№ 439
гр. Варна, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело №
20233100501964 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на С. Н.
В., чрез адв.Б. /ВАК/ против Решение № 260053 от 19.06.2023 година,
постановено по гр.дело № 15 524/2020 година, по описа на ВРС, с което е бил
осъден въззивника да заплати в полза на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 4 943.86 лева /четири хиляди деветстотин
четиридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № ***, увреден в резултат на
ПТП, причинено на 04.07.2020 г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „Трети
март“ и бул. „Янош Хунияди“ по вина на С. Н. В., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 45 ЗЗД, както и в частта, с
която въззивника е бил осъден да заплати сумата от 3457.75 лева /три хиляди
четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Съобразно доводите в жалба оплакването е, че ВРС е тълкувал
неправилно закона и че на това основание решението следва да бъде
отменено. Сочи се, че режима предвиден за отдаването под наем на л.а.
включва сам по себе си освен задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, така и „Авто каско“ – въпрос, които решаващия съд не е
изследвал. Излага се още, че съдът е допуснал неправилна правна
квалификация на претенцията и най – вече, че деликта е останал недоказан.
1
По същество се настоява въззивния съд да отмени атакуваното решение.
По делото е постъпил отговор от страна на „***“ ООД, чрез адв.А., с
които се излага, че жалбата е неоснователна и че решението е правилно
постановено. Искането е то да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по делото въззивника С. В., редовно призован, не
се явява, но чрез адв. Б. поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я
уважи.
Въззиваемата страна „***“ ЕООД се представлява от адв. К., която
моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Производството по делото е образувано, след като с Решение №
104/26.01.2022 г. по в. гр. д. № 2506/2021 г. на ВОС е обезсилено Решение №
262146/02.07.2021 г. по гр. д. № 15524/2020 г. на ВРС, с което С. Н. В., ЕГН
**********, е осъден да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, сумата от 4
943.86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат
на настъпило на 04.07.2020 г. в гр. Варна на кръстовището на бул. „Трети
март“ и бул. „Янош Хунияди“ пътно-транспортно произшествие по вина на
водача С. В., при което бил увреден отдаденият под наем лек автомобил
марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № ***, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 02.12.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, и делото е върнато на ВРС за ново
разглеждане по действително предявения иск.
В исковата си молба и уточненията към нея „***“ ООД сочи, че
предметът му на дейност е отдаване на автомобили под наем. Излага, че на
24.06.2020 година дружеството сключило с ответника С. Н. В. договор за
отдаване под наем на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № ***.
С уточняваща молба вх. № 264085/07.04.2022г. заявява, че договорът бил
сключен за срок от три дни и бил прекратен на 27.06.2020г. поради изтичане
на уговорения срок. Съгласно уточняваща молба вх. № 264543/18.04.2022 г.
ответникът не върнал автомобила след изтичане срока на договора и
продължил да го ползва въпреки изричното противопоставяне на
наемодателя.
Ищецът твърди, че на 04.07.2020 г. около 12.00 часа ответникът при
управление на гореописания лек автомобил по бул. „Трети март“ в посока ж.
к. „Владислав Варненчик“ на кръстовището с бул. „Янош Хунияди“ преминал
на забранителен сигнал на светофара и блъснал лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“ с peг. № ***. След удара лекият автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, рег. № *** продължил напред и наляво, като преминал през
бордюра на разделителния остров и спрял върху острова. Вследствие ПТП
настъпили значителни материални щети по автомобила. Били увредени
следните детайли: предна дясна врата, лайсна предна дясна врата, мигач
преден десен, задна дясна врата, лайсна задна дясна врата, заден десен
2
калник, преден десен калник, предна броня, решетка предна броня, предна
джанта дясна стоманена, предна джанта лява стоманена, задна джанта лява
стоманена, декоративни тасове - 4 бр., панти предна дясна врата, колонка
предна дясна, преден ляв амортисьор, преден десен амортисьор, преден десен
носач, преден ляв носач, предна лява гума Goodyear 185/60/R15, предна дясна
гума Goodyear 185/60/R15, задна лява гума Goodyear 185/60/R15 и задна дясна
гума Goodyear 185/60/R15.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол от
контролните органи. След произшествието С. В. бил откаран в център за
спешна медицинска помощ, като след освобождаването му от там не се
върнал на местопроизшествието. Тъй като автомобилът не можел да се
придвижи на собствен ход, се наложило да бъде репатриран с Пътна помощ,
за което ищецът твърди да е заплатил сумата от 60 лева.
В хода на процеса пред ВРС е била изготвена Съдебно оценителна
експертиза, която е показала, че необходимия труд и материали за
възстановяване на процесния л.а. е в размер на 4 943.97 лева при
използването на неоригинални части.
От проведената и неоспорена Съдебно почеркова експертиза е станало
ясно, че подписа положен под Договор за наем на л.а. е на ответника С. В..
Пред ВОС бяха изготвени две Счетоводни заключения, с които в.л. Т.
потвърждава, че по сметката на ***“ ЕООД не са постъпвали суми от
сключена застраховка „Авто каско“.
От писмените доказателства събрани от ВОС става ясно, че няма
сключена застраховка „Авто каско“; налице са данни за такава от типа
„Гражданска отговорност“, като за целта са изискани и приложени
съответните полици.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Според разпоредбите на чл.45 – чл.54, определящи границите на
деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Когато вредоносната дейност е на
извъндоговорно основание, то винаги е и деликт. Юридически факт
създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице -
пострадалият, е носител на субективното право да търси обезвреда от
причинителя на вредата.
В разпоредбата на чл.45 ЗЗД е въведено основно положение, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Това означава, че причинителят на вредите отговаря само за онези
вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение. За
вредите, които не са в такава причинна връзка, той не може да бъде
държан отговорен. Този принцип е прокаран в цялата глава за
3
непозволеното увреждане на същия закон. Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. В тежест на
деликвента е да обори презумпцията за вина. Ако причинените от вещ
вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са
свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия,
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.47, 48 и чл.49 ЗЗД.
В съответствие с установената съдебна практика причинната
връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената
причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното
въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в
процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за
деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се
предполага, а трябва да се докаже.В хипотезата на чл. 45
ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението
на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той
следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в
цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да
го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако
при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би
настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният резултат не
настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между
поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.
Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото
типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно
условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на
обстоятелствата.
По настоящото съдебно производство е било безспорно
установено, че въззивника С. В. е преминал кръстовището, образувано
от бул. “Трети март“ и Ян Хуниади“ в град Варна за червен
забранителен сигнал и именно това обстоятелство е довело до сблъсък с
друго МПС. Доказателствата в тази насока за безспорни и дават
4
представа за станалото.
За да се ангажира деликтната отговорност на ответник, следва да е
налице негово виновно противоправно поведение, което да е в
причинна връзка с претърпени от ищеца вреди. След като предявеният в
тази връзка иск за обезвреда е допустим и установен по основанието си
- налице са всички елементи от фактическия състав - обезщетение се
дължи, включително в хипотеза на наслагване на вреди. Размерът му се
определя от съда съобразно конкретните обстоятелства. Установяване
от делото, че размера на причинените по превозното средство щети
възлизат на 4 943.97 лева при използването на неоригинални части и че
те пряка, и непосредствена последица от неправомерното поведение на
въззивника. В конкретния случай няма данни увреденото дружество да е
допринесло за настъпването на вредите – защото в последния случай
обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази разпоредба
следва, че съпричиняването никога не проявява действие
самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено увреждане. В
случая обаче данни за „съпричиняване“ не са налице, а и няма такова
възражение.
ЗДП урежда обществените отношения, свързани с безопасното
придвижване по пътищата, предназначени за обществено ползване.
Всеки може да участва в движението, като са установени множество
правила, насочени към постигане на това то да е безопасно и
безпрепятствено. Като участници в движението водачите на пътни
превозни средства и пешеходците са напълно равнопоставени. В случая
е бил изяснен механизма на настъпване на ПТП и е установено, че то се
дължи изцяло на неправомерно поведение от страна на въззивника С.
В., каквото е преминаването на червен забранителен сигнал на
регулирано кръстовище. Също в резултат на тази неправомерна маневра
са настъпили и вредите по процесното МПС .Важно е да се отбележи, че
противно на изложеното от страна на процесуалния представител на
въззивника, ВОС приема, че не се касае за договорна, а за деликтна
отговорност, при това съдът базира извода си на данните по делото и
уточнителните молби на дружеството – ищец. Няма пречка да бъде
ангажирана отговорността на въззивника, още повече, че всички
5
представени доказателства са именно в тази насока – налице е причинно
следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди,
последните са били оценени и следва да бъдат присъдени.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемото дружество.
Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 1 200
(хиляда и двеста) лева (вж.л.87) с ДДС. За да се произнесе по спора ВОС
намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай
предвижда, че при интерес над 1 000 лв. до 5 000 лева се дължи хонорар от
400 лв. + 10 % за горницата над 1 000 лева – или изчислено на тази база
възнаграждението се определя като сума в размер на 794.39 лева или 953.26
лева с ДДС. При това положение с оглед направеното възражение
възнаграждението следва да се редуцира именно по указания по – горе начин,
като бъде намален адв.хонорар от 1 200 лева на 953.26 лева.
Предвид изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053 от 19.06.2023, постановено по
гр.дело № 15524/2020 година на ВРС, осемнадесети състав.
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН ********** да заплати в полза на „***“ ЕООД,
ЕИК *** сумата от 953.26 /деветстотин петдесет и три и двадесет и шест /
лева с ДДС, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6