Мотиви по
НОХД № 1875/2015г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия Т.Е.Б. *** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 19.11.2014г. в с.Н. б., област
Пловдив. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота
Хайлукс” с per. № СА 28 65 РА, е
нарушил правилата по Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане
на Закона за движението по пътищата - чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и
чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта
на А.Ш.Ш, настъпила на местопроизшествието.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Счита, че на същия следва да се определи наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - лишаване от свобода в размер на три години, което
да се редуцира с една трета, както и лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години. На основание чл.66 от НК изпълнението на санкцията две години
лишаване от свобода да се отложи с изпитателен срок от три години.
В наказателното производство не
са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от наследниците
на пострадалия А.Ш.Ш - неговата съпруга Г.А.Ш. и дъщери - Н.А.И. и М.А.Т.. Същите са конституирани
само като частни обвинители по делото.
Чрез повереника си, а Т. и лично,
изразяват становище, че подсъдимият Б. трябва да се признае за виновен по
обвинението, за което е предаден на съд и да му се наложи наказание лишаване от
свобода и лишаване от право
да управлява МПС в максималния
размер. Сочат, че се касае за деяние и деец с висока степен на
обществена опасност и за постигане целите на наказанието санкцията лишаване от
свобода следва да се изтърпи ефективно.
Защитникът
на подсъдимия Б. не оспорва фактическата
обстановка, приета в обвинителния акт. Излага доводи, че неговият подзащитен не
е деец с висока степен на обществена
опасност. Солидаризира се с предложените от представителя на обвинението
санкции и намира, че с тях ще се постигнат целите на наказанието. Посочва, че
реалното изпълнение на наказанието лишаване от свобода би било излишна наказателна репресия спрямо
подсъдимия.
Подсъдимият
Б. се възползва от процедурата по глава
27 от НПК - съкратено съдебно следствие. Признава вината си, както и изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и се
присъединява към казаното от защитника
си. Моли наказанието лишаване от свобода да не е ефективно.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
Т.Е.Б. е роден на ***г***. Постоянният
му адрес е в същия град. Живее в гр.Пловдив. Той е българин, български
гражданин. С висше образование - МИО. Не е женен, но живее на съпружески
начала. Няма деца. Работи като мебелен техник - монтажник в „****” ООД
гр.Пловдив. Не е осъждан.
Подсъдимият притежава свидетелство за управление на
МПС категория АВМ от 2001 г. През периода 2007 г. – 2014 г. е наказван по
административен ред като водач за нарушение на правилата за движение по
пътищата, с влезли в сила три наказателни постановления и седем фиша.
През месец ноември 2014 г. подсъдимият Б. работел като куриер и шофьор във фирма „***” гр.Пловдив.
Работата му била свързана с доставка на
пощенски и колетни пратки до населени места в област Смолян. За изпълнението й
му бил предоставен служебен лек
автомобил „Тойота Хайлукс” с per. № СА 28 65 РА.
На 19.11.2014г., около 9 часа, подсъдимият потеглил с
горното МПС от гр.Пловдив през гр.Асеновград за гр.Смолян. Пътувал сам.
Пътят след гр.Асеновград е планински, с много завои.
След като минал с.Бачково, област Пловдив,
подсъдимият Б. навлязъл в друго населено място - с.Нареченски бани, същата област.
Движел се по ул.„***”.
По това време пострадалият А.Ш.Ш управлявал лекия си
автомобил „Опел Астра” с per. № СМ 39 24 СМ по същата
ул.„***” в с.Нареченски бани, в посока гр.Асеновград. Бил сам в колата.
Пътят по улица „***” в с.Нареченски бани бил сух и
без неравности, с асфалтова настилка. Двете ленти за движение били разделени с
плътна бяла единична непрекъсната линия. Видимостта за всички водачи в този
участък била добра. Лек автомобил „Тойота Хайлукс” се движел в посока от изток
на запад, а лек автомобил „Опел Астра” - от запад на изток.
При достигане на десен завой на пътя подсъдимият Б.
навлязъл в лявата насрещна лента за движение, където настъпил удар между управляваното
от него МПС и колата на пострадалия. За лекия автомобил „Опел Астра” ударът бил в
предната лява част. След удара това превозно средство се завъртяло на около 40
градуса и се установило в покой.
За възникналото пътнотранспортно произшествие били
уведомени екипите на Спешна медицинска помощ и полицията. Медицинският екип
констатирал смъртта на пострадалия Ш.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп /л.47-51 от досъдебното
производство/ се установява, че при изследване на трупа на Андрей Ш. е
констатирано следното: разкъсване на аортата, на предната стена на дясното предсърдие, наличие на 1500 мл тъмна черна кръв
в гръдния кош и 500 мл в коремната кухина, разкъсване на перикардната торбичка,
на слезката и черния дроб, счупване на множество ребра двустранно, на тялото на
4 гръден прешлен с пълно прекъсване на това ниво на гръбначния мозък, счупване
на лявата ключица, лявата раменна кост, лявата бедрена кост, разкъсвания и счупвания в областта на
тазовите кости, разкъсно-контузна рана
по главата и левия лакът, кръвонасядане около счупените ребра, ключица, тазови
кости и лявата бедрена става, кръвонасядане по лявата длан, охлузвания по
лицето, оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи. Причината за
смъртта на Ш. е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на разкъсване
на аортата, на предната стена на
дясното предсърдие, разкъсване на слезката и черния дроб и излив на 1500 мл в
гръдния кош и 500 мл в коремната кухина. Счупване на множество ребра
двустранно, на тялото на 4 гръден прешлен, счупване на лявата ключица, лявата
раменна кост, лявата бедрена кост, разкъсвания и счупвания в областта на
тазовите кости, разкъсно-контузна рана по главата и левия лакът, кръвонасядане
около счупените ребра, ключица, тазови кости и лявата бедрена става,
кръвонасядане по лявата длан, охлузвания по лицето са причинени от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие.
Описаните травматични увреждания е напълно възможно да се причинят при ПТП, на
водач на лек автомобил, с предпазен колан, блъснал се челно в друг автомобил.
Те са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от Ш. на 19.11.2014г. ПТП.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза
/л.30-43 от досъдебното
производство/ ударът е настъпил върху лявата /южна/ лента на платното за
движение в конфликтна точка на
първоначалния контакт, която приблизително се намира по дължина на около
19-19,70 м източно от ориентира /пътен знак „Внимание пешеходна пътека”/, приет в протокола за
оглед, и по ширина - на около 0,8-1,3 м южно от разделителната линия на
платното за движение. В момента на удара скоростта на движение на лек автомобил
„Тойота Хайлукс” е била около 62 км/ч, а на лек автомобил „Опел Астра” - около 49
км/ч. Водачът на лекия автомобил „Опел Астра” е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
лекия автомобил „Тойота Хайлукс” е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако се е движел по дясната лента. Неговата скорост на движение е била
технически съобразена с радиуса на завоя, който е можел да бъде преодолян без
опасност от странично занасяне с максимална скорост 108 км/ч. След удара лекият
автомобил „Тойота Хайлукс” се е завъртял на около 95 градуса, а лекият
автомобил „Опел Астра” на около 40 градуса,
след което са се установили на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума. Основната причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лекия
автомобил „Тойота Хайлукс” е навлязъл в лявата лента на платното, предназначена
за насрещно движение, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
т.е. когато там насрещно се е движел лек
автомобил „Опел Астра”.
Според протоколите за химически експертизи
подсъдимият /л.55 от досъдебното
производство/ и пострадалият /л.60 от досъдебното производство/ не са били алкохолно повлияни.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответните области.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия Б., от показанията
на свидетелите Д.К., Й.С., Н.И., М.Т., Г.Ш., от заключенията на съдебномедицинската, автотехническата, химическите
експертизи, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие /л.9-11 от дп/, фотоалбум /л.12-15
от дп/, докладна записка /л.8 от дп/, протокол за медицинско изследване /л.56
от дп/, справка за съдимост /л.64 от дп/, характеристична справка /л.65 от дп/,
справки от сектор „ПП” при ОД на МВР
гр.С. /л. 66-67, 68-69 от дп, л.35-36 от съд.дело/, данни от GPS устройство /л.72-74 от дп/, медицински документи /л.75-77 от дп/, справка
от ДНС 112 към МВР /л.79 от дп/, застрахователна полица /л.80 от дп/, фиш за
СМП /л.81 от дп/, удостоверение за наследници /л.85 от дп/, разписки /л.87,95 от дп/, справки от
ЦБКАТ /л.92,94 от дп/, заповед за командировка в чужбина /л.19 от съд.дело/.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като
са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви помежду си и с
останалите доказателства по делото.
Съдът дава вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като се подкрепят от
гласните и писмените доказателства, от заключенията на вещите лица.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Б. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК за това,
че на 19.11.2014г. в с. Нареченски бани, област Пловдив, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Хайлукс” с per. № СА
28 65 РА, е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2,
т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Ш.Ш.
Съдът намира,
че подсъдимият, при управление на МПС, е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено
място се е движел със скорост над разрешената от 50 км/час, а именно с около 62
км/час.
Не е спазил и нормата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, вменяваща задължение
на водача да спазва предписанията на надлъжната пътната маркировка и съдържаща забрана
да застъпва и пресича единичната непрекъсната линия. Вместо да се движи в
своята /дясна/ лента, подсъдимият Б. е навлязъл в насрещната /лява/
лента на платното, когато там насрещно се е движел пострадалият с лекия си автомобил. Подсъдимият
е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако се е движел в своята лента.
Посочените нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимият Б. следва да се признае за невиновен и оправдае
за вменените му нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.63, ал.1 от
ППЗДвП.
Съгласно
постоянната практика на ВКС /Решение № 353/04.12.1991г. по
н.д. № 366/91г., ВК/, когато изгубването на контрола върху
управлението на автомобила е в резултат на допуснато нарушение относно режима
на скоростта, извършеното нарушение на правилата за движение е по чл.21, ал.1
от ЗДвП, а не по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Не е изпълнен
и фактическият състав на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не са били налице нито факторите,
изброени в тази норма, нито други препятствия или затруднения в движението,
които са изисквали подсъдимият да съобрази скоростта си с тях. Пътната
обстановка не е била усложнена поради лоши метеорологични условия или други отрицателни
фактори, свързани с пътя, интензивността на движението, с други участници или
техни особености. Релефът на местността също не следва да се разглежда като причина
за съобразяване на скоростта. Според заключението на автотехническата
експертиза скоростта
на движение на подсъдимия Б. е била
технически съобразена с радиуса на завоя, който е можел да бъде преодолян без
опасност от странично занасяне с максимална скорост 108 км/ч.
Пострадалият Ш. с автомобила си не е бил препятствие,
не е представлявал опасност, тъй като се е движел в неговата си лента или
насрещната за подсъдимия.
Нормата
на чл.63, ал.1 от ППЗДвП е от
категорията на дефинитивните. Тя не предписва права и не възлага задължения. В
нея се съдържа виждането на законодателя за предназначението на надлъжната
пътна маркировка.
От субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост. Подсъдимият Б. не е
предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът счита, че същият не следва да се ползва от привилегирования текст на
чл.343а от НК, тъй като не може да се приеме, че е налице оказана помощ на
пострадалия Ш.. Смъртта му е настъпила много бързо. За да е налице намалена отговорност според практиката на ВКС е необходимо
помощта да е необходима, да е оказана на жив човек и да е насочена обективно и
субективно към спасяване живота и запазване здравето на пострадалия. Обаждането на телефон 112 за медицинска помощ
не е достатъчно да се запълни съдържанието на състава на тази норма. То следва
да се има предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство.
При
определяне на наказанието задължително следва да се приложи разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимият Б. се
ползва от процедурата на съкратено съдебно следствие. Призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид изразеното
съжаление за стореното, трудовата заетост, чистото съдебно минало, обаждането за помощ. Отегчаващо такова е санкционирането по
административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че най-справедливо е на подсъдимия Б.
да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три години. Съгласно
чл.58а, ал.1 от НК така индивидуализирано, то следва да се намали с една трета,
т.е. с една година. Или наказанието, което се налага на подсъдимия е в размер
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Тъй като е с чисто съдебно минало и за постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е необходимо санкцията лишаване от свобода
да се изтърпи реално, трябва да се приложи институтът на условното осъждане. На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на горното наказание се отлага с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
За постигане целите на специалната и генералната превенции на наказанието, на подсъдимия Б. на основание
чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК се налага и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Касае се
за кумулативна санкция, която
задължително следва да се приложи, тъй като наказанието на подсъдимия се
индивидуализира съобразно разпоредбата на чл.54 от НК.
Съдът намира, че така индивидуализирани наказанията
на подсъдимия Б. са справедливи. С тях ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Съдът не споделя
виждането на повереника на частните обвинители, че подсъдимият и деянието му се
характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което на същия
трябва да се наложат предвидените от законодателя санкции в максимален размер,
с ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Съгласно чл.35,
ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението.
Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация
на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели.
В случая не могат
да се игнорират смекчаващите отговорността обстоятелства. Има само едно отегчаващо,
свързано с административните нарушения на правилата за движение. При
запознаване с тях, както и с наложените санкции, се установява, че не се касае за грубо неспазване
на административните правила, до такива довели до ПТП.
Не са налице и други
обстоятелства, извън престъпния състав, относно деянието и дееца, които да ги характеризират
като такива с висока степен на обществена опасност.
Неотлагането на изпълнението на наказанието
лишаване от свобода по реда на чл.66, ал.1 от НК ще е неоправдано. Не е налице
необходимост от по-трайно и интензивно въздействие върху подсъдимия Б.. Това би било излишна репресия,
извън необходимата, за да се постигне баланс между целите за защита на
обществото и отношението на държавата към дееца, изразяващо се в идеята за
минималното му репресиране.
Вещественото доказателство – СД диск - да се унищожи
като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия се възлага да заплати по сметка на ОД
на МВР гр.Пловдив сумата от 368 /триста шестдесет и осем/ лева, направени
разноски в хода на досъдебното производство, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 100 /сто/ лева,
разноски по делото.
Подсъдимият Б. следва да заплати на частните обвинители Г.А.Ш., Н.А.И. и М.А.Т.
направените разноски за повереник в размер на 100 /сто/ лева за всяка една от
тях.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия са нарушаване правилата за движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: