№ 732
гр. П., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101035 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от В. С. С. от АК П., ЕГН
**********, ул. „Х. К.“ №1а, против Л. С. Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пловдив, с която е предявен иск за заплащане на неизплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
23.03.2023 г. до крайното изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е представлявал и успешно защитавал
ответника по а.д. №283/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив с цена на иска 50
000 лева. Било му присъдено обезщетение в размер на 6368 лева, ведно със законната лихва.
Делото било заведено на 03.02.2022 г. и се договорили да бъде заплатено на ищеца
възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лева до 31.12.2022 г.. Посочва, че
решението е влязло в законна сила.
Сочи, че към настоящия момент ответникът не е плати процесната сума
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозира молба, с която моли съда да уважи исковата претенция
в цялост. Претендира разноски. Не сочи доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Л. С. Т. не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и излага доводи,
касаещи отношенията между страните, досежно процесуалното представителство от ищеца.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 03.02.2022 г. ищецът е подал в Административен съд Пловдив искова молба от
името на ответника Л. С. Т. против ГДИН за заплащане на обезщетение в размер на 50000
лева, ведно със законната лихва от 03.02.2022 г. до окончателното изплащане, за
претърпените неимуществени вреди от лошите битови условия в Затвора Пловдив.
Образувано е адм.д. № 283/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
За процесуалното представителство по делото между страните е сключен договор за
правна защита и съдействие, с който е уговорено възнаграждение в размер на 1500 лева,
което е следвало да се заплати от ответника до 31.12.2022 г..
Производството по адм.д. № 283/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив е
приключило с влязло в сила решение № 546/22.03.2023 г., като претенцията е уважена
частично до размера от 6368 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 36, ал. 1 във връзка ал. 2
от ЗАдв. за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Основателността на иска предполага наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за предоставяне на адвокатска защита и
осъществяването й. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при
условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.
От писмените доказателства по делото се установява, че между страните е сключен
договор за правна защита и съдействие с уговорено в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение, а и наличието на това договорно правоотношение не се оспорва от
ответника. Ищецът е изпълнил поетото по договора задължение, като е изготвил и подал
пред Административен съд Пловдив искова молба против ГДИН и е осъществявал
процесуално представителство по делото. Следователно има право да получи уговореното
възнаграждение. Ответникът не твърди да е заплатил на ищеца адвокатско възнаграждение
за осъществената правна защита и съдействие, нито по делото има доказателства за това. В
този смисъл съдът следва да посочи, че преведената парична сума от ответника по сметка на
ДСИ при РС П., във връзка с образуваното изпълнително дело № 63/2023 г. по наложената
обезпечителна мярка, не може да се приравни платена в полза на ищеца и по този начин да
се приеме, че задължението е погасено в хода на процеса. Ето защо предявеният иск като
основателен следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските
по делото в размер на 60 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал.2 ГПК Районен съд П.
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА на основание чл.36, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗАдв Л. С. Т., ЕГН
**********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив да заплати на В. С. С., ЕГН ********** от
гр. П., ул. „В. Л.“ № 64, вх. А, ет. 2, ап. 7 сумата от 1500 лева, представляваща незаплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.03.2023 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Л. С. Т., ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр. Пловдив да заплати на В. С. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. „В. Л.“ № 64, вх.
А, ет. 2, ап. 7 разноски за държавна такса в размер на 60 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3