РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Бургас, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120104268 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК вр. чл.372, ал. 1
от ТЗ, вр. с чл.367 ТЗ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Дими
Транс“ ООД ЕИК *********, представлявано от управителя Пенка Николова
Димитрова, чрез адвокат Н. К., против „Ирбист Пласт“ ООД ЕИК *********,
представлявано от управителя, за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 5 000 лева, представляваща главница за
извършени транспортни и други услуги, за които са издадени посочените в
исковата молба фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК №
1502 от 26.05.2023 година, постановена по частно гражданско дело № 3110 по
описа на Бургаски районен съд за 2023 година, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото и в заповедно производство.
В исковата молба се твърди, че на по устен договор, сключен между
„Дими Транс“ ООД и „Ирбист Пласт“ ООД, последното дружество е
възложило на ищеца да извърши за него транспортни и други услуги, които
услуги били работа с маниту. Ищецът е изпълнил своите задължения по
договора, като е извършил транспортните и други услуги, като е издал три
броя фактури: фактура с №**********/19.07.2018 г. за сумата от 5760 лв. с
ДДС, фактура с №**********/31.07.2018 г. за сумата от 1440 лв. с ДДС,
фактура с №**********/31.07.2018 г. за сумата от 960 лв.
Твърди се, че по първата фактура ответникът е извършил частично
плащане на сумата в размер на 3160 лв. и по нея оставали за плащане 2600 лв.
1
Към момента останалите 5000 лв. не били платени от ответника на ищеца.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът
„ИРБИС ПЛАСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет. 3, офис 7, представлявано от
Димитър Акселов Божилов, дължи на „ДИМИ-ТРАНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден
рудник“, бл. 52, вх. 3, ет. 7, представлявано от Пенка Николова Димитрова,
сумата в размер на 5000 лв. –главница, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени превози и услуги по устен договор за
извършване на транспортни и други услуги, за което са издадени следните
фактури: фактура № **********/19.07.2018 г., фактура №
**********/31.07.2018 г. и фактура № **********/31.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.05.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, редовно уведомено на 23.08.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на седалището на
дружеството (ведно с препис от исковата молба и приложенията), е било
получено от служител на ответното дружество – касиер, като качеството му
на такъв е удостоверено, заедно с три имена и подпис на лицето във върнатия
и приложен по делото отрязък. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК
връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и
длъжността на получателя.
В случая тези изисквания са спазени от страна на връчителя, като във
върнатия отрязък са посочени трите имена и длъжността на получателя. По
същият начин ответното дружество е и призовано за насроченото с
определение съдебно заседание.
Въпреки редовното си призоваване ответникът не е изпратил
представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за
разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото
съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено
решение. От тук следва, че са налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от
ГПК. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени
изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника (като за тези последици той е бил уведомен с
редовно връченото разпореждане № 8389 от 10.08.2023 г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят
от представените писмени доказателства – фактура с №**********/19.07.2018
2
г., фактура с №**********/31.07.2018 г., фактура с №**********/31.07.2018
г., счетоводна справка, както и извлечения от сметка за частично плащане.
Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за
които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница от 5000
лв.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 520 лв. в
исковото производството пред РС – Бургас, от които 420 лв. за заплатен
адвокатски хонорар, съобразно представен договор за правна помощ, както и
100 лв. за заплатени държавни такси за исковото производство. В
заповедното производство са направени разноски в размер на 580 лв., от
които 420 лв. за заплатен адвокатски хонорар, съобразно представен договор
за правна помощ, както и 100 лв. за заплатени държавни такси, тоест общо за
исковото и заповедното производство са дължими разноски в размер на 1100
лв.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че „ИРБИС ПЛАСТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 90, ет. 3, офис 7, представлявано от Димитър Акселов
Божилов, дължи на „ДИМИ-ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. 3, ет. 7,
представлявано от Пенка Николова Димитрова, сумата от 5 000 лева /пет
хиляди лева/, представляваща неплатено възнаграждение за извършени
превози и услуги по устен договор за извършване на транспортни и други
услуги, за което са издадени следните фактури: фактура №
**********/19.07.2018 г., фактура № **********/31.07.2018 г. и фактура №
**********/31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, които вземания са част от предмета на
Заповед № 1502/26.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3110/2023 г. по описа на РС – Бургас.
ОСЪЖДА „ИРБИС ПЛАСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет. 3, офис 7,
представлявано от Димитър Акселов Божилов, ДА ЗАПЛАТИ на „ДИМИ-
ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
3
Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. 3, ет. 7, представлявано от Пенка
Николова Димитрова, сумата от 1 100 лева /хиляда и сто лева/,
представляваща направените в исковото и заповедното производство съдебно
– деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4