СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
16.03.20г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 30.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 14818/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от „А.Ф.“
ЕООД против В. В. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване
съществуването на вземане по запис на заповед от 20.10.14г. в размер на сумата 200
000 евро и законна лихва върху тази главница от 01.08.18г. до цялостното й
изплащане /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
от СРС 163 състав по г. д. № 50691 от 18г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
писмени доказателства удостоверяват /а това обстоятелство не е и спорно между
страните/, че:
На 20.10.14г. „А.“ ЕООД
е издало запис на заповед в полза на ищеца /поело е задължение спрямо „А.Ф.“
ЕООД/. Ценната книга е авалирана надлежно /по смисъла на чл. 484 от ТЗ във
връзка с чл. 537 от ТЗ/ от ответника, който се е задължил по документа
солидарно с издателя /посоченото дружество/ при условията на чл. 485, ал. 1 от ТЗ, чл. 513, ал. 1 от ТЗ /съответно и общото - принципно правило на чл. 304 от ТЗ/.
Искът е неоснователен:
От една страна:
Неспазването на срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК може да доведе само до прилагане на негативните последици
по чл. 415, ал. 5 от ГПК /като компетентността в тази връзка е на СРС/, но не и
да наложи прекратяване на настоящото общо исково производство /доколкото дори и
при обезсилена заповед за изпълнение, съответно изпълнителен лист:
установителният процес по чл. 422 от ГПК може да бъде трансформиран - изменен в
осъдителен/.
Заявените в тази връзка
възражения ответника /с които се обосновава недопустимостта на настоящият
процес/ са - неоснователни.
Употребената /вписаната/
в ценната книга формулировка „с падеж за плащане до 20.12.15г.“ не противоречи
/принципно/ на императивното правило /изискване/ на чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ
във връзка с чл. 535, т. 3 от ТЗ и чл. 537 от ТЗ. Смисълът /предназначението/
на такъв текст е да укаже - посочи /както в случая, така и във всяка хипотеза,
подобна на настоящата/ падеж на задължението: най-късно до посочената дата,
което на практика означава – на тази дата.
Неспазването на срока по
чл. 487, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ във връзка с чл. 537 от ТЗ – не погасява
отговорността на издателя /длъжника по записа/, съответно и тази на поръчителя
/авалиста/. В тази насока е конкретното /изрично правило/ на чл. 514, ал. 1, т.
1 от ТЗ. В тази насока е и съдържанието на ТР № 1/05г. на ВКС.
Поръчителят /авалистът/
по запис на заповед не може да черпи права - възражения /каквито бяха заявени
от ответника в последното съдебно заседание/ произтичащи от каузално
правоотношение. В тази насока е принципното правило на чл. 485, ал. 2 от ТЗ /в
тази насока е и съдебната практика/.
Възраженията на
ответника /касаещи съществото на процесния правен спор/ в горните три насоки също
са – неоснователни.
От друга страна обаче:
Ценната книга съдържа
двусмислие относно – падежа на задължението.
Употребените в записа
два израза: „при предявяване на този запис на заповед“ и „този запис на заповед
е с падеж за плащане до 20.12.15г.“ създават неяснота относно уговореният
/фиксираният от страните падеж/. Такъв извод не би се наложил /посоченото двусмислие,
неяснота не биха се констатирали, биха отсъствали/, ако вместо изразът „при
предявяване“ бе използвана формулировката „при представяне“. На практика
свидетелство за наличието на такава неяснота е следното обстоятелство:
Ищецът поддържа, че
падежът на процесното задължение е фиксиран при условията на чл. 486, ал. 1, т.
4 от ТЗ на точна дата /определен ден/ – 20.12.15г. Именно в подкрепа на това твърдение /за
удостоверяване на това обстоятелство/ дружеството представи договор за заем.
Това твърдение /тази теза на фирмата – кредитор/ принципно е логически –
смислово обоснована /предвид именно обстоятелството, че ценната книга изрично
сочи, съдържа точна – конкретна дата/. Същата теза е споделена и от заповедният
съд /който изрично е посочил в заповедта от 19.09.18г., че падежът на
задължението е именно на 20.12.15г./. Съдебен състав на СГС обаче е приел /в
определение от 14.01.19г., постановено в рамките на производство по чл. 419 от ГПК/, че падежът на задължението е „на предявяване“ /а не на посочената точна
дата, не на точен падеж/. На практика всички съображения /разсъждения/ на
посоченият съд са по посока на правилото по чл. 487 от ТЗ във връзка с чл. 486,
ал. 1, т. 1 от ТЗ. С други думи /на практика/ - съдържащата се в документа
/ценната книга/ неяснота /двусмислие/ е дала повод на две съдебни инстанции
/едноличен заповеден съд и троен състав на СГС/ да тълкуват нееднакво /да
вложат различен смисъл в/ съдържанието на записа /конкретно досежно уговорката
за падеж/. В същата връзка: посоченото определение на СГС съдържа изводи
/тълкувания на правни норми/, които противоречат на тезата на самият ищец –
кредитор.
Изложеното налага
извода, че ценната книга съдържа порок /по смисъла на чл. 485, ал. 2, предл. – последно от ТЗ/ и именно това обстоятелство позволява
на авалиста /поръчителя/ да се освободи от задължението по документа
/едностранната сделка/. С оглед това: искът следва да бъде – отхвърлен .
Не е налице процесуална
пречка – ищецът да защити /евентуално/ правата си в рамките на процесното
каузално правоотношение /наличието на каквото бе удостоверено с представяният в
последното съдебно заседание договор за заем/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 от ГПК на „А.Ф.“ ЕООД против В.Р.В. ЕГН ********** - за
установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 20.10.14г. в
размер на сумата 200 000 евро и законна лихва върху тази главница от 01.08.18г.
до цялостното й изплащане /за които суми са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от СРС 163 състав по г. д. № 50691 от 18г./.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ЕООД да
плати на В.Р.В. 7 000 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: