№ 989
гр. Варна, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби, както следва:
І въззивна жалба вх. № 260080/05.01.2022г., от Р. Н. Д., чрез пълномощника адв. Бр.Б.,
срещу постановеното решение № 262854/23.11.2021г. по г.д.№12981/2020г. на ВРС, в частта, с
която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД
искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в следствие
на трудова злополука, настъпила на 14.12.2019г. в гр.Монтелимар, Франция за разликата от
40 000лв. до 60 000лв. и парично обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението на
въззивника, пропусната полза изразяваща се в разликата между получаваното трудово
възнаграждение и получаваното обезщетение за временна неработоспособност, в резултат на
трудовата злополука за разликата над присъдените 1 145,12лв. до претендираните 27 257,94лв.
В жалбата се твърди, че решението в посочените части е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.
Излага, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилата на
14.12.2019г. злополука е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО и в резултата на същата
въззивникът е получил тежко многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост, което е
наложило по спешност оперативно лечение. При определяне на размера на обезщетението, ВРС
несе е съобразил с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчел установените от
доказателствата по делото факти: увреждане, което е обусловило трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник за период от 8-10 месеца; счупване, което се характеризира с
ограничаване на функцията на крайника, силни болки, невъзможност за извършване на активни
движения, необходимост от пълно обездвижване за един месец, продължителен период на
придвижване с помощни средства, като към настоящият момент въззивникът има ограничение при
сгъване на крака, изпитва болка при натоварване на коленната става и накуцваща походка. Не е
отчетено обстоятелството, че въззивникът е изпитал много силна болка при настъпване на
трудовата злополука, както и след това, както и, че никога няма да се възстанови напълно.
Посочва се също, че от приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че е развил
симптоми на разстройство в адаптацията и към момента е с остатъчна ситуационна тревожност,
поради страх от повтаряне на инцидента и преходно безсъние. По отношение на имуществените
вреди се посочва, че неправилно при определяне на размера на обезщетението не са включени
получаваните, включително и в последния преди злополуката месец командировачни пари, които
предвид характера на работа и длъжността на въззивника, имат постоянен характер. По
изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в посочените части, като
исковете се уважат в предявените размери. Претендира присъждане на разноските по делото.
1
Въззиваемата страна „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД е депозирала писмен отговор,
с който оспорва жалбата като неоснователна.
ІІ въззивна жалба вх. № 303910/15.12.2021г. от „Застрахователно дружество Евроинс“АД/
трето лице помагач/, чрез юрисконсулт Й. Сл. срещу същото решение, в частите, с които „АИТ
Интернешънъл транспорта“ЕООД е осъдено да заплати на Р.Д. обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 7500лв. до присъдените 40 000лв. и имуществени вреди за разликата над
572,56лв. до присъдените 1145,12лв. Счита, че решението в посочените части е неправилно,
поради което претендира неговата отмяна. Твърди се, че определения базов размер на
обезщетението е прекомерен, както и, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат поради груба небрежност, като съдът не е взел предвид своевременно релевираните от
ответника възражения в този смисъл при определяне на размера на обезщетението. В жалбата се
твърди, че определеното обезщетение в размер на 40 000лв. е прекомерно и не отговаря на
критерия за справедливост и съдебната практика в сходни случаи. Излага, че в случая се касае до
нелеп инцидент, който се е случил в период, в който работникът е ползвал задължителната си 45
часова почивка, която не може да се ползва в превозното средство. Твърди , че единствено
действията на пострадалия са довели до инцидента и травматичните увреждания, поради което и
той се явява причинител на вредите. Работодателят носи отговорност на настъпилите вреди, но
няма вина за настъпване на злополуката. Счита, че справедливия размер на обезщетението за
имуществени вреди не следва да надвишава сумата от 15 000лв. Оспорват се като необосновани
изводите на ВРС относно недоказаност на възражението за съпричиняване. От доказателствата по
делото и от твърденията на ищеца се установява, че последният е избрал неподходящо място за
паркиране, в близост до бордюр, който е бил с височина около 1 метър, което е препятствало
директно и безопасно слизане от превозното средство. Ищецът е проявил невнимание, като по този
начин е допринесъл за вредоносния резултат. Счита, че приносът на ищеца за настъпване на
злополуката следва да се определи на 50% и с него следва да се редуцират претенцииите за
обезвреда.
Р. Н. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение.
„АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, в писмен отговор е изразило становище за
основателност на жалбата.
III Въззивна жалба с фх.№204249/22.12.2021г. от „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД
срещу постановеното решение, в частите, с които въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.200 КТ сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и 1145,12лв.
обезщетение за имуществени вреди, както и разноски на основание чл.78 ГПК. Счита, че
решението в тези части е неправилно, незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с фактическата
обстановка, постановено при неправилно приложение на материалния закон, процесуални
нарушения и не е съобразено с трайната съдебна практика. Оспорва като неправилен и
необоснован извода на съда за липса на проявена от страна на пострадалия работник груба
небрежност. Излага, че съдът погрешно и едностранно е ценил заключенията на проведените СЕ,
без да изследва връзката им с останалите събрани по делото доказателства, установяващи
временен характер на претърпените болки и претърпени психически преживявания, което е довело
до необосновани и неправилни изводи относно интензитета и продължителността на страданията,
съответно и размера на обезщетението. По подробно изложените в жалбата доводи и съображения
моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение с което
претенциите се отхвърлят като неоснователни, в условие на евентуалност, при обсъждане на
хипотезата на чл.201, ал.2 КТ – съпричиняване на увреждането, в следствие от груба небрежност
от страна на ищеца, обезщетението да бъде намалено с 90%, пропорционално на съпричиняването.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да се отхвърли като
неоснователна, тъй като изплатеното обезщетение по застрахователната полица в размер на
394,31лв. изцяло е покрило размера на вредите, представляващи претърпени загуби в размер на
217,53лв., а изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от
настъпване на инцидента до предявяван на исковата молба покриват размера на обезщетението за
пропуснати ползи. В случай, че съдът приеме, че не е налице хипотеза на груба небрежност,
размерът на присъдените обезщетения да се намали.
С писмен отговор Р.Д. е оспори жалбата като неоснователна
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани в
открито съдебно заседание.
Въпреки наведените оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, страните не са направили доказателствени искания.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.04.2022г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3