О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /21.07.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 232/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба, уточнена с молба вх. № 1511/09.03.2020 г. и молба вх. №
3231/13.07.2020 г., подадена от А.О.Н., ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес:***, срещу Н.Е.Н.,
ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес, съвпадащ с този по исковата
молба: гр. Провадия, област Варна, ул. „Македонска” № 17, ет. 3.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В молбата и
уточненията към нея са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Страните са сключили граждански
брак на 20.05.2017 г. в
гр.Провадия От брака имали родено едно дете - Е. Н.Е.,
родена на *** г. През първата година от брака им, семейството им живеело във
Великобритания, където старите работели. Дъщеря им Е. се родила във
Великобритания. За отглеждането на детето разчитали предимно на собствените си
възможности. Когато Е. била все още новородено бебе и ищецът имала нужда от
помощта на Н. във ежедневието - при пазаруване, при почистването на дома,
гледане на дъщеря им и др. Неразбирателството и конфликтите между тях започнали
още тогава, като основната причина била трудовата ангажираност на съпруга
ѝ и отсъствието му. Когато си бил у дома, те не се разбирали - ответникът
по цял ден пушел и то не само цигари от тютюн, проявявал агресивност и не
ѝ помагал с нищо. Ответникът абсолютно се дистанцирал от проблемите на
семейството, като не искал да излизат заедно, да споделят почивките заедно и
други. Така се губело необходимото уважение и толерантност един към друг.
Твърди, че непрекъснато тя правела опити за преодоляване на несходството в характери
те им и безконфликтно решаване на семейните проблеми, но липсата на взаимност,
уважение и доверие все повече се задълбочавала. Н. продължавал да пренебрегва
семейните си задължения по отглеждането на детето и споделеното общуване, не
искал да разговарят по проблемите на семейството. След многократни опити за
разговори с Н., обещания от негова страна за промяна в отношението му към
семейството и най-вече заради необходимостта Е. да расте и да бъде обгрижвана
от двамата си родители, ищецът се съобразявала и тьрпяла поведението му.
През месец февруари 2018 г. по време на един
от разговорите им за бъдещето на семейството ни и на детето им Н. посегнал да я
души. Непосредствено след този инцидент се разделили. Ищецът заживяла с майка
си и с Е. на адрес: кв. „Север", бл.9,вх.В,ет.7,ап.19, в жилището на баба ѝ.
До момента нормалните съпружески отношения между страните не са възстановени и
вече не можели да се възстановят. Брачната им връзка била само формална и
лишена от съдържание. Те напълно се отчуждили един от друг. Счита, че дълбокото
разстройството на брака не може да се преодолее, за да се възстановят
нормалните съпружески отношения. Твърди, че приблизително от месец януари 2019 г.
не знае къде се намира Н.. Той не е търсил контакт с дъщеря си, не се е
интересувал от детето пряко или косвено, не е давал издръжка. Счита ,че
фиктивното съществуване на брака им е неоправдано както от лична, така и от
обществена гледна точка. Заявява, че
желае развод, тъй като бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие,
уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и
интересите, без реални перспективи за заздравяването му. Твърди, че ответникът
с поведението си е нарушил основни принципи, залегнали в основата на брачните
отношения, а именно; съвместно живеене със съпругата си и детето си, разбирателство, грижа,
подкрепа. Разстройството на брака им било трайно, постоянно и не можело да бъде преодоляно
към настоящия момент и за бъдеще време, поради което било невъзможно и възстановяването
на нормалните съпружески отношения. Превдид изложеното считам, че запазването
на семейството във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано.
Излага, че през
последната една година за нея е непосилно и невъзможно да осигурява сама издръжката
на детето. Заедно с детето съжителствали с моите родители, които я подпомагали
при отглеждането на дъщеря ѝ. Счита, че притежава необходимите родителски
качества и може да отглежда детето си с подкрепата на родители си.
Моли бракът ѝ с ответника да бъде
прекратен, като бъде прието, че вина за разстройството на брака има ответника.
Моли да бъде
определено местоживеенето на детето Е. при неговата майка, на адрес: гр.
Провадия, кв. „Север", бл. 9,вх. В,ет. 7,ап. 19, както
и да следва местоживеенето на майката - предвид промяна на жилище в населеното
място, в което се иска да бъде определено местоживеенето на детето, промяна на
населеното място на територията на Република България, както и промяна на
местоживеенето на детето извън територията на Република България;
Моли
да ѝ
бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето Е. Н.Е.,
като се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва:
всяка първа събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя,
с преспиване .
Моли да бъде осъден ответникът да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетната им дъщеря Е. в размер на 200 лева, с падеж
от десето до петнадесето число на месеца, за който се дължи, считано от датата
на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или изменение на
обстоятелствата.
Моли, на основание чл. 149 от СК, да бъде осъден ответникът да заплати издръжка
на малолетната им дъщеря Е. в общ размер на 1800 лева за минало време /или в размер
на 150.00 лева месечно/ за периода от 02.03.2019 г. до 01.03.2020 г. ;
Предявява претенция за ползване на семейното
жилище, находящо се в гр. Провадия, ул. „Македонска"№ 17, ет. З със
застроена площ 106 кв.м., собственост на бащата на ответника Е.Н. Шефкед за
срок от една година, на основание чл. 56, ал. 3 от СК.
След
прекратяването на брака не претендира издръжка от ответника.
Желае
след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име -
Османова.
Заявява,
че тя и съпругът ѝ нямат разкрити на свое име банкови сметки, че не са
придобивали движимо и недвижимо имущество, за което да спорят, както и че лично
тя няма регистрирани на нейно име търговски дружества и не участва в такива,
както и че не притежава дялове и акции в търговски дружества. Претендира
разноски.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца, че
следва изрично да посочи в коя държава е обичайното местопребиваване на детето Е.
Н.Е..
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника.
Не са налице факти и обстоятелства,
които се признават от страните, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
Правна квалификация на предявените искове:
По брачните искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване
на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпилото негово
дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от
страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК
указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, както и осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко
и непоправимо разстройство на брака; да установи всички факти и обстоятелства, касаещи твърдяната брачна вина на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които би се позовал.
По небрачните искове по чл. 59, ал.
2 и чл. 143 от СК:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест за всички
обстоятелства, от които черпи правата си – че с ответника имат общо дете, че са
разделени, родителския си капацитет, че тя сама с помощта на семейството си
полага грижи за детето; нуждите на детето от месечна издръжка в претендирания
размер и възможността на ответника да я дава.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти,
на които би се позовавал, включително участието си в издръжката на детето.
Претенцията за издръжка на малолетното
дете за минало време е с правна квалификация чл. 149 от СК;
По иска по чл. 56, ал. 3 от СК:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи,
че семейното
жилище е собственост на бащата на ответника.
Претенцията за фамилното име е с
правна квалификация чл. 53 от СК.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от
него факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, респ. за брачната вина на ответника, доколкото не са конкретизирани
обстоятелствата, които ще се установяват с исканите гласни доказателствени
средства; за доходите на ответника и за твърдяното обстоятелство, че семейното
жилище е собственост на бащата на ответника.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени документи
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане
като писмени доказателства.
По искането на ищеца за допускане на
двама свидетели при режим на довеждане съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще установяват.
Съдът, на основание чл. 59, ал. 6 от ГПК, следва да укаже на родителите да се явят в съдебно заседание за лично
изслушване по въпросите за родителската отговорност и издръжката на детето.
Предвид засягането в настоящото
производство на права и законни интереси на малолетно дете, следва на основание
чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” –
Провадия да изготви социален доклад по делото.
С оглед наличието на данни по
делото, че детето пребивава
на територията на Великобритания и необходимостта от преценка за международната
компетентност на българския съд по исковете за родителската отгворност и
исковете за издръжка, съобразно Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО)
№ 1347/2000 и Регламент /ЕО/ № 4/ 2009 г. на Съвета относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка, следва да бъде изискана служебно
информация от РУ Провадия, дали има
издаден задграничен паспорт на детето Е. Н.Е., както и справка от
ОАПС при ОД на МВР – Варна за задграничните пътувания на детето до момента.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 11.08.2020
г. от 10:00 часа, за които дата
и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на
настоящото определение изрично да посочи в коя държава е обичайното
местопребиваване на детето Е. Н.Е..
УКАЗВА, на основание чл. 59, ал. 6 от ГПК, на
родителите да се явят в съдебно заседание за лично изслушване по въпросите за
родителската отговорност и издръжката на детето.
ЗАДЪЛЖАВА
ДСП - Провадия да изготви социален
доклад по делото преди датата на насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства представените с исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, довели до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, респ. за брачната вина на ответника,
доколкото не са конкретизирани обстоятелствета, които ще се установяват с
исканите гласни доказателствени средства; за доходите на ответника и за
твърдяното обстоятелство, че семейното жилище е собственост на бащата на
ответника.
ОТЛАГА произнасянето по искането на
ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане в открито съдебно
заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще установяват.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно информация от
РУ Провадия, дали има издаден задграничен
паспорт на детето Е. Н.Е., ЕГН **********, родена на *** г., както и справка от ОАПС при ОД
на МВР Варна за задграничните пътувания на детето до момента. В писмата изрично
да се посочи, че делото е насрочено за 11.08.2020 г.
ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА СТРАНИТЕ, че при иск за
развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на
съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по
делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото
съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му
без уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие
в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ДСП –
Провадия да се връчат и преписи от исковата молба, молба вх. № 1511/09.03.2020 г. и
молба вх. № 3231/13.07.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: