РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Габрово , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500064 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260000 от 28.08.2020 г. по гр. д. № 1187 по описа за 2019 г. на Районен
съд – град Севлиево, съдът е обявил за недействителен спрямо кредитора „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7 сделката извършена с нотариален акт за дарение № 156, том II, рег. № 2895,
дело № 344 от 16.11.2018 г. Нотариус Н.К.-рег. № 298 на НК, вписан СВ- Севлиево с вх. Рег.
№ 3003 от 16.11.2018 г., акт № 168, т.8, дело № 1623, с която длъжниците М. А. У. от с. П.С.,
общ. С., ул. „Л.“ № *, ЕГН ********** и И.Г.У. от с. Г., общ. С., ул. „А.К.“ № **, ЕГН
********** са дарили на дъщеря си С. М. У., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез
особен представител – адв. Е.Г. недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – жилище,
апартамент с идентификатор № ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със ** Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г.
на ИД на АГКК с адрес: гр. С., ул. „И.Ф.А.“ № със застроена площ от 72,46 кв.м., състоящ
се от спалня, дневна, столова с кухненски бокс, сервизни помещения /баня, тоалетна/, килер,
коридор и две тераси, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор ***; под обекта
имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***.; над
обекта - имот с идентификатор ***, заедно с прилежащото му избено помещение № 8, със
застроена площ от 13,99 кв.м., при граници: отгоре – гаражи, изток – двор и калканен зид,
запад – общ коридор и избено помещение на П.Ив. П.и И.П., север – двор, юг-избено
1
помещение, на Х.И.и Таванско помещение № 7, със застроена площ от 13,14 кв.м., при
граници: отдолу -апартамент на Н.Ив. П., изток – общ коридор и таванско помещение на
Т.Х., север- таванско помещение на С.Г.и юг-двор, както и 8,233% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Осъдил е на разноски ответниците, като всеки от тях следва да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД сумата от 2008,04 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивна жалба против решението е постъпила от И.У., чрез адв. А.К. от
Великотърновска адвокатска колегия. Счита, че постановеното решение за неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Обжалва решението в частта му, в която е обявено дарението за
недействително по отношение на ½ ид.ч. от имота, както в частта му за разноските. Излага
подробни съображения.
Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал направеното възражение от
ответницата, че не е знаела, че кредитът е необслужван от фирмата на съпруга й. Твърди, че
процесната сделка е сключена от нея не с цел да се увреди кредитора, а с цел да бъде
обезпечена дъщеря й С. с оглед предстоящото пътуване в чужбина и поради проблеми в
семейството. Неправилно съдът е приел за неотносими свидетелските показания на св.
Узунов, тъй като те са били ангажирани с оглед твърденията в отговора на исковата молба.
При изследване на направеното възражение и гласните доказателства, първоинстанционния
съд е щял да достигне до извода, че не е налице знание в У.. Счита, че неправилно е
приложен материалния закон, тъй като съдът е неправилно е приел, че И.У. следва да оборва
презумпцията въведена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. По делото не е доказано, че ответницата е
знаела, че има падежирало неплатено задължение по кредитите. Паричните средства са
отпуснати на дружеството „ИМС 2013“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е
М.У.. Средствата са били усвоявани от това дружество и използвани изцяло за неговата
търговска дейност. Моли да се отмени решението в обжалваната част.
С Определение № 59 от 12.02.2021 г., настоящата инстанция е дала възможност на М.
А. У. да вземе становище по жалбата и да се присъедини към нея до първото по делото
заседание, като е съобразила ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобщила е на С.У. за постъпилата въззивна жалба и я е конституирала като задължителен
необходим другар по нея, в качеството и на приобретател по сделката. Отговори на
въззивната жалба от задължителните необходими другари не са постъпили.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката У., адв. К.
уточнява, че предмет на въззивната жалба е оспорване на решението в частта, в която е
обявена за недействителна сделката за ½ ид.ч. от имота. Не са направени доказателствени
искания.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата, чрез
пълномощника му адв. В.П.. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли да се
присъдят направените разноски. Считат, твърдението че И.У. не е знаела за необслужвания
кредит на съпруга си за неоснователно. Същата се е задължила солидарно по процесните
договори за кредит. Безспорно по делото е установено, че дарителите и надарената са
роднини по права линия и хипотезата за презумпция на знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е
ясна.
2
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
В предварителния доклад по чл. 140 ГПК, съдът е квалифицирал предявения
конститутивен иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, с който се иска да се признае по
отношение на ищците, че извършената сделка между първите двама ответници и третия
ответник от 16.11.2018г. с нотариален акт № 156, т. ІI, рег.№ 2895, н.д. № 344/2018 г. на
нотариус Н.К.е недействителна. В тази насока са и събраните по делото доказателства и е
указана доказателствена тежест на страните.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Пред Севлиевски районен съд е предявен иск от „Уникредит Булбанк“ АД срещу М.
А. У., И.Г.У. и С. М. У., действаща чрез своите законни представители М.У. и И.У..
Ищецът твърди, че на 21.05.2015 г. е сключен Договор за револвиращ банков кредит
№ 0012/616/21102015 между „Уникредит Булбанк“ АД и „ИМС 2013“ ЕООД, ЕИК
*********. Като солидарен длъжник по кредита е привлечен М.У.. В последствие договорът
е изменен с Анекс № 1 от 09.03.2016 г., Анекс № 2 от 09.03.2017 г., Анекс № 3 от 07.04.2017
г. и Анекс № 4 от 12.04.2017 г. По силата на договора, кредитодателя предоставя на
съкредитополучателя банков кредит в размер на 30 100,00 лв. под формата на револворащ
кредит. С Анекс № 1 от 09.03.2016 г. размерът на револвиращият кредит е увеличен на
44000,00 лв., а с Анекс № 4 от 12.04.2017 г. кредитният лимит е увеличен на 63 000,00 лв. и
като солидарен длъжник е встъпила И.У..
Ответниците не са обслужвали задълженията си редовно, допуснали са просрочия,
считано от 20.01.2018 г. и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Били са
издадени заповеди за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 324/217 г. на СРС за сумите:
60300,00 лв. – главница; 8457,90 лв. – лихви; законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 28.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски
по заповедното производство в размер на 1375,16 лв.- за заплатена държавна такса и 1873,64
лв. – адвокатско възнаграждение. Образувано е изпълнително дело № 20197340400590 по
описа на ЧСИ Зв. В..
На 15.03.2016 г. е сключен нов Договор за банков кредит - овърдрафт №
0003/616/15032016, в последствие изменен с Анекс № 1 от 15.03.2017 г. и Анекс № 2 от
12.04.2017 г. между „Уникредит Булбанк“ АД като кредитодател и „ИМС 2013“ ЕООД като
кредитополучател. Солидарен длъжник по този договор е М.У.. По силата на договора са му
били предоставени парични средства в размер на 15 000,00 лв. С Анекс № 2 от 12.04.2017 г.
и по този договор като солидарен длъжник е встъпила И.У.. След изпадането в забава,
кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК. Било е образувано ч.гр.д. № 1420/2018 г. по описа на СРС. Издадена е заповед за
незабавно изпълнение за сумите: 15 000,00 лв. – главница; 1143,90 лв. – лихви; законна
лихва от датата на подаване на заявлението - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; 322,88 лв. – заплатена държавна такса и 880,32 лв. – адвокатско възнаграждение.
Образувано е изп.д. № 20187340401236 по описа на ЧСИ Зв. В.. Направени са разноски по
изпълнителното дело в размер на 357,00 лв. заплатени авансово такси към ЧСИ и адвокатско
възнаграждение в размер на 880,32 лв. Направени били и други разходи по изпълнителното
дело.
3
На 18.08.2016 г. е сключен Договор за банков револвиращ кредит №
0012/616/18082015 между кредитодателя „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателя
„ИМС 2013“ ЕООД. Бил е предоставен банков кредит в размер на 25 000,00 лв. Кредитът е
обезпечен с учредяване на особен залог по реда на ЗОЗ върху МПС: Микробус „М.С.“ с
рама № WDB9066351S456117, което следва да се съхранява в склад в село Р., община С.,
обл. Г.. Това задължение също е останало необслужено, поради което е подадено заявление
по реда на чл. 417 от ГПК. По издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист е било образувано изп.д. № ***пред ЧСИ Зв. В. за сумите: 12 831,98 лв.- главница; 1
042,30 лв. – лихви; 277,49 лв. – заплатена държавна такса; 812,23 лв. – адвокатско
възнаграждение; законова лихва от датата на подаване на заявлението 28.03.2019 г. до
окончателно изплащане. При образуване на изпълнителното дело са били направени
разноски в размер на 132,00 лв. – авансови такси и 812,23 лв. – адвокатски хонорар.
Ищците твърдят, че в началото на 2018 г. ответниците са били в забава по всички
кредитни продукти. Въпреки това на 16.11.2018 г. са дарили собствения си недвижим имот
на малолетната си дъщеря С.У. с нотариален акт № 156, том II, рег. № 2895, дело 344/2018
на нотариус Н.К.с район на действие РС- Севлиево. Запазили са правото на ползване върху
имота за себе си пожизнено и безвъзмездно.
Твърдят, че с действията си по прехвърлянето на имота, ответниците са намалили
формално своето имущество и така са затруднили кредитора си при събиране на
задълженията. На насрочената датата за опис на заложеното МПС същото не е било
предоставено, като У. е заявил, че няма представа къде се намира. От извършените справки
по изпълнителното дело, твърдят че не е налично секвестируемо имущество.
Считат, че с действията си ответниците увреждат кредитора и искат прогласяване на
недействителността на договора за дарение, който се явява безвъзмездна сделка. Считат, че е
налице и знание у преобретателя, защото той се явява техен низходящ и родителите
действат като законни представители на малолетното си дете. Прави доказателствени
искания и претендира разноски.
Ответниците оспорват иска, като неоснователен и недоказан. Правоприемникът по
сделката е дъщерята на страните. Оспорват наличието на знание от страна И.У. за увреждане
на кредиторите. Прави доказателствени искания. Моли да се отхвърли предявения иск.
Доказателствената тежест е разпределена с определение № 122 от 07.02.2020 г. и
Определение № 244 от 12.03.2020 г. от 16.09.2014 г. и страните, заедно с процесуалните си
представители са го приели без възражение /л.189 от гр.д. № 1187/2019 по описа на СРС/.
По делото са събрани писмени доказателства, за изясняване на фактическата обстановка.
По делото са представени изброените по-горе Договори за банкови кредити и
Анексите към тях, сключени между ищеца като кредитодател и „ИМС 2013“ ЕООД, като
кредитополучател, като ответниците М.и И.У.и са встъпили като съдлъжници по тези
договори на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД, и чл. 304 от ТЗ
- § 6, т. 2 от Анекс № 4 към Договор за револвиращ кредит № 0012/616/21102015/21.10.2015
г. /л.50 гръб от гр.д. № 1187/2019 г. на СРС/.
По делото няма доказателства, че претендираните суми по изпълнителните дела да
заплатени.
Не е спорно и обстоятелството, че третата ответница е дъщеря на първите двама
4
ответници.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел,
че искът е основателен и го уважил.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред Севлиевски районен съд е предявен иск по чл. 135 от ЗЗД.
От доказателствата по делото се е установило по безспорен начин, че първите двама
ответници са съпрузи и по време на брака са се задължили като солидарни длъжници по
сключените договори за банков кредит и анексите към тях между „Уникредит Булбанк“ АД
и „ИМС 2013“ ЕООД. Не се спори, че същите са надарили дъщеря си с притежавания от тях
недвижим имот, в периода, в който са спрели плащанията към кредитора.
Законодателят е характеризирал иска като предоставена на кредитора правна
възможност „да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда”. С предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД кредиторът упражнява
потестативното право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от
имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие, или да упражни правото по
вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.
С текста на чл. 135 ЗЗД е предоставено правото на кредитора да иска обявяване на
относителната недействителност за всички действия на длъжника, с които уврежда
кредитора си – включително сключените безвъзмездни договори. В процеса е установено, че
ищецът има качеството на кредитор на ответника по изброените по-горе договори за
банкови кредити и анексите към тях, което е втората обективна предпоставка, за да е налице
правото на иск. Следващото изискване е вземането да е възникнало преди извършване на
увреждащото действие – Договорът за банков револвиращ кредит е сключен на 21.10.2015
г., Договорът за банков кредит – овърдрафт е сключен на 15.03.2016 г., Договорът за банков
револвиращ кредит № 0012/616/18082015 е сключен на 18.08.2016 г., съответно Анекс № 1 е
от 09.03.2016 г, Анекс № 2 от 09.03.2017 г., Анекс № 3 от 07.04.2017 г. и Анекс № 4 от
12.04.2017 г., а дарението на недвижимия имот е от 16.11.2018 г., т.е доказва се, че с
разпоредителната сделка е намалено е имуществото на длъжника след поемане на
финансови задължения.
Субективната предпоставка е знанието на длъжника за увреждането на кредитора. В
настоящия казус презумпцията за знание е по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Презумпцията, уредена в
закона, е за знанието на третото лице, което се намира в определена родствена връзка
/съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ с длъжника. В случая трето лице, което е
облагодетелствано от сделката е дъщеря на ответниците, което не се спори по делото. Още
повече, че те са нейни законни представители, тъй като същата е малолетна.
5
След като първоинстанционният съд е приел, че е осъществен състава на чл. 135, ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗЗД от обективна и субективна страна е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
Разноски за настоящата инстанция не са претендирани.
С оглед на това, че дължимата държавна такса за въззивно обжалване е внесена по
сметка на РС- гр. Севлиево, следва да се осъди жалбоподателя да внесе сумата от 40,58 лв.
по сметка на Габровски окръжен съд. Неправилно внесената сума по сметка на СРС може да
бъде поискана за възстановяване след като се внесе сумата по сметка на ГОС.
Като необжалвано в останалата си част решението е влязло в сила.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от Районен
съд – гр. Севлиево е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000 от 28.08.2020 г. по гр. д. № 1187 по описа за
2019 г. на Районен съд – гр. Севлиево в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.Г.У. от с. Г., общ. С., ул. „А.К.“ № **, ЕГН **********, да заплати плати
по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 40,58 лв. /четиридесет лева и 58 ст./ -
държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6