Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. С., 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно
заседание на 29.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.
Ваня
Иванова
при участието на секретаря Цветанка Павлова, разгледа докладваното
от съдия Г. въззивно гражданско дело № 297 по описа
на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 264/22.11.2019г., постановено
по гр.д. № 401/2019г. по описа на И.ския районен съд,
е отхвърлен искът на Р.Г.Х.
срещу М.С. Г. за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата
С. Р. Х. и М. Р. Х., както и за заплащане на издръжка от по 150 лева месечно за
всяко едно от децата от датата на предявяване на иска до настъпване на законен
повод за нейното изменение или прекратяване.
Настоящото производство е по реда на чл.
258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Р.Г.Х. срещу горното решение. Жалбоподателят счита този съдебен
акт за постановен в нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон, както и неподкрепен от доказателствата по делото.
Счита, че ИРС не е коментирал решаващи обстоятелства по делото и не е отчел
интереса на децата. Изтъква, че продължителното пребиваване на ответницата във
Федерална Република Г. обуславя необходимостта, именно той да упражнява
родителските права върху тях. Изтъква, че, заедно с вече пълнолетната си дъщеря
самостоятелно обитават жилище в гр. С., което, макар и не негова собственост,
се ползва от него, като в жилището е обособена детска стая за децата. Заявява,
че е готов да съобрази работния си график с техните потребности. Твърди, че
децата желаят да бъдат с него и че не са щастливи от сегашната ситуация, в
която са поверени на грижите на баба им и дядо им по майчина линия. Подчертава,
че майка им не работи и не разполага с възможности да се грижи адекватно за
тях, като за издръжката си разчита единствено на настоящия си съпруг. Счита, че
самият той може да поеме разходите по отглеждане на децата и за цялото
семейство, както и че може да им осигури спокойствие и уют. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да му предостави упражняването на родителските права по
отношение на С. Р. Х. и М. Р. Х., като определи местоживеенето им при него,
както и да определи режим на лични отношения на майката с децата и я осъди да
им заплаща месечна издръжка. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателят не се явява, независимо от постановеното лично изслушване на
родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Представлява се от адв. Р.Л., която заявява, че доверителят й не може да
дойде, защото твърди, че е с децата. Моли
съда да уважи въззивната жалба и да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, както и да постанови
друго, с което предоставя упражняването на родителски права на жалбоподателя.
Счита, че не се установяват факти и обстоятелства, които да потвърждават извода
на районния съд, че майката следва да продължава да упражнява родителските
права над двете малолетни момичета. Излага опасения, че, ако тя се установи в
Република Г., жалбоподателят ще бъде лишен изцяло от правото да вижда и взема
децата и да се грижи за тях, както досега. Апелира към съобразяване с интереса
на децата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата се явява лично и се представлява от адв. С., която моли
съда да отхвърли иска и да потвърди решението на РС - И. относно упражняването
на правата, издръжката и местоживеенето на децата. Позовава се на заявеното от
нейната доверителка, че няма установено пребиваване, като по-голямата част от
времето е в И. и има възможност да се грижи за децата и че реално се грижи за
тях. Сочи, че през времето на краткото й отсъствие, когато е в Г., за децата се
грижат родителите й, като по този начин са се грижили и преди развода. Оспорва
твърденията на адв. Л., че децата са при
жалбоподателя, и на свой ред твърди, че децата са при дядо им в И.. Представя
писмени бележки, в които подчертава, че Р.Х. не се е явил на изслушването,
което би позволило на съда да придобие преки впечатления от родителите и да
прецени мотивацията им да отглеждат децата, както и родителския им капацитет. Позовава се на заявеното от майката на децата в хода
на нейното изслушване – както в нейна собствена полза, така и във вреда на
жалбоподателя. Твърди, че сегашното състояние на нещата е благоприятно за
децата, като за тях се полагат всички необходими грижи и се задоволяват нуждите
им. Счита за доказано, че жалбоподателят не разполага със собствено жилище,
което препятства възможността му да се грижи за децата и да ги отглежда.
Намира, че упражняваното от жалбоподателя занятие като охранител на сменен
график е неблагоприятно за отглеждането на децата. Моли съда да постанови решение, с което отхвърля въззивната жалба и потвърждава обжалваното решение.
Претендира разноски.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните пред районния съд доказателства, е описана вярно и пълно в
обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия
съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция е постановено лично изслушване на родителите.
В открито съдебно заседание на 29.07.2020г. се е явила
само майката на децата (въззиваема страна в
настоящото производство), и е заявила, че има съпруг, който работи в Г., но че
приоритет в живота й са децата, и че се грижи физически, морално, финансово и
психически за тях. Във връзка с усложнената епидемична обстановка сега
пребивавала повече в Г., но е учила с децата дори онлайн. Твърди, че обича
децата си, грижи се за тях и иска да е с тях. Обяснява поведението на
жалбоподателя с негови характерови особености, като
счита, че те се отразяват негативно върху децата. Сочи конкретни негови прояви.
Твърди, че, благодарение на родителите й, понастоящем състоянието на децата се
подобрява. Твърди, че основно тя се грижи за децата и че няма постоянна работа
в Г. само защото не може да ги остави. Изразява желание да бъде с тях. Твърди,
че идва тук и се грижи за тях, и, независимо че има съпруг и задължения към
него, приоритет са децата й. Преимуществено живее и тук, и там, като пътува
постоянно. Няма постоянна работа, но счита, че условията в Г. са по-добри, и
по-добре ще помогне на децата си, ако е там. Въпреки това сочи, че преимуществено
живее в България, а в Г. учи език. Докато е в България, отсъства от училище,
което е възможно, понеже е частен ученик. Когато е в Г., за децата се грижи
майка й, а когато е тук, тя изцяло се грижи за тях. Твърди, че повечето пъти е
в България. Не може да каже, къде смята да живее в близко бъдеще, но желае да
си отглежда децата. Сочи, че няма как да се установи на едно място. Изтъква
недостатъци в родителския подход на жалбоподателя към голямата им дъщеря.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Същото е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки за произнасяне по исканията, с които съдът е бил
сезиран, и са липсвали отрицателни такива.
ІІI. По
същество
Задължителната съдебна практика по въпроса за
критериите, въз основа на които се преценява, на кого от родителите да се
предостави упражняването на родителските права, е обективирана
в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е
прието при действието на Семейния кодекс от
1. Най-голямо значение за правилното отглеждане и
възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане
техните навици и любовта им към труда, се придава на родителските качества (т.е. на личността на родителите, тяхното
образование, култура, мироглед и способността им да възпитават деца), като от
значение във всеки отделен случай е тяхното конкретно проявление – вкл.
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. В случая не са обсъждани
образованието, културата и възпитателските способности на родителите, а за съответните
обстоятелства следва да се правят косвени изводи от отношението им към децата и
от действията им по тяхното отглеждане и резултатите от родителските им усилия.
Тези въпроси, обаче, подлежат на самостоятелно изследване, доколкото са отделен
критерий по смисъла на цитираното ППВС (виж. по- долу т. 5).
В
конкретния случай няма доказаното наличие на накърнен авторитет или на родителско
отчуждение на децата спрямо някого от родителите им, поради което това не е
фактор за прилагането на този критерий.
Независимо
от свидетелските показания за някои неуредици във връзка с осъществяване на
личните отношения между бащата и децата след раздялата, тяхното естество и
интензивност не са такива, че да обусловят прилагане на съдебна практика (Решение
№ 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК), според
която създаването на пречки за осъществяване на личните отношения с другия
родител и ограничаване на контактите на детето с последния е основание за негативна
оценка на родителските качества и следва да бъде „критично оценено ... при конкуренцията между родителите относно
предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия
интерес”.
2. Съгласно цитираната по- горе задължителна съдебна практика,
моралните качества на родителите
като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права се преценяват
въз основа на прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, асоциално
поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в
контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху
моралното възпитание на децата. В случая свидетелите на ответницата сочат, че
ищецът е „недобър“ човек със странен характер, а свидетелите на ищеца изтъкват,
че майката на децата не е присъствала първия им учебен ден. Съдът, обаче,
намира, че тези обстоятелства не обуславят извод за нездрав морален облик на
родителите и не дават основание за предпочитане на някого от тях при преценката
за предоставяне упражняването на родителските права.
3. Такова основание не съставлява и вината (причината) за раздялата на родителите, доколкото разводът
им е по взаимно съгласие, а съдът не се е произнасял по въпроса за вината.
4. Съгласно т. ІІ, буква „и“ от ППВС № 1/1974г.,
допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е
тяхното социално обкръжение (членове
на семейството, близки, приятели, познати). От тази гледна точка също не се
открояват различия между страните по делото, тъй като не се твърди и не се
доказва наличие на някакви отклонения от социално приемливото поведение на
кръга лица, с които те общуват.
5. Съгласно цитираното по- горе постановление, от
значение са и реално полаганите грижи,
както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на всеки
от родителите във връзка с тяхното отглеждане, упражняваният надзор и
използваните възпитателски похвати. По тези въпроси данните от социалния доклад
и показанията на св. Н. и св. Александрова сочат, че към настоящия момент
потребностите на двете деца са задоволени и се задоволяват адекватно в
семейството на майката, както и че не са наблюдавани никакви признаци на неглижиране и занемаряване. Също така свидетелките сочат,
че докато майката на децата е в Г., тя комуникира редовно с тях по телефона.
За
възпитателските качества на бащата не са събрани данни. Единствено свидетелите
на майката твърдят, че, докато живеели в С., децата са били „уплашени“ и „не говорели с никого“.
Доколкото, обаче, тези показания касаят период от преди раздялата на
родителите, няма основание, негативите във възпитанието и развитието на децата
да се обясняват единствено с влиянието на бащата.
За
периода след раздялата на родителите е безспорно, че грижи за децата се полагат
предимно от страна на майката, при която те са останали да живеят, а когато тя
отсъства – грижите се поемат от дядо им и баба им по майчина линия. От социалния
доклад се установява, че и двете деца ползват адекватно медицинско обслужване,
посещават редовно училище и успешно са завършили първи клас, изглеждат отлично обгрижени, кротки и спокойни.
6. Желанието на
родителите и изявената от тях
готовност за отглеждане и възпитаване на децата в случая не дават основание за
предпочитане на някого от тях, тъй като и бащата и майката претендират
поотделно да им бъде възложено упражняването на родителските права и отстояват
тези свои претенции в настоящото производство.
7. Привързаността
на децата към някого от спорещите
родители, разглеждана като фактор за съдебна преценка по въпроса за
предоставяне упражняването на родителските права, в случая не е изследвана. По
делото няма данни, децата да изразяват предпочитание да живеят с някого от
родителите си.
8. Полът на
децата е един от малкото изцяло
обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските
права. Съгласно цитираното по- горе ППВС, майката е по- пригодна от бащата да
отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава
момчета. Поради това и с оглед обстоятелството, че децата С. и М. са от женски
пол, по този критерий превес има въззиваемата М. Г..
9. Възрастта на
децата също е фактор за преценка в
тази насока, като тези на ниска възраст имат по- голяма нужда от непосредствена
майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното
отглеждане и възпитание в тази възраст. Съгласно поясненията към т. ІІ, буква
„ж“ от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС,
„ниска“ е възрастта на пеленачетата и на децата в първите години от живота им,
а децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят
от непосредствен надзор от бащата. В случая, от удостоверенията за раждане на
децата С. и М. се установява, че понастоящем те са на осемгодишна възраст,
което означава, че все още са в първата половина на периода между тяхното
раждане и пълнолетието им (чл. 2 от ЗЛС). Поради това може да се приеме, че
възрастта им е „ниска“ по смисъла на горното ППВС, а това обуславя превес към
предоставяне на родителските права на майката по този показател.
10. Следващ критерий за преценка съгласно ППВС № 1 от
12.XI.1974 г. е помощта на трети лица,
на която родителите могат да разчитат при отглеждането на децата. В случая,
свидетелските показания и социалният доклад сочат, че майката се ползва с трайната
активна подкрепа на свои близки роднини (майка и баща), които и към настоящия
момент са реално ангажирани с отглеждането на децата в нейно отсъствие и живеят
заедно с тях. Настоящият съпруг на майката също изразява желание да участва в
отглеждането им, а по делото са представени доказателства за превеждане на
парични суми от негова сметка в по сметка на бабата на децата по майчина линия
с основание „родителска помощ“.
От друга страна, свидетелите на ищеца
(негова сестра и племенница) също изразяват готовност да му оказват помощ в
тази насока, но, с оглед степента им на родство с ищеца и отделното им живеене
от него, техните изявления следва да се преценят по- скоро като декларативни.
Също така, доколкото ищецът живее в гр. С., а св. Н. съобщава, че родителите на
ищеца живеят в с. Стамболово, съмнително е, дали и те биха могли да го
подкрепят при отглеждането на децата.
11. От значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот, като, съгласно
цитираното по- горе ППВС, те „...не са
решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят,
който дава по-добри възможности за живот на децата”. Поради това съдът ги
обсъжда единствено в качеството им на допълнителен (спомагателен) критерий. В
случая, видно от социалния доклад и свидетелските показания, понастоящем двете
деца се отглеждат в жилище, което е собственост на майка им. Състои се от хол,
кухня, четири спални и санитарни помещения. От друга страна, бащата на децата
понастоящем живее в двустайно жилище (преправено на тристайно), което е
собственост на неговите родители. Фактът, бащата не разполага със собствено или
наето от него жилище, налага извод за обективно по- малка негова възможност да
осигурява подходящи жилищни условия на децата. От значение са също така броят и
площта на обитаваните помещения. От тази гледна точка, по- удачно би било да се
предостави упражняването на родителските права на майката.
С оглед гореизложеното,
резултатите по осмия, деветия, десетия и единадесетия критерий сочат, че в
интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майка им. С известна условност, в полза на майката е и петият
критерий, тъй като по делото се установява, че понастоящем тя се справя отлично
с отглеждането им (независимо от отсъствията си от страната), докато за
възможностите на бащата да ги отглежда самостоятелно няма данни. По останалите
критерии би могло в равна степен да се обоснове предоставяне упражняването на
правата и на двамата родители, но няма критерий, по който преценката да е в
полза на бащата.
По тези съображения и
преценявайки горните критерии в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът
намира, че в интерес на децата е предоставяне упражняването на родителските
права на майка им.
До същия извод води и
преценката за най- добрия интерес на децата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към ЗЗДет. Разпоредбата изтъква като основен фактор в тази
насока желанията и чувствата на децата, които, обаче,
в случая, не са изследвани. За физическите, психическите и емоционалните им потребности
има данни, че се задоволяват адекватно при отглеждането от майка им, като не се
твърди и не се доказва да са неглижирани по време на
тяхното пребиваване и при баща им. Затова не може да се обоснове извод, че от
тази гледна точка интересът на децата би бил по- добре защитен при някого от
двамата родители.
Що се отнася до
възрастта и пола на децата, обаче, по- горе се изтъкна, че по тези показатели е
по- обосновано предоставянето на родителските права на майката.
Последните два
фактора съгласно цитираната по- горе разпоредба са опасността (вредата), която
е причинена на децата или има вероятност да им бъде причинена, както и
последиците, които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата. По
този въпрос съдът намира, че насилствената промяна на утвърдения житейски
стереотип на децата е недостатък, който би могъл да бъде предотвратен, ако
упражняването на родителските права се повери на майка им, както досега.
На последно
място, като неблагоприятен за бащата фактор следва да се тълкува неявяването му
за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, при което той би имал възможност
да обоснове желанието си за предоставяне на родителските права именно на него,
както и да изрази становището си за начина, по който възнамерява да отглежда и
възпитава децата. Също така, неявяването му е възпрепятствало съда да придобие
лични впечатления за него и за личното му отношение към предмета на спора и
децата, както и за мотивацията му да се
занимава с тяхното отглеждане, а тези обстоятелства
са от значение по дело, касаещо лични права като
родителските.
Във въззивната жалба не са
наведени доводи, касаещи режима на лични отношения и издръжката, поради което и
с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът не следва служебно да формулира и
обсъжда такива.
ІV. По разноските
Искане за присъждане на разноски не е направено
своевременно (до края на устните състезания) от страната, която, с оглед изхода
на делото, би имала право на такива, поради което съдът не следва да се
произнася по несвоевременното такова, съдържащо се в писмената й защита.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
264/22.11.2019г., постановено по гр.д. № 401/2019г. по описа на И.ския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.