Р Е Ш Е Н И E
№ 278 15.07.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело номер 666 по описа за
2018 година.
Производството е образувано по повод
исковата молба на М.И.П. ЕГН **********
с адрес *** против Н.С.Т. ЕГН********** с адрес
***, Н.С.Г. ЕГН ********** с адрес *** и М.Н.Г. ЕГН ********** с адрес ***, с искане
бъде прогласена недействителността на сделката, обективирана
в нот.акт №41, том I, рег.№1363, дело № 36 от 2018г. на нотариус Иван
Кожухаров в частта, в която упълномощената Н.С.Т.
прехвърля на себе си и своя брат Н.С.Г. идеални части
от имота, предмет на сделката, собственост на И.Н.П.-
36/48 ид.ч. от
жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 07079.830.133.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на
поземления имот: гр.Бургас, п.к.
8000, ул.“Тракиец“ № 6,
описана по скица №15- 168545/20.03.18г.
- 4 етажна със ЗП 103кв.м., РЗП 412кв.м., заедно с 323,33/971кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.830.133 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-1078-09.02.2015г. на Началник на СГКК - гр.Бургас;
адрес на поземления имот: гр.Бургас, п.к. 8000, ул.“Тракиец“ № 6; с площ от 971 кв.м., при
съседи: 07079.830.271, 07079.830.139,
07079.830.132 и 07079.830.210,
а при условията на евентуалност – с искане за разваляне на алеаторния
договор поради пълното му неизпълнение за минало време и да бъдещо такова, по
отношение на частта от имота, собственост на И.П..
Твърди се в исковата молба, че че ищцата
е единствено дете и наследник на И.Н.П., починал на 04.04.2018
год., първите двама ответници са нейни братовчеди, а
третата ответница е нейна леля – сестра
на И.П.. Твърди се, че приживе нейният баща е
притежавал 323,33/971 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.830.133 с площ
от 971 кв.м, ведно
с 36/48 ид.ч. от построената в него
жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 07079.830.133.2
описана по скица №15- 168545/20.03.18г.
- 4 етажна със ЗП 103кв.м. и РЗП 412кв.м.
Ищцата твърди, че до месец октомври 2017г. живяла
заедно с баща си в гр.Бургас, ул.“Тракийска
низина“ №6. Във връзка с работата ѝ,
през месец октомври 2017г. се наложило временно да
заживее в гр.Бургас. Твърди, че до месец декември 2017г. редовно посещавала своя баща, а през месеците януари
и февруари 2018г. се чувала с него по телефона. Сочи,
че в началото на февруари баща ѝ заявил, че
много го болят краката и ще отиде в болница за преглед, а за това ще му помогне
първата ответница, тъй като тя е медицинска
сестра в „УМБАЛ - Бургас“ АД. Ищцата сочи, че през месец февруари баща ѝ на три пъти влизал и излизал от болницата,
направена му била трансметатранзална ампутация на
ляво ходило и ампутация на първи пръст на дясно ходило.
Твърди се, че на 23.03.2018г. бащата на ищцата, заедно с нейната леля М.Н.Г., е подписал пълномощно, по силата на което първата
ответница Н.С.Т. да прехвърли на себе си и своя брат,
собствените им ид.ч. от описания по-горе недвижим
имот, срещу задължение за издръжка и гледане завбъдеще
и за минало време. Твърди се, че наследодателят на ищцата не е получавал
издръжка за минало време, въпреки вписаното в нотариалния акт. Сочи се, че в
нотариалния акт не е посочен период, през който са полагани грижите, както и не
става ясно кой е полагал такива грижи. Така според ищцата алеаторният
договор относно нейния баща става неопределяем. Сочи
се, че пълномощното е изготвено на 23.03.2018г.,
сделката чрез упълномощената е изповядана на 29.03.2018г.,
а баща ѝ от 27.03 до 04.04.2018г.
е бил в болницата, където починал, което изключва полагането на грижи в бъдеще
време.
Ищцата счита
нотариалното удостоверение за нищожно, поради нарушение на чл.589
ал.2, вр.чл.576 от ГПК,
като самата упълномощителна сделка също е
нищожна. Поддържа твърдението си, че
баща ѝ е бил грамотен, без да е недъгав по
отношение на ръцете, следователно не се е налагало той да поставя отпечатък от
десен палец в качеството си на упълномощител на пълномощното, ведно с
декларациите по чл.25, ал.8
от ЗННД, както и по чл.264, ал.1
ДОПК, чрез които документи е изповядана сделката. Следвало е да положи подпис и
да изпише собственоръчно трите си имена. Твърди се, че И.П.
не е имал мозъчно заболяване или друго физическо страдание, което да го е
направило негоден да полага подпис. Освен това се твърди, че е абсолютно неясно
на кое място / кой адрес/ е положен отпечатъка на
десния палец – на кой от двата различни адреса на двамата упълномощители.
Заявява се, че упълномощителят изобщо не е бил запознат със съдържанието на
пълномощното, тъй като той винаги е желал ищцата, като негово единствено дете, да получи имота. С оглед на изложеното се
заявява от ищцата, че писменото пълномощно е недействително поради липса
на изискуема форма за валидно упълномощаване. След като упълномощителната
сделка е извършена в разрез със закона, то упълномощената Н.С.Т.
е действала без представителна власт при изповядване на сделката за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по отношение вещните
права на И.П.. Нейните действия не са потвърдени от
упълномощителя до неговата смърт, следователно висящата недействителност се е трансформирала в абсолютна
такава.
В условия на
евентуалност ищцата твърди, че сделката е сключена без основание. Това е така,
защото приобретателите по нея - Н.С.Т.
и нейния брат Н.С.Г. - са били наясно за рязкото
влошаване на здравословното състояние на И.П. и
неизбежната му близка смърт. Сочи се, че Т. е медицински работник в същата
болница, в която е приет и починал И.П.. Сделката е
изповядана на 29.03.2018г., а прехвърлителят починал
в болницата на 04.04.2018г., в която за последно бил
приет на 27.03.2018г. Следователно, според ищцата, приобретателите по алеаторния
договор не са възнамерявали да изпълняват задълженията си по него.
В условия на
евентуалност, ако сделката се възприеме от съда като действителна, ищцата
твърди, че договорът изобщо не е бил изпълняван - нито за минало, нито за в
бъдеще време. Заявява се, че И.П. се е обслужвал
абсолютно сам и не е имал нужда от гледане. Дърва за огрев през последната зима
му сечали негови приятели. Първите двама ответници никога не са полагали
каквито и да е грижи за И.П. преди сделката, а
тъй като той починал на шестия ден след сключването й, и то в болница, няма как
да са полагали грижи за него след датата на сключване на алеаторния
договор.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответниците са депозирал отговор, в който оспорват фактическите
твърдения в исковата молба относно невалидността на завереното пълномощно, липсата на основание на
сделката и неизпълнението на алеаторния договор.
Според ответниците тези твърдения са неверни, а претенциите, заявени въз основа
на тях, се явяват неоснователни.
Ответниците
заявяват, че действително заверката на пълномощното е извършена извън
нотариалната кантора и това е отбелязано върху него. Твърдят, че заверката е
извършена на мястото, където се е намирал И.Н.П.-
поради това и върху пълномощното е отбелязано, че заверката става „ на адреса
на лицето“. Заявяват, че заверката е извършена в дома на неговата сестра М.Г.,***, който адрес нотариусът е посетил, за да извърши
заверката. Сочат, че причината заверката да бъде извършена извън кантората, е
моментното състояние на И.П. и трудната му подвижност
след проведеното лечение и оперативни намеси, което не е позволявало той да
бъде отведен в нотариалната кантора. Полагането на отпечатък от палец, вместо
подпис, се наложило поради факта, че предвид физическото му състояние той не е
могъл да се подпише. Това е било констатирано от нотариуса и в неговите законови
правомощия е било да прецени възможностите на лицето да положи валиден
подпис. Твърди се от ответниците, че И.П. не е бил неграмотен, но е бил в състояние на
недъгавост и не е можел да положи подпис. В същото време той е бил умствено
напълно адекватен и напълно е разбирал смисъла и съдържанието на пълномощното,
което подписва. Това е установил и нотариусът при заверката на пълномощното и
декларациите.
Ответниците считат,
че непосочването на конкретен адрес на заверката,
както и поставянето на отпечатък, вместо подпис, не са пороци на нотариалното
удостоверяване, които водят до неговата недействителност. Считат за
безпочвено твърдението в молбата -
уточнение, че бащата на ищцата изобщо не е бил запознат със съдържанието на
пълномощното. Заявяват, че пълномощното е заверено валидно и в съответствие с
изискванията на закона, а нотариусът не е допуснал твърдяните
нарушения при заверката на пълномощното. Сочат, че законът не изисква посочване
на конкретен адрес на заверката, нито изричен документ за недъгавост .
Оспорва се
твърдението за нищожност на сделката поради липса на основание. Според
ответниците смъртта на прехвърлителя И.П. скоро /шест дни / след
сделката, не означава липса на основание. Заявяват, че никой не знае и не може
да предвиди кога прехвърлителят ще напусне този свят. В случая това е станало
скоро, но е можел да живее още много дълго, независимо от здравословното си
състояние. При това, прехвърлянето на имота е извършено срещу бъдещи, но и
срещу грижи, положени в минало време., кото са били полагани такива именно от приобретателите Н.Т. и Н.Г.. Оспорва се доводът в исковата молба, че за грижите в минало време не е посочен период
в нотариалния акт, както и не става ясно кой по-точно е полагал такива грижи.
Ответниците заявяват, че няма изискване за грижите в минало време да се посочва
конкретен период, а в същото време е пределно ясно, че такива грижи в минало
време са полагали именно приобретателите. Затова
считат основния иск за напълно неоснователен.
По отношение на
евентуалния иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнение, се оспорват твърденията на ищцата, че Н.Т.
и Н.Г. не са полагали грижи за вуйчо си И.П. след сключване на договора и до неговата смърт. Твърди
се, че след сключването на сделката на 29.03.2018 г. и до смъртта си на 04.04.2018 г., прехвърлителят бил в болницата в гр.Бургас.
За този период от време само ответниците-приобретатели
полагали грижи за него, посещавали го постоянно и прекарвали повечето време в
болницата при него. Купували и сменяли памперси,
носили му дрехи, перяли го, осигурявали му храна и
въобще всичко, което му било необходимо. След смъртта му, те платили и
разноските по погребението му. Оспорва се също твърдението, че Н.Т. и Н.Г. не са полагали грижи за вуйчо си И.П. в минало време до сключването на договора. Твърди се,
че винаги, но най-вече от 2016 година, И.П. разчитал основно на техните грижи грижи. Посочва се,
че той бил самотен човек, изоставен напълно от близките си - дъщеря си, и голяма част от времето си прекарвал къщата
на ответниците на ул.„Вълнолом„ №
17. Разчитал на помощ, пране, храна и парични средства, които ответниците му
осигурявали. Сочи се, че от есента на 2017 година заболяването му от диабет се обострило и той бил практически постоянно в дома на
ответниците, те го водили до личния лекар всяка седмица и при други лекари за
прегледи, те се грижили ежедневно за прехраната му, прането, отоплението,
закупували и необходимите му лекарства. Отделно заплатили дължимите здравни
осигуровки, за да може да постъпи в болницата. През трите пъти, когато той
престоявал в болница и претърпял оперативни намеси / ампутиране на половината
ходило на левия крак и пръсти на десния крак / само ответниците го посещавали
там и покривали нуждите му. Твърдят, че при последното изписване от болницата на
12.03.2018г., до последното влизане в болница на 27.03.2018 г., той бил
непрекъснато в дома на
ответниците на ул.„ Вълнолом“, като те
се грижили за него изцяло. Осигурили
инвалидна количка, както и специален дюшек, въобще обслужвали го напълно и постоянно. Заявяват, че той сам
пожелал да прехвърли имота, за което подписал и пълномощно, като заявил, че
това е единствения начин да се отблагодари и че това е единственото което той
има.
Оспорват се
твърденията в исковата молба, че дъщеря му М.П. е
била тази, която се е грижила за баща си. Напротив - тя заминала за Италия
много малка през 2011 година и се върнала в България в началото на 2016 г. Посочва се, че не е била в България години наред, за да
полага грижи. Ответниците заявяват, че през 2016 г.
до лятото на 2017 година ищцата живяла на отделен етаж в къщата на баща си, но
не искала да го вижда, камо ли да се грижи за него. От края на лятото на 2017 г. и до смъртта му, тя се преместила и живяла в гр.Бургас, като винаги заявявала, че той не я интересува и
никога не му е оказвала грижи или внимание. Сочи се, че ищцата и И.П. били в много изострени и лоши отношения помежду си.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа, ангажирани са доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата е единствен наследник по закон на
И.Н.П., починал на 04.04.2018
год – негова дъщеря.
С нот.акт №41, том I,
рег.№1363, дело № 36 от 2018г. на нотариус И.К. И.Н.П.и М.Н.Г., действащи чрез
общия им пълномощник Н.С.Т., са прехвърлили на Н.С.Т. и Н.С.Г. 384,35/941 кв.м.ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 07079.830.133, ведно с 43/48 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07079.830.133.2, срещу задължението на приобретателите
да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигурят нормален
и спокоен живот, какъвто са водили до тогава, лично или чрез трето лице,
пожизнено и безвъзмездно при изрично искане за това от тяхна страна, както и
като благодарност за такива грижи, положени в минало време, като
прехвърлителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване и плодоползване върху имота. От копието на нотариалното дело
се установява, че представителната власт е учредена от двамата прехвърлители
общо, в полза на упълномощената Н.Т., като първият
упълномощител М.Г. е изписала имената си ръкописно и
се е подписала, а вторият упълномощител е положил отпечатък от десен палец, с
отбелязване за невъзможност да се подпише и изпише иманета си. Заверката на
подписите и съдържанието е извършена извън нотариалната кантора, „на адреса на
лицето“ на 23.03.2018 год.
От фактическа
страна е безспорно, че упълномощителят е бил грамотен. Безспорно е, че от м.февруари 2018 год. И.П. е бил приеман неколкократно в Клиника по съдова
хирургия в УМБАЛ Бургас, където са били извършени ампутации на пръсти на
краката, ходило и накрая – бедрена ампутация. Лекуван е в болницата от 07.02.2018 год. до 09.02.2018 год., 12.02.2018 до 21.02.2018 год., от 24.02.2018 год. до 12.03.2018 год., от 27.03.2018 год. до 04.04.2018 год., когато умира в болничното заведение. В последната
епикриза е поставена окончателна диагноза ХАНК ІV.Гангрена идхемика
педис синистра, а като
придружаващи заболявания са описани исхемична болест на сърцето, хипертонично
сърце без застойна сърдечна дейност, инсулинозависим захарен диабет, с периферни съдови
усложнения, сърдечна недостатъчност, неуточнена, остра дихателна
недостатъчност, състояние след трансметатарзална
ампутация на ляво ходило, състояние след ампутация на първи пръст на дясно
ходило.
В нотариалното дело се съдържа документ,
издаден от личния лекар на лицето, т.нар.“зелен
талон“, в който е удостоверено на 23.03.2018 год. (датата на упълномощаването) че И.П.
е бил контактен, адекватен, ориентиран за време и място, отговорен за
действията си.
От показанията на св.И.К. се установява, че посетил дома на М.Г. ***, за да извърши
заверката. Наложило се да извърши заверката извън кантората, тъй като
ответницата Н.С. го уведомила, че И.П.
от няколко месеца или от година е болен, болестта му е от усложнения вследствие
на диабет и той не може да се яви в кантората.
Свидетелят сочи, че заварил прехвърлителя контактен, той лежал в
леглото, бил подпрян на стената. От показанията се установява, че нотариусът
задал въпроси на упълномощителя за предмета на договора, за това кой се грижи
за него, и И.П. му отговорил. Казал си рождената
датата, не успял да се сети за последните четири цифри от ЕГН. Упълномощителят
говорел тихо, но отчетливо. Според нотариус К., упълномощителят имал силен тремор и поради треперенето на ръката се успял да се
подпише и да изпише имената си. Поради горното свидетелят взел решение вместо
подпис върху пълномощното да се положи отпечатък от палец.
Нотариалното
удостоверяване на подписа на упълномощителя, извършено на 23.03.2018
год., се оспорва като нищожно на основание чл.579 от ГПК, вр.чл.576 от ГПК, поради полагане на
отпечатък от палец, вместо подпис с изписване на трите имена. Изрично следва да
се посочи, че в в исковата молба не са изложени фактически твърдения за
състояние на упълномощителя, което не му е позволявало да разбира съдържанието
на пълномощното, и съответно на това не са отправени искания до съда, основани
на твърдения за неадекватност на съзнанието му. С оглед на това оспорването на
документа, издаден от личния лекар, както и ангажирането на каквито и да било
доказателства за разколебаване на удостоверителното изявление за контактност,
адекватност и ориентираност, са напълно ирелевантни и излишни в настоящото
производство.
Според разпоредбата
на чл.579 ал.2 от ГПК, при
извършване на нотариално действие, когато някое от присъстващите лица не може
да се подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл.189 от ГПК без да се изисква приподписване
на документа от свидетели, т.е. полага се отпечатък
от десния палец. Съдебната практика последователно приема, че понятието
„недъгавост“ не следва да се отъждествява с понятието „инвалидност“, а с такова
състояние на участника в нотариалното производство, което не му позволява да
потвърди правновалидната си воля чрез подпис (параф),
защото страда от някакво заболяване, явяващо се пречка за това – напр.решение № 187 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 633/2008 г., I г. о., решение №313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о. Както е
видно от съдържанието на горните актове, установената в чл.579
ал.2 от ГПК възможност е въведена изцяло в интерес на
лицата, които нямат друга алтернатива да изразят волята си, включително така е
осигурена защита от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис
поради затруднението за писане. Преценката дали да се прибегне до поставяне на
пръстов отпечатък е предоставена на нотариуса и зависи изцяло от конкретните
факти. Самата нотариална заверка е официален удостоверителен документ, ето защо
обвързва съда да приеме, че състоянието на участника в производството е било
такова, че заболяване му е попречило да се подпише и да изпише трите си имена.
В конкретния случай от показанията на св.К. става
ясно, че И.П. е бил поканен да се подпише, но ръката
му започнала да трепери и да изписва драсканици, които не могат да бъдат
счетени за подпис. Упълномощителят е бил на легло, много изтощен, самият
нотариус е бил уведомен, че поради усложнения на диабета не може да посети
кантората му, което несъмнено сочи, че
заболяванията на Петков са причинили силно треперене на дясната ръка, правещо
невъзможно полагане на подпис. Като се има предвид установената съдебна
практика, взетото от нотариуса решение за полагане на отпечатък от палец не
представлява нарушение на чл.579 от ГПК, съответно на
това нотариалното действие не е нищожно, а упълномощителната
сделка е валидна поради спазване на изискването на закона за форма. След като
договорът е сключен от пълномощник с валидно пълномощно, оплакванията за
недействителност по чл.42 ал.2
от ЗЗД са неоснователни.
Второто основание, на което се атакува
договора в частта на извършеното прехвърляне на права от И.П.,
е липсата на основание, поради съзнаваната предстояща негова смърт от приобретателите. Факт е, че наследодателят на ищцата е
починал шест дни след прехвърлителната сделка, но чистата математическа
съпоставка не е достатъчна да се приеме, че договорът е сключен без основание,
след като самият закон създава предположението, че договорите се сключват с
кауза. Съдебната практика приема, че договорът за издръжка и гледане е сключен
без основание, когато прехвърлителят е страдал от заболяване, предполагащо
настъпване на смъртта му скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя – така решение №420/11.01.2012 год. по гр.д.№99/2011 год. ІІІ г.о. на
ВКС. Като такива заболявания са посочени онкологичните, мозъчносъдовите,
сърдечносъдовите, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност, и
то в т.нар. терминален стадий, характеризиращ се с
пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения,
често или пълно изпадане в безсъзнание. Необходимо е периодът от сделката до настъпването на смъртта да е
съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
Свидетелските показания нееднозначно
сочат, че приобретателите са имали непосредствено
впечатление от развитието на болестта на И.П., тъй
като за времето от изписванията му до
следващото постъпване в болница той е пребивавал в дома на своята сестра М.,
където са живеели всички други участници в сделката. Освен това, от показанията
на личния лекар на починалия д-р
Р. се установява, че на прегледи при нея той е бил воден от сестра си М. и от
нейната дъщеря – ответницата Н.С., която е медицинска
сестра по професия и работи като такава.
По делото са приети три отделни
медицински експертизи, изготвени от лекари с различни специалности, от които се
установява, че състоянието на починалия се е влошило много бързо. В т.1 от заключението си в.л.д-р Б. посочва, че здравословното
състояние на П.след изписването му на 12.03.2018 год. е било
относително стабилно, но с прогресивно влошаващ се характер. На 27.03.2018 год. е приет в тежко
общо състояние, отказал е да се храни, с аминна
метаболитна енцефалопатия, не съвсем адекватен към околната среда, объркан от амините и от болката в гангренозния крайник. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че при прегледа на 23.03.2018
год. личният лекар е поставил диагноза емболия и
тромбоза на артерии на долните крайници, а придружаващото заболяване е
гангрена. При приема на 27.03.2018 год. е поставена диагноза исхемична гангрена. В последната епикриза
е описана мултиинфарктна енцефалопатия, доказана с
КАТ, която е резултат от прекарани малки исхемични мозъчни инсулти, засягащи асоциативността на личността и познавателните функции. В
заключението се посочва, че на 27.03.2018 год. пациентът е приет по спешност. Според поясненията на д-р Б.
в съдебно заседание, при последния прием на 27.03.18 год. е било очевидно, че пациентът ще умре.
От заключението на в.л.Г.Т.М.
със специалност ендокринология се установява, че при изписването на И.П. от болницата на 12.03.2018 год. е издадена епикриза по ИЗ №5118,
в която е отбелязано стабилно клинично състояние. Вещото лице е уточнила, че
според българското законодателство, което е съобразено с европейското и
световно законодателства, клиничното състояние на пациента се отбелязва в
степени от І до ІV ст., като статусът при изписването
отговаря на ІІ степен общо състояние, при което жизнените показатели са
стабилни, но застрашени. По данни на епикризата, издадена за последната хоспитализация от 27.03.2018 год., при постъпване на И.П. е
отбелязано „тежко общо състояние. Заема пасивно положение в леглото.
Елементарно контактен“. От заключението е видно, че в статуса липсват данни
относно адекватността на пациента при хоспитализацията,
преценена по скалата Глазгоу (или модифицираната Глазгоу-Лиеж скала), както и
сумарен брой точки, преценяващи тежестта на нарушение на съзнанието (л.4 от заключението). Вещото лице д-р Т. е посочила причините за смъртта според епикризата –
основните заболявания на пациента – ХАНК ІV ст., гангрена, хронична исхемична
болест на сърцето, хипертонично сърце, захарен диабет тип 2 с периферни съдови усложнения, състояние след
ампутация на първи пръст на дясно ходило, както и неизведената
като диагноза, но описана в оперативен протокол №161/03.04.2018
год. бедрена ампутация на ляв долен крайник и насложените
усложнения от остра дихателна и остра сърдечна недостатъчност. В съдебното
заседание вещото лице е пояснила, че общото състояние на пациента при последния
прием е било ІІІ-та или ІV-та
спетен, предвид отбелязването за тежко увредено
състояние. Заявила е, че прогнозата за И.П. е била
неблагоприятна, както и че между двете последни хоспитализации
има бърза прогресия, за която не може да се каже със сигурност за колко време
протича.
От заключението на в.л.доц.д-р Н.Д., със специалност съдова
хирургия, се установява, че при приема на И.П. на 27.03.2018 год. в болнично
заведение той е бил в тежко общо състояние, а именно, нуждаел се е от болнично
лечение и е имало реална опасност за живота му. Според него, отбелязването
„елементарно контактен“ означава, че пациентът все още е в съзнание, но то е
замъглено, може да диша сам, не се налага апаратна вентилация на белия дроб, но
може да отговаря само на елементарни въпроси с отговори „да“ и „не“, не може да
води диалог. В заключението се сочи, че категорична прогноза за
възстановяването на Петков не може да се даде, но със сигурност опасността за
живота му е била голяма, шансовете да загине са били по-големи, отколкото да се
възстанови. В съдебното заседание е уточнено, че бедрената ампутация е
извършена при човек в терминално състояние, което означава, че със или без
ампутация той най-вероятно ще загине, но се прави по медицински съображения, за
да се спаси пациента. От последна точка на заключението се установява, че И.П. е бил приет на 27.03.2018 год. по спешност късно вечерта в 22.42 ч.,
поради прогресивно влошаващото му се общо състояние. Той не е дошъл сам, бил е
транспортиран от екип на спешна помощ и е бил в критично състояние, спрял е да
се храни и да приема течности.
По делото са събрани свидетелски
показания за безсъзнателно състояние на починалия И.П.в
последните дни в болницата. Единственият свидетел, който има преки впечатления
от състоянието на починалия, е св.Х.Х.. Останалите
свидетели са се срещали с И.П.преди последната хоспитализация, по повод на пълномощното (нотариусът,
личният лекар), или по повод роднинските и приятелски отношения и не са
очевидци на състоянието му след 29.03.2018 год. (датата на сделката). Свидетелят Х. сочи, че се
завърнал от Германия на 24-ти или 25-ти март и на следващия ден с негов приятел
посетили И.П.в болницата. Според свидетеля, посетили
болния и на 26-27 март, както и още веднъж за последен път. Свидетелят се
опитал да разговаря с Петров, но последният нямал никаква реакция и тогава те
разбрали, че „вече е свършил“. Свидетелят сочи, че П.нито
чувал, нито виждал и само дишал тежко. От приятеля си свидетелят се
осведомявал, че няма подобрение в състоянието на П.и
поради това повече не го посетил в болницата до смъртта му.
Свидетелските показания се преценяват от
съда като изцяло достоверни. Свидетелят Х. не се намира в родствени или други
отношения със страните, които да поставят под съмнение неговите показания. Дори
и да е налице неточност за датите на посещенията му, предвид факта, че
последната хоспитализация е била на 27.03.2018 год., а той твърди, че посетил П.на
25 или 27 март, този неточност е незначителна и несъществена. Свидетелските
показания на Х., медицинските документи
и експертизите сочат, че състоянието на И.П.се
е влошило много бързо и при последния прием той вече е бил в тежко общо
състояние, застрашаващо живота му. Опасността за живота му поради усложненията
от диабета, сърдечна недостатъчност и остра дихателна недостатъчност, е била
очевидна и за неспециалист – свидетелят Х. е преценил, че приятелят му „вече е
свършил“. Това състояние е съществувало и към датата на сделката, тъй като след
последния прием по спешност на 27.03.2018 год. в 22.42 ч. И.П.повече не се е подобрил, само се е влошил. На стр.2 от последната епикриза са нанесени консултациите с
различни специалисти и от тях се установява, че на 28.03.2018
год. пациентът е бил елементарно контактен, но на 02.04.2018 год. вече е неконтактен
(консултация с уролог), което е наложило съгласие за бедрената ампутация да
бъде дадено от дъщеря му – стр.3 от епикризата.
Очевидното за приобретателите терминално състояние, в
което се е намирал прехвърлителят към датата на сделката, сочи, че тя е
сключена без основание и като такава е нищожна. Както е прието с цитираното
по-горе решение №420/11.01.2012 год.
по гр.д.№99/2011 год. ІІІ
г.о. на ВКС, грижите, положени в минало време не обосновават наличие на изпълнение,
тъй като договорът за издръжка и гледане поражда задължения занапред.
От изложеното до тук следва извод за
основателност на претенцията за
прогласяване нищожността на договора в частта, касаеща прехвърляне на имущество
от И. П. Предвид това, съдът не дължи произнасяне по
евентуалната претенция за разваляне на договора.
Основателността на предявените претенции
прави основателно искането на ищцата за присъждане на разноски. Представен е
списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в размер
на 8 809,26 лв.
които следва да й се присъдят изцяло.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по претенцията на М.И.П. ЕГН ********** с адрес ***
против Н.С.Т. ЕГН**********
с адрес ***,
Н.С.Г. ЕГН ********** с адрес *** и М.Н.Г. ЕГН ********** с
адрес *** за нищожна поради липса на
основание сделката,
обективирана в нот.акт
№41, том I, рег.№1363, дело № 36 от 2018г. на нотариус И.К. в
частта, в която упълномощената Н.С.Т. прехвърля
на себе си и своя брат Н.С.Г. идеални части от имота,
предмет на сделката, собственост на И.Н.П.- 36/48 ид.ч.
от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 07079.830.133.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на
поземления имот: гр.Бургас, п.к.
8000, ул.“Тракиец“ № 6,
описана по скица №15- 168545/20.03.18г.
- 4 етажна със ЗП 103кв.м., РЗП 412кв.м., заедно с 323,33/971кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.830.133
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед 18-1078-09.02.2015г. на
Началник на СГКК - гр.Бургас; адрес на поземления
имот: гр.Бургас, п.к. 8000,
ул.“Тракиец“ № 6; с площ от
971 кв.м., при съседи: 07079.830.271,
07079.830.139, 07079.830.132
и 07079.830.210, срещу поето задължение за гледане и
издръжка на прехвърлителя.
ОСЪЖДА Н.С.Т. ЕГН********** с адрес ***, Н.С.Г. ЕГН ********** с адрес
*** и М.Н.Г. ЕГН **********
с адрес *** да заплатят на М.И.П.
ЕГН ********** с адрес *** съдебно-деловодни разноски пред
първата инстанция в размер на 8 809,26 (осем хиляди осемстотин и девет 0.26) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: