Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…….02.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Румяна Дучева
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 780 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 19019 от 21.06.2019г., на Г.Д.Д. с ЕГН
********** с адрес *** *****, чрез
пълномощник адв.Б.Б. *** срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света
София 7, ет.5, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр.
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане
на сумата от
60 000лв., представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 15.08.2018г. по пътя гр.Аксаково - гр.Игнатиево,
обл.Варна, по вина на водача на л.а. „***“ с рег. № *** В.И.А. с ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /23/118001261915, издадена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от нанесените травматични увреждания – счупване на счупване на външен
(латерален) малеолус на десния глезен,
което е обусловило затруднение в движението
на долния крайник за период от повече от два месеца, довело
и до нарушаване на походката, както и травма на левия
крак в областта на коляното, довело до затруднение на
движението на левия крайник с последващо получаване на съсиреци
и поява на тромбофлебит, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес
от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.08.2018г. - датата на деликта до окончателното и плащане, както и
на сумата от 2700 лева, представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби –
128 лева – заплатени медицински прегледи, 140 лева – за патерици, 45 лева – за
бастун, 450 лева – за рехабилитатор за раздвижване, реанимация на Поморийски
бани на стойност от 2000 лева, ведно със законната лихва от сумата, считано от
15.08.2018г. - датата на деликта до окончателното и плащане.
В исковата молба ищецът излага, че на 15.08.2018г., около
14:00 часа на път между гр. Аксаково - гр. Игнатиево, общ. Аксаково в резултат
на нарушаване на правилата за движение от страна на В.И.А. с ЕГН **********,
който управлявайки МПС марка ***, модел ***, с peг. № ***, с рама № ****,
застрахован при ответника, се блъска в автомобил марка ***,
модел ,,Пасат", с peг. № ****, с рама № ****, в
който се намирала пострадалата. В
резултат на настъпилото ПТП на Г.Д.Д. са нанесени следните телесни увреди: счупване на външен (латерален) малеолус на десния глезен,
който е обусловил затруднение в движението на долния крайник за период от
повече от два месеца, довело и до нарушаване на
походката, както и травма на левия
крак в областта на коляното, довело до затруднение на
движението на левия крайник с последващо получаване на съсиреци
и поява на тромбофлебит. Пострадалата е приета по спешност в МБАЛ ,,Св.
Анна" АД гр. Варна, където лекарите установяват, че Д. има счупване на
външен (латерален) малеолус. Проведено е медикаментозно лечение и е поставена
гипсова имобилизация за общ период от 35 дни. Има указания да се придвижва с
патерици, без да натоварва крайниците. При контролните прегледи се установява и
обстоятелството, че това счупване е довело до трайно разместване на костите в
тази част, неправилно зараснали, довели до системна трудност в придвижването и
изкривяване на походката /накуцване със увредения крак/, както и необходимостта
от ползване на допълнително стабилизиращо средство/бастун/. При същото ПТП и
следствие на нанесения удар върху автомобила, в който е пътувала пострадалата,
е причинено и нараняване на левия крак в областта на коляното, с причиняване на
изкривяване без счупване, прекъсване на кръвоносни съдове и последвал отток и
тромбофлебит, придружени със болки и опасност от преминаване на тромби към
други части на тялото и главата и предизвикване на инфаркт или инсулт. Към
настоящия момент ищцата продължава да е трудно подвижна, да изпитва болки при
движението си и да взема системно лекарства за стабилизиране на кръвната си
картина. Сочи се, че до настоящия момент тя не може да се придвижва и обслужва
самостоятелно, включително за
елементарни ежедневни нужди. Към днешна дата Д. все още приема обезболяващи, за
да притъпи болките си, както и необходимите за стабилизиране на кръвта
лекарства. Произшествието нарушава изцяло баланса на едно щастливо и сговорно
семейство, чиято основна опора е бил ищцата Г.Д.. Следствие на изкривяване на
походката същата не може и да упражнява нормален обществено полезен труд, а
дейност свързана с нейното състояние възможности за осъществяване не се
намират, което е прави безработна, а това намалява значително доходите и и я
обрича на мизерно съществуване. Твърди се, че ищцата е заявила изрично искане за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение като доброволна претенция пред
ответното дружество, която не е удовлетворена към момента на предявяване на
иска. Молбата е за уважаване на исковите претенции в цялост.
В законоустановения срок
ответникът ЗД „ЛЕВ
ИНС“ АД ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по допустимост, по основание и размер.
Твърди се, че
към датата на завеждане на исковата претенция в дружеството не е постъпвало
искане по смисъла на чл.380 от КЗ, а дори и да е постъпвало, то съдържанието му
не отговаря на изискванията относно необходимото съдържание.
Оспорва се
механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, доколкото не е
изяснена в цялост фактическата обстановка,
както и причините за настъпването му, включително и относно
обстоятелствата, свързани с участието на ищцата в него, както и основанието, на
което В.А. е управлявал МПС. Липсват данни за пътните и атмосферните условия и
видимостта по време на настъпване на пътно - транспортното произшествие, както
и за поведението на пострадалия - ищец в настоящето производство. Липсват данни
за съставен КП за ПТП с пострадали лица.
Оспорва се
причинно-следствената връзка на търпените от ищцата травми и съпътстващите ги
болки и страдания с процесното ПТП. Оспорени са всички направени твърдения от
ищеца за характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата
молба неимуществени вреди.
Оспорва се
изцяло иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
доколкото липсват ангажирани писмени доказателства за извършени разходи.
Изцяло се
оспорват акцесорните искове за присъждане на законната лихва, доколкото ищецът
не е уведомявал ответното дружество относно претенциите си заплащане на
обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Въвежда се
възражение за съпричиняване, а именно, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат като е пътувала без поставен
обезопасителен колан, с което е създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат и е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Настоява се за отхвърляне на
заявените искови претенции и присъждане на разноските, сторени в съдебното
производство.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата
молба досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че
фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради
което претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо.
С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа
въведените с ОИМ възражения.
В
съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуален представител, поддържа
заявените искови претенции. Ответното дружество настоява за тяхното отхвърляне.
Правната
квалификация на предявения от ищеца иск : основание чл.432, ал.1, вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищеца
е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие,
извършено от В.И.А., настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически
страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид
на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до
доказване на противното.
Ответното
застрахователно дружество носи тежестта да докаже изпълнението си по договора
за застраховка, както и твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, а именно, че последният е проявил поведение, което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
В съответствие с
приетата постановка на т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС
по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК, решението по чл.78а от НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна
за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
относно това : дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на СТЕ,
съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи приема за установено
от фактическа страна следното :
По делото се установява наличието на настъпило
застрахователно събитие, причинено от В.И.А. с ЕГН ********** ***, застрахован
при ответното ЗАД „ОЗК застраховане“ ЕИК
*********, по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С
влязло в сила на 04.10.2019г. Решение № 1671 от 18.09.2019г., постановено по
а.х.н.д № 3784 по описа на Варненски районен съд за 2019г., В.И.А. с ЕГН ********** е признат за виновен
в това, че на
15.08.2018г. по пътя гр.Аксаково- гр.Игнатиево, обл.Варна, при управление на
МПС – л.а. Мицубиши Ланцел с рег. № ***, нарушил правилата за движение по ЗДвП
– чл.16, ал.1 – На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено : 1. Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне; и чл.21, ал.2 Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак, като по непредпазливост причинил на Г.Д.Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на външния /латерален/ десен глезен, без разместване
на фрагменти, обуславящо трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник за период от около 1.5-2 месеца, престъпление по чл. 343, ал.1, б.
"Б" във вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78А,
ал.1 НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лв.
Не се спори и от
приетата по делото застрахователна полица № BG/23/118001261915 със срок на валидност от 00:00 ч. на 28.04.2018г. до
23:59 ч. на 27.04.2019г., се установява, че към момента на извършване на
деянието МПС с ДК номер ТХ8778АК, има активна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника.
Съгласно заключението на
вещото лице по СМЕ, изготвено след запознаване с приетите по делото писмени
доказателства и извършен преглед на ищцата, последната след произшествието на
15.08.2018г. е транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна" гр.Варна,
като видно от Амбулаторен лист лист №12383/18.08.2018г. и след направените
прегледи и рентгенови изследвания е поставена диагноза: Счупване на фибуларен
малеол в дясно. Контузия на ляво коляно с разкъсно-контузна рана. Поставена е
гипсова имобилизация на десния крак и изпратена за домашно лечение. Съгласно Етапна
епикриза от 21.08.2018г., изд. от МЦ „Света Анна“ ЕООД гр.Варна и Амбулаторен лист
№ 1219 от 21.08.2018год., издадени на Г.Д.Д. е потвърдена диагнозата : Счупване
на фибуларен /външен/ малеол. Обективно
състояние: Наличие на
гипсова имобилизация по
повод счупване на латерален малеолус. Пръсти топли и подвижни. Умерен
оток. Крайник без циркулаторни смущения. Отразен е резултат от рентгеново
изследване : Данни за фрактура на латерален малеол без разместване. Предписана
е терапия : Перскиндол. Гипсова имобилизация за общ период 35 дни." При
извършен преглед на ищцата вещото лице констатира оток на двете глезенни области
по-силно изразен на левия крак, като отока обхваща и левия подколенник.
Звездовиден белег с големина на 20 ст. монета в областта на колянното капаче на
левия крак. Движенията в глезенните стави са в обем 15-0-45гр. /норма
20-0-45гр./. Наднормено тегло-затлъстяване 2-3 ст.
На поставените задачи вещото
лице докладва, като пояснява в съдебно заседание, че ищцата няма личен
лекар - няма здравна осигуровка, както и няма медицинско досие. По нейни
сведения боледува от тромбофлебит на левия долен крайник от 5-6 години и се
лекува със Синтром; без оперативни намеси. В резултат на ПТП-то от 15.08.2018г.
ищцата е получила: Счупване на външен
малеол на дясна глезенна става, контузия на ляво коляно и разкъсно-контузна
рана на ляво коляно. Според експерта е налице причинно-следствена връзка между
ПТП-то и констатираните увреждания, доколкото механизмът на причиняването им е удар
с или върху твърд тъп предмет, каквито могат да бъдат части от купето на
автомобил. Вещото лице изнася, че обичайната продължителност на оздравителния
период на глезенното счупване е около 3 месеца, като същото обуславя трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 35 дни.
Контузията на коляното и раната на последното обуславят по своята съвкупност
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Обичайния срок на лечение
е около 10-15 дни. В конкретния случай по отношение на ищцата е проведено
лечение с гипсова имобилизация за 35 дни, като долния крайник е бил
имобилизиран с гипсова превръзка под формата на ботуш. През този период не може
да се стъпва, като за придвижване принципно се ползват патерици, съответно
пациента има нужда от чужда помощ. Вещото лице докладва, че като към настоящия
момент оздравителния период е приключил; има възстановено движение на глезена в
работен обем, като разликата от 5 градуса липса не се отразява съществено на
походката и на глезенната става.
Експертът също така
изнася, че към настоящия момент ищцата боледува от тромбофлебит на левия долен
крайник с давност 5-6 год. в стадий на ремисия. Категоричен е, че не е възможно този оток не е в резултат на получената травма
в коляното, т.к. отока е на глезена и подбедрицата, а травмата е на
коляното. Според вещото лице независимо,
че по делото липсват категорични данни ищцата да е била с поставен предпазен
колан /не са описани травми в гръдната и коремни области от колана/, и при
правилно поставен колан могат да се получат описаните травматични увреждания,
тъй като при създадена подобна ситуация пътника изпъва крака напред, в зависимост от посоката на
удара, при което е напълно възможно
инерционната сила да се приложи към глезена и той да се изкриви навън или
навътре като се получи подобно счупване.
Освен болките в
резултат на телесните увреждания, ищцата получава и психическа травма. Съгласно
заключението на вещото лице по проведената и приета съдебно-психиатрична
експертиза към момента на интервюто ищцата e видимо спокойна, с
подредено поведение, с много добър контакт, ориентирана цялостно; не се установяват
нарушения на възприятно-представната сфера. Мисловният процес протича с нормален темп, правилно структуриран, в съдържанието се съдържат специфични
фобийни изживявания в ситуации напомнящи прекараното ПТП в стадий на
дезактуализация. Нормално емоционално състояние с нормална волева активност; памет и
интелект – в норма при обикновено клинично изследване, съответен на възрастта и образователния
статус. Пред вещото лице ищцата е изнесла, че е с пълен с пълен спомен за случилото се /вещото лице
докладва, че липсват данни от приложената мед. документация за прекарана ЧМТ и
загуба на съзнание/. Първите дни след ПТП-то често плачела и прегръщала детето
си, катастрофата й била непрекъснато пред очите, нямала и сън. Според експерта
описаното психично състояние отговаря на Остра реакция на стрес. През
последващият месец ищцата била затруднена в самообслужването си, поради
съпътстващи болки и ограничени движения, сънят й бил затруднен, изпитвала страх
да се качва на автомобил, предпочитала да пътува с автобус. Съгласно
заключениета на психиатъра описаният
симптомокомплекс отговаря на
диагнозата Разстройство в адаптацията- F43.2 със симптоми на специфична /изолирана/ фобия
F40.2 по МКБ 10. След
два-три месеца от ПТП-то състоянието на ищцата
значително се подобрило. Към момента на изследването споделила пред
вещото лице остатъчен страх при пътуване с автомобил, който успява да
преодолее. Вещото лице докладва, че Г.Д. няма проведени прегледи и лечение при
специалист психиатър, други медицински специалисти или психолог; няма здравни
осигуровки и избор на личен лекар, както и медицинско досие. Според вещото лице
в конкретния случай психичното състояние на ищцата се е подобрило в рамките на
обичайното време за подобен тип ситуации.
От приетото по делото заключение по СТЕ се
установява, че техническа причина за настъпилото ПТП е движение на л.а.
Мицубиши с несъобразена с конкретните пътни условия скорост над 91.5 км/ч при
ограничение 40 км/ч, и изпълняван десен завой с критична скорост от 91.5 км/ч.
Вещото лице докладва, че автомобилът, в който е пътувала ищцата разполага с 4
броя триточкови обезопасителни колана и един двуточков при задно средно място.
Вещото лице не може да даде категоричен отговор на коя седалка е била
превозвана ищцата, както и дали същата е била или не с поставен предпазен колан
по време на ПТП. Пояснява, че използването на предпазния колан предотвратява
преместването на тялото напред към предната част на автомобила, а в конкретния
случай телата на пътниците в л.а.
Фолксваген са залитнали към предна лява част/лява странична част, при което
защитата на предпазните колани е намалена, т.к. телата се преместват странично
дори и при правилно поставен предпазен колан. Вещото лице сочи, че долната част
на коланния ремък предпазва предпазва горната част на крака като прикрепва
седалищните части към долната част на седалката, докато частта на крака към
глезена и коляното не се обхващат от ремъка на коланния механизъм.
В съдебно заседание ищцата изнася, че
вероятно не е била поставила обезопасителен колан.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпита на ищцовите свидетели – В. С. Н.
и З. Н. А., без родство с ищцата, и св. В.И.А., водач на л.а. Митцубиши.
Св. Н. и св.А. са
приятелки на ищцата, и живеят в същото населено място; показанията им са
еднопосочни и взаимнодопълващи се. Св.Н. живее в къща, близо до завоя, където е
станало ПТП и пристига почти веднага след събитието, а св.А. – по-късно. И
двете изнасят, че видели Г.Д., близо до един от автомобилите, като крака й
кървял силно. На мястото на ПТП се стекли доста хора от населеното място,
поради което не изчакали колата на Бърза помощ, а я качили на друг автомобил и
завели в болница, където й направили рентгенова снимка и поставили гипс на
крака. Гипсът бил свален след повече от месец, през което време се наложило
двете свидетелки да й помагат в домакинството и обгрижването на детето й. И
двете свидетелки не си спомнят кой крак е бил наранен, но изнасят, че след
свалянето на гипса започнал да се подува по-често отколкото преди инцидента. И
двете споделят, че след ПТП Г.Д. била доста стресирана, уплашена; често се
налагало да я успокояват, защото плачела и се страхувала да се качи в
автомобил.
Св. А. изнася, че
поради неясна за него причина загубил управление над автомобила си, той
поднесъл и се ударил в насрещно идващия автомобил. Твърди, че на мястото на ПТП
пристигнал автомобил на Бърза помощ, но водачът на другия автомобил отказал да
се качи, като казал, че той и другите пътници бил добре. Според свидетеля
веднага след ПТП пострадалата жена го гонела с бързо темпо, защото била
ядосана.
Представени по
делото са два фискални бона – за 35 лв. и за 20 лева, с основание
„Мед.преглед“, изд. от МЦ „Света Анна“ ЕООД на 21.08.2018г., за които липсват
данни да са относими към диагностиката, лечението и оздравителния процес на
травматичните увреждания на ищцата.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и
предвид компетентните и неоспорени експертни заключения, се налагат следните
правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012г., ОСГТК и разпоредбата на чл.300 от ГПК от
постановения по н.а.х.д.№ 3784/2019г. по описа на РС Варна съдебен акт се
установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние,
неговата противоправност и вината на водача на МПС.
С пълно и пряко доказване ищцата доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за нея
болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между
собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател
по риска. Предвид обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. Не се установи
водачът В.А. да е управлявал МПС против волята на собственика му.
Съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно
оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай ищцата е човек на средна
възраст, работоспособна, като не се твърди да е полагала труд по договор;
установява се, че боледува от тромбофлебит на левия долен крайник с давност 5-6
години преди ПТП. Установява се, че ищцата е била възпрепятствана да се
обгрижва себе си и домакинството си в продължение на 35 дни, през които е била
подпомагана от трети лица. Доказа се наличието на травми на психиката, доколкото
след инцидента ищцата е преживяла внезапен стрес, който в последствие е
преминал в разстройство в адаптацията с изолирана фобия, предвид страха да
пътува с автомобил.
Същевременно следва да се отчетат обстоятелствата, че липсват данни
оздравителния процес да е продължил по-дълго от обичайното, както и да са
настъпили усложнения по отношение на увредения десен глезен, а също и предвид
факта, че по делото липсват данни за търсена специализирана психиатрична или
психологична помощ. Доколкото ищцата не е полагала общественополезен труд,
уврежданията не се повлияли на социалната й ангажираност. Липсват медицински
данни за неправилно зараснала кост, отокът на левия глезен не се дължи на
разкъсно-контузната рана на лявото коляно, а на хроничния тромбофлебит на левия
долен крайник; движението в ставите на пострадалото ходило са пълен обем,
доколкото 5 градуса в отклонение не се отразява на походката и глезена. По
делото лисват конкретни данни за вида и продължителността на твърдяната
рехабилитация.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 25 000 лева.
Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения за принос в причиняването на увредата
поради непоставяне на обезопасителен колан.
Съгласно т.7 от Постановление №
17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД,
регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и
достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна
норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно
установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем
/брой, интензитет/, при липса на личен принос. С
оглед изявлението на ищцата, направено в съдебно заседание, и предвид
заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ съдът приема, че Д. е била без
поставен обезопасителен колан. В конкретния случай и предвид спецификата на
увредата, съдът приема, че и при правилно поставен колан описаните травматични
увреждания биха могли да се получат. Ответникът не ангажира доказателства с
оглед установяване основателността на въведеното възражение, поради което
приносът на ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични
увреждания - остава недоказан. Като основателен и доказан искът следва да бъде
уважен за сумата от 25 000 лева, като за разликата от 25 000 лева по
първоначално предявения размер от 60 000 лева.
По иска за имуществени вреди в размер на
2700 лева: Ищцата не представя по делото доказателства, обосноваващи извършване
на изложените в уточнителната молба разходи за заплатени мед.прегледи, закупени
патирици, бастун, рехабилитатор за раздвижване и възстановяване на Поморийски
бани. Това обуславя отхвърляне на иска изцяло като неоснователен и
недоказан.
Поради уважаване на иска за неимуществени
вреди в общ размер от 25 000 лева съдът
намира за основателна и акцесорната претенция за мораторните лихви. Съгласно
чл.498 ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Задължение на увреденото лице е да
отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя.
Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне на
застрахователя по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване. По аргумент чл.497 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в
срок. В случая доколкото липсват данни за датата, на която застрахователят е
получил уведомление от 10.10.2018г., изпратено, видно от системен бон на същата
дата /л.24-25/, следва да се приеме, че тримесечния срок за произнасяне от
страна на застрахователя е изтекъл на 31.10.2019г., тъй като исковата молба,
придружена с уведомлението, е връчена на застрахователя на 31.07.2019г., и до
края на този срок определяне на обезщетение не е платено. Поради това по
отношение на лихвата за забава приложение следва да намери чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД касае забавата на длъжника в общата
хипотеза на непозволено увреждане. В случая обаче приложение намира нормата на
чл.497 от КЗ, която урежда специалните отношения по повод заплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
свързаните с това задължения на увреденото лице при настъпване на
застрахователно събитие. Лихвата за забава следва да бъде присъдена, считано от
01.11.2019г. до окончателното плащане на дълга.
По отношение на
разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г.
на ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото.
С оглед изхода от
спора по иска и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт суми в
размер на 1000 лева – държавна такса.
С оглед изхода от
спора по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски. Доколкото същото е договорено при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА предвид уважения размер на иска застрахователят следва
да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение в размер на 961.32 лева, при
уважаване на възражението за прекомерност на заявения размер на
адв.възнаграждение. На ищцата се дължат 2 лева – за издадено съд.удостоверение.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените разноски
за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещите лица по СМЕ, САТЕ и СПЕ
в общ размер на 2260.20 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес *** *****сумата
от 25 000 лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 15.08.2018г. по пътя гр.Аксаково - гр.Игнатиево,
обл.Варна, по вина на водача на л.а. „***“ с рег. № *** В.И.А. с ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /23/118001261915, издадена от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – счупване на счупване на външен
(латерален) малеолус на десния глезен, което е обусловило затруднение в
движението на долния крайник за период от повече от два месеца, довело и до нарушаване на походката, както и травма на левия крак в областта на коляното, довело до затруднение на движението на левия крайник с последващо
получаване на съсиреци и поява на
тромбофлебит, както
и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2019г. до окончателното
издължаване на главницата, като като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
25 000 лева до първоначално претендирания размер от 60 000
лева, и
за лихвата за периода от 15.08.2018г. до 30.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Г.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес *** *****, чрез пълномощник адв.Б.Б. *** срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света
София 7, ет.5, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр.
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 2700 лева, представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби –
128 лева – заплатени медицински прегледи, 140 лева – за патерици, 45 лева – за
бастун, 450 лева – за рехабилитатор за раздвижване, реанимация на Поморийски
бани на стойност от 2000 лева, ведно със законната лихва от сумата, считано от
15.08.2018г. - датата на деликта до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, да заплати на адвокат Б.Б. ВАК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
961.32 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света
София 7, ет.5, да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН
********** с адрес *** *****разноски в размер
на 2 лева – за съд.удостоверение.
ОСЪЖДА Г.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес *** *****да заплати на ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5, разноски в размер на 2260.20 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света
София 7, ет.5 да заплати по
сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса и разноски в размер на 1000 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: