Р Е Ш Е Н И Е
№261708/21.5.2021г.
Гр.Варна,21.05.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLII – ри състав, в публично
заседание проведено на двадесет и трети април през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря Христина Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13942 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца
А. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез процесуален
представител - адв. Ц.С.Д., личен №*, Адвокатска Колегия — гр. В., със съдебен адрес:***
против ответното дружество„Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от: Н. Й. Н., Р. Г. Л., И. Г. Г., с цена на иска 1598.36 лв. (хиляда
петстотин деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки).
Отправеното
до ВРС искане по см. на чл. 127, ал.
1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищеца не дължи
претендираната от ответното дружество сума в размер на 1598.36 лв., начислена с фактура № ********** от дата 11.08.2020г.,
за периода от 10.05.2020г. до 07.08.2020г. по партида с клиентски № *** и
абонатен № ***, за адрес на потребление на ел.енергия находящ се в ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Обективирано е искане
за присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски в това число и
за адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени
правно релевантни факти и обстоятелства: Ищецът А.Д. твърди в исковата молба, че в
недвижимия имот находящ се на посочения и в петитума на иска адрес, по партида
с цитираните абонатен и кл.номера водени на негово
име се намира в договорни отношения с електроснабдителното дружество „Е. - П.
П.“ АД по силата на договор за продажба на ел.енергия. През м.10.2020 г., след
като Д. получил обаждане от охранителната фирма, че в обекта му е прекъснато
ел.захранването и сигнално – охранителната техника не работи, то проверил в
системата на ответното дружество и установил, че имал 2 сметки за ел.енергия,
едната от които била много пъти по-висока от другата. Абонатът и ищец сочи, че
живеел извън Р* и само летния сезон обитавал за няколко дни имота и по тази
причина се наложило са се пътува до Р* за провери защо за имота му имало
толкова висока сметка. На дата 20.10.2020 г.ищецът посетил център за обслужване
на клиенти на „Е. П.“ от където го уведомили, че не могат да му предоставят
никаква информация, освен че сумата представлява корекция на сметка за стар
период и че за повече информация ищецът следвало да подаде възражение, което
той сторил. Отделно от това ищецът сочи, че се наложило и да плати такса за
възстановяване на ел.захранването и след няколко дни негов пълномощник получил
всички документи свързани с корекционната процедура, без отговор на
депозираната жалба.
По същество ищецът е оспорил изцяло извършената от
ответната страна корекция на сметка като е навел отделни правни доводи: За ищеца било видно
от първия документ - автоматично създадено писмо с изх. №
59048_КП5300395_2/12.08.2020 г. че на дата 07.08.2020г. представители на
дружеството собственик на електроразпределителната мрежа извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на процесния
обект. За извършената проверка бил съставен констативен протокол с №5300395 и
съгласно Правила за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/
обнародвани в Държавен вестник, бр.35 от 30.04.2019 г., ответното дружество „Е. С.“ АД издало фактура за корекция
на сметка за потребена енергия с № ********** от дата 11.08.2020 г. на стойност
1598.36лв., със срок на плащане 21.08.2020 г. В писмото бил уточнен начина на
плащане и информация за връзка с ответното дружество.Били приложени констативен
протокол с №5300395 от дата 07.08.2020г., Справка за корекция 59048_453А от
дата 10.08.2020г., писмо с изх.№59048_КП5300395_2 от дата 12.08.2020г. и
процесната фактура.Твърди се, че и към датата на сезиране на РС Варна отговор
от „Е. С.„ АД ищецът нямал, но ответника претендирал плащане на исковата сума,
с което ищецът е обосновал и правния си интерес от водене на отрицателен
установителен иск. Ищецът твърди, че в процесния обект и през служебно
определения период не е потребена начислената ел. енергия, поради което и
счита, че процесната сума не се дължи.Ищецът оспорва изцяло цитираните
документи, въз основа на които се твърди, че е начислена процесната сумата в
размер на 1598.36лв., а именно констативен протокол на „Е. С.“ АД, както и оспорва правилността на приложената
методика. На самата проверка и демонтаж на процесното СТИ титуляра
заявява, че не е присъствал, не бил присъствал и представител по закон или
пълномощие. Абоната-ищеца не бил търсен
на адреса за съдействие, а в последствие не бил връчен протокола за подпис. Процесния протокол бил подписан от лице, което не било
представител на ищеца. Ищецът оспорва, че лицето О.И.А. е присъствал на
проверката и в негово присъствие е констатирано състоянието на измервателните
системи и свързващите ги електрически инсталации, както и че в негово присъствие
е установено неправомерно въздействие върху електрическата мрежа. Твърди, че
свидетеля било възможно да е подписал документа най-вероятно на друго място от
процесния адрес, тъй като било видно, че живее в гр. Провадия. Към
настоящия момент, според ищеца, можело да се установи, че не било връчено своевременно копие от протокола в
посочените в Общите условия срокове, както и че не били спазени сроковете
изрично уредени в закона, тъй като
към датата на горе цитираното автоматично писмо изминал един доста
продължителен период след извършената проверка обективирана в документа
изготвен от „Е. С.“. Ищецът счита, че процесната проверка е била извършена в
нарушение на всички законови и подзаконови актове и начислена процесната сума.
Друго нарушение на ответното дружество било, че след издаването на процесната
фактура, начислена повече от 3 /три/
месеца назад, което пък се явявало нарушение съобразно с Директива 2006/32/ ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 05.04.2006г. относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна
на Директива 93/76/ЕИО на Съвета, според която държавите — членки гарантират,
когато е уместно, че сметките се изготвят от енергоразпределителните
предприятия, операторите на разпределителната мрежа и дружества за търговия с
енергия на дребно въз основа на реалното
енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем
начин. Отделно от това със сметките се осигурявала необходимата информация,
която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание
на текущите енергийни разходи, като сметките въз основа на действителното
потребление следва да бъдат изготвяни толкова
често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на
енергия — чл.13, т.З от Директива
2006/32/ и чл.3, ал.4 от ПИКЕЕ /редакция 2019г;/В евентуалност ищеца
счита, че ако е имало някаква неизправност върху точността на измерване на
обслужващите абоната измервателни системи и свързващите ги електрически
инсталации, то можело да се предполага, че тя е възникнала по време на
проверката на дата 07.08.2020г. или в периода 20.07.2020г. - 07.08.2020г., когато бил последния извършен отчет от
оператора на съответната мрежа, т.е. от ответника. Този факт се извеждал
от това, че съгласно чл.42, ал.5 от
ПИКЕ, на които ЕРП се позовава следвало най-малко веднъж на три месеца да
извършва обслужване и проверка на цялата измервателна система за търговско
измерване, от който бил част и процесния електромер.Според ищеца
единствено и само собственика на цялата електрическа мрежа – „Е. С.“ АД, имал
задължение да поддържа тези системи в изправност и да гарантира точното
измерване на доставяната до границата на имота на потребителя ел.енергия.По
изложените обстоятелства А.Д. е предявил иска си с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК,като счита,че при едностранното коригиране на сметката на ищеца от
ответника, съгл. чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже
основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е
коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период
електроенергия, както и че
реално е доставил начисленото служебно количество ел.енергия и че ищецът е
потребил същата. В настоящото производство,още в исковата си молба, ищецът
намира, че по делото е спорно именно това - основанието, въз основа на което ответникът претендира от него да
му заплати процесната сума, и че ответника е доставил процесната стока а ищецът я е потребил за процесния период.На следващо място ищецът
подробно и хронологично се спира на следното СТАНОВИЩЕ по извършената
корекционна процедура и приложената норма: 1. В настоящият случай за ищеца било
видно, че основанието за начисляване на процесната сума било въз основа на
издаден от ответното дружество констативен протокол и Справка за
корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата
енергия издадена в съответствие с чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ /2019г./.
Ищецът счита, че основанието е неправилно и незаконосъобразно поради следното: Между
потребител на ел. енергия за битови нужди (съгласно § 1, т. 43 ЗЕ) и ответника
„ Е. С. „ АД (електоразпределитено дружество по
смисъла на ЗЕ) били налице облигационни отношения, които се регулирали от
публично оповестени Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество, както и от
законови и подзаконови нормативни актове. Доставяната стока ел. енергия сочи
ищеца, че е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази
връзка купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.Съгласно действащите през процесния период
от 10.05.2020г. — 07.08.2020г. разпоредби на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.-П. П. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-061/07.11.2007г. и Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на Е. С. АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/07.11.2007г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г., при
които се извършва продажбата на ел.енергия, не се съдържал ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, за което излага становището си и в заключение.На следващо
място в Закона за енергетиката, Обн., ДВ, бр. 107 от
9.12.2003 г., се предвиждала възможност да бъдат извършени корекции на сметки
на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия (по аргумент от чл. 98а, ал.2, т.6 вр. чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при спазване на приетите от КЕВР Правила за измерване на
количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ - чл. 83, ал.2 от ЗЕ.Такива правила
към датата на проверката 07.08.2020г. според ищеца, са били в сила, публикувани
в Държавен вестник, брой 35 от 30.IV.2019г.)
Видно било от
изготвените документи от Е. С., че корекцията на сметка била извършена поради неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване електрическата енергия от поставеното СТИ на обекта, но
ищецът моли съда да има предвид, че според действащото законодателство (чл.
120, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба№6/
09.0б.2004г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла,
са собственост на електроразпределителното дружество, което било длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. В настоящия случай, не било ясно дали
било установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТИ
или бил свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се
изразявала в способността за точното и коректно измерване на реално
консумираната енергия. Абоната-ищец
реално не използвал тези средства за измерване на консумираната електроенергия,
сочи още ищеца като извежда извод, че за потребителя няма определени от
закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда. От това в
никакъв случай електроразпределителното дружество не черпело права, защото задължението да поддържа уреда в изправност
било единствено и само негово. Отделно от това и за допълнение ищецът
отбелязва, че съгласно чл. 30, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕМ СТИ (средството за
търговско измерване) било собственост на фирмата краен снабдител на ел.енергия,
което било монтирано в ел.табло/шкаф, извън границите на имота и ищеца нямал
достъп до него, както и нямал вменено от закона или договора задължение да го
охранява. Точно обратното твърди ищеца, че било видно от нормата на чл.19 от
ПИКЕЕ (2019г.) цитирайки целия текст. В този смисъл,според ищеца била и
разпоредбата на чл.31 от ПИКЕЕ, цитирана в исковата молба.
На следващо място
ищецът намира за недопустимо без доказана вина на абоната да се ангажира
неговата отговорност чрез корекционната процедура
Навеждайки твърдения
и за неприложимост на нормата на чл. 82 ЗЗД, ищецът извежда извод, че за
ответното Е. С. АД не е възникнало потестативно право
да извършва едностранна корекция на сметката му за потребена ел.енергия.
Твърди се също, че
всички действия извършени от ответното дружество бил в нарушение на
нормативната уредба, без законово основание и при произволно определяне размера
на исковата сума. В този смисъл ищецът пояснява, че съгласно Закона -
електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се
подчинява на общите правила при договор за продажба. В тази връзка купувачът
дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока/аргументирайки извода си чрез препращане към: Решение №1081/07.02.2008г.
по търг. дело№657/2007г. на ВКС, Определение №717/18.11.2009г.постановено по
търг. дело №658/2009г. на ВКС/, смисъла вложен в чл.13 от Директива №2006/32/ ЕО
от 05.04.2006г. на Европейския парламент.В настоящия случай, подчертава ищеца,
че следвало да се има предвид и, че цитираните по-горе правила имали правната
характеристика на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. Предвид
горното счита ищеца, че били нарушени следните разпоредби от ПИКЕЕ: чл. 3, ал.
4 Ответното дружество начислило процесната сума за период по дълъг от 31 дни,
като същият следвало да извършва ежемесечен отчет на електрическата енергия
доставяна в имота на ищеца /.Не на
последно място и от съществено значение подчертава в исковата си молба ищеца,
че следва да се вземе предвид и следното:Видно било от представената
Справка №59048_453А от дата 10.08.2020г., че корекцията на сметката на ищеца
била извършена в съответствие с чл.50, ал .2 и ал. 3 ПИКЕЕ. В случая било видно
от този документ,че корекцията била извършена, като били приложени две
хипотези, което намира ищеца за неправилно,
считайки, че единствената цел за това била „да може да се начисли за възможно
най-дългия период ел.енергия във възможно най-голямото количество“. Цитирайки и
анализирайки и двете отделни хипотези, ищецът обобщава,че периода бил определен
неправилно, поради безспорния факт, че на дата периода 20.07.2020г. -
07.08.2020г. бил извършен редовен отчет, т.е. длъжностното лице извършващо
ежемесечният отчет на процесното СТИ установило, че няма липса на СТИ- т.е.
няма неотчитане на доставяната ел.енергия в процесния имот, както и очевидно би
следвало,а ако имало намеса в измервателната група, същото било длъжно да я
провери. В настоящия случай, според ищеца, би следвало корекцията на
сметка да се извърши за периода от
последния извършен отчет на СТИ от оператора на съответната мрежа до
датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване, т.е. за
периода 20.07.2020г. -07.08.2020г. В
горните случаи процесната сума щяла да бъде поне два пъти по - ниска от така начислената в размер на
1598.36лв. Добавено е още, че в настоящия случай следвало да се постави под
съмнение, че в имота е била потребявана ел.енергия без да се заплаща предвид
следното: Действително – ако била извършена намеса в електрическата мрежа, то
за ищеца би следвало да се установи безспорно къде точно се захранва имота на
ищеца и къде точно е свързан директно процесния проводник в жилището на ищеца,
като се вземе в предвид, че процесния кабел било записано, че влиза подземно в имота и захранва ел.
инсталацията, който факт ищецът оспорва изрично.
На последно място по
отношение на правото на електроразпределителното и/или електроснабдителното
дружество едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след
влизане в сила на промените на чл. 98 а, ал. 2. т. 6 и чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ и
приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.,
при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи
условия, ищецът сочи че е налице съдебна практика, намерила израз в следните
актове : Решение № 111/17.07.2015 г, по
т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на
ВКС, ТК, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014
г. на ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК със ЗИД ЗЕ ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., според която било въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълни задълженията си по чл. 98, ал. 2. т. 6 и по чл. 83. ал. 1.
т. 6 ЗЕ. Т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставена електроенергия. Законодателят, обобщава ищеца, че бил
вменил изрично в задължение на електроразпределителното
дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на
новата законова уредба, както съответно
и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Параграф
199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ,сочи ищеца, че не предвиждал до приемането на
подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на
новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД или тези на „Е. С.“ АД, за ищеца не
съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради
което посоченият параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по
отношение на тях.Твърди се още, че с изменението на чл. 98а ЗЕ /в сила от
17.07.2012 г./ било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В действащите Общи условия било предвидено
задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с
оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, снабдителят
според ищеца не бил изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи
условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция. Ако се приемело, че второто
условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ е
реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 30.04.2019г., то не се установявало
да е реализирано първото условие - изменение
на съдържанието на ОУ. Според ищеца в ОУ на ответника липсвал предвиден
ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв бил
предвиден в ПИКЕЕ, но той бил извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ а също така ПИКЕЕ излязло извън императивните разпоредби на Закона за
енергетиката, като вменило на различно от електроснабдителното дружество с което
потребителите са страни по продажба на ел.енергия, като в този случай не били
налице и двете кумулативни предпоставки. Относно необходимостта от
едновременното наличие на посочените две предпоставки ищецът се позовава на
практиката на ВКС : Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I
ТО, решение № 173/16.12.2015 по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.На
следващо място ищецът отново е оспорил КП и Справката на които ответната страна
е извършила корекцията на сметка, твърдейки и че за исковия период не е
потребил ел.енергията претендирана за плащане . В подкрепа на твърденията,
възраженията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Е. С.“ АД,
чрез процесуалния му представител – адв.М.
Л..Ответното дружество намира предявения иск за допустим, но неоснователен и
недоказан.Налице според ответното „Е. С.“ АД било правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. С.“ АД към
ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 1598,36 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/11.8.2020
г. Паричното вземане, застъпва становище
ответното дружество, че се дължи от ищеца на основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Спирайки се на
основните фактически твърдения на ищеца изложени в исковата молба, ответното
дружество,чрез адв.Л. навежда следните възражения против иска и
обстоятелствата, на които се основават:Корекционната процедура,възразява
ответника,че имала своето законово основание. Съгласно разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществявали съгласно норми, предвидени в
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ било предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ Правила да се приемат от комисията, т.е. ДКЕВР, понастоящем Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и
енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), било въведено изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83,
ал. 1, т. б ЗЕ, както в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия /в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал 3 ЗЕ - б – „а“/, така и в полза на клиента за потребена
електрическа енергия /в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 ЗЕ – б“а“. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за
измерване на количеството електрическа енергия били приети от КЕВР и
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. Разпоредбите на раздел IX, от чл.49 до
чл. 58 ПИКЕЕ уреждали различните случаи и начини за извършване на преизчисление
на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи
когато: при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл. 50, ал. 1);
когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване (чл. 50, ал. 2); когато липсва средство за търговско измерване
(чл.50, ал. 3); при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи(чл.51, ал.1) при техническа неизправност на средствата за
търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава
през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е
установена външна намеса (чл.52, ал.1); при повреда или неточна работа на
тарифния превключвател, поради която използваната електрическа енергия се
измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи избрани от клиента
(чл. 53, ал.1); в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на количествата електрическа енергия
(чл.54, ал.1); в случаите, в които се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване (чл.55, ал.1).
Следователно, извежда
извода „Е. С.“ АД, със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.
54/2012г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата
делегация по чл. 83, ал.2 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ(обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г.) била предвидена възможност
за крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електрическа енергия. В предвидената в раздел IX от
ПИКЕЕ корекционна процедура сочи още ответната страна, че били регламентирани
обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно
отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и
подзаконова правна уредба била да се възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за извършване
на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната
невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество
електрическа енергия, съдебната практика приемала, че при действието на ПИКЕЕ
крайният снабдител (доставчик) бил освободен от задължението да докаже реално
потребеното количество електрическа енергия.
Твърди се от „Е. С.“
АД ,че било налице основание за възникване на вземането на ответното дружество
за потребена електрическа енергия.Извършена била едностранна корекция по
смисъла на ПИКЕЕ, като бил спазен реда по констатиране на неточното отчитане на
електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното
дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като е
осъществен правопораждащият фактически състав: 1.А.Д.Д. и ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД.2.Е. С.“ АД изпълнявало поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ
се в ***, за клиентски № *** и абонатен № ***.3.На 07.08.2020г., в изпълнение
на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД,в присъствието на един
независим свидетел, който не бил служител на електроразпределителното
дружество, за което бил съставен Констативен протокол № 5300395. „Е. С.“ АД
сочи същото в отговора на искова молба, че е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.
346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в
според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно,
съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД. 4. При проверката било установено
наличието на промяна на схемата на
свързване. В констативният протокол било записано, цитира ответника: „По
време на проверката се установи наличие на извършено неправомерно присъединение
към електроразпределителната мрежа осъществено чрез меден проводник със сечение
16мм2. Присъединението е осъществено към захранващия РКЗ кабел тип САВТ
Зх50+25мм2 чрез усукване от там подземно влиза в имота и захранва ел.
инсталацията. Неправомерно присъединение проводник се използва за фаза. Измерен
моментен товар от 20,18 А. По този начин консумираната ел. енергия не преминава
през СТИ, не се измерва от СТИ u съответно не се заплаща.“ В 16:25 ч. било
уведомено Министерството на вътрешните работи, като бил подаден сигнал на тел.
112 за установеното неправомерно присъединяване, съгласно чл. 58 от
ПИКЕЕ.Констативният протокол за техническа проверка,твърди ответника, че
отразявал действителното фактическо положение, бил съставен в съответствие с
разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера, на
неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност,
а съставеният протокол с обективираните в него констатации, бил годно основание
за изготвяне на справка за корекция на електрическа енергия. Безспорно в имота
на ищеца за ответника било, че е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Видно било от констативния протокол,че същия бил подписан от
присъствалия на проверката независим свидетел. 5. На 10.08.2020г., „Е. С.“ АД
съставило Справка за корекция номер 59048_453А за периода от 10.05.2019г. до
07.08.2019г. - 7920 кВтч, и конкретизирало размера на
оспореното вземане. Поради невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена, сочи ответника била приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана
била одобрената от КЕВР методика при извършените математически изчисления по
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. 6. На 11.08.2020г. с оглед изчисленията извършени в
Справка за корекция номер 59048 453А /10.08.2020г., ответното дружество не
отрича ,че издало фактура № **********, с която била определена цената на електрическата енергия,
потребена от 10.05.2019г. до 07.08.2019г., а именно 1598,36лв.Началният период
бил определен от 10.05.2019г. - 3 месеца /90 дни/, предхождащи датата на
констатиране на неизмерването - 07.08.2019г. 7. С писмо изх. №
59048_КП5300395_2/12.08.2019г. ответното дружество твърди, че изпратило
констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл.
49, ал. 4 от ПИКЕЕ, респ. ищеца бил уведомен за извършената корекция на сметка
за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.
Принципът за
изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно потребление, сочи още в
отговора на искова молба ответното дружество, че бил приложим само при нормално
развитие на отношенията. Корекционната процедура по своята правна същност не
била относима и практически съизмерима с продажбата на движима вещ за да носи
ответното дружество доказателствена тежест за установяването на точното
количество реално доставена, консумирана и неотчетена от потребителя
електрическа енергия,възразява „ Е. С.“ АД в отговора на искова
молба.Електрическата енергия, твърди още ответната страна - като родово
определена движима вещ, собствеността върху която се прехвърля след
индивидуализацията й, при положение че част от доставената и преминала към
консумативните уреди на обекта електрическа енергия не може да бъде измерена,
то потребителят бил усвоил чужда вещ без правно основание и дължал заплащането
на цената на вещта. За да бъде възстановено равновесието между доставено и
заплатено количество електроенергия била предвидена корекционната процедура.
Процесното вземане, обобщава „Е. С.“ АД в отговора на искова молба, че се
дължало от ищеца на основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Предвид гореизложеното, ответната страна желае ВРС да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на
сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение. В случай, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца надхвърля минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, още с отговора на искова
молба ответната страна е направила възражение за прекомерност.В подкрепа на
изложеното в отговора на искова молба ответникът е направил доказателствени
искания
В проведеното по
делото второ открито съдебно заседание ищецът, представляван от адв.Д. от ВАК
моли съда да уважи предявения иск като доказан и по основание и размер ведно с
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В същото съдебно
заседание ответното дружество,представлявано от адвокат Б. моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, да зачете фактическата обстановка
такава каквато от ответната страна са я представили в депозирания писмен
отговор, установена и от СЕТЕ .Изрично
е обективирано искането съда да постанови Решението си,като съобрази относимата
съдебна практика по приложението на чл.50 , ал.2 ПИКЕЕ .Поддържа се и искането
за присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски.
Двете
страни по спора,чрез процесуалните си представили са представили списъци по чл.
80 ГПК, като възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК е заявено от процесуалния
представител на ищеца .
В рамките
на предоставения от съда срок а и до момента ,въпреки предоставената на ищеца
възможност, по делото не са постъпили писмени бележки.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен
протокол № 5300395 (л.29)
се установява, че на 07.08.2020г. служители на „Е. С.“ АД са
извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление на ищеца. От
вписаното в протокола се констатира, че проверката е започнала в 13,50 ч. и в
16,25 ч. е бил подаден сигнал на телефон 112, като в 16,27 ч. от Е. С. АД са
получили отказ от служител на полицията да посети адреса.Проверката е била
извършена на адрес *** от трима служители на ответника, в присъствието на
свидетел О.И.А.,живущ *** . От отразеното в КП се изяснява, че при проверката на СТИ с фабр.номер * служителите на Е. С. АД са
установили наличието на извършено неправомерно
присъединяване към ЕРМ,осъществено чрез меден проводник със сечение 16 мм2.Вписано е в протокола, че
присъединението е осъществено към захранващ РК3 кабел тип САВТ 3 х 50+ 25 мм2 чрез
усукване и от там подземно влиза в имота – захранва ел.инсталацията.Неправомерно
присъединения проводник е отразено в КП, че се използва за фаза, както и че при
проверката е измерен моментен товар от 20,18 А , като по този начин
консумираната ел.енергия не преминавала през СТИ, не се измервала от същото и
не се заплакала . След горните констатации служителите на Е. С. са демонтирали
неправомерно присъединения проводник и възстановили правилната схема на
свързване,пломбирайки таблото с пломба ЕК 0123538 и вписвайки крайния час на
проверката 17,20 ч.
Видно от л. 31 –ви и л.9 -ти, на дата 10.08.2020 г. ,въз основа на Справка № 59048_453 А за корекция при неизмерване, неправилно и/
или неточно измерване на ел.енергия, в съответствие с чл. 50 ал.2 и ал.3 от
ПИКЕЕ изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е. С.“ АД, въз основа на
констативния протокол от проверката, е било коригирано количеството потребена
ел.енергия, потребявано от абоната А.Д.Д. с адрес ***,
кл.номер ***, абонатен номер *** за електромер с
номер ***. Определени са били два подпериода а именно от 10.05.2020 до
30.06.2020 г. за 90 дни при 4576 кВТч общо ел.енергия
за корекция и от 01.07.2020 до 07.08.2020 г. за 38 дни при 3444 кВТч общо ел.енергия за корекция.
Изяснено е по делото, че на база КП от проверката на СТИ и
Справката , на дата 11.08.2020 г. ответното дружество е издало фактура №
********** към А.Д.Д. с която претендира от ищеца заплащане на сумата от общо 1598,36 лв. като
цена на 4576 кВТч ел.енергия за периода от 10.05.2020
– 30.06.2020 г. и на 3344 кВТч за периода от
01.07.2020 – 07.08.2020 г.с посочен срок на плащане 21.08.2020 г. От прочита на
цитираната фактура се вижда, че същата е издадена към ищеца като е посочен
адрес *** , но в приложение А към същия първичен счетоводен документ / л. 33 /
се вижда, че исковата сума ответното дружество Е. С. АД претендира за плащане
за адрес на обекта Варна,ул.* 19 или точно адреса на който е била извършена
проверката на СТИ.В същото приложение А
е и посочен и номера на електромера *** - проверения електромер .Установено е още от
приобщените на л. 36 и 37 представени от ответника уведомително писмо и обратна
разписка ,че ищецът е бил уведомен за проверката и за задължението му да
заплати сумата предмет на иска.Изяснено е още, че на 17.02.2017 г. е съставен
Протокол № М 1188479 от Е. П. с който на
адреса *** е бил монтиран проверявания електромер с фабр.
номер ***, пломбиран с пломба ***, с посочени показания за нощна тарифа 8585 и
дневна ***, тип МЕ 161, произведен 2003 г. , 85 А (л.38 от делото ).
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е
допусната и проведена необходимата съдебно
електротехническа експертиза, възложена на вещото лице инж.В. .
От приобщеното по делото заключение на в.л.В. (л. 55 – 59 ) е видно, че вещото лице е констатирало че процесния
електромер е тип МЕ 161, с фабр. № ***, произведен
2003 г. като същата година е преминал задължителната проверка в БИМ.Констатирано е от в.л., че срокът на
годност на СТИ е 6 години и изтича 2009 г., като на дата 17.02.2017 г. СТИ е
било монтирано в обекта на потребление, след като е преминало повторна проверка
на годност / тези изводи в.л. е направило на база протокола приложен на л. 38
от делото и цитиран и по-горе / .
В обобщение, в.л. В. прави извод, че СТИ към момента на проверката
07.08.2020 г. е било годно техническо средство.От заключението на в.л. по СЕТЕ
несъмнено се установява, че в случая не
се касае за техническа неизправност на СТИ а за неправомерно извършено присъединяване
към електрозахранващата мрежа с меден проводник 16 мм2, респ. ел.енергията,
потребена от абоната не се отчита от електромера и не се заплаща в цялост. В
останалата част от заключението на инж.В., на база данните по делото и
направени изчисления се съдържат изводите, че количеството ел.енергия по
корекционната справка от 10.08.2020 г. може реално да бъде доставено до абоната
с оглед пропускателната способност на неправомерно присъединения проводник 16
мм2 и тази на присъединителното съоръжение – автоматичен предпазител, че
начислените служебно 7 920 кВТч ел.енергия за процесния период 10.05 – 07.08.2020
г., за 90 дни , са математически правилно остойностени съобразно утвърдената
методология на ОУ и на ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019 г.Извън писменото заключение
на в.л. В., от разпита не вещото лице се установява отново, че в случая има промяна в схемата на свързване, като по
въпросния кабел е била отклонявана
100 % от потребявана ел.енергия,
както и че се изискват „технически познания
за поставяне на този меден проводник, още повече че той да не бъде
намерен … „ Вещото лице не е отрекло ,че не може да се определи кога е бил
сложен кабелът, като заключението на вещото лице е било оспорено от адв.Д. в
т.2,3 и 4,без да е направено искане с правно осн. чл.201 ГПК.
В проведеното по делото второ открито съдебно заседание са събрани
и допуснатите допълнително гласни
доказателства. От показанията на свидетеля О.А. се установява и изяснява, че същият свидетел е присъствал при
съставянето на КП от проверката на електромера , обслужващ адреса на който е
бил открит неправомерно присъединения кабел. Свидетелят е обяснил пред съда ,че
работи във фирма „П.“ , която се занимава с кабели, копаели изкопи за кабелите.
Като дата свидетелят не може да се сети кога е подписал КП от проверката, но е
заявил пред съда, че неговата база била на ул.“*“ и видял, че колегите му (служителите на ответното дружество) копаели. Свидетелят е
потвърдил, че подписът върху КП е негов, че се е подписал на протокола изготвен
от Енергото затова, че те копаели, видял един кабел, муфа, нещо му правели на
кабела, като другият край на кабела отивал към къщата .
От показанията на свидетеля В.К.
дадени пред съда в последното о.с.з.се установяват фактите и обстоятелства
вписани в КП и потвърдени и от свидетеля А. Св.К. е обяснила пред съда, че като
служител на ответника, тя е съставила протокола и си спомняла много добре ,че били
трима колеги, на ул.* * към Зеленчуковата борса.По повод съставянето на КП св.К.
служител на Е. С. АД е обяснила, че измерили разлика в товарите, имало около 20
А загуба в началото и края на кабела, на захранващия кабел между РК –та и
кабела който е, той бил под земята, затова извикали лаборатория с която
измерили къде има отклонение.В останалата част на показанията си свидетелката К.
е повторила вписаното в протокола от КП и уточнила, че свидетелят А. е
присъствал на проверката обяснявайки още, че след прокопаване на тротоара после
всичко възстановили .
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от ПРАВНА
СТРАНА:
Производството
по делото е образувано по предявен от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима,заявена при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият цели да установи и докаже, че не дължи на
ответното „Е. С. „АД претендираната за заплащане искова сума от 1598,36 лв.
Приемайки иска за процесуално допустим, заявен при наличие на ясен правен
интерес против дружеството , претендиращо плащане на исковата сума ,съдът дължи
произнасяне по спора по същество.
За
да се произнесе по същество на спора, съдът съобразява както спецификата на обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и
износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, така и
нормативната база, на която се основават тези правоотношения и не на последно
място актуалната съдебна практика на касационната инстанция .
На
първо място съдът намира, че на база писмените данни по делото се извежда от
правна страна извода, че ответникът е установил и доказал при условията на
пълно и главно доказване ,че ищецът има качество потребител на ел.енергия за
битови нужди за обект на потребление на ел.енергия находящ се във В. ул.* № *
Релевираните възражения в исковата молба затова, че ответникът претендира за
плащане сумата за обект на потребление на същия адрес , но номер *не
обосновават извода,че ищецът не е потребител на ел.енергия за обект на
потребление на адрес *** № *.Именно на ул. * № * е била извършена проверка на
електромера с фабр. номер *,и
за този обект на потребление Е. С. АД е съставило справка за корекция и издало
процесната фактура. Тези факти са установени по делото на база всички
представени в срока по чл.131 ГПК писмени доказателства и заключението на в.л. В.
по допуснатата СЕТЕ, която експертиза съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвена .Вярно е обаче твърдението,че ищецът има адрес във В. на
ул.* , т.к. този адрес е посочен във фактурата , което не означава че номер *и
номер 22 се обслужват от един електромер.
При така изложеното, ВРС приема, че след като е доказано че ищецът
е потребител на ел.енергия за обекта на потребление находящ се в *** № * то в
това си качество следва да заплаща цената на реално доставената му от ответника
ел.енергия.
Спорно по
делото е дали за ответното дружество съществува законово право да коригира
сметките на потребители на ел.енергия за минал период. За да
даде ВРС отговор на този въпрос съобразява промяната в нормативната база
уреждаща отношенията между потребителите на ел.енергия и енергийните дружества
и най – вече датата на проверката на процесния електромер.
За установено и доказано по несъмнен начин съдът намира, че
служителите на ответника на дата 07.08.2020 г. са извършили проверка на адреса
на който ищецът е потребявал ел.енергия – гр.В.,ул.“*“
№ * ( л. 29, 30).Инвокираните в
исковата молба доводи ,че ищецът е живеел извън РБ в исковия период са останали
напълно недоказани а от там и
възражението на ищеца,че не е потребявал ел.енергия .
При така приетото за установено по делото, съдът счита ,че спор
между страните не може да има, че основният закон регламентиращ отношенията
между потребителите на ел.енергия за битови нужди и енергийните дружества е
Законът за енергетиката . В тази връзка ВРС отчита факта, че с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ ( ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат
от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР,
вече КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов
нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е било въведено и допълнително изискване в
Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да
се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ ПИКЕЕ са били приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г.
на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017
г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на чл.48, 49, 50
и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени
впоследствие , с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа
на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.Ето
защо съдът съобразява и че съгласно чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение.
След отмяната на
цитираните ПИКЕЕ от 2013 г., КЕВР е издал нови ПИКЕЕ, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр.35 от 30.04.2019г., които са влезли в сила от 04.05.2019г.По изложените
съображения съдът приема, че към момента на извършване на проверката – 07.08.2020 г.е съществувало законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на абоната - потребител на
ел.енергия при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване
на корекцията, т.е. последно действащите във времето ПИКЕЕ ,в сила от 04 –ти
май 2019 г.
Съдът намира за
установено и доказано,че ответното Е. С. АД е извършило едностранна корекция на
сметка на ищеца като е приложило нормата на чл. 50 от действащите ПИКЕЕ. В случая,ответното дружество
е установило и доказало,че на 07.08.2020 г. в обекта на потребление на
ел.енергия находящ се на адрес *** № *,ползваната от абоната и ищец ел.енергия не
е била отчитана и заплащана. Този факт е доказан на база КП от проверката,
допуснатите непротиворечиви помежду си гласни доказателства и заключението на
проведената по делото СЕТЕ .
За
настоящия съдебен състав при правилно и точно отразени в КП от проверката данни
за нарушаване на схемата на свързване
чрез закопан под земята меден проводник, при уведомяване на органите на реда
затова, подписване на КП от един независим свидетел и тримата служители на
ответното дружество, е категорично доказано,че ел.енергията преминавала през
допълнително закопания кабел не е била отчитана на 100 % и не е и заплащана. За
това вмешателство съдебната практика приема,че не е необходимо доказване на
виновното поведение на абоната –потребител.
Към момента е
създадена
актуална съдебна практика на ВКС по реда
на чл.290 ГПК,обективирана в следните актове: Решение № 118/17.05.2021 г. на ВКС по гр.д.№
3090/2020 г. на Четвърто г.о., ГК с докладчик съдията Велислав Павков ; Решение № 50/12.05.2021
г. на ВКС по гр.д. № 1737/2020 г. по описа на Четвърто г.о. ГК, с докладчик
съдията Боян Цонев ; Решение № 71/31.3.2021 г.на ВКС по гр.д. № 2816/2020
на Трето г.о., ГК с докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение № 54/24.03.3021 г. на ВКС по гр.д.№
1843/2020 г. на Четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията Любка Андонова; Решение
№ 58/30.03.2021 г. на ВКС по гр.д.№
2859/2020 г. на Четвърто г.о., ГК, с докладчик председателят Веска Райчева,
Решение № 35/16.2.2021 г. на ВКС, по
гр.д. № 1898/2020 г. на Четвърто г.о. , ГК, с докладчик съдията Геника Михайлова. Цитираните Решения на ВКС (представляващи
само част от последната практика по чл.290 ГПК )
касаят именно приложението на ПИКЕЕ , ЗЕ , ЗЗД в отношенията между ищците по
предявени отрицателни установителни искове и енергийните дружества“ Е. -П. П.
АД и „Е. С. „АД.ВКС по всички допуснати до касиране въззивни дела на Окръжен
съд Варна е отменил въззивните Решения и върнал
делата на ОС Варна за ново разглеждане на друг състав, обобщавайки създадената до момента практика и акцентирайки върху
възможността да бъде приложена
нормата на чл. 183 ЗЗД .
Към
момента, настоящият съдебен състав установи, че предстои формиране и на допълнителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК по допуснатите до
касационен контрол въззивни решения на ОС Варна както следва : Определение
№ 255/2.4.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 3233/2020 г. на Четвърто г.о., ГК с
докладчик съдията Зоя Атанасова (насрочено за 28.09.21
г.); Определение № 38/2.2.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2839/2020 г. на Четвърто
г.о. , ГК, с докладчик съдията Зоя Атанасова (насрочено
за 18.05.21 г.);Определение № 331/22.04.2021г.
на ВКС , по гр.д. № 598/2021г. на Четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията
Димитър Димитров (насрочено за 06.10.21 г.);Определение
№ 256/05.04.2021 г. на ВКС по гр.д.№
139/2021 г. на Четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията Василка Илиева;
Определение № 204/22.03.2021 г. по
гр.д. № 3776/2020 г. на Четвърто г.о. , ГК, с докладчик съдията Василка Илиева (насрочено
за 07.06.21 г.); Определение № 170/11.03.2021
г. на ВКС по гр.д.№ 2774/2020 г. , на Четвърто г.о., ГК , с докладчик
председателят Борислав Белазелков (насрочено
за 29.09.21 г.);
Съгласно
цитираната по-горе практика на ВКС и събраните по настоящото исково
производство доказателства, ВРС приема, че при констатирано по несъмнен начин неправомерно вмешателство чрез
свързване директно към разпределителната мрежа, ответното дружество е извършило
корекция на сметка на абоната като е приложило действащите Правила за измерване
на количеството ел.енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн.ДВ , бр. 35 от 30 април 2019 г.,
публикувани и на сайта на „Е. С.“ АД . Приетите през 2019 г. ПИКЕЕ не са
отменени а в раздел IX e посочен
Реда и начина на преизчисляване на количеството ел.енергия. В случая ответното
дружество е изготвило КП от метрологична проверка , който отговаря на
изискванията визирани в чл. 49 ПИКЕЕ, поради което и ВРС извежда извода, че КП
от метрологична проверка отразява фактите и обстоятелствата, така както са
вписани в същия. Именно на основание чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ ответното дружество е
извършило действията по премахване на медния проводник закопан в имота, т.к.
съгл. чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ – Когато при проверката се установи добавяне на чужд
да системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на
свързване, което не влияе на изправността на СТИ,операторът на съответната
мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира СТИ .
При
наличие на протокол отговарящ на изискванията разписани в чл. 49 ПИКЕЕ, съдът приема
за установено по делото, че макар и КП да е
частен документ, неподписан от абоната, поради факта че КП не страда от пороци
а отговоря на изискванията за редовност, то този протокол е годно доказателство
и част от фактическия състав на чл.50 ПИКЕЕ даващ право на ответника да извърши
корекция на сметката на абоната –потребител на ел.енергия за минал период от
време .
Съдът
приема, че по делото е безспорно установено и доказано,че ответното дружество е
извършило едностранна корекция на сметката на ищеца за потребление на
ел.енергия. Правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция е регламентирано в нормата на чл.50
ПИКЕЕ, в която са визирани няколко
отделни хипотези. Съгласно чл.50, ал.1
В случаите, когато при метрологичната проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с
грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като: а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта,количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като
измерените количества се коригират с
установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване; б) при неизмерващо средство за търговско измерване
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента.Съгласно ал. (2) на чл.50 ПИКЕЕ При промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването
се извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.Съгласно ал.(3)на
чл.50 ПИКЕЕ - При установена липса на
средството за търговско измерване в измервателната система операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява по реда на ал.2 количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране
на липсата на средството за търговско измерване до последния извършен негов отчет
от оператора на съответната мрежа или до датата на последната извършена
проверка по чл.42, ал. 5, предхождащи датата на констатиране на липсата на
средството за търговско измерване.
И на последно място алинея пета на чл.50 ПИКЕ повелява, че Преизчисляването
по ал. 1, 2, 3 и 4 се извършва въз основа на констативен протокол,съставен по
реда на чл. 49.
Анализа на писмените доказателства в
настоящото производство, кредитираните като обективни гласни доказателства,
възприетото от съда заключение на в.л.В. по допуснатата СЕТЕ , мотивират ВРС да
приеме, че в настоящия исков процес ответното дружество при условията на пълно
и главно доказване е установило и доказало дължимостта на исковата сума, представляваща
цена на коригирана стойност на ел.енергия. Както бе посочено и по-горе,
ответното дружество е установило и доказало, че съставения констативен протокол
от проведената проверка отговоря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и на основание
чл.50, ал. 2 във вр. с ал.5 ПИКЕЕ е коригирало
сметката на ищеца за период от 90 и 38 дни
,като са спазени всички изисквания разписани в нормата на чл.50 ПИКЕЕ ,.Ето
защо и ВРС извежда извода, че предявения
отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В условията на евентуалност, дори и да се
приеме, че последните действащи по време и неотменени Правила за измерване на
количествата електрическа енергия обн. ДВ бр., бр. 35 от 30 април
2019 г. са неприложими, съдът съобразява актуалната практика на ВКС по реда на
чл.290 ГПК (цитирана по-горе),според която дори и
при непълнота в отделни разпоредби на ПИКЕЕ, тя трябва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно облагане. Това становище на ВКС е застъпено в цитираните и
по-горе Решения като настоящия състав разграничава случаите при които е налице софтуерно въздействие върху СТИ от настоящия – промяна на схемата на свързване
посредством меден проводник. Установеното по делото наличие на промяна на
схемата на свързване наподобява така нареченото „шунтиране
„ посредством добавяне на чужди за схемата на свързване елементи, известно на
съда от времето, в което енергийните дружества носеха наименованията Е. Б. П.
АД и Е. М. АД. Общото между двата вида вмешателство е да бъде потребявана
отклоняваната от СТИ ел.енергия, без да се заплаща.
В
проведения пред първоинстанционния съд исков процес, съдът счита,че на база
събраните доказателства е изяснена целта на установеното нарушаване на схемата
на свързване и допълнителни специални знания не са необходими .
На
последно място съдът се спира само на мотивите на един от цитираните по-горе
актове на ВКС, които следва да съобрази при формиране на крайните си изводи от
правна страна . В мотивите на Решение № 548/4.3.2021 г. на ВКС по гр.д.№
1843/2020 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени разясненията, че
правоотношенията между електроснабдителното предприятие и крайния потребител за
доставена ел.енергия са договорни за доставка/продажба; че този договор има
специфичен предмет, но за неуредените от Закона за енергетиката случаи следва
да се прилагат общите правила за продажба – чл.183 и сл ЗЗД, гл. ХХII ТЗ
когато сделката е търговска и че купувачът дължи заплащане на действително
доставената и потребена от него ел.енергия, на осн. чл.200 ЗЗД .Настоящият
състав счита, че в конкретното производство ответното дружество е провело пълно
и главно доказване на твърдения факт, че исковата сума се дължи като цена на
потребена ел.енергия за минал период от време, при доказано неправомерно вмешателство
в схемата на свързване, поради което и отхвърля предявения отрицателен
установителен иск като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора в полза съдът следва да се
произнесе по въпроса за отговорността за разноските съгл.чл. 81 ГПК .
В
приложения по делото на лист 88 –ми Списък по чл. 80 ГПК ответното дружество,
чрез адв.Н.Б. претендира разноски както следва:1. Адвокатско възнаграждение 816
лв. с вкл.ДДС, 2.Депозит за СЕТЕ 120 лв.плюс 60 лева за доплащане и 3. Депозит
разпит на свидетел 30 лв.
Разноските
претендирани от ответното дружество са доказани и по размери и основания .
Преди
съдът да определи размера на разноските,дължими се в полза на Е. С. АД следва
да се прецени дали е основателно възражението за прекомерност на претендирания
от ответната страна адвокатски хонорар, възражение заявено в последното открито
съдебно заседание по реда на чл. 78, ал.5 ГПК от процесуалния представител на
ищеца .
Претендирания от ответното
дружество адвокатски хонорар с вкл.ДДС е 816 лв. и за заплащането на същия по
делото са представени доказателства.Минималния размер на адвокатско
възнаграждение при материален интерес от 1 598,36 лв., пресметнат от съда
по реда на Наредба 1/2004 г.в действащата към момента редакция на чл. 7, ал.2
т.2 възлиза на сумата от 341,89 лв. а данъкът добавена стойност върху тази
основа 68,38 лв. или общо дължимия се минимален размер на адвокатски хонорар с
вкл.ДДС е 410,27 лв.Разликата от 816 лева до 410,27 лв. възлиза на 405,73 лв.
или претендираното от ответното дружество възнаграждение за процесуално
представителство е почти двойно .Ето защо съдът счита,че възражението с правно
основание чл. 78, ал.5 ГПК е основателно , т.к. производството по делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и по делото са проведени общо две
открити съдебни заседания. Редуцирайки размера на дължимото се на ответната
страна адвокатско възнаграждение до минимума от 410,27 лв. , съдът пресмята
сбора от 410,27 лв. +180,00 лв.+30,00 лв. като общо 620,27 лв.(шестстотин
и двадесет лева и двадесет и седем стотинки )
съдебно –деловодни разноски,които възлага на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на
ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
отрицателен установителен иск от ищеца
А. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез процесуален
представител - адв. Ц.С.Д., ,от ВАК, със съдебен адрес:*** против ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от: Н. Й. Н., Р. Г. Л., И. Г. Г., с искането да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът А.
Д. Д., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ претендираната от ответното дружество „Е.
С.“ АД, ЕИК *, СУМА в
размер на 1598.36 лева (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки),
начислена с фактура № ********** от дата 11.08.2020г., за периода от
10.05.2020г. до 07.08.2020 г. по партида с клиентски
№ *** и абонатен № ***, за адрес на потребление на ел.енергия находящ се в ***
(№ 22 вписан на първа страница от фактурата, но № * посочен като обект на потребление в
Приложение А на втора страница от фактурата), на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.
С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от: Н. Й. Н., Р. Г. Л., И. Г. Г., СУМАТА от общо 620,27 лева (шестстотин
и двадесет лева и двадесет и седем стотинки )
–сторените по делото от ответната страна пред настоящата инстанция съдебно –деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: