МОТИВИ от 03.07.2018 г.,
към Решение № 1069/18.06.2018 г.,
постановено по АНД № 2388/2018 г. по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 22585 от 16.04.2018 г. по описа на
РС-Пловдив, РП-Пловдив е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство
№ 82/2017 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР, град
Пловдив, водено срещу обвиняемия С.З.З., ЕГН: ********** за това, че:
на 05.12.2016 г. в гр. Пловдив, при управляване на
моторно превозно средство лек автомобил „Фиат Мареа“, с peг. № ***е нарушил
правилата за движение:
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквото са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”;
чл. 40,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“;
чл. 40,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“;
чл. 116
от Закона за движение по пътищата: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“,
като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Г.Г. ***, изразяваща се
в счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито /фрактура на
латерален кондил на дясна тибия с депресия на фрагментите, с ангажиране на
латералната еминенция/, което е довело до трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив
поддържа горното предложение, като изразява становище, че обвинението е
доказано по несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за
освобождаване на обвиняемия З. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като предлага на същия да бъде наложено
административно наказание в справедлив размер, както и лишаване от право да
управлява МПС.
Обвиняемият, С.З.З., оспорва обвинението, не признава вината си и моли да
бъде оправдан.
Неговият защитник, адв. П., също оспорва обвинителната теза,
излагайки съображения за случайно деяние, поради което моли спрямо подзащитния й
да бъде постановено оправдателно решение.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият, С.З.З. е роден на ***
***, ***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Обвиняемият С.З.З. бил правоспособен водач на моторно
превозно средство с придобити категории В, М, АМ и В1. На 05.12.2016 г. той
спрял лек автомобил „Фиат Mapea” с peг. № ***на платното за движение на ул.
“Иларион Макриополски” в гр. Пловдив до източния тротоар, с предна част
насочена в посока юг. Пътник в превозното средство бил свид. М. И. Г. - познат
на обв. С.З.. По същото време свид. В.Г.Г. се намирал на западния тротоар на
улицата. От това си местоположение той предприел пресичане на платното за
движение, косо на платното, в посока от запад на изток, от дясно на ляво зад
лекия автомобил „Фиат Mapea” с peг. № ..., притичвайки през улицата. Когато
свид. Г. бил зад моторното превозно средство, вдясно от него, обв. З. потеглил
на заден ход с управлявания от него лек автомобил в посока от север на юг.
Поради предприетата от обв. З. маневра за движение на заден ход и тъй като
обвиняемият не възприел намиращият се зад управлявания от него автомобил човек,
автомобилът със задната си лява част ударил десния крак на свид. В.Г.. От удара
свид. В.Г. изпитал болка в десния си крак, подпрял се на автомобила и приседнал
на бордюра. Обвиняемият З. и свид. Г. излезли от превозното средство. Случилият
се инцидент бил възприет от свид. М.С. З. - съпруга на обв. З.. След инцидента
свид. Г. помолил обв. З. и свид. З. да го закарат с колата до вкъщи. Последните
заедно със свид. Г. се качили в превозното средство, след което потеглили към
дома на свид. Г.. По пътя, докато свид. Г. пътувал на предната дясна седалка до
шофьора, видял свид. Г.Ш.- негов колега, с който преди инцидента се разделили
на ул. “Богомил” в гр. Пловдив. Свидетелят Ш.се приближил до шофьорското място
в автомобила. През прозореца на колата свид. Г. му съобщил, че е претърпял
инцидент и го транспортират до дома му. След това помолил свид. Ш.да съобщи на
работодателя му, че няма да може да се върне на работа през деня и ще се обади
на следващия ден. След като пристигнали до дома на свид. Г., обв. З. и свид. З.
го съпроводили по стълбището и си
тръгнали. На следващия ден свид. В.Г. отишъл на лекар в 05 ДКЦ, където му бил
направен рентген, а ден по-късно в 02 ДКЦ му бил направен скенер. На скенера се
установило, че десният крак на свид. Г. бил счупен. След това същият бил
опериран, като били поставени пирони в крака му в „Еврохоспитал”. В последствие свид. Г. изпратил своята съпруга - свид. М.Г.при обв. З. и свид. З., за да ги
уведоми за установеното счупване на неговия крак. Последните, обаче, изразили
съменние в това настъпилите последици да са в резултат на удара с автомобила на
обвиняемия и отказали да поемат каквато и да е отговорност за случилото се, най-вече
финансова такава. Това мотивирало пострадалия да подаде жалба в Районна
прокуратура гр. Пловдив, с която да съобщи за настъпилия инцидент.
В хода на образуваното
досъдебно производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, според заключението на която: на 05.12.2016г. на пострадалия В.Г.Г.
е било причинено счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито
/фрактура на латерален кондил на дясна тибия с депресия на фрагментите, с
ангажиране на латералната еминенция/. Според експерта, описаните травматични
увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет. Възможно било уврежданията да са били получени както е съобщено
от пострадалия. Било е причинено трайно затрудняване на движенията на долния
десен крайник по см. на чл. 129 НК, за повече от 30 дни. Всички тези описани
травматични увреждания са били в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортно
произшествие на 05.12.2016г., при което пострадал В.Г.Г..
В последствие била
назначена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, според
заключението на която на 05.12.2016 г. на В.Г.Г. при пътно-транспортно
произшествие е било причинено счупване на латерален кондил на дясна тибия с
депресия на фрагментите, с ангажиране на латералната еминенция. Според
заключението, на пострадлия е било причинено трайно затрудняване на движенията
на долния десен крайник по см. на чл.129 НК, за повече от 30 дни. Описаните
травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет. Това счупване не можело да се получи при падане по
стълби, поради липса на задължителните условия, необходими за получаването на
тази травма: натиск със значителна кинетична енергия в посока отвън навътре, към
другия крак и значителна кинетична енергия за натиска по надлъжната ос на
подбедрицата в посока от коляното към глезена. Според заключението описаните
травматични увреждания са били в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие на 05.12.2016 г., при което е пострадал В.Г.Г..
По делото е била изготвена и комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, според
заключението на която на пострадалия В.Г.Г. са били причинени следните травми: счупване
на горния край на тибията /голям пищял/, закрито /фрактура на латерален кондил
на дясната тибия с депресия на фрагментите, с ангажиране на латералната
еминенция/; механизмът пруи конкретната травма – напречно счупване на външния
кондил е индиректен: при страничен удар или подпиране от бронята на автомобила
в областта на коленната става, при което се получава хипер огъване на това
място /валгус/, като в областта на ставата се образува ъгъл отворен навън и
по-здравия външен бедрен кондил подпира /се врязва/ в по-слабия външен
голямопищялен кондил и или го смачква /импресионна/ фрактура или както е в
случая го отсича вертикално.Този механизъм се нарича „ножичен”. Според експертите, това счупване не
можело да се получи при падане от ръста по време на ходене поради липса на
достатъчно енергия, тъй като в случая тази травма е високоенергийна. В своето
заключение вещите лица са се позовали на проведения следствен експеримент,
заключавайки, че ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка
на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължината на около
3,5-4,0 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед; по широчина на
около 0,5 м. западно от източната граница на платното за движение /от бордюра
на тротоара/. Скоростта на л.а. „Фиат Мареа” непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 3,4км/ч. Според експертите в момента на
потегляне на л.а. „Фиат Мареа”, пешеходецът В.Г.Г. е бил в обхвата на дясното
огледало за обратно виждане на автомобила и водача на л.а. “Фиат Мареа” е имал
техническа възможност да избегне произшествието, като отложи потеглянето си, за
да пропусне пешеходеца В.Г.Г.. Вещите лица дават следния най-вероятен, от
техническа гледна точка механизъм на анализираното пътно-транспортно
произшествие: водачът С.З.З. е управлявал л.а. “Фиат Мареа”, като е бил
спрял на платното за движение на ул. “Иларион Макриополски” до източния
тротоар, с предна част насочена в посока юг. През това време пешеходецът В.Г.Г. е
бил на западния тротоар, от където е предприел пресичане на платното за
движение в посока от запад на изток, от дясно на ляво зад автомобила. Когато
пешеходецът Г. е бил зад автомобила, в дясно от него и е бил в обхвата на дясното
огледало за обратно виждане, водачът на л.а. „Фиат Мареа” е потеглил на
заден ход в посока от север на юг. Така след около 0,9 s е настъпил удар в
задната лява част на л.а. „Фиат Мареа” и в десния крак на В.Г.Г.. След удара
пешеходецът В.Г.Г. е паднал зад автомобила и л.а. “Фиат Мареа” се е установил
на мястото и в положението посочено в протокола за следствен експеримент. Според експертите основна причина
за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водача на л.а. “Фиат Мареа” - С.З.З. е
потеглил на заден ход по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
т.е. когато пешеходецът В.Г.Г. е пресичал платното за движение зад автомобила.
По делото е бил извършен оглед на местопроизшествие и следствен
експеримент, за които действия са били изготвени съответни протоколи и
фотоалбуми.
В хода на проведеното досъдебно производство като свидетели
са били разпитани пострадалият – свид. В.Г.,
неговата съпруга – свид. М.Г., бабата
на пострадалия – свид. Я.С., съпругата
на обвиняемия – свид. М. З., колегата
на пострадалия – свид. Г.Ш.и
приятелят на обвиняемия, който се е намирал в процесния автомобил към момента
на настъпване на ПТП – свид. М. Г..
Тези показания, както и заключенията на назначените в хода на ДП експертизи се
ползват от настоящия съдебен съдътав на основание чл. 378, ал. 2 НПК. В хода на
проведеното съдебно следствие е било допуснато изслушване на вещите лица,
изготвили комплексаната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, както
и разпитът на още едно лице, установено като случаен очевидец на процесните
събития - свид. З.З.. Както в хода на
досъдебното производство, така и в хода на проведеното съдебно следствие,
обяснения е дал и обвиняемият З..
В своите показания свид.
В.Г. е посочил, че на процесните дата и място, пресичайки ул. Иларион
Макариополски, според свидетеля по продължението на тротоара, преминавайки зад
спрян до отсрещния тротоар автомобил, последният потеглил рязко на заден ход и
го ударил в крака. Свидетелят е заявил, че е изпитал силна болка и е паднал
земята, в резултат на което не е могъл да стане в продължение на 25 минути.
Същият посочва, че в последствие с помощта на водача на автомобила и неговия
спътник се е изправил и е бил въведен в намиращо се в близост магазинче, където
му предложили вода и възможност да седне. След кратък престой там, той помолил
шофьора и жена му да го закарат до вкъщи, като им казал, че ако няма счупено,
няма да има претенции към тях. Пътувайки към дома му, те срещнали колегата му Г.Ш.,
на когото свидетелят съобщил, че е претърпял инциден и в този ден няма да може
да се върне на работа. Прибирайки се в къщи свидетелят се обадил на жена си и
на майка си, която била лекар, като майка му запазила час за преглед при
специалист. На следващия ден било установено счупване в десния крак, което
наложило поставяне на два пирона и 6-дневен престой в болнично заведение.
Междувременно съпругата му посетила водача на автомобила и неговата съпруга в
магазина им, но там тя не била посрещната добре и се прибрала много разстроена.
Това накарало свидетелят да подаде оплакване.
От показанията на свид.
М.Г.се потвърждава обстоятелството, че на процесната дата получила
телефонно обаждане от съпруга си, който й съобщил, че е бил блъснат от кола,
която тръгнала назад. В последствие потърсили лекарска помощ и било установено
счупване на крака, което наложило операция. Свидетелката съобщава и за това, че
е посетила мястото на инцидента, където открила и водача на автомобила и
съпругата му. Последната щом чула, че свидетелката идва по повод случилия се
инцидент, реагирала грубо и я изгонила.
От показанията на свид.
Я.С. се установява, че на процесната дата е видяла в дома им двама
непознати – мъж и жена, които се качвали по стълбите след внука й –
пострадалия. В последствие разбрала, че същият е пострадал, което наложило да
престои в болница.
От показанията на свид.
М. З. се установява, че на процесната дата, около 12.30 часа същата се
намирала пред офиса си на ул. Иларион Макариополски № 64, когато видяла непознат
за нея мъж да пресича пътното платно, притичвайки. В същото време съпругът й –
обвиняемият, се намирал в спрелия пред офиса автомобил и потеглил бавно назад,
за да премести колата с около метър. В този момент непознатият мъж се насочил
зад колата и намиращо се до нея дърво, искайки да премине от там, но се “омотал” в чантата, която
носел, облегнал се на колата и седнал на бордюра. Колата веднага спряла и
свидетелката, съпругът ѝ и намиращия се в колата му спътник, се насочили
към пешеходеца. Попитали го какво е станало и същият съобщил, че нещо се е
омотал в чантата си. Според свидетелката пешеходецът лъхал на алкохол. Същият
отказал да бъдат викани полиция и линейка. Свидетелката решила да състави
декларация, че пешеходецът няма претенции към съпруга ѝ и го накарала да
я подпише, на което пострадалият не възразил. В последствие го изпратили до
дома му. След няколко дни при тях дошла жена, която се представила за съпругата
на пешеходецът и ги уведомила, че са й необходими 350 лева за шина. На въпрос
на свидетелката защо ѝ е тази шина, тя отговорила, че мъжът й паднал по
стръмните им стълби и така си счупил крака. Тя и съпругът й отказали да й дадат
каквато и да е парична сума и жената си тръгнала.
От показанията на свид.
Г.Ш.се установява, че на процесната дата е вървял по ул. Богомил с колегата
си Г., след което се радлели всеки по пътя си. След около половин час преминала
непозната кола, от която се показал колегата му и му казал, че е бил блъснат от
кола и няма да може да се върне на работа. В последствие разбрал, че на
колегата му са били поставени два пирона в крака. Подробности за инцидента не
знаел.
От показанията на свид.
М. Г. се установява, че на процесната дата се е намирал в автомобила
на обвиняемия, като последният бил на шофьорското място. Същият изчаквал
намиращ в близост автомобил да се премести, за да паркира по-добре автомобила
си. Потегляйки назад, се чул удар. Когато слезли, за да проверят какво се е
случило, видели седнал на бордюра човек, който изглеждал в нетрезво състояние.
Същият казал, че е добре. Тогава обвиняемия и съпругата му го поканили да влезе
в магазинчето им да седне. Същият станал с тяхна помощ и бил въведен в
магазина. Обвиняемият попитал човекът желае ли да се обади на тел. 112, но
последния отказал и казал, че много бърза и иска да го откарат до дома му.
Преди да си тръгне подписал декларация, че няма претенции към обвиняемия и
съпругата му.
От показанията на свид.
З.З. се установява, че на процесната дата и място се е намирал пред магазин
за климатици, намиращ се на ул. Иларион Макариополски. Излизайки от магазина
свидетелят започнал да пресича пътното платно, наблюдавайки срещу себе си
наближаващ мъж, който предпиел също пресичане, но косо на пътното платно,
бягайки. В този момент бягащият пешеходец се “забил” между дърво и
автомобил, който бил със светещи светлини за задна скорост, който бил тръгнал
на заден ход. Преминавайки зад автомобила, настъпил сблъсък. Свидетелят
определя пресичането на пешеходеца като „смешно“, защото същият искал да
премине между кола и дърво, неотчитайки, че задните светлини на колата светят,
което означавало, че водачът на автомобила се готви да започне маневра на заден
ход. Веднага след сблъсъка хората от автомобила отишли при пешеходеца, при
което свидетелят решил, че няма нужда той-самият да се притичва на помощ и си
тръгнал. Освен това видял, че човекът се изправя и свидетелят си помислил, че
няма сериозни травми.
В своите обяснения обв.
З. не отрича, че на процесните дата и място потегляйки с автомобила си на
заден ход, е блъснал, макар и с ниска скорост, преминаващ зад него пещеходец,
твърдейки обаче, че не е имало как да избегне удара, тъй като пешеходецът се е
появил ненадейно.
По отношение на доказателствената
стойност на тези устни доказателствени средства, съдът намира следното. На
първо място следва да се посочи, че съдът кредитира показанията на пострадалия
– свид. Г., които в по-голямата си
част са логични, последователни и съответни на наличните по делото писмени
доказателства (медицински документи). Съдът не кредитира същите в частта, в
която свидетелят е посочил, че след настъпилия удар е паднал на земята и е
останал там около 25 минути, без да разговаря с никого. На първо място следва
да се посочи, че е житейски нелогично е човек да лежи толкова време на земята,
и то в зимния период, на обществено място, в светлата част на денонощието, без
да бъде извикана лекарска помощ, ако не от обвиянемия или съпругата му, то от
друг случаен минувач. Отделно от това както обвиняемият З., така и свид. З. и
свид. Г. и свид. З. заявяват в показанията си, че в кратък период след
настъпване на съприкосновението с автомобила, пострадалият се е изправил. Нещо
повече, това е било основание за свид. З. да не се притече на помощ, а да
продължи по пътя си. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. и в частта, в
която същият е заявил, че е пресякъл пътното платно по продълженито на тротоара
(т.е. на пешеходна пътека), доколкото пак от показанията на свид. З. се
установява, че наблюдаваният от него пешеходец е пресякъс косо, бягайки. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът цени с пълен кредит показанията на свид. З., доколкото се установи, че
макар същият да се познава с обвиняемия (по физионимия) същият не се намира в
близки отношения нито с него, нито с пострадалия, което да го мотивира да даде
показания в подкрепа на едната или другата теза. Отделно от това същите се
оценят като последователни, логични, вътрешно безпротиворечиви и убедителни,
поради което се кредитират като обективен, поради което и достоверен доказателствен
източник. Съдът кредитира и показанията на свид.
Г., макар в същите съдът да откри известно проявление на приятелските
отношения на този свидетел с обвиняемия - склонност да се омаловажава дейността
на обвиняемия като се акцентира на поведението на пострадалия. Въпреки това и
доколкото съдът не откри сериозни основания за противното, съдът кредитира тези
показания, но с известна доза критичност, досежно внушението, което явно се
цели с тях – вина на пострадалия за настъпилия инцидент, което дори и да е така,
е правен извод, който следва да бъде направен от друг. С пълен кредит, обаче се
възприеха показанията на свид. Ш., свид. Г. и свид. С.. Макар за тези свидетели да се констатира хипотетчино
основание за пристрастност – същите се намират в близки отношения с пострадалия
– свид. Ш.е колега на пострадалия, свид. Г. е негова съпруга, а свид. С. –
негова баба, съдът не констатира в показанията им проявление на тази близост. По
същество същите пресъздават личните им възприятия преди и след процесния
инцидент, както и разказаното им от самия пострадал, поради което и доколкото
не се намират в пряко противоречие с други доказателствени източници, напротив
– намират подкрепа в писмените такива, съдът ги кредитира изцяло. Известно
противоречие съдът констатира между показанията на свид. Г. и свид. З., досежно начинът, по който е
протекла срещата между двете, за което съдът се довери на съобщеното от свид. Г..
Така или иначе, доколкото тези обстоятелства се явяват ирелевантни са
процесната деятелност, съдът ще се въздържи от по-задълбочен коментар. Няма
как, обаче да се подмине без коментар поведението на свид. З. в един нелек
момент за свид. Г.. Всъщност самият факт, че непосредствено след като свид. Г.
е бил претърпял инцидент, повод, за който е станал с поведението си обвиняемият,
назависимо дали същият е имал вина (в наказателноправен смисъл) за случилото
се, свид. З. е „сътворила“ декларация с нулева правна стойност, мислейки дори в
такъв момент за себе си, а не за здравословното състояние на пострадалия,
говори за едно неадекватно отношение. Ето защо съдът не се усъмни в изложеното
в показанията на свид. Г., досежно начинът, по който свид. З. се е отнесла с
нея при тяхната среща. Съдът ще остави без коментар и доколко човечно е да
откажеш финансова помощ, когато си станал причина за чуждо човешко страдание,
търсейки хипотетични други източници за него. В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът цени показанията на свид. З. с голяма доза критичност, като
прецени, че съпружеската й връзка с обвиняемия, намери явно проявление. Такова
проявление съдът откри от момента, в който свидетелката се е опитала да обясни
падането на пострадалия с това, че се „омотал“ в носената от него чанта, до
начинът по който като цяло описва последвалите събития – станал сам, миришейки
на алкохол, не искал линейка, не го боляло, подписал декларация, че няма
никакви претенции, сам се качил по стълбите в дома си, по които в последствие (уж)
сам паднал и така си счупил крака – защитни твърдения, които дори обвиняемият З.
не се изкуши да съобщи. Ето защо и за разлика от свид. З., съдът даде пълен
кредит на обясненията на обвиняемия З..
Макар същите, предвид двойнствената си функция на доказателствено и на защитно
средство, да представляват доказателствен източник, към който следва да се
подхожда с по-висока доза внимание, съдът не откри повод, обясненията на
обвиняемия да бъдат дискредитирани. Видно е, че същите се намират в
съответствие с кредитираните доказателствени източници. Отделно от това е
видно, че обвиняемият признава за обстоятелства, които не са в негова полза –
същият признава, че подкарвайки автомобила си на заден ход, е блъснал пострадалия,
макар и навеждайки извинителни основания за това свое поведение, които съдът
споделя и ще бъдат обект на анализ по-долу.
Съдът кредитира и събраните
в хода на досъдебно и съдебно производство писмени доказателства
(справки, писма, протоколи), доколкото същите се явват относими и допустими и
допринасят за правилното решаване на делото.
Съдът кредитира и заключенията
на коментираните по-горе заключения на изготвените по делото
съдебно-медицинска, допълнителна съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза, като компетентно изготвени от лица, разполагащи с
необходимата професионална компетентност. Същите се оценяват като обективни,
пълни, ясни и даващи отговор на поставените въпроси, поради което са годно
доказателствено средство за обосноваване на настоящия съдебен акт. Поради тези
съображения съдът възприе и предложения в автотехническата експертиза механизъм
на настъпилото ПТП, който в най-пълна степен кореспондира и с посочения такъв
от свидетелите и обвиняемия, както и посоченото в съдебно-медицинската
експертиза относно характера на телесната повреда.
Единствено несъгласие с приетото от експертите в изготвената
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза (в техническата
ѝ част), се явяват възприетите скорости, с които е прието, че са движили
процесният автомобил и пострадалият непосредствено преди настъпване на ПТП, доколкото
изводите в тази част са базирани на възможни хипотези, а не на категорични
данни. За да достигне до тези изводи вещото
лице М. заяви, че се е базирал на данните по делото, че пешеходецът се е движил
с бърз ход. От свидетелските показания на свид. З., обаче, се установи, че
пострадалият е бягал, пресичайки косо пътното платно. Последното, в контекста
на заявеното от вещото лице при непосредствения му разпит в хода на съдебното
следствие (л. 27 от съд. пр.,
предпоследен абзац ), че ако ходът на пешеходеца е бил по-бърз, в един
момент е щял да излезе от обсега на дясното огледало, обосновава и извод за
необоснованост на заключението в частта, в която се твърди, че в момента на потегляне
на л.а. „Фиат Мареа”, пешеходецът Г. е бил в обхвата на дясното
огледало за обратно виждане на автомобила. По делото се установи именно, че
пострадалият е бягал, пресичайки пътното платно, следователно няма как да се
приеме, че същият е бил в обхвата на дясното огледало за обратно виждане. Ето
защо съдът не кредитира заключението на комплексната съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза в посочените две части, превид което и прецени, че
макар от техническа гледна точка обвиняемият да е причината за настъпилото
съприкосновение между управлявания от него автомобил е пострадалия пешеходец,
то същия не е отговорен за настъпилия съставомерен резултат, тъй като макар да
е бил длъжен, обвиняемият не е могъл да предвиди настъпването на процесните
общественоопасни последици.
Така установената
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства
обуславят следните правни изводи:
Съдът прие, че обв. С.З.З.
следва да бъде признат за невинен по така вмененото му престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. НК, а именно, че: на
05.12.2016 г. в гр. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство лек
автомобил „Фиат Мареа“, с peг. № ***е нарушил правилата за движение, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквото са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”;
чл. 40,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“;
чл. 40,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“;
чл. 116
от Закона за движение по пътищата: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Г.Г. ***,
изразяваща се в счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито
/фрактура на латерален кондил на дясна тибия с депресия на фрагментите, с
ангажиране на латералната еминенция/, което е довело до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник.
На първо място от обективна страна, съдът прие, че не е налице
твърдяното от страна на прокуратурата нарушение на посочените правила за
движението по пътищата. В конкретния случай във вина на обвиняемия е вменено
нарушаването на няколко разпоредби на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 40, ал. 1, чл. 40,
ал. 2 и чл. 116. По отношение на първите
две разпоредби, видно е, че се касае за норми които регламентират общи правила
за поведение, поради което и при наличие на специални правила, едновременното им
приложение е недопустимо, каквато е и устойчивата практика на ВКС. Не се
установи и това при извършената от него маневра обвиняемият да не е бил невнимателен и непредпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора. Не се установи и нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1
и ал. 2, които именно са относими в конкретния случай, напротив – установи се,
че непосредствено преди да предприеме маневра на заден ход, обвиняемият се е
уверил, че пътят зад управлявания от него автомобил е свободен и няма да
създаде затруднение за останалите участници в движението. Тук разбира се законодателят
презюмира тези участници в движението, които имат правомерно поведение, каквото
по делото се установи, че не е било това на пострадалия Г.. За да достигне до
този извод съдът взе предвид установеното от показанията на свид. З., че свид. Г.
не само, че е предприел пресичане на пътното платно косо, не на установените за
това места, а е бягал, насочвайки се към възможно най-неатрактивната посока за
пресичане – автомобил със включени задни светлини, което за всички
правоспособни водачи, какъвто се установи, че е и пострадалият, е несъменна
индиция за предстояща маневра на заден ход. Предвид това и съдът прие
несъставомерност на деянието и от субективна страна, доколкото по делото се установи,
че макар между управлявания от обвиняемия лек автомобил и пешеходецът – свид. Г.,
да е настъпило съприкосновение, то водачът не е могъл да предвиди това. Причината
за това е обстоятелството, че пешеходецът е предпирел пресичане на пътното
платно освен не на указаните за това места и бягайки, с което е поставил
обвиняемият в невъзможност да предвиди появата му зад управлявания от него
автомобил. Налице е внезапност, която се явява
неочаквана и непредвидима на обвиняемия. От обясненията на същия, които
в тази им част се явяват неопровергани, се установи, че непоредствоно преди да
предприеме маневра на заден ход, същият е погледнал в огледалото за задно
виждане и се е уверил, че зад автомобила няма никого. Установи се също така, че
в
този момент пострадалият е предприел пресичане на пътното платно, бягайки,
насочвайки се към задната част на автомобила, управляван от обвиняемия, искайки
да мине зад него и намиращо в близост дърво. Отделно от това, в заключението на
комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза е прието, че
пешеходецът е пресичал с бърз ход, за да се заключи, че в момента на потегляне
на л.а. пешеходецът е бил в обхвата на дясното огледало за обратно виждане на автомобила. При
разпита на вещото лице М. в съдебно заседание, обаче, същият посочи, че ако
ходът на пешеходеца е бил по-бърз, в един момент е щял да излезе от обсега на
дясното огледало. Както бе посочено по-горе, това даде основание на съда да не
кредитира заключението на комплексната експертиза в посочената част, превид
което прецени, че макар от техническа гледна точка обвиняемият да е причината
за настъпилото съприкосновение между управлявания от него автомобил и пострадалият
пешеходец, то същия не е отговорен за настъпилия съставомерен резултат, от една
страна защото от обективна страна не е нарушил конкретно правило за поведение
от ЗДвП, а от друга - тъй като макар да е бил длъжен, обвиняемият не е могъл да
предвиди настъпването на процесните общественоопасни последици.
В горния смисъл
е налице и съдебна практика на върховната инстанция. Така в Решение № 409 от
27.09.2010 г. по описа на ВКС, III н. о., НК, постановено по н. д. № 380/2010
г., докладчик съдията Борислав Ангелов е прието, че водачите на МПС не могат да бъдат държани отговорни за това, че не са
предвидили евентуално неправомерно поведение от друг или други участници в
движението, освен ако за това поведение е имало достатъчно обективни данни,
които преценени поотделно и в тяхната цялост сочат наличието на опасност за
движението. В случая обвиняемият не е имало как да предвиди, че за краткото
време от отместването на погледа от огледалото за задно виждане до привеждането
на автомобила в движение, зад автомобила ще се окаже пресичащ пешеходец. Ето
защо и доколкото водачът обективно не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, извършеното от него следва да се квалифицира като
“случайно деяние” по смисъла на чл. 15 НК, според който: не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Предвид всичко гореизложено съдът прие, че от една
страна обвиняемият не е нарушил конкретно правило за поведение от ЗДвП, а от
друга – че процесният случай следва да се квалифицира като “случайно деяние”, поради което и оправда
обв. С.З. в това да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. НК.
По въпроса за разноските:
На
основание чл. 190,
ал. 1 НПК съдът постанови направените на досъдебното производство
разноски в размер на 868.88 лева за изготвените експертизи, както и в хода на съдебното производство
разноски в размер на 60.00 лева за явяване на вещи лица, да
останат за сметка на Държавата.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК