№ 161
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря М.С.Й.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500175 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1462/15.12.2021г. ,постановено по гр.д.№4730/2021г.
Плевенски районен съд ОСЪЖДА „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление **********, представлявано от Х.М.Т.,
да заплати на С. Р. С. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 186, 61 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № 516635/ 03. 01. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /21. 07. 2021 год./ до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 227, 20 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **********, представлявано от Х.М.Т., да заплати на С. Р. С. от
гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 155,34 лв.,представляваща деловодни
разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „СТИК- КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **********, представлявано от Х.М.Т., да заплати на адв. Г. Г. Ч.
от Софийска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА в размер на 246, 40 лв.
Това решение е било съобщено на ищеца С. Р. С.,чрез първоначалния му
пълномощник адв. В.Н.,на 04.01.2022г. с оглед на което срокът за неговото
1
въззивно обжалване за тази страна изтича на 18.01.2022г.
Решението е било съобщено на другата страна по делото „СТИК- КРЕДИТ“
АД на 13.01.2022г. ,с оглед на което срокът за въззивно обжалване за нея
изтича на 27.01.2022г.
1.На 07.01.2022г. е постъпила в деловодството на ПлРС въззивна жалба от
С. Р. С.,чрез пълномощника му адв. Г.Ч. срещу решението на ПлРС в частта
с която е отхвърлен частично за разликата над 186, 61 лв., до 227, 20 лв.
предявеният срещу „СТИК- КРЕДИТ“ АД иск по чл. 55, ал.1 предл.1 от
ЗЗД.
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК ,подадена е в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , от
надлежна страна чрез надлежно упълномощен адвокат / пълномощното за
адв.Г.Ч. е приложено на л. 113 от делото на РС- Плевен с оглед на което е
неоснователно възражението на противната страна ,че жалбата е подадена от
лице без представителна власт / ,внесена е дължимата д.т. за въззивното
обжалване. Бил е представен препис от жалбата за връчване на противната
страна и той е бил надлежно връчен .
Постъпил е писмен отговор от „СТИК- КРЕДИТ“ АД чрез пълномощника
адв.А.Д. ,според когото въззивната жалба е неоснователна.
Както с въззивната жалба от С. Р. С.,така и с писмения отговор от „СТИК-
КРЕДИТ“ АД не са представени нови доказателства и не са направени
искания за събиране на нови доказателства.
2. Заедно с писмения отговор ,който е подаден в срока по чл. 263,ал.1 от
ГПК , е подадена на 21.02.2022г. по пощата и насрещна въззивна жалба от
„СТИК- КРЕДИТ“ АД срещу решението на ПлРС ,като е изразено
становище,че това решение е недопустимо , частично необосновано и
неправилно. Тя се явява подадена в срока по чл. 263,ал.2 от ГПК, от надлежна
страна ,чрез надлежно упълномощен представител , и по нея е събрана д.т.
Съдът приема ,че с тази насрещна въззивна жалба решението се обжалва в
осъдителната му част с която акционерното дружество е осъдено да
заплати на С. Р. С. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 186, 61 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № 516635/ 03. 01. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /21. 07. 2021 год./ до окончателното
изплащане на сумата.В т. см. е и изричното уточнение на насрещната
въззивна жалба,направено с молба вх.№2859/24.03.2022г.
Постъпил е и писмен отговор от С. Р. С.,чрез пълномощника му адв. Г.Ч.
срещу насрещната въззивна жалба ,според който тя е неоснователна .
Както с насрещната въззивна жалба , така и с писмения отговор срещу нея
не са представени нови доказателства и не са направени искания за събиране
на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа двете въззивни жалби по реда на чл.
268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение
в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно посоченото в
2
двете въззивни жалби намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо решение , което е само частично неправилно ,а именно в частта с
която е отхвърлен частично за разликата над 186, 61 лв., до 227, 20 лв.
предявеният от С. Р. С. срещу „СТИК- КРЕДИТ“ АД иск по чл. 55, ал.1
предл.1 от ЗЗД. В останалата обжалвана част ,с която искът е уважен до
размер на 186, 61 лв., решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Плевенски окръжен съд споделя изцяло изложените от РС-Плевен
съображения ,които са обосновали крайния му извод за нищожност на
клаузата на чл. 20 във вр. с чл. 17 от договора за потребителски кредит ,
предвиждаща заплащане от кредитополучателя на неустойка за
неизпълнение на задължението му в срок до 3 дни от получаване на заемната
сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски,разходи и неустойки или
неотменяма банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на заемодателя всички задължения на
заемателя в срок от един работен ден, считано от получаване на писменото
искане от страна на заемодателя. Безспорно е, че в чл.20 от договора е
обективирано съгласието на страните, че неизпълнението на задължението на
заемателя посочено в чл.17,18 и 19 ще причини на заемодателя вреди, които
неустойката следва да обезщети, като в случай на неизпълнение на
задължението посочено в чл.17 заемателят дължи неустойка в размер на
2002,80лв.,като между страните е безспорно ,че тази сума всъщност
представлява сбор от дължимите за връщане главница, договорна лихва и
неустойка , а не само неустойка и че действителния размер на уговорената
неустойка е 1002,33лв. Не е спорно, че С. Р. С. не е изпълнил задълженията
си по чл.17, 18 и 19 от договора.
Правилно ПлРС е приел, че тази неустойка не съответства на възложените и
от закона функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай
на неизпълнение на основното договорно задължение на
заемополучателя,което е да върне заетата парична сума ,ведно с
договорената възнаградителна лихва , а е уговорена за неизпълнение на една
акцесорно задължение на заемателя , и макар че тази неустойка е уговорена
като санкционна ,доколкото формално се дължи при неизпълнение на
договорно задължение,то тя води до скрито оскъпяване на кредита и на
практика представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличава
стойността на договора и основната и цел е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,чрез увеличаване
на подлежащата на връщане сума,като и за двете страни по договора е било
ясно,че заемът ще бъде отпуснат независимо от това дали заемателят ще
осигури поемане на солидарно задължение от трето лице. Поради това
правилно ПлРС е преценил ,че сумата от 186,61 лв. с която фактически е било
погасено при заемодателя задължение за неустойка по чл. 20 от договора,и
която е част от общо платената от заемателя сума в размер на 1027,20лв.
подлежи на връщане, като платена без основание.Поради това в тази част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено ,респ. въззивната жалба от „
3
Стик –кредит „АД се явява неоснователна.
Не могат да бъдат споделени, обаче, съображенията на ПлРС ,с които са
отхвърлени твърденията на ищеца за недействителност на целия договор за
потребителски кредит и които са свързани с приложението на нормата на чл.
19,ал. 4 от ЗПК. Първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните
писмени доказателства/писмени и съдебно-счетоводна експертиза/, че
действителният Годишен процент на разходите (ГПР), при използване на
установената формула по чл.19, ал.2 ЗПК, Приложение 1 и съобразяване
размера на главница и договорна лихва, се изчислява на 42,58%, съгласно
експертното заключение , макар, че в договора е уговорен ГПР в размер от
53,22%. С оглед на това РС-Плевен приел, че ГПР след като е в размер на
42,58% ,то не надхвърля максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от
ЗПК и поради това е приел,че сумата 37,32лв. с която е погасено задължение
за възнаградителна лихва , а така също и сумата 0,77лв. за наказателна лихва
и разноски СМС в размер на 2,50лв./ или общо сумата 40,59лв./ , не е
недължимо платена,поради което отхвърлил иска за тази сума
,представляваща разликата над 186,61лв. до претендираните от ищеца
227,20лв.
Въззивната инстанция,обаче ,приема за основателен довода на въззивника
С. Р. С. за недействителност на целия договор на основание чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен – в цялост, когато не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1,т. 10, а именно: договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума,дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В т.14.11 от Общите условия, при
които е сключен процесния договор, е посочено, че ГПР е изчислен в
съответствие с Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, при отчитане на
цитираните в тази разпоредба общи положения, както и на конкретно
посочени в Общите условия допълнителни допускания. Според въззивния
съд, релевантен за преценката във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК е единствено
посочения в договора ГПР, който в случая е 53.22 %, т.е. той надвишава 50
% и това прави съответната договорна клауза нищожна на основание чл.19,
ал.5 от ЗПК. От своя страна, липсата на действителна договорна клауза
относно ГПР прави самия договор недействителен на основание чл.22 във вр.
с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Като се има предвид гореустановената недействителност на процесния
договор – в цялост , на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
съдът намира, че съгласно чл.23 от ЗПК заемодателят следва да върне само
чистата стойност на кредита /главницата,която в случая е 800лв. /, без лихвата
и разходи по кредита. Ето защо ,като е заплатил общо сумата 1027,20лв. , а е
следвало да заплати само главницата от 800лв., заемателят е надплатил
именно сумата от 227,20лв. ,която се претендира с направеното увеличение на
иска. Ето защо следва да бъде уважен иска и досежно връщане на сумата
4
40,59лв. ,представляваща разликата над присъдените от РС-Плевен 186, 61лв.
до претендираните 227,20лв. и включваща платената без основание
възнаградителната лихва,наказателна лихва и др. разходи по кредита . Следва
да бъде отменено решението на Плевенски РС в тази му част ,като иска бъде
уважен изцяло ,т.е и за сумата 40,59лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от завеждане на делото-21.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото „СТИК – КРЕДИТ“АД следва да бъде осъдено на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати в полза на адв. Г. Г. Ч., с ЕГН:
********** сумата 300лв. – адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на С. Р. С. пред въззивната инстанция ,както и да заплати
на С. Р. С. деловодни разноски за заплатена ДТ в размер на 25лв.за
въззивното обжалване. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн.чл.271 ал.1 от ГПК решение №
1462/15.12.2021г.,постановено по гр.д.№4730/2021г.на Плевенски районен
съд , в обжалваната му от С. Р. С. отхвърлителна част с която е отхвърлен
частично за разликата над 186, 61 лв., до 227, 20 лв. предявеният срещу
„СТИК- КРЕДИТ“ АД иск по чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „СТИК-КРЕДИТ” АД,с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********** да заплати на С.
Р. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, ************, сумата 40,59лв.,
представляваща недължимо платена сума за договорна лихва,наказателна
лихва и разходи по договор за потребителски кредит № 516635/ 03. 01. 2018
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба /21. 07. 2021 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 1462/15.12.2021г., постановено
по гр.д.№4730/2021г.на Плевенски районен съд в останалата обжалвана от
„СТИК -КРЕДИТ” АД част с която е уважен искът на С. Р. С. от гр. Плевен,
ЕГН **********, срещу„СТИК -КРЕДИТ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ********* за сумата от 186, 61 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № 516635/ 03. 01. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /21. 07. 2021 год./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.273 ГПК „СТИК -КРЕДИТ” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********* да заплати
на С. Р. С., ЕГН **********, от ************, сумата 25лв. деловодни
разноски направени пред ОС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА „СТИК – КРЕДИТ“АД-гр.
Шумен, с ЕИК: ********* да заплати на адвокат Г. Г. Ч., с ЕГН: **********
5
сумата 300 лв. -адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на С. Р. С. пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6