Номер 33405.11.2020 г.Град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Р.Първи състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
Секретар:Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20204500500513 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Т. П. П. е обжалвал Решение № 1764/25.10.2019 г., постановено по гр.д.
№ 8319/18 г. на Р.нския районен съд, в частта, с която предявеният против
него от Д. В. К. иск по чл. 45 от ЗЗД е бил уважен и е бил осъден да заплати
на последната обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, както и причинен продължителен дистрес и емоционален
дисбаланс, резултат от непозволено увреждане на 26.08.2014г., в размер на
2000 лева, ведно със законната лихва от 26.08.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, като над сумата от 2000 лева до претендираните 3000
лева искът бил отхвърлен.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част, иска се отмяната му и постановяване на ново,
с което искът на Д.К. да бъде изцяло отхвърлен или постановяване на ново
решение със справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
С частна жалба Т.П. е обжалвал Определение № 1502/24.02.2020г. по
делото, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по съображения, че
неправилно е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ищцата, тъй като в производството пред РРС не са претендирани
разноски и не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът взема становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли решението да бъде потвърдено в частта, с която са уважени исковете.
Претендира разноски за въззивната инстанция. Същото становище поддържа
1
и по отношение на Определението по реда на чл. 248 ГПК.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и
ч.жалба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е
частично основателна.
От фактическа страна по делото е установено следното :
С Решение № 51 от 20.04.2017г. по ВНАХД № 200/2017г. на Р.нския
окръжен съд е отменено частично Решение № 54/31.01.2017г. по АНД №
2206/16 г. на Р.нския районен съд и Т.П. е признат за виновен в това, че на
26.08.2014г. в гр. Р. извършил непристойни прояви, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на
публично място - пътно платно в района на кръговото кръстовище при Т. в
гр. Р. крещял, обиждал и отправял закани за саморазправа спрямо Д. В. К. ,
блъскал вратата на лек автомобил в Д.К., издърпал слънчевите очила от
лицето и ги стъпкал - престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78 а от НК Петров е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
От ангажираните в първоинстанционното производство доказателства,
вкл. съдебномедицинско удостоверение от 26.08.2014 г., се установява, че на
ищцата са причинени следните телесни увреждания: кръвонасядане на дясна
мишница, счупване на нокетна плочка на втори пръст на лявата ръка,
одраскване на дясна подбедрица, причинени от действието на твърди тъпи
ръбести предмети и предмети с остър връх и могат да бъдат получени при
инцидента на 26.08.2014 г.
От представената по делото съдебно-психологична консултация от
01.09.2014г. се установява, че ищцата е имала симптоми на повишена
тревожност, страхова зареденост и вегетативни проявления на тези
преживявания – неспокойствие, невротична симптоматика, както и намалени
възможности за обсъждане на алтернативни решения в ситуации на
затруднение и натрапливи мисли, придружени с безпокойство, свързани с
преживяното събитие на 26.08.2014 г. Базисната оценка на психолога е, че
при К. били налице клинико-диагностични критерии в подкрепа на
хипотезата, че била в състояние на дистрес и емоционален дисбаланс, в
резултат от преживяното травматично събитие на 26.08.2014 г.
В първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Н.И.К. съпруг на
ищцата, от чиито показания се установява, че се видял с К. вечерта след
инцидента, и тя имала синина, одрасквания и счупени нокти. След това в
продължение на месеци се чувствала притеснена, не искала да излиза,
посещавала психолог, наложило се той или техни приятели да я возят до
работа близо половин година, докато започне да шофира и да излиза сама с
2
приятелки.
При така установеното правилно районният съд е приел, че предявеният
иск за обезщетяване на причинените неимуществени вреди в резултат на
извършения от ответника деликт е основателен, като на обезщетяване
подлежат всички вреди на пострадалия, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, за което ответникът е понесъл наказателна
отговорност.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Правилно в решението си
районният съд е посочил, че на основание чл. 413 ал. 3 от НПК, това се отнася
и за решения в производството по чл. 78 а от НК, поради което гражданският
съд следва да приеме за безспорно установени всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, с изключение на размера на настъпилите
за ищеца вреди от деянието на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, виновният за непозволеното
увреждане дължи пълна обезвреда за причинените на пострадалия щети, вкл.
неимуществени. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. Причинените от деликта неимуществени
вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД се оценяват от съда по справедливост.
По отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди
настоящият състав намира, че възраженията, изложени във въззивната жалба,
досежно определения от районния съд размер на обезщетението, са
основателни. С оглед установеното по делото, съобразявайки вида и
характера на причинените вреди - получените леки телесни увреждания -
кръвонасядане на дясна мишница, счупване на нокетна плочка, одраскване на
дясна подбедрица, сравнително кратката продължителност на физическия
дискомфорт и характера и интензитета на психически дискомфорт,
въззивният съд намира, че определеното от районния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв. е необосновано завишено, като
счита, че справедливото обезщетение е в размер на 500 лева. Ето защо, в
частта относно размера на присъденото обезщетение решението е неправилно
и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 500 лв. се
отхвърли.
По частната жалба срещу Определението по чл. 248 от ГПК :
В производството пред районния съд с Определение № 1502/24.02.2020
г., във връзка с дадени задължителни указания на РОС, съдът е оставил без
уважение искането на Т. П. П. за изменение на съдебното решение в частта на
разноските, тъй като според него не са претендирани адвокатски разноски от
3
процесуалния представител на ищцата и до приключване на съдебните
прения не е представен списък с разноски на основание чл. 80 от ГПК.
Частната жалба на Петров против Определението е неоснователна.
Правилно районният съд е приел, че не e допуснал грешка или пропуск при
пресмятане на разноските съобразно уважената част от претенцията, тъй като
още с исковата молба ищцата е направила искане за присъждане на разноски
и са представени доказателства, че същите са направени.
Непредставянето на списък на основание чл. 80 от ГПК не е пречка за
разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените
разноски, а само процесуална предпоставка за иницииране на производство
по пререшаване на въпроса за размера им.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба и намаляване размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, решението на
първоинстанционния съд подлежи на отмяна и в частта за разноските, поради
което присъдените в полза на Д.К. разноски следва да бъдат намалени до
размер на 87 лв.
Съгласно чл. 78 от ГПК следва да се определят и разноските за
въззивното производство. Жалбоподателят не е направил искане за разноски
и такива не следва да му се присъждат, а ответникът по жалбата има право на
разноски в размер на 100 лв., или общо за двете инстанции – 187 лв.
Мотивиран от изложеното, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1764/25.10.2019 г., постановено по гр.д. №
8319/18г. на Р.нския районен съд, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният
от Д. В. К. иск в размера над 500 лв. до 2000 лв., ведно със законната лихва,
както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 от ЗЗД на Д. В. К. , ЕГН **********, адрес гр.
Р., *** против Т. П. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ***, в
размера над 500 лв. до 2000 лв., ведно със законната лихва от 26.08.2014г.
ОСЪЖДА Т. П. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., *** да
заплати Д. В. К. , ЕГН **********, адрес гр. Р., ***, сумата от 187 лева –
деловодни разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1764 от 25.10.2019 г. постановено по гр.д.
№ 8319/18 г.на Р.нския районен съд, в останалата му проверявана част.
В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявеният иск за неимуществени
4
вреди за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева,
решението като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1502/24.02.2020 г. по гр. д. №
8319/2018г. на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5