Р Е Ш Е Н И Е
№ 311/16.02.2023 Г.
Гр. Пловдив,16.02.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, X състав,
в публично съдебно заседание на осми октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 3213
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112
ал.1, т.4 от Закона за здравето във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „Мулти Куки“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Арх.Камен
Петков“ ****, представлявано от управителя А.П., срещу Експертно решение /ЕР/ №
2355/167/02.09.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ -
Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е потвърдено ЕР
№ 1530/065/14.04.2020 г. на трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД и
потвърденият с него Болничен лист /БЛ/ № Е 20198154502, издаден от Обща ЛКК при при ДКЦ „Пълмед“ ЕООД.
С жалбата се прави искане за отмяна на
оспореното ЕР на НЕЛК като неправилно и незаконосъобразно, както и да се
прогласи за нищожен БЛ № Е20198154502, издаден от издаден от Обща ЛКК при при ДКЦ „Пълмед“ ЕООД. Сочи се, че лицето по отношение на което е
издадено оспорваното ЕР не е било в състояние на неработоспособност, както и че
издаденият му от Обща ЛКК при ДКЦ „Пълмед“ ЕООД болничен лист № Е 20198154502 е
недействителен, тъй като не е подписан от лицата, в състава на ЛКК. Твърди се
от жалбоподателя, че заявените от него в тази връзка възражения не са обсъдени
от издателя на оспорваното ЕР, въпреки че същите са наведени в производството пред
ТЕЛК. Сочи се, че поставената диагноза на лицето, описана в Болничен лист № Е
20198154502 не съответства на обективното състояние на пациента, нито на
отразеното в представената медицинска документация. Твърди се липса на
доказателства, обуславящи извод, че обективното състояние на пациента налага да
е в отпуск поради временна нетрудоспособност, като се изтъкват данни относно
поведението на лицето по време на предходен период на временна
неработоспособност. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т.,
която излага подробни съображения по същество с молба за уважаване жалбата и присъждане
на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - Националната
експертна лекарска комисия, редовно призован, не изпраща представител по
делото. Постъпила е писмена молба от упълномощен юрисконсулт А., с която се прави
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като се излагат конкретни
съображения. Сочи се, че не са налице основания за отмяна на оспорваното ЕР на
НЕЛК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице Х.Я.В., чрез своя пълномощник
адв. А. заявява становище за недопустимост на жалбата като сочи, че същата не
изхожда от страна с активна процесуална легитимация, предвид липсата на
качество на осигурител на жалбоподателя, като се сочи, че поради това същият е
извън лицата по чл.112, ал.1 от ЗЗ и липсва правен интерес от водене на делото.
Алтернативно се твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Заинтересованите лица – Обща ЛКК при ДКЦ „Пълмед“ ЕООД,
трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ
– Пловдив и РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно призовани, не са
изпратили представител и не са взели изрично становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните намери следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
от лице, предвидено в чл.112, ал.1 от ЗЗ, което има право на жалба, в законовия
14-дневен срок от съобщаване на решението, което представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ. В тази връзка, допълнително по
направеното изрично възражение от страна на заинтересованата страна В., чрез
пълномощника ѝ, за недопустимост на производството предвид факта, че
жалбоподателят не е имал качеството на осигурител към момента на депозиране на
жалбата и съответно още към момента на издаване на болничния лист, тъй като е
налице заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на „Мулти Куки“ ЕООД
и Х.В., съдът намира същото за неоснователно. Следва в тази насока да се има
предвид, че законът в разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЗ говори за право на
жалба на заинтересованите лица, като включва сред тях изрично и осигурителите.
В тази връзка и от значение за преценката относно допустимостта на жалбата в случая
не е просто качеството на лицето, което я е депозирало – дали е осигурител, а
дали жалбоподателят има правен интерес от оспорването на съответния
индивидуален административен акт. Разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЗ не
конкретизира дали осигурителите, като посочени заинтересовани лица, следва да
са настоящи, или предходни, или последващи такива, като с оглед на възможните
значителен брой различни хипотези, напълно вероятно е конкретен индивидуален
административен акт от типа на посочените в чл.112, ал.1 от ЗЗ, издаден спрямо
едно лице, да поражда последици, имащи конкретно отношение към осигурител,
който не е бил такъв към момента на издаването на акта, а е бивш осигурител /в
този смисъл е например Определение № 11428/2011 г. по адм. дело № 10609/2011г.
на ВАС/. В случая, видно е, че жалбоподателят е участвал в рамките на
административното производство, като от представените от неговия процесуален
представител доказателства по повод възражението за недопустимост на жалбата
му, се установява, че против жалбоподателя е предявен иск с правно основание по
чл. 200 от КТ от заинтересованата В., в рамките на който за дружеството-жалбоподател
не е била
налице предвидената в чл.17, ал. 2 предл. второ
от ГПК
възможност за контрол на законосъобразността на административен акт в рамките
на висящите граждански спорове. Както се сочи и в Определение № 6767/2011 г. по
адм. дело № 1889/2011 г. на ВАС, формирането на правния
интерес, който се изследва за преценка допустимостта на жалбата, включва в себе
си всички неблагоприятни последици, включително и икономическите, които
неминуемо възникват от издаването на административния акт. Вярно е, както казва
ВАС, че пряк адресат на експертното решение е осигуряваното лице, но последващите
претенции за обезщетяване ще се отразят пряко и непосредствено в правната сфера
на жалбоподателя, в качеството му на бивш работодател (бивш осигурител). В този
смисъл, както е отбелязано в цитираното последно определение, право на
оспорване имат и лица (физически или юридически), които, без да са адресати на
индивидуалния административен акт, са, или ще бъдат, засегнати от
властническото волеизявление на административния орган ( по арг. от чл. 15, ал. 1 АПК). Предвид посоченото и искането за прекратяване на делото като образувано
по недопустима жалба не може да бъде уважено.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
От
фактическа страна, на база на
събраните доказателства, съдът намери за установено следното:
На 05.09.2019г.
около 10:00ч. в гр.Пловдив по време на работа като сладкар в сладкарница - Х.Я.В. (работник по трудов договор
при жалбоподателя), почиствала с химически препарат „Тубофло“, при което
била опръскана от препарата. При извършен на същата дата медицински преглед от
д-р В. С. лицето било диагностицирано с „Химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния
сак“ като в издадения при прегледа Амбулаторен лист № 075515/05.09.2019 г. е
посочено обективно състояние: „ЛО – VOS=0,9/1,0, Tн, лека хиперемия на к-вата,
роговица – един. микроерозии, ост. статус – без патология“. При последващ медицински
преглед, извършен на същата дата от д-р П. К., лицето било диагностицирано с „Открита
рана на други части на китката и дланта“ като в издадения при прегледа
Амбулаторен лист № 075519/05.09.2019 г. било посочено обективно състояние:
„няколко точковидни, хиперемирани кожни плаки по дясна подмишница“. В. била
освидетелствана от съдебен лекар, като според отразеното в съдебномедицинско
удостоверение № 1052/2019 г., издадено от д-р П. Д. – лекар в Отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, на 09.09.2019 г. в
11:02ч. в амбулаторията на отделението на В. е извършен преглед (по нейно
желание), при който е установено, че по предната, външната и задната повърхност
на дясната подмишница в средната и долна трета, както и по гръбната повърхност
на 1-ви пръст на дясната ръка се установяват множество хиперемирани точковидни
лезии /химично изгаряне/ на площ с размери 245/8 см. с разрез за най-малкото
0,1/0,1 см. за най-голямото 0,5/0,5 с червен цвят, засягащи повърхностния слой
на кожата. По предната повърхност на лявата предмишница в средна трета е установена
лезия по повърхностния слой на кожата с размери 3/1 см. С оглед заключението на
медицинското лице е установено „химично изгаряне на корнеята и конюктивалния
сак; химични изгаряния по двата крайника“. Заключено било, че травматичните
увреждания са причинени от действието на химични агенти и е възможно по начин и
време да са възникнали така, както съобщава лицето в предварителните сведения. От
ЕТ Д-р Тодор Николов-06 АИППМП на В. бил издаден Болничен лист № Е 20197870335 /първичен/,
регистриран с дата 05.09.2019 г., като ѝ
бил определен отпуск по болест в
размер на 14 (четиринадесет) календарни дни, считано от 05.09.2019 г. до
18.09.2019 г. по причина: „злополука – трудова по чл.55, ал. 1 от КСО“ с режим
на лечение: „домашен - стаен“. Посочено било, че лицето следва да се яви на
преглед на 18.09.2019 г. Болничният лист бил отразен в личната амбулаторна
карта на лицето (л.49-гръб) на 05.09.2019 г. С разпореждане от 17.09.2019 г. настъпилата по
време на работа злополука с В. от 05.09.2019г. била приета за трудова на
основание чл.60, ал.1 от КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив.
Трудовото правоотношение между В. и „Мулти Куки“ ЕООД било прекратено със заповед, считано
от 09.09.2019 г.
На 18.09.2019 г.
бил извършен платен преглед на В. с отразено обективно състояние изгаряния по
корнеята на конюктивалния сак, изгаряния по двата горни крайника и отразяване,
че е ползвала 14 дни временна неработоспособност и мнение да се удължи. В
графата „терапия“ на издадения амбулаторен лист било посочено, че се издава
болничен лист за временна нетрудоспособност с решение ОЛКК № 33/18.09.2019г. за
20 дни от 19.09.2019 г. Въпросното обстоятелство било вписано в личната
амбулаторна карта на В. с отразяване на имената на членовете на ЛКК д-р
Петлешков, доц.Митков и д-р Асенов, но подписите под това отразяване не били
поставени от посочените лекари. В издадения на лицето болничен лист № Е 20198154502,
посочен като първичен, било посочено, че ѝ се определя отпуск в размер на
20 календарни дни, считано от 19.09.2019 г. до 08.10.2019 г. по причина: „Общо
заболяване“, диагноза: „открита рана на други части на китката и дланта“ с
режим на лечение: „домашен - амбулаторен“. Посочено било в болничния лист лицето
да се яви на преглед на 08.10.2019 г. В болничния лист били изписани имената на
членовете на ЛКК, но подписите, положени срещу имената им не били положени от
тях. Жалбоподателят „Мулти Куки“
ЕООД, обжалваб болничния лист пред ТЕЛК- Пловдив, като по жалбата трети състав
на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД издал ЕР № 6488/217 от 18.12.2019 г., с което отменя
БЛ № Е 20198154502 с мотиви за липса на клиничен
преглед и на допълнителна медицинска документация, удостоверяваща състоянието
на временна неработоспособност на В.. По жалба на последната ЕР № 6488/217 от
18.12.2019 г. било отменено с ЕР № 0476/041 от 27.02.2020 г. на НЕЛК и върнато
за ново произнасяне на ТЕЛК с указания, тъй като, според НЕЛК, ТЕЛК не е
изчерпала възможните служебни административни действия за получаване на
първична медицинска документация от органите, издали процесния болничен лист,
от лекуващия и/или от личния лекар. След връщането на преписката ТЕЛК- трети
състав се произнесла повторно по документи и потвърдила оспорения болничен лист
изцяло. Това решение на ТЕЛК било обжалвано от „Мулти Куки“ ЕООД, като по жалбата НЕЛК се произнесла
със сега оспорваното в настоящото производство ЕР № 2355/167/02.09.2020 г., с
което потвърдила ЕР № 1530/065/14.04.2020 г. на ТЕЛК и болничен лист № Е 20198154502. За да постанови този резултат, колективният орган приел,
че характерът и локализацията на травмата на лицето – изгаряне от химичен агент
– основа, проявяващ изключителна агресивност спрямо органични обекти, в случая
– живи тъкани – роговица, конюктива и кожа в областта на двете предмишници,
изисква по-продължителен период от време за възстановяване. Според НЕЛК,
приетата с обжалвания болничен лист временна неработоспособност е обоснована по
същество - състоянието на лицето е обуславяло временна неработоспособност по
смисъла на чл.6, ал. 1 от НМЕ, извършена е по преценка на лекуващите лекари,
съгласно изискванията на ПУОРОМЕРКМЕ
и не надвишава по продължителност времето необходимо за стабилизиране и
възстановяване на работоспособността на лицето, както и предвид естеството на
неговата работа. Посочено било също така в мотивите на оспорваното ЕР на НЕЛК,
че БЛ № Е 20198154502 е регистриран в амбулаторен лист № 033/18.09.2019
г. в ЛАК на лицето и според органа съдържа задължителните реквизити, посочени в
НМЕ, като представлява официален документ, констатиращ осигурителен случай-
общо заболяване. За да постанови решението си НЕЛК се позовала на съдържащите
се в МЕД на В. медицински документи.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за
установена на базата на събраните и приети по делото писмени доказателства,
представени от жалбоподателя и ответника, включително и съдържащите се в
приложеното медицинско експертно досие на лицето, за което е издадено оспорваното ЕР, както и приетата експертиза.
На базата на
така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
В рамките на проведеното съдебно
производство е било прието и неоспорено от страните заключение на съдебно - графологическа
експертиза /СГЕ/, което е имало за предмет на изследване подписите за членовете
на ЛКК, положени под процесния болничен лист № Е20198154502. Съгласно изводите
на експерта по заключението и трите подписа, положени в болничния лист, са
изпълнени от едно и също лице, като нито един от тях не е изпълнен от лицето,
сочено за негов автор. Отразено е също така в експертизата, че тези подписи,
както и тези върху удостоверяването в копието на амбулаторната карта на л.49 от
делото са изпълнени от едно и също лице. Съдът кредитира експертизата като
изготвена с необходимите професионални знания и опит, като на базата на нейните
изводи намира, че в случая се установява категорично обстоятелството, че
процесният болничен лист не е издаден от лицата, сочени за негови автори, а
именно членовете на ЛКК д-р П., доц.М. и д-р А., доколкото липсват техни
подписи. Установена е поради това категорично неистинност на болничния лист,
който, в качеството му на индивидуален административен акт, обаче, при тази
констатация, според съда, следва да бъде обявен за нищожен. Това е така,
предвид обстоятелството, че съгласно чл.6, ал.2 от НМЕ отпускът поради временна
неработоспособност се оформя с болничен лист по утвърден образец, като
съобразно чл.7, ал.1 от НМЕ,
болничните
листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК.
Според чл.13 от Наредбата за реда за
представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените
болнични листове и решенията по обжалването им, болничните листове за временна
нетрудоспособност се подписват от издателя им. В конкретния случай, така
издаденият болничен лист не може да бъде приет като такъв издаден от посочената
лекарска консултативна комисия в определения ѝ, съгласно представена по
делото заповед Директора на РЗИ Пловдив, законен състав и поради
това и не е породил изобщо правно действие. Това обстоятелство изобщо не е било
съобразено от страна на ТЕЛК и респективно от страна на НЕЛК при осъществения
административен контрол, като НЕЛК, въпреки изрично наведено възражение,
направено с жалбата на „Мулти Куки“ ЕООД против ЕР на ТЕЛК № 1530/065 от
14.04.2020 г., не е осъществила дължимата проверка за валидността на оспорения
болничен лист, който е бил потвърден от ТЕЛК. Предвид установеното
обстоятелство на издаване на въпросния болничен лист не от компетентния за това
колективен орган /ЛКК/, същото, както се каза, е нищожно и поради това и
потвърждаващото го решение на ТЕЛК и съответно сега обжалваното решение на НЕЛК
се явяват незаконосъобразни и подлежащи на отмяна.
В рамките на производството бе дадена
възможност на жалбоподателя да докаже твърденията си и по същество, отнасящи се
до здравословното състояние на заинтересованото лице В., като в тази връзка и
от дружеството-жалбоподател бе поискана, а впоследствие направен отказ от
искането за допускане на СМЕ, поради което и конкретните възражения по жалбата
му за липса на основания за удължаване на временната неработоспособност на В.
останаха недоказани. Същевременно обаче, предвид липсата на валиден надлежно
издаден удостоверяващ временната неработоспособност на лицето документ, в
случая е без значение обективният здравословен статус на „освидетелстваното
лице“, поради което и не се налага обсъждане на доводите на жалбоподателя
относно наличието или липсата на основания от здравно естество за издаване на
процесния невалиден болничен лист /така Решение № 2102/2022 г. по адм. дело №
9991/2021 г. на ВАС/. Без значение за спора относно законосъобразността на
болничния лист, респективно на потвърждаващите го експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК
е и обстоятелството дали е бил нарушен и отразеният в болничния лист режим.
С оглед на изложеното относно
установената нищожност на болничния лист съдът намира, че следва да отмени
обжалваното експертно решение на НЕЛК, с което е потвърдено решението на ТЕЛК
за потвърждаване на процесния болничен лист, а самият болничен лист да бъде
обявен изрично от съда за нищожен. В случая не се налага процедиране по реда на
чл.173, ал.1 или ал.2 от АПК, независимо от характера на отменения акт, като се
има предвид установената изначална липса на валидно издаден болничен лист от
2019 г., което обстоятелство не би могло да бъде санирано тепърва от лекарска
консултативна комисия. За такова по характер разрешение е налице и актуална
съдебна практика, указваща на липса на основание за връщане на преписката за
ново произнасяне, обективирана в цитираните вече решения по адм. дело №
9991/2021 г. на ВАС, както и в по адм. дело № 10708/2021 г.
При този изход на спора
и при направено своевременно искане за присъждане на разноски, ще следва такива
да се присъдят на жалбоподателя. Установява се, че от същия по делото са
направени разноски за държавна такса от 50 лева, възнаграждение на вещо лице от
250 лева, както и за адвокатско възнаграждение от 300 лева, които с оглед на
представените по делото доказателства за заплащането им, ще следва да му бъдат
присъдени.
По изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Експертно решение № 2355/167/02.09.2020 г. на Националната експертна
лекарска комисия - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ и
потвърденото с него Експертно решение № 1530/065/14.04.2020 г. на трети състав
на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД.
ОБЯВЯВА нищожността на Болничен лист № Е 20198154502, издаден от Обща
ЛКК при при ДКЦ „Пълмед“ ЕООД по отношение на лицето Х.Я.В..
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия -
гр. София да заплати на „Мулти Куки“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управлениев гр.Пловдив, ул. „Арх.Камен Петков“ ****, сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за държавна
такса вещо лице и един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: