Р Е Ш Е Н И Е
№ 298 09.07.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на десети юни през две хиляди и двадесет и първа год.
в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №246 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.И.К. против Решение
№260212/02.04.2021г, постановено по АНД №178/21г. по описа на РС Стара Загора,
с което е потвърдено НП № 20-1228-001287/19.05.2020г
издадено от Началник група към ОД МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ с
наложени на касатора административни наказания глоба в размер на 100лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175
ал.1 т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 10лв на основание чл.183 ал.1 т.1 предл
първо от ЗДвП, глоба в размер на 10лв на основание чл.183 ал.1 т.1 предл второ
от ЗДвП, глоба в размер на 10лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 предл трето от ЗДвП, глоба в размер на 20лв на основание чл.185 от ЗДвП, за това, че на
29.04.2020г около 15.30ч в град Стара Загора, на ул. Иван Вазов на изхода за
град Казанлък, в посока север управлява собствения си с лек автомобил ПЕжо с
рег. №*** като: не е спазил сигнал на контролните органи и не е спрял на
посоченото място на пътното платно, не носи СУМПС, контролен талон към СУМПС,
СРМПС, намалена е видимостта, прозрачността на страничните стъкла на МПС, с
което е нарушил чл.103, чл.100 ал.1 т.1 и т.2 и чл.105 ал.1 от ЗДвП – не спира
плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, не носи СУМПС не носи
контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, което управлява,
ограничена е видимостта през челното, задното или страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя. Съставен е АУАН №20-1287
сериен номер на бланката 0353074 от 29.04.2020г, в който нарушителя е възразил,
че не е съгласен с точка първа от отправеното му обвинение, а именно спрял е на
посоченото място и не е съгласен с написаното в акта. Не е подписал АУАН, като
връчването на препис е удостоверено с подписа на един свидетел.
За да потвърди НП, РС Стара Загора е приел, че посочените
деяния са извършени, като не са нарушени правата на нарушителя съобразно
гаранциите по ЗАНН за ясно, конкретно и пълно формулирано обвинение по чл.57
ал.1 т.5 от същия закон, като са наложени предвидени от съответните състави
административни наказания. Обсъдени са в тяхната съвкупност показанията на
полицейския служител, подал сигнала за спиране ведно с писмените обяснения на
нарушителя, от които се установява, че вместо да спре на подадения сигнал за
спиране с посочване на мястото, където да отбие, водачът е увеличил скоростта и
е продължил. Установен е телефон на брата на водача, след проверка в
информационните масиви на МВР, като му е казано, че служителите търсят
нарушителя. Едва след това жалбоподателя се е върнал на мястото и на въпрос
защо не е спрял на подадения сигнал, е обяснил, че е имал разстройство. В този
смисъл са и писмените му обяснения. На мястото на нарушението е изпратен за
съдействие актосъставителя, който не е присъствал при извършване на нарушението,
но има компетентността да съставя актове за нарушения на ЗДвП. Актът е съставен
в присъствието на полицейските служители, които са очевидци на
административното нарушение, и които са вписани като свидетели по неговото
извършване и установяване. В хода на проверката, извършена след като водачът се
е явил на мястото е установено, че не носи изброените документи, като за всеки
един от тях се осъществява отделен състав, както и че са затъмнени страничните
стъкла.
С касационната жалба се твърди, че въззивното решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивния
съд не е констатирал липсата на място на нарушението, каквото не може да бъде
просто ул. „Иван Вазов“ в Стара Загора, а е следвало да се впише конкретното
КПП, на което са извършвали патрул свидетелите по АУАН. Не става ясно и дали
сигналът подаден с ръка е своевременен, ясен и възприет от водача, а от друга
страна движението с висока скорост, по което няма спор би създало опасност за
другите участници и за самия водач. Освен това той след като е разбрал за
подадения сигнал, веднага се е върнал. Затъмняването на стъклата е преценено
субективно, а не спрямо Правило №43 на Икономическата комисия на за Европа на ООН,
като не е преценено дали това не е извършено от производителя на автомобила,
доколкото не е посочено да е поставено фолио. За да се установи, че видимостта
не е по-малка от 70% трябва да се извърши тест с техническо средство
Транспи-1070, а това не е направено. Намалената прозрачност е липса на
конкретно фактическо обвинение, доколкото не е ясно дали е в допустимите
стойности, което ведно с обвинението за ограничаване на видимостта през
страничните стъкла води до противоречиво обвинение относно хипотезата, която се
вменява. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се
постанови друго за отмяна на наказателното постановление. Претендират се
разноските пред двете съдебни инстанции.
Ответника ОД МВР Стара Загора не се явява и не се представлява.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Касаторът е дал сведение на 29.04.2020г, че около 15.30ч
минавал през пропускателен пункт в град Стара Загора в посока Казанлък – изхода
на град Казанлък е изрично изписан в АУАН и в НП като място от улица „Иван
Вазов“ в град Стара Загора, поради което напълно неоснователно е оплакването,
че въззивния съд не е съобразил чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Освен това е заявил,
че като е минал не е представил служебна бележка и ето причината, поради която
не е спрял в изпълнение на подадения му сигнал да спре на посоченото място.
Действията му били такива и поради спешна нужда, което противоречи на факта, че
не е имал служебна бележка и е бързал, за да премине и да не бъде проверен.
Следователно законосъобразно му е вменена административно наказателна
отговорност за деяние, по обвинение което му е ясно и по което се е защитавал.
Не само, че не е спрял, но е и говорил с контролния орган, който му е подал
знак да спре, като му е казал „Бързам, няма какво да спирам“ и след това е
ускорил скоростта. Такова поведение не може да бъде обяснено с не яснота на
сигнала и неговото не възприемане при съзнаване, че минава през пункт за
проверка, на който трябва да покаже служебна бележка, но като няма решава да
продължи. Въпроса за не носене на изброените документи – СУМПС, контролен
талон, СРМПС също е изяснен, и няма спор, че те не са били у водача, тъй като
според неговите обяснения са забравени в Англия тоест отново се управлява със
съзнанието за умишлено извършено формално нарушение на посочените разпоредби на
ЗДвП.
Съгласно чл. 105 ал.1 от ЗДвП е забранено да се
ограничава видимостта както и да се намалява прозрачността на челно, задно и
странични стъкла, като тук следва да се има предвид, че намаляването на
прозрачността е преценено от законодателя като факт, който ограничава
видимостта на водача. Намаляването на прозрачността на стъклата, посочени в чл.105
ал.1 е допустимо по правилото на ал.3 от същата норма само до стойностите,
посочени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, но този
факт, че намаляването на прозрачността е в допустимите стойности е в тежест на
водача. Той черпи право на изключение от задължението, което му е вменено по
чл. 105 ал.1 от ЗДвП и следва да носи документ, удостоверяващ, че намалената
прозрачност е в рамките на допустимите стойности тоест спазва ЗДвП. След като в
НП изрично му е вменено фактическо обвинение за намалена прозрачност на
страничните стъкла на МПС, а АНО не се задоволил само да препише нормата,
какъвто е случая в Решението от 09.07.2019 по КАДН №206/19г по описа на АС
Стара Загора, то се налага извода, че въззивния съд е приложил материалния закон
правилно и не е допуснал различно тълкуване на правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН във връзка с конкретно нарушената разпоредба на ЗДвП. Касаторът е могъл да
наведе твърдения, че затъмняването на стъклата е в рамките на допустимите
стойности, но не го е сторил и съответно въззивния съд не е извършил
разследване, чрез експертиза или въз основа на представен от него документ за
стойностите на затъмнение.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260212/02.04.2021г. постановено по АНД №178/2021 год. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.