Р Е Ш Е Н И Е
№
1608 24.06.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд
ІIІ-ти граждански състав
На
тридесети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 6962 по описа за 2018
г. за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 118/25.09.2018 г. по
гр.д. № 4756/2017 г. на III-то г.о. на ВКС, е
обезсилено решението на Окръжен съд - Бургас, постановено по в.гр.д. №
675/2017 г. в осъдителната му част, и решението на Районен съд – Бургас по гр. д. № 7044/2016 г. в частта, с която е
отхвърлен искът на К.В.В. против Й.Т.К. до сумата от
13 932,05 лв.
При това отново е висящо делото по
исковата молба на К.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***,
против Й.Т.К. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането й
за заплащане на сумата от 13 932,05 лв., представляваща полагаемата му се
част от продажна цена на недвижим имот – съсобствен
между страните и трето лице, находящ се в *******, която сума е преведена по
банкова сметка ***, но е останала непредадена на ищеца, ведно със законната
лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба –
15.11.2016 г., до окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост
на търсената сума се основават на твърдения, че гореописаният имот бил съсобствен между ищеца, ответницата и бившата съпруга на
ищеца, като квотата на ищеца в съсобствеността била ¼ идеална част.
Имотът бил продаден през 2013 г., когато ищецът работил в чужбина и не
разполагал с банкова сметка, продажната цена била преведена по сметка на майка
му – ответница по делото. В последствие същият поискал сумата от нея, но тя
отказала да му я даде, поради което и предявява настоящата претенция. Търси и
присъждане на направените по делото разноски.
При условията на евентуалност сумата
се търси въз основа на сключен между страните договор за влог или респективно
като претенция за неоснователно обогатяване.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се оспорва
искът като неоснователен, като излага подробни доводи в тази връзка. Твърди, че
липсват доказателства, че постъпилата сума по банковата й сметка е получена на
соченото от ищеца основание. Отделно от това се заявява, че дори и това да е
така, ищецът е знаел и дал съгласие сумата да постъпи по банковата сметка на
майка му, като е имал намерението да я надари с нея. Сочи също така, че е
предала на ищеца част от сумата в размер на 1 700 лв., а друга част от
1 800 лв. платила като комисионна на брокера във връзка с посредничеството
при продажбата на имота. Отделно от това твърди, че уговорката им била сумата
да бъде получена от майката, но не за да я пази, а да разполага с нея като
собственик, включително и да финансира разходи в жилището, където се твърди, че
са извършени подобренията. Също търси присъждане на разноските по делото.
Предявява
и възражение за прихващане със сумата от 11 100 лева, с която сума ищецът се е
обогатил за сметка на ответницата, поради извършени в периода след продажбата -
от 24.10.2013 г. до началото на лятото на 2016 г., подобрения в негов имот,
находящ се в *******, в който е живяла ответницата с неговото знание и съгласие,
и който в последствие е продаден на трето лице, а именно: смяна на дограма в
трите стаи и терасата на стойност от 2 400 лв., смяна на три вътрешни
врати – 900 лв. поставяне на ламинат в трите стаи – 1
200 лв., подмяна на теракот и плочки в банята, както
и подмяна на аксесоари - 2 500 лв.,
вътрешно саниране и боядисване – 1 000 лв., поръчка и монтаж на кухненско
оборудване – 3 100 лв. Заявява се, че вследствие на така извършените
подобрения се е увеличила стойността на имота му и се моли за евентуално
прихващане при уважаване на исковата претенция. Твърди се, че стойността на
гореописаните дейности е заплатена с получените от ответницата нейни лични
средства от продажбата на процесния апартамент, каквото и уточнение е направено
изрично в съдебно заседание на 22.11.2018 г.
Ищецът
оспорва майка му да е извършвала подобрения в имота му с лични средства, като
твърди, че част от същите били извършени от него и то с негови лични средства,
а друга част с негови лични парични средства, изпратени на майка му, по времето
когато е работил в чужбина. Физическото извършване на подобренията не се оспорва,
но се твърди, че са извършени със средства на ищеца и по негово възлагане.
Ответницата
в съдебно заседание на 17.1.2019 г. изрично сочи, че не спори, че К. й е изпращал
средства, но същите били за погасяването на негов банков кредит от „Банка ДСК“,
като по делото на по-късен етап са представени платежни нареждания в тази
връзка.
Правното основание на предявения иск е чл. 284, ал. 2,
предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, на евентуалните такива чл. 250, ал. 1 във вр.
с чл. 257, ал. 1 и чл. 59, ал.1 от ЗЗД, а
на възражението за прихващане – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба и изложените в нея факти и обстоятелства,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
делото няма спор, че страните са майка и син, видно и от представеното
удостоверение за раждане. Не е спорно също така, че заедно с бившата съпруга на
ищеца, в качеството си на съсобственици на апартамент, находящ се в *******,
ет. 2, ап. 3, са продали същия на 24.10.2013 г. на *******за сумата от 57 119,10
лева, която е изплатена изцяло по банков път на продавачите към момента на
нотариалното изповядване на сделката, видно от отбелязването в нотариалния акт.
Така всеки от съсобствениците продавачи е следвало да получи сума съответстваща
на дела му – бившата съпруга – 14 279,77 лв., ищецът - също 14 279,77
лв., а ответницата – 28 559,55 лв. По
делото няма спор, че по банковата сметка на ответницата в „***“ АД е постъпила
сумата от 43 596 лв., като това е видно и от извлечението на същата. От
изпълнената по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно
и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като
неоспорена от страните, се установява, че сума в размер на 43 596,15 лв. е
постъпила на 24.10.2013 г. по банковата сметка на ответницата, с наредител ******* и посочено основание - „покупко-продажба
на апартамент“.
Преди това ответницата е сключила договор за
посредничеството във връзка с продажбата на имота. В тази връзка по делото като
свидетел е разпитана Й. *** - брокерът, който е посредничил при продажбата на
процесния апартамент. На същата й е известно обстоятелството, че продажна цена за
дела на К. и майка му, била преведа по банковата сметка на последната, като
свидетелката лично е присъствала при превода в банката. Преводът на полагащият
се на ищеца дял по сметката на неговата майка бил извършен със неговото
съгласие, като имал намерение да я използва за покупката на друг имот, заедно с
други спестени средства. Идеята му била майка му да разполага с тези пари и да
заплати капаро за другия имот, ако хареса нещо, тъй като самият той бил в
чужбина. Тези факти са й известни от страните по делото, като свидетелката е
разговаряла за това както с ищеца, така и с ответницата, като дори повече е
общувала с последната. Същия ден получила и полагаща й се комисионна. Съдът
кредитира показанията на свидетелката,
която е абсолютно незаинтересована от изхода на делото, а и поради
съответствието им с другите доказателства, вече обсъдени по-горе.
При това съдът приема, че продажната
цена, съответстваща на дела на ответника в съсобствеността на продадения имот,
действително е постъпила по сметка на майка му, като между тях е била налице
уговорка парите да му бъдат предоставени при поискване от негова страна или
евентуално ползвани за плащане от негово име и сметка на капаро за закупуване
на друг имот т.е. е било налице мандатно правоотношение, съгласно което
ответницата е овластена да получи припадащата му се
част от продажната цена от сочената покупко-продажба на съсобствения
имот и съответно да я върне на ищеца, когато същият поиска това, респективно -
да извърши плащане с нея от негово име и за негова сметка. Доказателства за
връщането й по делото не се представиха, като останаха недоказани твърденията
на ответницата, че е предала част от сумата на ищеца. Не се установи и твърдяното
от ответницата дарствено намерение спрямо нея, като
всъщност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази
насока. При това съдът намира, че искът като основателен следва да бъде уважен
до висящия размер от 13 932,05 лв. Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на иска следва
да се разгледа и направеното възражение за прихващане от страна на ответницата.
Не е спорно по делото, че в периода
от 24.10.2013 г. до август 2016 г. ответницата е живяла със знанието и
съгласието в тогава собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в *******,
както и че през този период действително са извършвани ремонтни дейности в
него. Спорът по делото е с чии средства са извършени същите.
В тази връзка от ищеца е представен
договор № 364, сключен между него и „Булпласт БГ“
ЕООД за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма на стойност от 546 лв. и
касови бонове за заплащането й на две части – 200 лв. на 13.08.2013 г. и 346
лв. на 02.09.2019 г., последващ такъв № 367 на стойност от 757,45 лв. и касови бонове за
плащането й отново на две части – 380 лв. на 14.08.2013 г. и 377,45 лв. на 01.09.2013 г. Представен от ищеца е и касов
бон за заплащането на интериорни врати на стойност от 606 лв. от 21.12.2013 г.
Ответницата не представя някакви
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си за извършването и плащането
на сочените от нея ремонтни дейности.
Като свидетели са разпитани различи лица, които нямат
дела и родство със страните по делото. Свидетелят ***сочи, че К. е купувал от
тях фаянсови и подови плочки преди около две години, като самият свидетел след
това му препоръчал и майстор по ВиК. Не било ставало
дума за това къде се извършват ремонтните работи, но свидетелят предполага, че
това е в жилището на ищеца. Горното се случило през лятото на 2014 г., когато
се върнал в България от ***, където работил. Свидетелят ***пък лично е участвал
при извършването на ремонтни работи в апартамента на К. ***, на ***. Бил
монтажник по гипсокартон, като с това била свързана
работата му в този апартамент. По искане на К. направил декоративни тавани.
Знае за това, че е променил мястото на кухнята и я е преместил в хола.
Ремонтните работи били извършвани около три години в периода от 2013 г. до 2015
г. Майка му също живеела там. Вземане даване с нея не е имал, като действал по
поръчка на К. и съответно плащане получавал от него. Свидетелят *** също
заявява, че е извършавал ремонтни дейности в апартамента на К. ***, като правил
кухненското обзавеждане и по-конкретно кухня по поръчка, ТВ секция, спалня и гардероб,
някъде през лятото на 2014 г. Същите му били възложени от К. и той му заплатил за
тях. Получавал е някакви суми и от майка му във връзка с това, когато той е
отсъствал, но за него те са оставени от К. и е следвало да му бъдат предадени
от нея. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите изхождат
от лица, които са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, а и са в
съответствие с останалия събран доказателствен
материал.
Свидетелят ***познава страните по делото, като
всъщност ответницата е леля на жена му. Заявява за закупени хладилник и пералня
за жилището, които били платени от ответницата, което е без отношение за
делото, с оглед предмета на заявеното възражение за прихващане. Знае за ремонта
в жилището, като не знае обаче кой е плащал за него. Отбелязва, че ответницата била там, а синът й отсъствал, тъй като живеел
в чужбина.
В
противоположна насока на вече обсъдените по делото гласни доказателства са тези
на свидетеля *** – брат на ответницата, при който тя живее към настоящия
момент. Същият сочи, че уговорките между страните са били парите от продажбата
на апартамента на бул. ***да останат у сестра му и с тях да извърши ремонт на
жилището в ***. Самият К. му споделил, че оставя парите на майка си за
планирания ремонт и обзавеждане на другото жилище. Така тя освен, че
стопанисвала жилището, направила основен ремонт – смяна на дограма, подови
настилки, изолации, поставяне на гипсокартон, ремонт
на баня, подмяна на вътрешни врати и т.н. Всичко плащала тя, като парите идвали
от продажбата на апартамента й в ж.к. *** и този на бул. ***. Така събраните
гласни доказателства съдът не кредитира, тъй като противоречат на показанията
на другите разпитани свидетели, който са абсолютно незаинтересовани от изхода
на спора, а и на представените по делото писмени доказателства.
При това съдът приема, че ответницата не доказа
/каквито указания са й дадени с доклада на делото/, че е вложила, респективно -
дала средства, било то лични или не, за извършването
ремонтни работи в апартамента на сина й за смяна на дограма, смяна на три вътрешни врати, поставяне на ламинат, подмяна на теракот и
плочки в банята, както и подмяна на аксесоари, вътрешно саниране и боядисване, поръчка
и монтаж на кухненско оборудване, още пък по-малко заявената от нея стойност за отделените
такива.
Ето защо, депозираното възражение за прихващане като
недоказано следва да бъде отхвърлено, без да е необходимо да се обсъжда дали с
извършените подобрения се е увеличила стойността на имота, с колко и т.н. Не
следва и да се изследват представените доказателства за изпратени парични суми
от ищеца в полза на ответницата, за които са съхранени данни, дали с тях са
плащани кредити към банка, както се твърди и за какво са използвани, за
стойността на водените разговори по мобилната мрежа и т.н., тъй като същите са
абсолютно ирелевантни за спора.
При този изход на спора и с оглед претенциите на
страните за заплащане на направените по делото разноски следва да се осъди
ответницата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 2 223
лв. Съответно неоснователна се явява претенцията на ответната страна за
заплащане на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Й.Т.К. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на К.В.В.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
13 932,05 лв. /тринадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева, и пет
стотинки/, представляваща полагаемата му се част от продажна цена на недвижим
имот – съсобствен между страните и трето лице,
находящ се в гр. Бургас, бул. *** ***, получена от К. въз основа на сключен
между страните устен договор за поръчка в този смисъл, ведно със законната лихва за забава върху горната
сума от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2016 г., до окончателното
й изплащане.
Отхвърля
възражението на Й.Т.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, против К.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, за прихващане със сумата от 11 100 лв., с която неоснователно
се е обогатил за нейна сметка, от стойността на извършените подобрения, в
периода от 24.10.2013 г. до началото на
лятото на 2016 г. в негов имот, находящ се в *******, с неговото знание и
съгласие, а именно: смяна на дограма в трите стаи и терасата на стойност от
2 400 лв., смяна на три вътрешни врати – 900 лв. поставяне на ламинат в трите стаи – 1 200 лв., подмяна на теракот и плочки в банята, както и подмяна на аксесоари
- 2 500 лв., вътрешно саниране и
боядисване – 1 000 лв., поръчка и монтаж на кухненско оборудване –
3 100 лв., които са увеличили и неговата стойност.
Осъжда
Й.Т.К. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на К.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 223 лв. за направените
по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив.
Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.