О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260146
гр.Пловдив, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, VIII-ми граждански състав, в публично заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя частно въззивно гражданско дело № 857/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Делото е образувано по повод подадено възражение с
вх.№13563/01.06.2020г по чл. 423 ГПК от Д.Й.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
884/31.07.2018 год., издадена по ч.гр.д. № 1722/2018 год., по описа на Районен
съд – Асеновград, IV състав. Длъжникът
моли да бъде спряно изпълнението на заповедта, тъй като същата не му е била
връчена редовно, което го е лишило от възможността да реализира законовите си
права за защита в заповедното производство. Твърди се, че Д.Т. е разбрал за
издадената заповед при получаване на запорно съобщение с изх. № 3344/14.01.2020
год., по изпълнително дело № 3262/2018 год., връчено му от работодателя му -
дружеството „ЕМПЕКА“ ООД, на 04.02.2020 год. От документите в кориците на
ч.гр.д. № 1722/2018 год. се установявало, че заповедта за изпълнение е била
връчена на Д.Т. при условията на отказ, от лицето А.Н.Д. в качество на
връчител, работеща като длъжност х. към кметство Ч.. Твърди се, че длъжникът не
е търсен от служител на кметството, за да му бъде връчвана заповедта, поради
което той не е подозирал за същата преди да му бъде връчено запорното съобщение
от работодателя. Налице било нередовно връчване. Навежда твърдения, че липсват
доказателства дали връчителката е била оправомощена със заповед или друг акт на
кмета на общината да извършва връчвания на съдебни книжа и призовки; че същата никога не била търсила адресата на
съобщението и не го е уведомявала, че в кметството е пристигнал адресиран до
него документ от съда. Иска се съдът да
приеме подаденото възражение и да спре изпълнението
на заповедта. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответната страна „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ЕООД
не взима становище.
При проверка на подаденото възражение се установи, че същото е процесуално допустимо,
като подадено от легитимирано лице, в рамките на законовия едномесечен срок от
узнаването за издадената заповед за изпълнение. Молителят твърди, че е научил
за издаването на заповедта на 04.02.2020 год. след като му е било връчено запорното съобщение от работодателя.
Видно от входящия номер на възражението, подадено първоначално до заповедния
съд, същото е с пощенско клеймо от 04.03.2020 год., т.е. е подадено в рамките
на едномесечния срок от узнаването. Доколкото не са налице доказатества в
противоположния смисъл, произтичащи от фактите по делото или от доказани
твърдения на насрещната страна, съдът намира, че възражението се явява
депозирано в срок.
Производството по частно гражданско дело № 1722/2018 год., по описа на Районен съд – Асеновград, е било образувано на 27.07.2018 год. по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 10228/27.07.2018 год., подадено от “Агенция за контрол на просрочените задължения“, ЕИК *********, против Д.Й.Т., ЕГН **********, за заплащане на парично вземане, състоящо се от главница в размер на 167,85 лв., договорна лихва 7,68 лв., неустойка за неизпълнение на задълженията в размер на 77,44 лв., законна лихва за периода от 12.05.2017 год. до 19.07.2018 год., равняваща се на 21,90 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда — 27.07.2018 год., до окончателното изплащане на вземането, ведно с юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски в заповедното производство в размер на 225 лв.
При
образуване на частно гражданско дело № 1722/2018 год. по разпореждане на
Районен съд — Асеновград е била извършена служебна справка за постоянния и
настоящ адрес на длъжникът, съвпадащи с
адреса на длъжника посочен в заявлението, а именно: община С., с. Ч., ***. След като е издал
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, заповедният съд е изпратил препис от
същата за връчване на Д.Й.Т. на адреса, посочен в заявлението. Съобщението се е
върнало в цялост. Връчителят е вписал в графата “Получител“, че адресатът е
отказал да получи съобщението, като е положен и подпис от длъжностното лице. С
разпореждане на съдията докладчик по делото от 13.08.2020 год., съобщението е било прието за редовно връчено
при надлежно оформен отказ съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно. Съобщението е
оформено съгласно утвърдения образец по Наредба № 7/22.02.2008 год. В
двуседмичиният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК не е било подадено възражение, поради
което съдът е приел, че заповедта е влязла в сила и въз основа на нея е бил
издаден изпълнителен лист на 29.08.2018 год.
На
05.03.2020 год., в последния ден от месечния срок спрямо твърдяния от длъжника
момент на узнаване за Заповедта, същият е подал възражение по реда на чл. 423 ГПК. В същото се твърди, че правото на длъжника на защита срещу издадената
Заповед е било нарушено, тъй като Заповедта не му е била връчена надлежно. В
подкрепа на това твърдение е представено като доказателство заверено копие от
запорно съобщение – първа страница и гръб, като на гърба е саморъчно
удостоверено от адресата получаването на съобщението на дата 04.02.2020 год.
Във връзка с твърденията на длъжника, при искане от негова страна, съдът е
допуснал до разпит един свидетел за установяване на обстоятелствата около връчването
на съобщението. Свидетелката А.Н.Д., заявява, че работи в кметството в с. Ч.,
на длъжността хигиенист, включително има задължението да връчва и призовки.
Същата потвърждава, че именно тя е оформила процесната призовка, приложена по ч.гр.д. №
1722/2018 год. Заявява, че не
е успяла да открие адресатът на съобщението, поради което е е написала, че той
е отказал да приеме същото.
Като съобрази така представените факти и доказателство, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането по издадена заповед за изпълнение чрез възражение по чл. 414 ГПК, да
подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Молбата му следва да се основава на твърдения за
наличие на обстоятелства по чл. 423, ал. 1-4 ГПК. В настоящият случай
възражението е базирано на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК — твърди се
ненадлежно връчване на молителя, което е лишило същият от възможността да оспори вземането.
За да бъде реализирана тази хипотеза, следва да се анализира спазени ли са правилата за надлежно връчване в настоящия случай: Съгласно чл. 43, ал. 1 ГПК съобщението може да бъде връчено лично или чрез друго лице. Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, изр. 5 ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписване на връчителя. За да се счита за редовно връчването, напълно достатъчно е отказът за получаване на призовката да е отбелязан в разписката и да е удостоверен с подписа на връчителя. Съгласно трайно установената практика, в случаите на отказ за получаване на съобщение, опитът за връчване на същите трябва да е направен при лично връчване на книжата, като адресатът на съобщението следва да е наясно с естеството на документите и след вникване в тяхното съдържание, да вземе информиран избор да откаже получването им. От друга страна, практиката на ВКС изрично е извела и правилото, че отказът на адресата се удостоверява от връчителя, когато е извършен между присъстващи и адресата отказва да подпише разписката. /В този смисъл Решение № 407/23.12.2011 год. На ВКСпо гр. Дело № 1138/2010 год., IV г.о., ГК/.
В конкретният случай,
връчителят – свидетелката А.Н.Д.
не е открила Д.Т., за да му предаде лично съобщението, но е вписала, че същият
се е отказал от получаването на книжата. Това обстоятелство противоречи на
установената практика в две посоки – на първо място отказът да е извършен от лицето присъствено, а
на второ място – да е извършен при
запознаване на лицето с подлежащите на връчване книжа. Доколкото в
конкретният случай не се касае за отказ на длъжника да получи адресираните до
него книжа, то настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на ненадлежно връчена заповед за изпълнение на
длъжника, поради което възражението на последния следва да бъде прието. На основание чл.
423, ал. 3 ГПК изпълнението на заповедта следва да бъде спряно, а делото да
бъде върнато на Районен съд — Асеновград за извършване на следващите се
действия по чл. 415 ГПК.
По отношение на
направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не следва
да бъдат присъждани на настоящия етап, доколкото настоящото производството не
поставя окончателен край на заповедното производство. Разноски биха били
присъдени единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3 във вр. с чл. 411, ал. 2,
т. 3 и 4 ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист. В останалите случаи произнасянето по
дължимостта на разноски на длъжника се дава при окончателното разрешаване на
въпроса за основателността на заявлението.
Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за ностоящото производство не се дължат.
Поради изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение вх.№13563/01.06.2020г депозирано от Д.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. М.К., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 884/31.07.2018 год., издадена по ч.гр.д. № 1722/2018 год., по
описа на Районен съд – Асеновград, IV състав.
СПИРА изпълнението на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 884/31.07.2018 год., издадена
по ч.гр.д. № 1722/2018 год., по описа на Районен съд – Асеновград, IV състав, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист от 29.08.2018 год. по същото дело.
ВРЪЩА делото на Районен съд
— Асеновград за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: