Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 09.03.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02.
2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията
Танева
в.т.д. № 1580 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 260009 от 20.08.2020г., постановено по гр.д. № 2113/2019 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на
Ф.К.И., че дължи на сумата от 290.72
лева за главница от неплатени електронни съобщителни услуги по договор № ***/23.12.2016
г. с приложенията към него и фактури №№ **********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017
г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017 г., №
**********/26.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г., с 48.16 лева законна
лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху тази главница от
30.11.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед
№ 3515/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 6078 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
Отхвърлени
са като неоснователни предявените от „А.” ЕАД искове по чл. 79, ал. 1, чл. 86,
ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, за осъждането на Ф.К.И. да му заплати сумата от 103.50 лева
за главница от неплатени месечни вноски от цената по договор за продажба на
изплащане от 23.12.2016г. и фактури №№ **********/25.01.2017 г., №
**********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017
г., № **********/26.05.2017 г., № **********/26.06.2017 г. и №
**********/26.07.2017 г., с 14.48 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до
29.11.2018 г., и 570.17 лева неустойки по сметки №№ **********/30.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г., № **********/30.06.2017 г., № **********/03.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г. и № **********/30.06.2017
г., за предсрочно прекратяване на договор № ***/23.12.2016 г. с приложенията
към него.
Въззивникът
обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за претендираната главница
от неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане в размер на
103,50лв. /ведно със законната лихва в размер на 14,48 лв./, както и в частта
за претендираната неустойка в общ размер на 570,17 лв.
Въззивникът
„А.” ЕАД твърди във въззивната жалба, че районният съд е възприел и разтълкувал
погрешно действителната воля на страните по договора. Посочва, че неправилно е
възприето, че договорът е развален с обратна сила, като всъщност той е
прекратен по силата на договореното между страните с действие занапред,
вследствие на което не се дължи неустойка и връщане на вещта. Сочи, че
неправилно е възприета уговорената неустойка като нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като уговореното е в размер трикратен на месечните
абонаментни такси и не се цели неоснователно обогатяване с уговарянето ѝ,
а обезщетение на ищцовото дружество. Моли съдът да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и признае за
установено дължимостта на претендираните суми. Не са направени доказателствени
искания.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд
– гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „А.” ЕАД моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че Ф.К.И. дължи на „А.”
ЕАД, сумиата в размер на 290.72
лв. за главница от неплатени цени на
предоставени й електронни съобщителни услуги по договор № М5480486/23.12.2016 г., за които били издадени фактури от 25.01.2017 г. до
25.06.2017 г., с 48.16 лв. законна лихва от
10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху главницата от 30.11.2018
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6078 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, както и да се осъди ответницата да му заплати
сумата от 103.50 лв. за главница от неплатени месечни вноски от
цената по договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., за които били
издадени фактури от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г., с 14.48 лв. законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и
570.17 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на
договор № ***/23.12.2016 г. с приложенията към него. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ф.К.И., ответница по делото,
редовно призована, не е подала в законоустановения срок писмен
отговор, не се явява в съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Първоинстанционното решение е
влязло в сила в частта, с която е прието за установено, че ответницата Ф.К.И. дължи на „А.” ЕАД сумата от 290.72 лева за
главница от неплатени електронни съобщителни услуги по договор №***/23.12.2016
г. с приложенията към него и фактури №**********/25.01.2017 г., №
**********/25.02.2017 г.,№**********/27.03.2017г.,№**********/26.04.2017г.,№**********/26.05.2017
г. и № **********/26.06.2017 г., както и сумата от 48.16 лева - законна лихва
от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху тази главница от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.11.2018 г. до изплащането й,
за които парични задължения е издадена Заповед № 3515/04.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 6078 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд.
Безспорно е по делото, че със съдебна
спогодба от 21.04.2016 г., одобрена по гр. д. 12268/2014 г. по описа на СГС, Мобилтел ЕАД и КЗП се
съгласяват стандартният размер на неустойката по типовите договори за ел.
съобщителни услуги, да бъде определян както следва: Ако достъпът до мрежата
бъде спрян, или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по вина на
абоната преди изтичането
на срока на договора, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка до
изтичане на срока на абонамента. Когато абонатът е физическо лице - потребител по
смисъла на ЗЗП, максималният размер на неустойката за предсрочно прекртяване не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка.
В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени, или
предоставени на лизинг/ на изплащане, съответстващи на оставащия срок на
ползване на съответния абонамент.
Безспорно е установено, че между „А.”
ЕАД - продавач и Ф.К.И., като купувач, е сключен договор
за покупко-продажба на изплащане от 23.12.2016г., по силата на който
ищецът е прехвърлил на ответницата правото
на собственост на мобилно устройство – марка „Huawei Y5 II DS Black +
Pspd48KTrio MAT 25 23m“ с телефонен номер **********, а последната се задължила да
заплати обща цена от 108лв. с включен 20% ДДС, като след сключване на договора
остават дължими 23 месечни вноски, всяка в размер на 4.50 лв., със срок на
договора 23 месеца, считано от датата на подписването му /чл.11 от Договора за продажба
на изплащане/.
От приложение № 1 от 23.12.2016г. към рамков договор №
М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен номер ***, е видно, че договорът е
сключен между „А.“ ЕАД, като оператор, и подписан от Ф.К.И. като потребител и в качеството на купувач по
договор за продажба на изплащане за
мобилен апарат „Huawei
Y5 II DS Black + Pspd48KTrio MAT 25 23m“, срещу
заплащане на цена от 108 лв.
с ДДС, която ответницата се задължила да заплати разсрочено, на 24 месечни
вноски, всяка по 4.50 лева (с
включена лихва от 10 % годишно),
първата от които е платена при сключване на договора, а останалите 23 месечни
вноски ответницата се задължила да му плати в сроковете за плащане на сумите по
месечните таксуващи фактури, издавани за ползване на услугите по договора им за
електронни съобщителни услуги.
В Приложение № 1 към Договор от 23.12.2016 г. в т.
6.3.1. е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, последният дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси без
отстъпка до края на срока на договора, а когато абонатът е физическо лице,
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси без отстъпка. В допълнение, абонатът дължи на оператора и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства /закупени, или предоставени на лизинг/,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
В Приложение 1 към Договор от 23.12.2016г. за условията за ползване на
тарифни планове в т. 6.3.4. е предвидено, че ако при прекратяване на договора, което и да е оборудване,
предоставено за ползване на абоната, бъде върнато в неизправно състояние, или
не бъде върнато, операторът има право да получи обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Съгласно т. 5.3. от представеното по делото Приложение
№1 към Договор от 23.12.2016г., уреждащ Цени и условия за ползване на пакетна
услуга (пакет), предоставянето на оборудването се удостоверява с приемо-предавателен протокол при
инсталация на оборудването.
От представените копия на 7 бр. фактури, неоспорени от ответницата, е видно, че по
Фактури № **********/25.01.2017
г.,№**********/25.02.2017г.,№**********/27.03.2017г.,№**********/26.04.2017г.,№**********/26.05.2017г.,№**********/26.06.2017г.
и №**********/26.07.2017 г. за периода от 25.01.2017г. до 26.07.2017г. е дължима сумата от 103.50 лева за главница
от неплатени месечни вноски за предоставен апарат на изплащане с договор за
продажба на изплащане Договор № М5480486 от 23.12.2016г., заедно с 4.48лв.,
законна лихва от 10.02.2017г. до 29.11.2018г., както и сумата от общо 570.17лв.
за неустойки по сметки №№
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., №
**********/03.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г. и № **********/30.06.2017 г., за предсрочно прекратяване на договор № ***/23.12.2016
г. по Договор № М5480486 от 23.11.2016г.
Представени са Общи условия на „А.“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни
съобщителни услуги.
Видно от приложеното ч.гр.д. 6078/2018
г. по описа на СтРС е издадена
заповед за изпълнение № 3515/04.12.2018 г. за 964.39 лева главница по договор №
М5480486/23.12.2016 г., която според заповедта е
дължима за неизпълнение на договорни задължения по същия договор от длъжника Ф.К.И.. Присъдена е
и сумата от 62.64 лева законна лихва върху 394.22 лева
от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението на 30.11.2018 г. до изплащането й, както и разноски. С
разпореждане от 26.02.2019 г. по делото въззивникът е уведомен на
13.03.2019 г. за връчването на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С Определение № 4296 от
22.11.2019г. по описа на Старозагорски районен съд е обезсилена издадената Заповед за изпълнение №3515/04.12.2018 г. за главницата над 290.72 лева до
964.39 лева, и за законна лихва за забава от 10.02.2017г. до 29.11.2018г. и над
сумата от 48.16 лева до 62.64 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, в настоящия състав намира,
че първоинстанционният съд неправилно e приложил института за разваляне на договора за продажба
на изплащане, вместо института за прекратяване на същия договор, тъй като
първоначалното намерение на страните е договора да се прекрати, а не да се
развали. Неправилно е приложен чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, тъй като страните изрично
са приели по силата на т. 12.3 от Договора да се счита за прекратен от датата
на издаване на фактурата след неплащане на поне две последователни месечни
вноски.
Поради това и съдът намира за основателен предявения от „А.” ЕАД иск за заплащане на сумата от 103.50лв.
– главница за неплатени месечни вноски за предоставен апарат на изплащане с
процесния договор за продажба на изплащане, както и сумата от 14.48лв. –
законна лихва за забава върху сумата от 103.50лв. за периода от 10.02.2017г. до
26.07.2017г., с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид служебното си задължение за
съблюдаване спазването на императивни правни норми, настоящият съдебен състав
следва да извърши самостоятелна преценка и да се произнесе по действителността
на оспорените неустоечни клаузи, на които се основават претенциите на мобилния
оператор.
Фактическият
състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното
наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на
договорно задължение и договорена неустойка за неизпълнение на това задължение.
Видно
от съдържанието на процесните
договорни неустойки по чл. 6.3.1 и по чл. 6.3.4 от приложенията към него е уговорено,
че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по
вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти.
Първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените искове общо в частта за претендирани неустойки по двата,
описани в исковата молба договора, заедно с приложенията към тях, формирайки мотиви за
неравноправност, възприемайки че претендираните неустойки са в размер на
абонаментите до края на срока на договорите. От гореизложената фактическа
обстановка се установи, че процесните неустойки имат няколко компонента и не се
състоят от абонаментите до края на срока на договорите, поради което следва да
бъдат обсъдени поотделно.
Видно е, че клаузите за неустойки по двата
процесни договора в частите, в които са обвързани с размера на месечните
абонаменти такси, поставят праг на максималния размер на неустойката за
физически лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, в които
размери са само част
от
исковите претенции. Не е договорено и не се претендират стойности на
абонаментни такси за целия срок на договорите. Така формулирани, при общ срок
на договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си
функция. Следователно, въззивният
състав намира, че в тази част на исковете липсват отрицателните предпоставки,
които да обуславят отхвърлянето им и следва да бъдат уважени като доказани по
основание и размер и
поради акцесорния характер на исковете за неустойки, които са непосредствено
свързани с уважените претенции за главница и лихва.
В искането е посочено, че е дължима неустойка в
размер на 98.77лв., която е част от 17-кратен размер на месечни такси от
2,49лв. + 17-кратен размер на месечни такси по 3,32лв., начислени по сметка №
********* от 30.06.2017г. като тези уговорки въззивният съд намира за
неравноправни – нищожни поради противоречие с добрите нрави, арг. от чл. 26,
ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Съдът следва да намали размера на сумите само в
рамките на 3-кратния размер, от което следва, че дължими остават сумите от
7,47лв. + 9,96лв., общо 17,43лв.
Поради горното, следва да бъдат уважени исковете
за неустойки частично за сумата от общо 154.86лв., представляващи неустойки за предсрочно прекратяване
по Договор №М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен номер ***. За
претендираната сума над 154.86лв. до 570.17лвпървоинстанционното решение следва
да бъде потвръдено.
Досежно начислените суми от 568. 24 лв. за отстъпки от цената на закупено
крайно устройство към Рамков договор № *** от 23.12.2016
г., съставът на въззивния съд намира, че в тази част клаузите за неустойка са
нищожни по смисъла на чл. 145, вр. чл. 143 ЗЗП и искът подлежи на отхвърляне на това
основание. Съставът на съда намира, че
тази неустойка е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност. Доколкото в съдебната практика последователно е
отречена възможността при предсрочно прекратяване на договора без предоставяне
на съответната услуга от мобилния оператор, той да получи целият размер на
абонаментните такси до края на срока на договора, то недопустимо е и да бъде
призната дължимост на отстъпките върху тези суми до края на срока на договора,
които фактически са част от
стойността на услугата.
По отношение на сумата от 570,17 лв. – неустойка, съизмерима
с цената на закупен мобилен апарат, следва да бъде съобразено на първо място,
че с влязлата в сила част на първоинстанционното решение, е прието за
установено, че потребителят дължи и следва да заплати на мобилния оператор
включително сумата от 290,72 лв. заедно
със сумата от 48.16лв. законна лихва и законна лихва върху тази главница от
30.11.2018 г. до изплащането й по фактури №
**********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017
г., № **********/26.04.2017 г., № **********/26.05.2017 г. и №
**********/26.06.2017 г., по които са начислени всички дължими суми по договора за
продажба на изплащане – главница и лихви, до края на срока на договора. Т.е., мобилният оператор
получава в цялост определената от него към момента на сключване на договора
цена, ведно с договореното възнаграждение за срока на изплащане и обезщетение
за забавата от момента на предсрочното прекратяване на договора. Видно е от
сключения договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., че общата стойност
на вещта – сбор от месечни вноски на главницата, е 108лв., а отстъпката, с
която се съизмерява неустойката - в размер на 68,97лв., при което общият максимален размер на
неустойката възлиза на 63,89% от фиксираната цена на устройството към момента на сключване на
договора с потребителя. По този начин клаузата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка по
смисъла на чл.143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и противоречи на добрите нрави, излизайки
извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на
първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта и води до неоснователно
обогатяване на оператора.
По отношение на сумата от 25 лв. неустойка за невърнато устройство за
фиксирана телефонна услуга, сумата от 140 лв. неустойка за невърнато устройство
за интернет услуга през мобилна мрежа и сумата от 100 лв. неустойка за
невърнато устройство за телевизионна услуга и трите към Рамков договор № *** от
23.12.2016 г. За да възникне това
вземане, е необходимо на първо място да се установи по категоричен и безспорен
начин, че потребителят на услугата е получил устройството, чиято стойност се
претендира. Както бе посочено във фактическата обстановка, в т. 5.2. от Приложение 1 към
Договор от 23.12.2016г.
за предоставяне на услугите
е
предвидено, че предоставянето на оборудването се удостоверява с протокол при
инсталация на оборудването. Такъв документ като доказателство по делото не е
ангажиран .Липсва
приемо-предавателен протокол за предоставено устройство за домашен интернет. С
оглед на това, ищецът не е установил предаването на устройството, за чието
невръщане претендира неустойка. Наред с изложеното, размерът на претенцията за
неустойка в тази й част е обусловена от представяне на действащия ценоразпис на
оператора с оглед установяване предвидената в него стойност на оборудването,
респективно размера на претендираната неустойка. Такъв документ – ценоразпис за
устройства, също не е представен като доказателство по делото. Поради
изложеното, искът за сумите
от 25лв., 140лв. и 100 лв. - неустойки за невърнато устройство по процесния рамков договор, като недоказан
по основание и размер, подлежи на отхвърляне.
Поради частично несъвпадане изводите на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени предявените искове за сумата от 103.50 лева за главница от неплатени месечни вноски от цената по
договор за продажба на изплащане от 23.12.2016
г. по фактури № **********/25.01.2017 г., №
**********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017
г., № **********/26.05.2017 г., № **********/26.06.2017 г. и №
**********/26.07.2017 г., от 14.48 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до
29.11.2018 г., за
които суми съдът следва да осъди ответницата Ф.К.И..
Обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск от „А.” ЕАД против Ф.К.И. за сумата от 570.17
лева, представляваща
неустойки по сметки № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г., № **********/03.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г. и № **********/30.06.2017 г., за предсрочно прекратяване на договор № ***/23.12.2016
г. с приложенията към него, като вместо него бъде постановено друго, с което
исковете в частта до
сумата от 154,86лв. следва да бъдат уважени като основателни и доказани. Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част, с която исковете
за неустойка са отхвърлени за разликата над сумата от 154,86лв. до предявения
размер от 570,17 лв.,
представляваща неустойки
за предсрочно прекратяване по Договор №М5481817 от 23.12.2016 г.
По разноските в процеса:
При този изход на спора,
съразмерно с уважената част на исковете в резултат на въззивното производство,
въззиваемата Ф.К.И. следва да бъде осъдена да заплати на "А."
ЕАД допълнително сумата 9,79лв. разноски за
първоинстанционното производство, допълнително сумата от 2,02лв за разноски по ч.гр.дело
№ 6078/2018г. по описа на СРС и сумата от 10,34 лв. направени разноски във
въззивното производство.
От въззиваемата страна в настоящото и първоинстанционното производства не са представени
доказателства за извършени разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260009 от 20.08.2020г., постановено по гр.д. № 2113/2019 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените от „А.”
ЕАД искове по чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, за осъждането на Ф.К.И., да заплати на „А.” ЕАД сумата от 103.50 лева за главница от неплатени
месечни вноски от цената по договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г. и
фактури № **********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017 г., №
**********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017 г., № **********/26.05.2017 г.,
№ **********/26.06.2017 г. и № **********/26.07.2017 г., с 14.48 лева законна
лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и за сумата до 154,86лв. от общо 570.17 лева неустойки по сметки №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., №
**********/03.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г. и № **********/30.06.2017 г., за предсрочно прекратяване на договор № ***/23.12.2016
г. с приложенията към него, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ф.К.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от: 103.50 / сто и три лева и 50 стотинки/ лева за главница от неплатени месечни
вноски от цената по договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., 14.48 лева законна лихва от 10.02.2017
г. до 29.11.2018 г. и законна лихва
върху тази главница от 30.11.2018 г. до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед № 3515/04.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 6078 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Ф.К.И., с ЕГН **********,
с адрес ***
да заплати на „А.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. *** сумата от 154,86 / сто петдесет и четири лева и 86
стотинки/ лева, представляваща
неустойки за предсрочно
прекратяване по Договор № ***/23.12.2016
г. както следва:
- 59.97лв. – 3 х 19.99лв.– неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
мобилна услуга за телефонен номер;
- 48.96лв. – 3 х 16.32лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на
услугата за телевизия, част от пакетната услуга;
- 21лв. – 3 х 7лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на услугата за
фиксиран интернет, част от
пакетната услуга;
- 7.50лв. – 3 х 2.50лв.- неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на услугата домашен
телефон, част от пакетната услуга;
- 17.43лв.– 3 х 2.49лв. и 3 х 3.32лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на допълнително активирани екстри към услугата за телевизия, част от пакетната услуга,
ведно с приложенията към него, за
които парични задължения е издадена заповед № 3515/04.12.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 6078 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 20.08.2020г., постановено по гр.д. №
2113/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора за сумата над 154,86 лв.
до претендирания размер от 570,17лв.
ОСЪЖДА Ф.К.И., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „А.”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата 9,79лв. разноски за
първоинстанционното производство, допълнително сумата от 2,02лв за разноски по ч.гр.дело
№ 6078/2018г. по описа на СРС и сумата от 10,34 лв. направени разноски във
въззивното производство.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.