№ 222
гр. Бургас, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120102219 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от М.С. и Д.Х.К. против И. М. Х., ЕГН ********** от гр. П.************
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 280.78
лева, представляваща такси за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, сумата
от 376.79 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договори, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения
по договор за мобилни услуги от 26.11.2021г. Ответникът не е заплатил сумите по 4
издадени фактури за периода от 15.11.2021г. до 14.02.2022г., като дължи месечни такси и
суми за проведени разговори. След предсрочно прекратяване на договорите по вина на
ответника поради изпадането му в забава, той дължи и неустойки за прекратяването на
договорите, които са равни на три месечни абонаментни такси. Моли се исковете са се
уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № 3837/18.12.2023г.
на БРС по ч.гр.дело № 7628/2023г.
В съдебно заседание е отхвърлено искането на ищеца да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е основателен.
Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на
договора за мобилни услуги между тях. Към делото е приложен договор за мобилни услуги
от 26.11.2021г. Договорът е надлежно подписан от ответника, ето защо е налице
1
облигационно правоотношение между страните.
Издадени са били от ищеца няколко фактури – от 15.12.2021г., от 15.01.2022г., от
15.02.2022г. и от 15.04.2022г. В тях са начислени месечните такси за далекосъобщителни
услуги по договорите. В последната фактура са начислени и вземанията за неустойки за
предсрочно прекратяване на договора. Фактурите за месечните такси и суми за ползвани
услуги касаят периоди от 26.11.2021г. до 14.02.2022г. Ответникът не е оспорил, че са му
доставяни далекосъобщителни услуги и че ги е ползвал през посочения период. Фактурите
също не са оспорени, поради което съдът намира, че записаните в тях суми са дължими в
посочените им размери. За периода договорът е бил действащ и са доставяни в полза на
ответника мобилни услуги, които трябва да се заплатят от абоната. С исковата молба се
търсят на първо място месечни такси. Понеже месечните такси са уговорени с договора като
размер, те се дължат с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват
годно доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват
по безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани
други услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във
фактурите, а и ответникът е имал достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал
от тези услуги. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и
сумите за ползвани услуги в размер на 280.78 лева по всички фактури е доказана и
основателна.
По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното
прекратяване на договора, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен. Договорът е сключен за 24 месеца, видно от
съдържанието му. Следователно неговият срок е изтекъл на 26.11.2023г. Заповедното дело е
образувано на 15.12.2023г., т.е. след изтичане на срока по договора. В договора е
предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки
и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на
част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора. Неустоечните клаузи от договорите уреждат
последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не уреждат ред за упражняването
му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че
ищецът е следвало да уведоми ответника, че прекратява договорите, за да му манифестира
волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/.
Следователно, неплащането на задълженията по договора не води автоматично до неговото
прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за
прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. В
случая няма доказателства, че преди завеждане на заповедното дело ищецът е упражнил
надлежно потестативното си право да развали /прекрати/ договора чрез отправяне на
писмено уведомление, получено от длъжника. В съдебната практика трайно се поддържа
становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на исковата
молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен
да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е постъпила
в съда на 09.04.2024г., към който момент вече е бил изтекъл двегодишният срок на договора
за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза
на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на
изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираните
неустойки. Искът в тази част, за сумата от 376.79 лева, е неоснователен.
2
По горните съображения искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от
280.78 лева месечни такси и суми за ползвани услуги по договорите за мобилни услуги,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Искът трябва да се отхвърли в останалата си част, за търсената неустойка за
предсрочното прекратяване на договора в размер на 376.79 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в настоящото производство от 258.33 лева и в заповедното дело от 215.63
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. Х., ЕГН ********** от гр.
П.************, че дължи на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от М.С. и Д.Х.К. сумата от 280.78 лева /двеста и осемдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ главница за месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********/26.11.2021г., за периода от 15.11.2021г. до 14.04.2022г., по фактури №
**********/15.12.2021г., № **********/15.01.2022г., № **********/15.02.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2023г. до изплащане на вземането, което
вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 3837/18.12.2023г. на БРС по ч.гр.дело №
7628/2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 376.79 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по фактура № **********/15.04.2022г.
ОСЪЖДА И. М. Х., ЕГН ********** от гр. П.************ да заплати на
“Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Младост, жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и
Д.Х.К. сумата от 258.33 лева /двеста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/
съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 215.63 лева /двеста и
петнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3