Решение по дело №882/2018 на Районен съд - Силистра

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 468

гр. С., 18 декември 2018 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи ноември 2018 г., в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

при секретаря М. Л. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 882 по описа на съда за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът “З.к. Л. и.” АД твърди, че е страна договор за застраховка “гражданска отговорност”, сключен по отношение на лек автомобил Р. 19 с рег. № ............ на основание застрахователна полица № ............ със срок на действие от 01.01.2010 г. до 21.12.2010 г. На 18.08.2010 г. около 00,10 ч. след разклона на с. С. лицето М.Я., управлявайки застрахования лек автомобил след употреба на алкохол и с превишена скорост, реализирал ПТП, като навлязъл в насрещната лента за движение и причинил сблъсък с товарен автомобил М. А. .... с рег. № ......... с полуремарке с рег. № .............. Вследствие на произшествието на товарния автомобил били причинени вреди, които били възстановени от застрахователя по застраховка „каско” „ЗАД И.Б.” (понастоящем „ЗД Е.“ АД) чрез заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 21422,38 лв. С преводно нареждане от 05.07.2013 г. “ЗК Л. И.” АД  възстановило на ЗД Е. АД част от горепосоченото обезщетение в размер на 18244,15 лв., а впоследствие с преводно нареждане от 12.01.2015 г. - и остатък от 1408,38 лв.,  присъден по съдебен ред по гр.д. № 31515 по описа на СРС за 2014 г.

 Ищецът счита, че на основание 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата; същевременно последният починал при процесното ПТП, като негов единствен наследник се явявала съпругата му – ответница по делото. Поради тези причини ищецът моли съда да осъди  последната да му заплати сумата от 19652,53 лв., като претендира и направените по делото разноски, включително и такива за юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Н.С.Я. признава, че в полза на ищеца спрямо нея е възникнало вземане на посочената в исковата молба стойност и основание, като счита, че част от него в размер на 3238,26 лв. е погасено по давност,. Основава възражението си на обстоятелството, че тази част от вземането е погасено спрямо застрахователя „ЗД Е.“ АД чрез прихващане, което прихващане по силата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД има действие от момента, в който е могло да бъде извършено, т.е. най – късно на 15.04.2013 г. (видно от приложено към исковата молба писмо от тази дата), от който момент започва да тече петгодишен давностен срок за събиране на вземането от прекия причинител на вредата, изтекъл преди предявяване на исковата молба. В останалата част признава предявената претенция, твърди, че не е оспорвала съществуването на вземането,  никога не е била канена да го заплати и с поведението си не е дала повод за предявяване на иска. Поради тези причини счита, че направените по делото разноски следва да се възложат върху ищеца.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният  иск е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1  КЗ /отм./.

С оглед становището на ответницата съдът приема, че между страните не е спорна изложената в исковата молба фактическа обстановка досежно  реализираното от лицето М.Я. ПТП - на 18.08.2010 г. около 00,10 ч. след разклона на с. С.същият, управлявайки лек автомобил Р. 19 с рег. № ......... навлязъл с превишена скорост в насрещната лента за движение и причинил сблъсък с товарен автомобил М.А. ......... с рег. № ........... с полуремарке с рег. № ................. Вследствие на произшествието на товарния автомобил били причинени увреждания, за чиято стойност не се спори, че възлиза на сумата посочена в исковата молба, а именно 19652,53 лв. По отношение на управлявания от  М. Я. лек автомобил бил сключен договор за застраховка “гражданска отговорност”  между собственика на превозното средство и ищцовото дружество, обективиран в  застрахователна полица № ........ със срок на действие от 01.01.2010 г. до 21.12.2010 г.; същевременно увреденият товарен автомобил бил застрахован по застраховка „каско“ при застрахователя „ЗАД И.Б.” (понастоящем „ЗД Е......“ АД).

От постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.11.2010 г. на ОП – С.. се установява, че М.Я. починал в момента на сблъсъка на двете превозни средства, както и че химическият анализ на кръвта му установил концентрация на алкохол от 2,12 промила. Единствен наследник на починалото лице се явява ответницата – негова съпруга.

„ЗАД И........ Б...........” (понастоящем „ЗД Е..............“ АД) заплатило на застрахованото лице, собственик на увредения товарен автомобил застрахователно обезщетение в размер на 21334,38 лв. с платежно нареждане от 08.12.2010 г., което било признато от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в по нисък размер и възстановено по следния начин:

-сума в размер на 18244,15 лв. като част от едно общо задължение на “Застрахователна компания Лев инс” АД към „ЗАД И.......... Б............” (понастоящем „ЗД Е............“ АД) от 23926,44 лв. (включващо общо 14 бр. регресни щети) - чрез плащане на сумата от 20014 лв. с преводно нареждане от 05.07.2013 г. и прихващане с вземане в размер на 3912,44 лв., извършено с писмо от 15.04.2013 г.;

-останалата част в размер на 1408,38 лв. – с преводно нареждане от 12.01.2015 г.

Чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ гласи, че освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В конкретния случай предпоставките за прилагане на тази хипотеза са налице, тъй като ищецът като застраховател по договор за застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил Р. 19 с рег. № .......... е възстановил щетите, причинени при неговото управление, които на свой ред са резултат от противоправното поведение на водача на автомобила, управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Чл. 110 ЗЗД гласи, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като по силата на  чл. 114, ал. 1 и 2 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ако става изискуемо след покана - от деня, в който задължението е възникнало. В приложение на цитираните норми следва да се приеме, че в разглежданата хипотеза изискуемостта на вземането на ищеца за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение настъпва с плащането на обезщетението на застрахователя по  договор за застраховка „каско“, възмездил увреденото лице, съответно с отправяне на изявление за прихващане с насрещни вземания към този застраховател, което замества плащането като способ за погасяване на конкретното задължение. Съдът счита, че обратната сила на прихващането като способ за погасяване на насрещни вземания, регламентирана в 104, ал. 2 ЗЗД, няма отношение към началния момент на давността, тъй като би лишила кредитора от част от предоставения му от закона срок за принудителното  събиране на вземането му. Въпреки това в конкретния случай става ясно, че изявление за прихващане с насрещно вземане спрямо „ЗАД И............ Б...........” (понастоящем „ЗД Е...........“ АД) в размер на 3912,44 лв. е направено от ищцовото дружество на 15.04.2013 г., а исковата молба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила в съда на 02.07.2018 г., т.е.  повече от 5 години след датата на изявлението. Казаното сочи, че част от вземането спрямо ответницата по делото, съставляващо предмет на изявлението за прихващане от 15.04.2013 г., е погасено по давност, като тази част следва да се фиксира на сумата от 2983,24 лв., определена по съразмерност на база с останалите задължения на ищеца към „ЗАД И.......... Б..........” (понастоящем „ЗД Е.“ АД), които прихващането погасява. Съдът счита, че горното изчисление следва да се извърши на база всички задължения на ищеца, визирани в изявлението за прихващане, а не  на база най – старите такива (заведените на най – ранна дата), тъй като нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД („Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.“) не намира приложение при прихващането, чието валидно извършване предполага индивидуализация на подлежащите на прихващане насрещни вземания,  поради което не би могла да възникне хипотеза, в която длъжникът не заявява кое свое задължение погасява. В конкретния случай с приложения № 1 и 2 към изявлението от 15.04.2013 г. ищецът е конкретизирал подлежащите на компенсация насрещни вземания, поради което следва да се приеме, че задължението за възстановяване на вредите от процесното ПТП  в размер на 18244,15 лв., включено в общата сума на подлежащите на компенсация задължения (23926,44 лв.) е частично погасено със сумата от 2983,24 лв., определена съразмерно на база общия дълг. Поради изложените причини предявеният иск се явява основателен до размера от 16669,29 лв., в която си част следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като погасен по давност.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 666,77 лв. за държавна такса и 169,64 лв. за юрисконсултско възнаграждение (изчислено на база юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лв.). Съдът не споделя становището на ответницата, че не дължи разноски по делото, тъй като признава иска и с поведението си не е дала повод за неговото  завеждане, тъй като от отговора ѝ става ясно, че тя не разполага във финансов план с готовност да заплати претендираната от нея сума, така че дори да бе потърсена от ищеца за извънсъдебно уреждане на спорните им взаимоотношения, тя не би била в състояние да предложи доброволно изпълнение на предявените в настоящото производство претенции. Тъй като поради техническа грешка ищецът е бил задължен да внесе по – висока държавна такса от дължимата по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, горницата над сумата от 786,10 лв. следва да му бъде възстановена след посочване на банкова сметка. ***. 235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Н.С.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на  „ЗК Л.И.” АД с ЕИК .... с адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.” № ...., представлявано от М. С. М. – Г. и П.В. Д., сумата от  16669,29 лв. (шестнадесет хиляди шестстотин шестдесет и девет лв. и 29 ст.), представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът е заплатил на  „ЗАД И. Б.” (понастоящем „ЗД Е.“ АД) за отстраняване на повредите по  товарен автомобил Мерцедес А. ........ с рег. № .......... с полуремарке с рег. № .............., застрахован при този застраховател по договор за застраховка „каско“, настъпили при ПТП, причинено от лицето М.Я. (наследодател на ответницата) на 18.08.2010 г. около 00,10 ч. след разклона на с. С., при управление на лек автомобил Р. 19 с рег. № .........., по отношение на който бил сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, след употреба на алкохол и с превишена скорост, след навлизане в насрещната лента за движение, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като погасен по давност.

ОСЪЖДА Н.С.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на  „ЗК Л.И.” АД с ЕИК ....... с адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.” № ....., представлявано от М. С.М. – Г. и П. В. Д., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 666,77 лв. 1шестстотин шестдесет и шест лв. и 77 ст.) за държавна такса и 169,64 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 64 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като  ОТХВЪРЛЯ  искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца сумата от 2000 лв. представляваща недължимо внесена държавна такса след посочване на банкова сметка, ***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                             /М. Петрова/