сигнализирала много пъти органите на полицията.
Поддържа, че
ответницата Л.Л. се обслужва и обгрижва от съпруга си М. и синовете си В. и Д.
и смята, че е справедливо същите да понасят и вредите, които тя причинява.
Иска от съда
да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно
сумата от 350.00 лева – обезщетение за причинените й имуществени вреди, а
именно за разрушените мивка и ограда в имота.
Ответниците, в едномесечния срок , са взели становище по предявения иск,
оспорвайки го, като неоснователен и недоказан.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Назначена и изслушана е съдебно - техническа
експертиза.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова
молба и с оглед на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна: обстоятелството,че ищцата,в качеството си на наследник на П. М. О.,притежава право на собственост върху част от недвижим
имот,находящ се в гр.Видин,ул.“Баба Вида“№19, не се оспорва от ответниците,което
отделно се подкрепя и от приложения нотариален акт за покупко-продажба №
152,т.1,нот.дело № 281/1958 г. и удостоверение за наследници на П. М. О.,поради
което съдът го приема за установен. Не е спорно между страните и
обстоятелството,че ищцата и ответниците Л.Л. и М.Л. живеят в посочения недвижим имот,с разделно и обособено ползване,както и това,че
в ползваната от ищцата част от двора е изградена мивка и ограда,разделяща двора между тях на две части.
От посочения по-горе нотариален акт се
установява,че имота е закупен от П. М. О., Т. В. О., Л.Й.Л. и М.М.Л.,като в съсобствеността всеки един
от тях е с равни права,а именно с по 1/4 идеална част.
По делото е представено
пълномощно от В. Т. О.,от което е видно,че ищцата е оправомощена да управлява и
стопанисва прилежащата му се ¼ идеална част от процесния имот.
По делото са представени: разпореждане на полицейски орган от 31.07.2019
г., с което се разпорежда на ответницата Л.Л. да не влиза в словесни пререкания
с ищцата, да не я заплашва с убийство, да не руши движимо и недвижимото
имущество; протокол за полицейско предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от дата
03.04.2019 г., с който ответницата е предупредена да не унищожава или поврежда
имущество на ищцата.
По делото са разпитани свидетелите Д. Н. и П. Л..
Свидетеля
Н. сочи ,че познава страните
по делото, знае къде живее ищцата М.О., както и че живее в къщата със сестра
си. Свидетелят сочи, че в същата къща, в която живее ищцата, живее и
ответницата Л.Л. със съпруга си М., както и че от време на време при тях идват
и синовете им за да им помагат.
Свидетелят излага данни ,че в тази къща живеят три отделни домакинства, като
има обособени три отделни входа за трите домакинства.Заявява, че знае, че Л.
създава неприятности на М., гони я от къщата, чупи разни неща.Сочи,че външната мивка, която се ползва от М. и сестра
й, е счупена от Л., което обстоятелство
е разбрал от М. и сестра й, но не е
видял счупването. Твърди обаче, че лично е видял как Л. с бастуна си счупи
прозорец. Посочва, че не е бил свидетел на скъсването на оградната мрежа на
имота, която разделя двора на част, която се ползва от Л. и част, която се
ползва от М.. Заявява, че от М. и сестра й е разбрал за скъсването на мрежата.Посочва,че миналата година през пролетта, когато е ходил
да прави водопровода Л. пред него е
счупила прозореца, а мрежата вече е била скъсана. Излага, Л. проявява агресия, както
и че оградната мрежа е от тел, хваната е за стълбове и лесно може да се скъса. Свидетелят
излага, че според него мивката не е счупена от веднъж, защото М. и сестра й го
викат, тъй като е майстор по ВиК и е видял, че първо е било счупено едно парче
от мивката, после счупено друго парче, а дъното на коритото на чешмата е там,
но стените на мивката ги няма. Твърди, че М. и сестра й са му казали, че мъжът
и синовете на Л. виждат какво прави тя,
но не взимат никакви мерки. Сочи също, че последния път когато е ходил при М. е
било през пролетта на 2019 г.,когато Л. пред
него е счупила прозорец,тя е имала много
неадекватно поведение, но не е говорил с нея.
Свидетелят Л. излага, че
познава М.О. и Л.Л., които живеят в
отделни домакинства в една къща, която се пада срещу заведението „Ривиера“ в
гр. Видин . Сочи, че М. живее със сестра си, която се казва Н., а Л. живее със
съпруга си и че от време на време Л. я посещават внуци и близки. Заявява, че
знае, че между М. и Л. има някакви караници, както и че лично е видял, че
оградната мрежа, разделяща двора на къщата е била скъсана от Л.. Твърди, че
оградната мрежа е тънка, Л. я е хванала с ръце и започнала да я разплита.
Свидетелят посочва, че циментовото корито на външната чешма на М. е било
счупено също от Л., и че е видял как държи един чук и бие по чешмата.Сочи, че Л.
има двама сина и един от тях е присъствал на скандал, който е бил между Л. и М.,
но не е взел никакво отношение, даже започнал да се кара с М.. Твърди, че в повечето случаи, когато е
ходил е имало скандали между М. и Л.. Излага, че Л. е скъсала мрежата на няколко различни
места,но не е съборена цялата ограда. Твърди, че там, където са отворени
дупките трябва да се сложи друга оградна мрежа, защото няма как да се
възстанови. Свидетелят посочва, че коритото на мивката е било счупено миналата
година, а след случая с коритото е била скъсана и оградната мрежа. Свидетеля твърди,че
е видял Л. как чупи чешмата и къса
мрежата,но не видял това да правят съпругът
й или пък синовете й.
Показанията
на свидетелите са непротиворчеви,кореспондират по между си и с писмените
доказателства,поради което съдът дава вяра на свидетелите и кредитира
показанията им.
От заключението на вещото лице се установява, че увредените предмети-стоманобетонно
корито в двора и оградна телена мрежа обикновена и рабицова, не могат да бъдат използвани. Вещото лице е
изчислило, че общата стойност на труда и материалите за изграждането на ново стоманобетонно
корито е в размер на 159.64 лв. В
допълнителното си заключение,досежно увредената мрежа,което се възприема от съда
като правилно и обективно, вещото лице е
изчислило, че общата стойност за възстановяване на повредената оградна мрежа
възлиза на сумата в размер от 93.30 лв..
Обезщетението е съобразено с дадените експертни знания за стойността на
необходимите труд и материали за възстановяване на стоманобетонна мивка и
оградна телена мрежа и във връзка с
изложеното причинените вреди възлизат на сумата в общ размер от 252.94 лв.
За основателеността на иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД
следва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на
следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка
и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води
до отхвърляне на претенцията.
За да бъдат солидарно
осъдени ответниците да заплатят търсената сума на ищеца, следва да е налице
хипотезата на чл. 53 от ЗЗД – увреждането да е причинено и от четиримата, като
да не може да се отграничи приносът на всеки от тях досежно причинените на
ищеца вреди.
По отношение на
отговорността на ответницата Л.Й.Л., се установи от показанията на свидетелите, че именно и единствено действията
на същата са довели до увреждането на процесното имущество.
При така установената
фактическа обстановка, безспорно са ясни авторството и вината на ответницата Л.Л.,
както и пряката връзка между деянието и нанесените на ищцата имуществени вреди,
поради което и искът по отношение на този ответник се явява доказан по своето
основание.
По отношение на ответниците
М.М.Л., В.М.Л. и Д.М.Л. не се установи да са участвали в причинените на ищцата
имуществени вреди.
Отделно по делото не са
ангажирани писмени доказателства и данни,че ищцата не е в състояние да разбира
и ръководи постъпките си за да е налице хипотезата на чл.47 ал.2 от ЗЗД и за
вредите причинени от нея да отговаря лицето задължено да упражнява надзор.
Във връзка с изложеното и
при данните по делото по отношение ответниците М.М.Л., В.М.Л. и Д.М.Л. искът
следва да бъде отхвърлен изцяло.
В случая съдът намира, че е
налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД,досежно ответницата Л. . Налице са всички предвидени в закона елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответницата Л.Л. и предявения срещу същата
иск следва да бъде уважен в установения от вещото лице размер. Законът в чл. 51
ал. 1 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Изразът “всички вреди” дава обхват
на нормата по отношение на вредите, които са настъпили, както и на тези, които
ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Всички имуществени вреди,доколкото чл.
45 от ЗЗД изисква да се поправят вредите, които виновно са причинени другиму,
подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането,
включително и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че
такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Настъпването
на вредите, съответно – неизбежността от настъпването им, се доказва от
увредения.
В тази връзка следва
да се приеме, че разходите, които ще бъдат направени от ищеца за изграждането
на нова стоманобетонна мивка и оградна телена мрежа,представляват установени и
доказани вреди,и които следва съответно да бъдат репарирани. В случая същите
възлизат в размер на 252.94 лева,
съгласно заключението на вещото лице,поради което съдът приема за основателен
,в този размер,предявения иск срещу ответницата
, като в останалата част до претендирания от 350.00 лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
По
разноските:
По делото
ищцата е направила разноски за държавна такса в размер на 50 лв.и 100 лв .за
възнаграждение на вещо лице.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответницата
Л. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата,направените от последната разноски,но съразмерно с уважената част на иска, а именно
сумата в общ размер от 108.39 лв..
По делото
ищцата е представлявана от особен
представител,назначен на основание ЗПП,чието възнаграждение ще бъде определено и
изплатено от НБПП.
От
приложеното адвокатско пълномощно на
ответниците,което в случая е общо за всички,е видно,че разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. са
заплатени от ответника Д.Л..
Същия е
претендирал разноски,поради което и с оглед обстоятелството,че предявения срещу
него иск е отхвърлен,на осн.78 ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да
му заплати сумата от 200 лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Й.Л., ЕГН ********** *** да заплати на М.П.О. с ЕГН ********** *** сумата от 252.94 лева, представляваща обезщетение за нанесени вследствие непозволено
увреждане имуществени вреди, като отхвърля иска в частта до
пълния претендиран размер от 350.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.П.О. с ЕГН ********** *** срещу М.М.Л., ЕГН ********** ***, Вилян М.Л.,
ЕГН ********** *** и Д.М.Л., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД ,а именно да бъдат осъдени да й
заплатят солидарно с Л.Й.Л., ЕГН ********** *** сумата от 350.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Й.Л., ЕГН ********** *** да заплати на М.П.О. с ЕГН ********** ***
сторените в производството разноски,но съобразно уважената част от иска,а
именно сумата в общ размер от 108.39 лв.
ОСЪЖДА М.П.О. с ЕГН ********** ***
да заплати на Д.М.Л., ЕГН **********, сумата от 200 лв.,представляваща
направени в производството разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :