Решение по дело №533/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 409
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20224400500533
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. Плевен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500533 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение № 260032 /02.06.2022г. , постановено по гр.д.№ 6978/2020г.
Плевенски районен съд отхвърлил предявеният от Н. А. Б. против
ЕТ“***************** „ – гр.Плевен иск с правно осн. чл.265,ал.2 от ЗЗД във
вр. с чл. 55 от ЗЗД за сумата 560лв. за връщане на възнаграждение ,дадено на
отпаднало основание- развален договор за изработка на зъбни протези от
ноември 2020г. ,ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба -16.12.2020г. като неоснователен и недоказан.
Това решение е било съобщено на Н. А. Б., чрез назначения и служебен
адвокат за оказване на безплатна правна помощ –адв.В. В. , на 06.06.2022г. с
оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 20.06.2022г.
На 13.06.2022г. е постъпила в деловодството на ПлРС въззивна жалба от
Н. А. Б., чрез назначения и на осн. чл. 94 от ГПК служебен адвокат за
оказване на безплатна правна помощ –адв.В. В. срещу решението на ПлРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК, тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , от надлежен процесуален
представител на страната по делото , може да се приеме ,че има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК , поради което като редовна и
допустима следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
1
искания за събиране на нови доказателства.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от противната страна –
ЕТ“***************** „ – гр.Плевен,чрез пълномощника му адв.Н. Д. според
когото въззивната жалба е неоснователна. С писмения отговор също така не
се правят искания за събиране на нови доказателства и не се представят нови
писмени доказателства.
Като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши
проверка на обжалваното първоинстанционно решение на РС-Плевен в кръга
на правомощията си по чл. 269 от ГПК , Плевенски окръжен съд намира ,че
РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на
спора и правилно решение,макар и по съображения по съществото на спора
,които са различни от изложените от ПлРС ,поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
За да отхвърли предявеният иск ,РС-Плевен е приел всъщност ,че
възражението си за некачествено изпълнение на възложената
работа,възложителят Н. Б. е направила едва с исковата си молба,която пък е
подадена извън шестмесечния срок по чл. 265,ал.3 от ЗЗД ,поради което са се
преклудирали правата и по чл. 265,ал.1 т. 2 във вр. с ал. 3 от ЗЗД. От тези
мотиви на РС - Плевен може да се направи извод ,че първоинстанционният
съд е счел ,че претендираните от Н. Б. права са погасени по давност ,макар в
диспозитива на решението да е посочено ,че искът се отхвърля като
неоснователен и недоказан , а не като погасен по давност. По този
начин,обаче , ПлРС е дал отговор само на един от приетите в доклада по
делото като спорни между страните въпроси ,които съставляват предмета на
спора , а именно дали е спазен шестмесечният срок по чл. 265 от ЗЗД ,без
обаче , да е разгледал и да е дал отговор по същество на другите по-
съществени спорни въпроси – била ли е извършена възложената работа в
съответствие с техническите изисквания и норми ,както и налице ли са
скрити недостатъци на изработените зъбни протези? Възражението за
погасителна давност ,обаче ,предполага съдът най-напред да се занимае с
въпроса възникнало ли е и съществувало ли е претендираното от ищцата
материално право ,едва след което подлежи на решаване и въпроса дали то е
погасено по давност .
В конкретния случай ,Плевенски окръжен съд намира ,че изложената в
исковата молба фактическа обстановка е доказана само по отношение на
сключването между ищцата в качеството и на възложител , и ответника в
качеството му на изпълнител на договор за изработка на зъбни протези за Н.
Б. на стойност 560 лв.,както и че зъбните протези са били изработени и
предадени на ищцата, и че цената на изработените зъбни протези е била
заплатена от възложителя на изпълнителя .
Напълно недоказани ,обаче , остават твърденията на ищцата ,че
изработеното е имало толкова съществени недостатъци / и то скрити /,че
работата се е оказала негодна за нейното договорно и обикновено
предназначение.
В подкрепа на тези твърдения от исковата молба ,доказателствената тежест
2
за които правилно е възложена от РС-Плевен на ищцата ,всъщност не са
ангажирани никакви доказателства. Вярно е ,че ПлРС не е допуснал разпит на
свидетел за установяване на скритите недостатъци и негодността на
изработеното да бъде ползвано по предназначение ,но следва да се отбележи
и това ,че с въззивната жалба не се направени никакви искания за събиране на
доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК –поради допуснати от
ПлРС процесуални нарушения ,които фактически са попречили на
събирането на годни и относими към спора гласни доказателства,доколкото
според въззивната инстанция не е налице никаква законова пречка по чл. 164
от ГПК за изслушване на свидетелски показания за изследване и
установяване както на недостатъците на изработеното ,така и на твърденията
за направени възражения пред изпълнителя за установени скрити
недостатъци на зъбните протези.
Тъй като съдът не може да събира служебно доказателства в подкрепа на
която и да било от страните в процеса, и при липса на възобновени с
въззивната жалба искания за събиране на гласни доказателства пред
въззивната инстанция ,този процесуален порок в исковия процес ,развил се
пред РС-Плевен няма как да бъде служебно отстранен от ПлОС.
Сходни съображения важат и по отношение на другото останало несъбрано
пред РС-Плевен доказателствено средство-съдебно-медицинска експертиза
,която да отговори на въпросите има ли недостатъци на изработените зъбни
протези и в какво се изразяват те и доколко се отразяват на годността им да
бъдат използвани по предназначение ,които са съществените въпроси за
правилното решаване на спора. И в т.сл. , след като пред ПлРС не е било
намерено подходящо вещо лице ,което да изготви тази експертиза , съдът е
заличил същата и е приключил съдебното дирене без изслушване на такава
експертиза , с което определение на съда страните по делото са се
съгласили,като изрично е посочено в протокола от с.з.от 25.05.2022г. , че
други доказателства няма да сочат.
Разбира се ,следва да се отбележи ,че не е налице и някакво признание на
факти от страна на ответника по делото ,което да подкрепя дори косвено
твърденията от исковата молба за некачествена изработка на зъбните протези.
Дори напротив , по делото са събрани писмени доказателства от които може
да се прави извод ,че такива недостатъци на зъбните протези не са били
налице -това е доклада от извършената от РЗИ-Плевен проверка по жалбата
от Н. Б. ,изпратена до Министерство на здравеопазването ,според който
„денталните дейности са извършени стандартно ,съгласно изискванията и в
изпълнение на нормативната база от горепосочените регламентиращи
документи .“Тази констатация от проверката на РЗИ по конкретния случай по
никакъв начин не е опровергана от други писмени или гласни
доказателства,тъй като такива всъщност не са ангажирани от ищцата по
делото.
При това положение и след като и пред въззивната инстанция не са събрани
други доказателства,то няма как да не бъде споделен крайният извод на РС-
Плевен ,че искът на Н. Б. срещу ЕТ“***************** „ – гр.Плевен
3
остава недоказан. Решението на ПлОС не подлежи на касационно обжалване
,тъй като цената на иска е под 5000лв.- чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 260032 /02.06.2022г. ,
постановено по гр.д.№ 6978/2020г. на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4