№ 24
гр. Кула, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Д.ова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Д.ова Цанкова Административно
наказателно дело № 20221330200043 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Д. Ф. Д. с ЕГН ********** от с. Д., общ. Видин, обл.
Видин, ул. „ .... против Наказателно постановление № 505 от 27.06.2022г. на
директора на РДГ – Берковица, с което му е наложено административно
наказание за извършено нарушение по чл. 108, ал.3 от Закона за горите във
вр. с чл. 12б, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии за това, че като лице на частна лесовъдска практика и
получил Позволително за сеч № .....от 04.05.2022г. не е упражнил контрол,
като е допуснал да се отсекат 11 пл. куб.м. дърва за горене от дървесен вид“
цер“ и 3 пл.куб.м. от вида „благун“, немаркирани в основата на пъна с
контролна горска марка/КГМ/ в имот с кадастрален № 180003, отдел 104,
подотдел „а2”, в землището на с. Тополовец, общ. Кула, обл. Видин, горска
територия, собственост на физически лица, което нарушение е извършено н
периода 07.05.2022г. до 12.05.2022г. и е открито на 12.05.2022г, а именно
„глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257, ал.1,т.1 от Закона за горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, необосновано, издадено при съществени процесуални
нарушения, а именно: посочената в процесните АУАН и НП фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава, както и че са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита,
които не са конкретизирани.
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява и се
представлява от адвокат С. С. от АК – Видин. Същият поддържа жалбата и
иска отмяна на наказателното постановление. Възразява срещу издаденото
наказателно постановление, като посочва, че АНО не е конкретизирал за
какво точно изпълнително деяние става въпрос, тъй като чл. 108, ал. 3
визира различни хипотези, а в цитирания текст не е предвидено
1
изпълнително деяние „допустителство“, което от своя страна предполага
умишлени действия, но в конкретния случай не са ангажирани никакви
доказателства за извършени умишлени действия относно допускане на
незаконна сеч от страна на жалбоподателя. Също така излага възражения, че
не е ясно кога е извършена незаконната сеч, от кого и какво е било
поведението на жалбоподателя, че контролните органи са допуснали
нарушение, като не са съставили веднага и на място констативен
протокол/КП/, както и за допуснати процесуални нарушения по смисъла на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно дата на извършване на нарушението, тъй
като видно от показанията на свидетелите, приемането на дата на извършване
на нарушението е съвсем произволно и не кореспондира на релевантни по
смисъла на ЗАНН доказателства. Релевира възражение и за нарушение на
нормата на чл. 57 ал. 1, т. 8 от ЗАНН - АНО не е посочил смекчаващи вината
обстоятелства и отегчаващи вината обстоятелства, която норма е
императивна, както и че АНО е приел, че деянието съставлява нарушение по
чл. 108, ал. 3 ЗГ, която норма е бланкента и препраща към подзаконов
нормативен акт, но подзаконовият нормативен акт е Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечище в горите и АНО е следвало да направи връзка на
банкетната законова норма с приложимата подзаконова норма от тази
наредба, което в случая не е направено, в конкретния случай - чл. 61 от
посочената наредба, което е нарушение на правото на защита на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – Берковица не се явява и не се
представлява. Изразява писмено становище, с което моли съда жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази
връзка.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се
явява основателна, макар и не на всички посочени в жалбата основания.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на
цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което
констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 12.05.2022г. свидетелите И.
Б. И. и Д. М. В. – горски инспектори при РДГ – Берковица извършили
проверка в сечище, за което има издадено Позволително за сеч № ..... с нает
регистриран лесовъд – жалбоподателя, което сечище се намира в отдел 104,
подотдел „а2“, имот №180003 в землището на с.Тополовец, общ. Кула със
срок на провеждане на сечта 07.05.2022г. до 31.07.2022г. При проверката не е
имало никой на сечището, освен проверяващите, които констатирали прясно
извършена сеч на немаркирана дървесина в границите на имота - 14 пл.куб.
м., от които 11 куб.м. „цер“ и 3куб.м.„благун“, като повечета дървета били
извозени, а на мястото били останали къси секции, разхвърляни из сечището.
За констатирното свидетелят В. съставил Констативен протокол/КП/ серия
А00№ 144100 на следващия ден след проверката, след като било точно
установено количеството отрязана немаркирана дървесина с помощта на
2
сортиментна ведомост, а свидетелят И. на 17.05.2022г. съставил на
жалбоподателя АУАН серия А00/2022г. № 0110866, като за период на
извършване на нарушението е приет периодът от дата на издаване на
позволително са сеч до установяване на нарушението, който акт предявил на
жалбоподателя и му връчил препис от същия. В акта е отразено обяснение на
жалбоподателя, че последните превозни билети са издадени от временния
склад без да е в сечището. Посоченият АУАН бил съставен срещу
жалбоподателя за това, че като лице на частна лесовъдска практика е получил
Позволително за сеч № .....от 04.05.2022г. и не е упражнил контрол, като е
допуснал да се отсекат 11 пл. куб.м. дърва за горене от дървесен вид“ Цер“ и
3 пл.куб.м. от вида „благун“, немаркирани в основата на пъна с контролна
горска марка/КГМ/ в имот с кадастрален № 180003, отдел 104, подотдел „а2”,
в землището на с. Тополовец, общ. Кула, обл. Видин, горска територия,
собственост на физически лица, което нарушение е извършено в периода
07.05.2022г. до 12.05.2022г., което нарушение квалифицирал като такова по
чл.108, ал.3, от ЗГ във вр. с чл.12б, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии. Така описаната фактическа
обстановка била изцяло възприета от администратинтонаказващият орган,
както и правната квалификация на деянието, който издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона
за горите, на жалбоподателя Д. наложил административно наказание –
„Глоба” в размер на 300.00 лева. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 04.07.2022г. по пощата.
Т ака посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите И. Б. И. –
актосъставител и Д. М. В. – горски инспектори в РДГ – Берковица, както и от
приложените по делото писмени доказателства- цитираните по- горе от съда
констативен протокол и АУАН, позволително за сеч. Съдебният състав даде
вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели,
които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични
възприятия, липсват протИ.речия между тях и др. доказателствени източници.
Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при
липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят Д. е нарушил
чл.108, ал.3 от ЗГ. В посочения текст на закона е регламентирано, че лицето
по ал. 2, какъвто безспорно е жалбоподателят, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с
3
наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Посочената
наредба е Наредба № 1 / 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, в която в чл. 12б на същата са регламентирани в единадесет точки
различни задължения на посочените лица. В § 6. На посочената наредба е
посочено, че същата се издава на основание чл. 148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл.
198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл. 203, ал. 3, чл. 204 и чл. 208 ЗГ, поради което
съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя, че Наредба 1 е несъотносима.
Видно е, че цитираният текст на чл. 108, ал.3 от ЗГ представлява бланкетна
норма. В санкционната норма на чл.257,ал.1,т.1 от Закона за горите, на
основание на която е наложено административното наказание на
жалбоподателя е предвидена санкция за длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях, с оглед на което тя също е бланкетна,
доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за
неизпълнението или несвоевременното изпълнение на които, посочените лица
носят административно-наказателна отговорност. Поради това дадено лице,
за да бъде санкционирано на това основание е необходимо да се посочи
конкретната правна норма в която се съдържа съответното задължение или
контролно правомощие. В случая АНО е посочил чл. 12б,т.5 от Наредба № 1,
в която е регламентирано, че лиацта по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да: следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението
на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички
дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е
допуснал да бъде извършена сеч на немаркирани дървета, но не е посочено с
кои свои действия или бездействия е допуснал нарушението. Ето защо съдът
приема, че е налице неяснота и не са налице твърдения, нито доказателства с
кои свои действия или бездействия жалбоподателят е допуснал незаконна сеч
в имота и респективно какво е следвало да бъде неговото поведение. Идеята
на законодателя е при извършването на сечта в имота, за който има издадено
позволително за сеч, частният лесовъд да следи за правилата за извършване
на същата, но в конкретния случай не са събрани никакви доказателства кога
и от кого е извършена незаконната сеч. Житейски логично е, че частният
лесовъд няма как денонощно да е в сечището, през целия период на
провеждане на сечта и да следи да не бъде извършена незаконна сеч. Той
следва да следи за законосъобразното осъществяване на сечта от лицата, на
които им е дадено позволение да я осъществяват, а не да пази имота
денонощно. Няма никакви данни от събраните писмени и гласните
доказателства по делото жалбоподателят да е бил замесен по какъвто и да
било начин в изсичането на немаркираната дървесина и дори дали е бил
наясно ,че е изсечена немаркирана дървесина.
Ето защо съдът приема, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение не е безспорно доказано. В тежест на административно
наказващият орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето,
което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Не
може да се приеме, че жалбоподателя Д. само поради качеството си на лице
по чл.108,ал.2 от ЗГ следва да носи административнонаказателна отговорност
4
за проблеми, възникнали в процесния имот. Отговорността не е принципна и
почиваща на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по
безспорен начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които
обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани,
включително и пред първоинстанционния съд.
За пълнота съдът намира за необходим да посочи,че намира за
неоснователни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на наказателното постановление – съставянето на констативния
протокол на другия ден след проверката, както и че не са посочени
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Въпросът, дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, се решава не с
оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения в
административнонаказателното производство, а преди всичко с оглед на това,
доколко те са съществени, т. е. опорочили правото му на защита. Посочените
нарушения по никакъв начин не са довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя.
С оглед на посоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 505 от 27.06.2022г. на директора
на РДГ – Берковица, с което на Д. Ф. Д. с ЕГН ********** от с. Д., общ.
Видин, обл. Видин, ул. „ .... му е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл. 108, ал.3 от Закона за горите, във вр. с чл. 12б,
т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5