Мотиви към присъда по
НОХД № 2277/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, НО, XLIX н. състав
Районна прокуратура –
Бургас е внесла в съда обвинителен акт против Д.К.Д., ЕГН: ********** за това,
че на 26.04.2020 г. в **** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Форд“, модел „Ка“ с рег. № ****, след употреба на наркотични
вещества, а именно метамфетамин и амфетамин, представляващи високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 т.1 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ вр. Приложение № 1
-Списък I – „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични /НРКРВН/, установено с техническо средство „Drager Drug Check 3000 STK 5“, REF 8325581, LOT ARMK -0671- престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния
кодекс (НК).
Делото е разгледано по
реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, като намери, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение обяви на страните, че при
постановяване на присъдата си ще ползва самопризнанието без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура Бургас поддържа изцяло
внесеното обвинение срещу подсъдимия Д.. Счита, че описаната в обвинителния акт
и призната от подсъдимия фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин по
делото както от събраните доказателства, така и от самопризнанието на
подсъдимия. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
кумулативно наказанията „лишаване от свобода“, което да бъде определено в
размер на 1 година, след редуцирането му по чл.58а от НК, и „Глоба“ – в размер
на 500 лева Предлага да бъде постановено и лишаване на подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от 15 месеца с приспадане по чл.59, ал.4 от НК на
времето, през което е бил лишен по административен ред да упражнява това право.
По отношение на вещественото доказателство взема становище да бъде унищожено
като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
Защитникът – адв. Т. счита, че извършването на престъплението е
безспорно установено и подзащитният му признава вината си. Моли съда да
определи наказанието при приложение на чл.55, ал.1 от НК, тъй като към момента
на извършване на деянието подсъдимият е бил неосъждан, съдействал е за
разкриване на обективната истина, полага грижи за малкото си дете. Излага
доводи да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба, а лишаването
от право да управлява МПС да бъде за срок от 12 месеца.
Подсъдимият Д. в хода
на съдебните прения изразява съгласие с наведените съображения от защитника му.
В последната си дума моли съда да му бъде определено наказание при
най-благоприятния за него вариант.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Д.К.Д. е роден
на ***г***, български гражданин, живее в ****, със средно образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН: **********.
На 26.04.2020 г. св.С.С.
и св. Т.П. -полицейски служители при РУ Камено, по време на изпълнение на
служебните си задължения около 13.10ч. забелязали движещ се лек автомобил с
марка „Форд“, модел „Ка“ с рег. № **** КС и решили да го спрат за
извършване на рутина проверка.
В хода на така
извършената проверка била установила самоличността на водача на МПС, а именно
подсъдимият Д.К.Д.. Пътник в автомобила бил свид.К.П.. След като се
легитимирали, полицейските служители изискали документите на подсъдимия, както
и тези на превозното средство. Тъй като при проведената беседа с подсъдимия Д.,
същият бил видимо притеснен, очите му били силно зачервени, а зениците
разширени, свид.Панайотов му извършил проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0068, което отчело
отрицателен резултат. Свид. Панайотов тествал подсъдимия и с техническо
средство „Drager Drug Check 3000 STK 5“, REF 8325581, LOT ARMK -0671, което отчело положителен резултат за амфетамин и
метамфетамин. Данните били отразени в протокол от дата 26.04.2020 г. за
извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества.
На водача - подсъдимия
Д.К.Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков
№ 632378/26.04.2020г., както и Талон за медицинско изследване на кръвта с №
0005907. Подсъдимият Д. приел показанията на техническото средство и отказал да
даде кръв за изследване, за което обстоятелство се подписал собственоръчно. Във
връзка с установеното подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
По доказателствата:
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на
подсъдимия, както и на събраните и проверени на досъдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите С.С., Т.П. и К.П. (лист 29-31 от досъдебното производство);
и писмените доказателства – Талон за изследване с № 005907 (лист 37
от ДП); протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества (л.36 от ДП), които доказателства
и доказателствени средства подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
Съдът дава вяра на
показанията и на тримата свидетели, тъй като те са последователни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си относно обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по делото. Същите се подкрепят и от събраните писмени
доказателства, които се ценят като обективни и кореспондиращи изцяло и с
направеното от подсъдимия самопризнание.
От правна страна:
При така установените
факти съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и от субективна
страна престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
От обективна
страна на 26.04.2020 г. в **** Д.К.Д. управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Ка“ с рег. № ****, след употреба на
наркотични вещества, а именно метамфетамин и амфетамин, представляващи
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 т.1 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ вр.
Приложение № 1 -Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/,
установено с техническо средство „Drager Drug Check 3000 STK 5“, REF 8325581, LOT ARMK -0671.
Датата и мястото на
извършване на престъплението се установяват от показанията на свидетелите
очевидци Станков, Панайотов и Димитров, на които съдът изцяло даде вяра. Те се
подкрепят и от писмените доказателства – АУАН и талон за изследване, протокол
за проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, които са били
съставени на същата дата, на която подсъдимият е бил спрян за проверка и е
управлявал процесния лек автомобил. Тези обстоятелства се явяват обхванати и от
самопризнанието на подсъдимия, поради което съдът приема датата и мястото на
извършване на престъплението за доказаните по несъмнен начин.
Със същата степен на
категоричност се установява и авторството на деянието от страна на подсъдимия,
като свидетелите непосредствено са възприели подсъдимия Д. като водач на
превозното средство към момента на спирането му за проверка. Обстоятелството,
че именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил „Форд Ка“ с рег.
№ **** на инкриминираната дата също е обхванато от самопризнанието
му, което видно се подкрепя и от събраните на досъдебното производство
доказателства. Изпълнителното деяние на престъплението се е изразило в
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Процедурата по
установяване на употребата на наркотичните вещества е регламентирана в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (Обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата при отказ на лицето за
даване на кръвни проби за изследване употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на показанията на теста. Отказът на подсъдимия
от изследване е бил документиран в Протокол за медицинско изследване №
116/26.04.2020г., в който е удостоверено, че пациентът – подсъдимият Д.,
отказва да даде кръв за извършване на изследването. Документът носи подписа
освен на лекаря, така също и на самия подсъдим. Отказът на подсъдимия от
изследване се установява и от показанията на полицейските служители,
съпроводили го до Спешния център в УМБАЛ Бургас. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение при установяването на
употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия Д.Д..
Амфетаминът и
метамфетаминът представляват високорискови наркотични вещества съгласно чл. 3
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
и Приложение № 1 от същата, чието притежание, производство, преработване,
придобиване или употреба е забранена в Република България и поради своето силно
наркотично действие подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Следователно по делото
се доказа, че употребените от подсъдимия вещества са наркотични, както и че той
е пристъпил към управление на МПС след тяхната употреба. С това престъплението
е било довършено, тъй като същото е на просто извършване.
Правилна е и
квалификацията на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е формално, поради което за неговата
съставомерност не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, който
да е обхванат от умисъла на дееца. Достатъчно е последният да е формирал
съзнание относно всички елементи от състава на престъплението и за обективните
свойства на деянието, т.е. по какъв начин деянието въздейства върху
действителността и я изменя. От събраните доказателствени материали по
категоричен начин се установи, че на 26.04.2020г. подсъдимият Д.К.Д. е
управлявал процесното МПС – лек автомобил „Форд Ка“ с рег. № ****.,
като този факт е бил отразен в неговото съзнание. Съзнавал е и че е пристъпил
към управление на МПС след като е бил употребил наркотични вещества – амфетамин
и метамфетамин. Следователно всички елементи от състава на престъплението са
били отразени в съзнанието на подсъдимия, но въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на деянието. По тези съображения настоящият съдебен състав
намери, че деянието е извършено виновно от подсъдимия.
Следователно по делото
се установява, че Д. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При преценката за смекчаващите по
делото обстоятелства съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание
не следва да се отчита допълнително като смекчаващо обстоятелство, тъй като
благоприятната последица за подсъдимия от това му
действие е предопределена от закона и е конкретно приложена чрез определяне на
наказанието по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК. Вярно е, че в случая подсъдимият
е направил признание още на досъдебното производство при разпита след първото
си привличане като обвиняем. Съдът намира, че в случая разкриването на
обективната истина по делото обаче е резултат от навременните и ефективни
действия на разследващите органи, като направеното признание подкрепя и
затвърждава приетите за установени обстоятелства, но само по себе си не е
изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и неговия извършител,
поради което не следва да бъде отчитано и втори път като смекчаващо
обстоятелство. Следва обаче да се отчете като смекчаващо обстоятелство доброто
процесуално поведение на подсъдимия, както и
обстоятелството, че той е неосъждан/реабилитиран към датата на деянието.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита установяване на употреба на два вида
наркотични вещества при тестването на подсъдимия както и многобройните нарушения по ЗДвП-11
бр.влезли в сила наказателни постановления. По тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че наказанието „лишаване от свобода“ трябва да бъде
ориентирано към предвидения в закона минимум, но все пак да бъде определено в
размер, задължително надвишаващ най-ниския предвиден от законодателя размер
предвид и констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства. Така
мотивиран, съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година
и 3 месеца. Предвид протеклото производство по реда на чл. 373, ал. 2 НПК и
съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определено наказание
с една трета, като наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 10 месеца. При определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание
„глоба“ и като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 НК и че подсъдимият има
семейни задължения във връзка със отглеждане на малко дете и е безработен, но в
трудоспособна възраст, съдът намери, че следва да бъде наложена глоба в размер
на 500 лева. Така определеният размер на глобата е достатъчен за постигане на
целите на наказанието и е съобразен както със степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, така и с неговото имуществено състояние, Във връзка с
възраженията на защитника за налагане на кумулативно предвиденото наказание
глоба трябва да се има предвид, че наказанието се налага преди всичко за защита
на обществения интерес, който изисква членовете на обществото да не вършат
престъпления, а с наложеното наказание се цели подсъдимият да бъде превъзпитан
и мотивиран към такова общественоприемливо поведение. В тази връзка личният
интерес на подсъдимия не може да бъде поставен над обществения. Тези
съображения са отчетени от съда и са послужили за определяне на наказание към
минимума, но не обосновават нито хипотеза на приложение на чл. 55 НК, нито
необходимост от налагане на по-ниско по размер наказание.
В конкретния случай са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК
за отлагане изпълнението на така наложеното наказание 10 месеца „лишаване от
свобода“, тъй като подсъдимият Д. към датата на деянието не е бил осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието.
Съдът не наложи предвиденото в чл. 343г НК вр.чл.37, ал.1,т. 7 от НК
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, тъй като подсъдимият към датата
на постановяване на присъдата е изгубил правоспособността си поради отнемане на
всички контролни точки, поради което със ЗППАМ № 20-0769-000956/18.05.2020г.
СУМПС е иззето на основание чл.171, т.4
вр. чл.157 , ал.4 от ЗДвП.
С присъдата си съдът постанови
вещественото доказателство – 1 брой тест касета за установяване на употреба на
наркотично вещество от „Drager Drug Check 3000 STK 5“, REF 8325581, LOT ARMK -0671,ведно с
1бр.сива на цвят опаковка от фолио да остане приложена по делото за срока на
съхранението му в архив, след което да бъде унищожено по реда на ПАС.
По делото не са направени разноски,
което да налага произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.