№ 4424
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110207702 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, ЕИК №№№№,
представлявано от К.П.В. - управител срещу наказателно постановление №
622844–F625123/24.01.2022 г., издадено от Павлина Цветанова Покровнички
– директор на офис „Красна поляна“ при ТД на НАП – София, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО, обн. в ДВ
бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./ на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица /Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила
от същата дата, издадена от министъра на финансите/.
В депозираната жалба са релевирани доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване право
на защита на дружеството-въззивник, а в условията на евентуалност – такива
1
за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е
молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Иван Йорданов, с пълномощно по делото, който пледира за неоснователност
на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в
каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендира се и присъждането
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № F
625123/31.08.2021 г., съставен от Ц. С. П. – инспектор по приходите в офис
„Красна поляна“ при ТД на НАП-София и в присъствието на свидетелите
Н.К.М. и В.Р.Т. е констатирано, че жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, в
качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е подал в
законоустановените срокове декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“
относно осигурените от него лица в офис „Красна поляна“ при ТД на НАП-
гр. София за месец февруари 2021 г., считано до 25.03.2021 г. /четвъртък/,
2
което задължение е изпълнено със закъснение на 19.05.2021 г.
В акта е отразено, че на 26.03.2021 г. в гр. София са нарушени
разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като в деня на съставянето му е връчен
препис на упълномощен представител на търговското дружество.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 622844–F625123/24.01.2022 г. от Павлина
Цветанова Покровнички – директор на офис „Красна поляна“ при ТД на НАП
– София, с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1
КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019
г.
Препис от НП е връчен на 01.06.2022 г. чрез упълномощен
представител на дружеството-въззивник, видно инкорпорираната в
санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана с пощенски оператор в
законоустановения 14-дневен чрез наказващия орган на 15.06.2022 г., видно
от приложената по делото товарителница.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с установените в административните органи
фактически положения. Показанията на свидетеля Ц. П. са подробни,
задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат
кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен
начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не
налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече –
между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите
процесуален и материален закон.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването,
съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка,
неоснователно е възражението на управителя на търговското дружество за
издаване на множество наказателни постановления за едно-единствено
нарушение, имайки предвид, че от разказа на свидетеля П. на етапа на
съдебното следствие и приобщените преписи от санкционни актове, е видно,
че имуществената отговорност на юридическото лице е ангажирана за
4
неспазването на различни предписания на КСО и Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. Съвпадението в темпорален аспект между наказателното
постановление, предмет на настоящото производство с НП №
6228430-F625143/24.01.2022 г., не мотивира извод за идентичност на
нарушенията, доколкото в първия случай въззивникът е санкциониран за
несвоевременното подаване на декларация образец 1, а във втория – на
декларация образец 6 т.е. касае се за отделни правни задължения по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019
г., съответно по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В контекста на
изложеното, несъстоятелни са оплакванията за неспазване на 3-месечния срок
за съставяне на АУАН, който противно на изразеното становище от
представляващия търговското дружество, не започва да тече от крайния срок
за подаване на декларацията, а от момента на установяване на нарушението
от органите по приходите. В случая това е сторено при извършената
проверка, приключила на 09.06.2021 г., поради което съставянето на акта на
31.08.2021 г. е в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД
е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във
вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като на
основание чл. 355, ал. 1 КСО му е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 500,00 /петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
5
жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, в качеството си на работодател и
осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е подал в законоустановените срокове
декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ относно осигурените от него
лица в офис „Красна поляна“ при ТД на НАП-гр. София за месец февруари
2021 г., считано до 25.03.2021 г. /четвъртък/, което задължение е изпълнено
със закъснение на 19.05.2021 г. С демонстрираното противоправно
бездействие, на 26.03.2021 г. в гр. София, търговецът не е изпълнил правното
си задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО,
която предвижда отговорност за юридически лица не само при неподаване, но
и при неподаване в срок на декларации с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Налице
е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
В разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО законодателят е предвидил
„имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични търговци в размер
от 500 до 5000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. Наказващият
орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и
обосновано е наложил санкция в минимален размер, като за съда не
съществува юридическа възможност да редуцира същата /арг. от чл. 27, ал. 5
ЗАНН, приложим по аналогия на закона/.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
6
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази връзка, принципно вярно е,
че за наличието на съставомерност по възприетата от административните
органи материалноправна квалификация не се изисква настъпването на
вредни последици, но макар и формално по своята конструкция,
неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по
степен обществена опасност, имайки предвид характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с осигурителната система в страната. Нещо
повече – в случая се касае за драстично забавяне, продължило почти 3 месеца,
а това поражда необходимостта от въздействие върху отговорното
юридическо лице, като обстоятелството дали дължимите осигурителни
вноски са били платени не е от естество да изключи отговорността на
осигурителя.
7
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид
отправеното искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото,
отчитайки сравнително ниската степен на неговата фактическа и правна
сложност, но същевременно обема на доказателствения материал и
множеството релевирани възражения в жалбата, наложили обсъждането им от
насрещната страна, както и осъщественото процесуално представителство на
наказващия орган пред СРС, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната
помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
622844–F625123/24.01.2022 г., издадено от Павлина Цветанова Покровнички
– директор на офис „Красна поляна“ при ТД на НАП – София, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО, обн. в ДВ
бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./ на търговско дружество
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, ЕИК №№№№, представлявано от К.П.В. - управител
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
8
неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица /Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила
от същата дата, издадена от министъра на финансите/, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, ЕИК №№№№ да заплати на
Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9