№ 1468
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503057 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20109430 от 29.04.2021 г. по гр.д. № 67781/2019 г. по описа на
СРС, 29 с-в, е признато за установено, по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че Г. Г. Г., ЕГН
********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******" № ** следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ сумата от 83,50 лв. за периода м.07.2015 г. - м.04.2017 г. - главница за
топлинна енергия за топлоснабден имот - гр.София, ж.к. „******* и сумата от 29,92 лв.
- цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2015 г. - м.04.2017 г., ведно
със законна лихва от 14.08.2018 г. до окончателното изплащане; на основание чл.86
ал.1 ЗЗД сумата от 5,21 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. - 03.08.2018 г. въз основа на издадена заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№54251/2018 г. на СРС, 29 състав, като са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
доставена топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение за разликата
до пълния предявен размер и период, иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86
ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия
за разликата над сумата от 5,21 лв. до предявения размер от 26,50 лв. и за периода
16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., както и за сумата от 7,03 лв. обезщетение за забава върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 16.09.2015 г.
1
до 03.08.2018 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Т.С.“
ЕООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответника Г. Г. Г. с изложени доводи, че е неправилно поради
нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.
Неправилно съдът приел, че в производството е доказано наличие на облигационно
отношение, по което ищецът е доставил услуга в определен обем, чиято стойност се
дължи от ответника. Не било доказано, че ответникът е потребител на ТЕ за битови
нужди за имота, че реално е потребил ТЕ в определен размер, чиято стойност следва да
заплати на ищеца. Представените в производството пред първата инстанция
доказателства са частни документи съставени от ищеца, в които последния е
удостоверил изгодни за себе си факти. При постановяване на решението си СРС не е
съобразил изложеното и е постановил неправилно решение.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 10.06.2022 г. е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване
относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
2
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 48, том първи, дело № 53/16.01.1995 г. на нотариус при
СРС се установява, че Г. Г. Г. е закупила процесния имот, представляващ апартамент
№ 13, находящ се в гр.София, ж.к. „******* (л. 17 от делото на СРС). С оглед така
установеното правото на ползване принадлежи на пълноправния собственик –
ответник в производството и доводите на ответника в обратен смисъл са недоказани и
неоснователни.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана. Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът намира за недоказани
и неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото
обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в
проведеното производство е представен нотариален акт, с който е продаден имота на
ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
3
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на
топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са
оспорени от ответника.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се извършва от Т.С. ЕООД съгласно договор. При условията
на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за
исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са
взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца (л.
19-25 от делото на СРС), изравнителни сметки на подпомагащата страна (100-104 от
делото на СРС) и констатациите на СТЕ и ССчЕ, приети пред първата инстанция, съдът
приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за сумата 135,72 лв. за потребена
ТЕ в имота за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. За периода м.05.2015 г. - м.04.2016 г.
според заключението на ССчЕ сумата, претендирана от ищеца, е в размер на 25,46 лв.,
като са отчетени извършените плащания в размер на 70,04 лв. по прогнозни сметки,
както и изравнението е обща фактура №**********/31.07.2016 г. Съответно, за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е начислена такса за разпределение на
топлинна енергия в размер на 31,28 лв.
При съобразяване, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 14.08.2018 г.,
правилно и законосъобразно СРС е приел, че давността по отношение на вземанията за
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.06.2015 г. включително в размер на 52,22
лв. и за вземането за сумата в размер на 1,36 лв. - цена на услугата дялово
разпределение по фактура №**********/30.06.2015 г. е била изтекла.
С оглед това, съдът намира че искът за главница за топлинна енергия е
основателен за сумата от 83,50 лв. за периода м.07.2015 г. - м.04.2017 г., както и за
4
сумата 29,92 лв. –цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2015 г,-
м.04.2017 г.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността за извършването на
дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна
уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици на
процесната сграда и Т.С. ЕООД.
В проведеното производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответника и същите възлизат на
сумата 29,92 лв. за процесния период, до който размер правилно съдът е уважил
предявения иск с постановеното решение.
Според констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ и приетите
доказателства, съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение за
забава върху дължимата сума за потребена ТЕ за сумата 5,21 лв. за периода 15.09.2017
г. - 03.08.2018 г. С оглед това постановеното решение, като правилно следва да бъде
потвърдено и в посочената част.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20109430 от 29.04.2021 г. по гр.д. № 67781/2019 г.
по описа на СРС, 29 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по реда на
чл.422 ал. 1 ГПК, че Г. Г. Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******" № ** следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 83,50 лв. за периода
м.07.2015 г. - м.04.2017 г. - главница за топлинна енергия за топлоснабден имот -
гр.София, ж.к. „******* и сумата от 29,92 лв. - цена на услугата дялово разпределение
за периода м.07.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законна лихва от 14.08.2018 г. до
окончателното изплащане; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 5,21 лв. обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. -
03.08.2018 г. въз основа на издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№54251/2018 г.
на СРС, 29 състав
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Т.С. ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6