О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066 12.06.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №659 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №541 от
11.03.2019г. по гр.д.№4530/18г. на РС- Бургас, е прието за установено по
отношение на „Пределагро” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Болярска“ № 16, законен представител Али С.А., Е.Д.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, М.И.Н., ЕГН **********, адрес: ***, и Юмджегюл С.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, че същите дължат солидарно на „Ти Би Ай Кредит”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” №52–54, представлявано от Нора И. Петкова и
Николай Георгиев Спасов, сумата от 5150 лв., представляваща просрочена такса
договаряне, уговорена в т. 2.9 от договор за кредит № 1432/16 от 27.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.03.2017 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
1142/21.03.2017 г. по ч.гр.д.№1818/2017г. на БРС, като е отхвърлен иска за
заплащане на сумата 5865,29 лв., представляваща просрочена такса ангажимент за периода от 27.01.2016 г. до 05.03.2017 г.
Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от общо 1187,81 лв. съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
Против
решението е постъпила въззивна жалба вх.№15268/5.04.19г. по описа на РС-Бургас,
подадена от адв.В.Н. като пълномощник на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД. С нея въззивникът е обжалвал решението в частта,
с която иска му е отхвърлен. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно
съдът разтълкувал клаузата на т.2.12 от процесния договор за кредит, като счел
че не са налице условията за нейното приложение с аргумент, че банката не е
разрешавала усвояването на средства по кредита. Намира, че съдът не е направил
разлика между термините „разрешена и неусвоена част от кредита“ по т.2.12 и
„разрешаване усвояване на средства“ по т.4.1. Сочи, че при граматическото,
смисловото и систематично тълкуване на двете норми било ясно, че комисиона се
дължи от момента на подписването на договора, защото оттогава банката не можела
да оперира свободно със сумата по кредита от 515000 лв., която била „запазена“
за кредитополучателя. От момента на подписването на договора кредитът се считал
принципно разрешен. Целта на таксата била да мотивира кредитополучателят към
действие, за да не остават блокирани суми, които не влизали в търговския
оборот, нито можели да бъдат предоставени на други клиенти, понеже били
резервирани по конкретния договор. Развити са подробни съображения. На второ
място се сочи, че дори да се възприеме тълкуването, дадено от районният съд, то
решението му било отново неправилно, доколкото не било съобразено, че
буквалистичното приложение на нормата щяло да влезе в остро противоречие с
основополагащ принцип на правото. Дори да се приемело, че липсва разрешена част
от кредита по смисъла на т.2.12 от договора, това се дължало само и единствено
на виновното поведение на кредитополучателя и солидарните длъжници. При това
положение се стигало до абсурдната ситуация ответниците да черпят благоприятни
последици от недобросъвестното си поведение, което противоречи на съответната
забрана- основен принцип на правото. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната от въззивника част, като вместо това се постанови ново, с което
исковете му против ответниците да се уважат изцяло. Молят да им бъдат присъдени
разноски за двете инстанции, в пълен размер. Представя квитанция за внесена
д.т.
Ответниците не са представили
отговори на жалбата въпреки предоставената им възможност за това.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок /решението е получено от въззивника на 25.03.19г., а
жалбата е постъпила в съда на 5.04.19г./ от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес да го обжалва в частта, с която са
отхвърлени исковете против ответниците. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Страните не са представили
доказателства и нямат доказателствени искания.
Междувременно по делото е
постъпила молба от адв.Н. делото да се гледа в негово отсъствие. С нея същият
поддържа жалбата. Претендира разноски за двете инстанции, както и за заповедното
производство. Представя списък на разноските, договор за правна защита и
съдействие, както и доказателства за плащане на адв.хонорар.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните, като този на въззивника и по ел.поща на адв.Н..
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.