Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260001
гр. ВРАЦА, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение ,в публичното заседание на 28 октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария
Аджемова
Мирослав Досов
при участие на секретар Лилия
Горчева
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 439 по описа за 2020 год.,за
да се произнесе взе предвид:
"Агенция за събиране на
вземания"/АСВ/ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д. Б. Б., чрез юрисконсулт С.Б.,
са подали въззивна жалба против решение №280/04.06.2020 г по гр.д.№5144/19 г
по описа на РС-Враца.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се че , на ответника е била връчена необходимата пред договорна
информация и той се е съгласил с всички условия по договора за заем сключен с
"Микро кредит"АД, поради което
същия бил действителен , породил е облигационните последици, а и
ответника не бил оспорил дължимите суми пред ВРС.
Освен това договора за доп.
услуги към заема /Credit home/бил сключен с ответника и подписан от него като
този пакет доп. услуги не бил задължителна предпоставка за отпускане на
основния заем. Процесния договор попадал в приложното поле на чл. 23 от
ЗПКредити и ако потребителския кредит е обявен за недействителен, то ответникът
следвало да върне само чистата стойност на кредита. Доводите на ВРСъд за пълна недължимост на кредита били
неоснователни.
Моли се решението на ВРС да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, претендират се сумите от заповедното
производство д.т. и юрисконсултско възнаграждание както и разноски пред ВОС в размер на 350лв.
С жалбата не се правят нови док.
искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв не е постъпил от ответника.В открито с.з. пред ВОС ответникът е заявил ,че желае да си върне главницата от
заема, но без лихвите на "Микро кредит",с които е сключил потр.
договор за заем.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
проц. допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество
същата е ч а с т и ч н о о с н о в а т е л н а.
Пред ВРС е
предявен установителен иск от АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изп. директор Д. Б. Б. против И.Д.Б. ЕГН **********
с адрес *** ,с които се иска да се признае за установено, че ответника дължи на
ищеца общо сумата от 1936,51 лв, от които927,81 лв.-главница, 42,15 лв. договорна лихва по договор за
заем за периода от 17.12.2017 г. до 17.10.2018 г.; 96,80 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги от 17.12.2018 г. до 31.10.2019 г.;
726,00 лв. застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги от 17.12.2017 г. до 17.10.2018 г.; 81,26 лв. лихва за забава по договор за
заем от 17.1.2.2017 г. до 31.10.2019 г.; 62,49
лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 17.12.2017 г. до
31.10.2019 г.; законната лихва върху
главницата,считано от 31.10.2019 г. до изплащането на главницата; разноските по делото-38,73 лв. държавна
такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноските по исковото
производство.
В исковата молба се навеждат
данни ,че исковата сума е дължима по
договор за заем CrediHome+ № *** и договор за допълнителни услуги към заема,
сключен на 09.11.2017 г. с „Микро
Кредит“ АД и ответника ,по силата на който
дружеството е предоставило на ответника паричен заем в размер на 1000 лв.Освен
това ответникът до момента бил погасил 280 лв, от които 72,19 лв главница,
133,01 лв договорна лихва, 8,80 лв доп. услуги, 66 лв застрахователна премия.
От друга страна се твърди ,че вземанията
по договора между „Микро Кредит“ АД и ответника са прехвърлени на настоящия ищец с договор за
покупко- продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор
пред ВРС ,с който оспорва наличието на задължение към ищеца заявява,че не е
уведомяван за наличието на цесия.
Пред въззивната инстанция не са събирани
допълнителни доказателства, но ответникът изрично е признал,че има задължения към фирма "Микро кредит" АД, а не
към ищеца "АСВ"ЕАД и е готов
да си върне главницата по договора за кредит.
С оглед събраните доказателства
въз. състав от фактическа страна приема следното:
По делото е представен договор за
заем CrediHome+ № *** и договор за допълнителни услуги към заема,
сключен на 09.11.2017 г. с „Микро
Кредит“ АД и ответника,по силата на
който дружеството е предоставило на ответника паричен заем в размер на 1000
лв.Вземанията по този договора са
прехвърлени на ищеца с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г.за което е приложен рамковия договор между "Микро
кредит"АД и "АСВ" ЕАД,като
вземането по конкретния договор с
ответника И.Б. изрично е вписано
в приложението за сключване на цесия по чл.99, ал.3 ГПК неразделна част от договора
за цесия.
Приложено е и пълномощно по силата на което цедента/"Микрокредит"АД/
упълномощава цесионера/"АСВ"ЕАД/ да уведоми по законоустановения
ред всички длъжници вкл.длъжника Б..Приложени
са и два анекса към първоначалния рамков
договор за цесия между "Микрокредит"АД и "АСВ"ЕАД, които не
променя исковата претенция спрямо ответника.
Към ИМ ищецът е депозирал и известие
за доставка, с което е искал да уведоми
ответника за извършената цесия и промяна на кредитора по договора за кредит
като на известието от бълг. пощи има отметка/нечетлива/,
вероятно"непотърсен" , без данни дали уведомлението за цесията е достигнало до ответника Б..
При така
изяснената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
1. Правилно и законосъобразно
решаващият съдия е приел, мотивите
към решението си ,че ответникът е
бил надлежно уведомен от ищеца за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, тъй като уведомлението е връчено от цесионера на длъжника като приложение
към исковата молба, каквато е трайната съдебна практика и цитираните
съд. решения. По делото е представено надлежно пълномощно, с което
ищеца като цесионер е упълномощен от
стария кредитор/цедент/ да уведоми всички негови длъжници за извършената цесия.
В случая ответникът е уведомен за нея с получаване приложението-
уведомление с исковата молба.
2.Ответникът И.Б. не е оспорил размера на дължимите от
него суми, а единствено е заявил ,че не е уведомен за цесията и не дължи нищо на ищеца АСВ ЕАД.Пред въззивната
инсатниця Б. е направил признание ,че дължи единствено главницата и желае да си върне взетия кредит, но с
кредитора по сключения от него
договор на 09.10.2017 г. В тежест на
ответника е при оспорване исковата претенция да докаже недължимостта й, но в
случая няма оспорване на паричните
претенции и не се налага
преразглеждане размера на претендираните по договора за кредит суми, така както са записани в
договора и прилежащите към него доп.
услуги.
3. От представените по делото
доказателства е безспорно, че между ответника Б. и "Микро Кредит"АД"
е бил сключен договор за заем/кредит/ от 09.10.2017 г., по силата на който на
ответника е била предоставена заемната сума срещу задължението му да върне
същата при уговорените в договора условия. Ответникът спори единствено ,че не е уведомен за цесията
и не дължи нищо на цесионера, а на цедента.
Първият спорен по делото въпрос е надлежно ли е бил уведомена ответника за
извършената цесия?
Ищецът се легитимира като
кредитор въз основа на приложения по делото договор за цесия, който е валиден,
а от представеното приложение към него
се установява, че вземането към ответника също е било предмет на цесията.
Доказа се и следваща предпоставка за уважаване на иска, а именно: надлежно уведомяване за договора за цесия, както
е приел в мотивите си и първоинстанционния съдия. Съобразно уговореното цесионерът е бил упълномощен от цедента да
извърши съобщаването за извършената цесия, за което по делото е представено
съответното пълномощно. Ето защо, с получаването на настоящата искова молба и
приложените към нея уведомление и пълномощно, следва да се приеме, че е налице
надлежно уведомяване на длъжника от предишния кредитор по договора за заем.В
тази връзка е и съд. практика
/Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т. о. и Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І т. о.на ВКС. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно налице е сключен заемен договор с твърдяното в исковата
молба съдържание, както и надлежно уведомяване на ответника Б. за извършената
цесия.
4.Предявените искове са частично неоснователни поради следното:за
разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете.Не се спори в казуса ,че част
от дължимия паричен заем е погасен от
ответника със сумата от 280 лв.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит, какъвто е настоящия,
трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че по заема
годишния лихвен процент е фиксиран на 30,91 %, а годишния процент на разходите
/ГПР/ по заема е 50 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането им.
Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване. От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно ЗПК, за
да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните
плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на
кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с
всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 97,93
лв., съставляваща размер на месечната погасителна вноска.
С оглед на изложеното, тъй като
ответникът Б. има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесният договор от 17.09.16 г.
е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо по закон съдържание –
липсва информация относно това с всяка отделна вноска каква част от
задължението за главница, лихви и други разходи се погасява, т. е. разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент.
Това от своя страна води до неговата недействителност, по аргумент от чл. 22 от ЗПК и извод за приложение на чл. 23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита.
В настоящия казус чистата
стойност на кредита е в размер на 1000 лв. и с оглед признанието от страна на
дружеството ищец на неизгодния за него факт на плащане от страна на ответника
на сума в размер на 280 лв., то иска за
главница е основателен и доказан в
размер на 720 лв. и до тази сума исковата претенция следва да се уважи.
Върху уважената част от главната претенция ответникът дължи и законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 31.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
За горницата до претендирания
размер от главницата от 927,81лв. и за законната лихва върху тази горница, както и за останалите суми подробно описани в ИМ,
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските при
уважаване частично въззивната жалба, ответникът следва да заплати на
дружеството-жалбоподател по компенсация
разноски за заповедното производство в размер на 68,85, както и разноски по
компенсация за двете съдебни инстанции в размер на 338,55 лв.
С оглед гореизложеното съд. състав при Врач.
Окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 280/04.06.2020 г по гр.д.№ 5144/19 г по описа
на ВРС, в частта, в която е отхвърлен
предявения от "Агенция за събиране на вземания/АСВ/ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Д. Б. Б. против
И.Д.Б. с ЕГН ********** *** иска
за главница до размера на 720 лв и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Д. Б. Б. против И.Д.Б.
с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, в
качеството му на частен правоприемник по силата на договор за цесия от 16.01..2015
г., сумата от 720 лева /седемстотин и
двадесет лева/, представляваща непогасена главница по Договор за паричен
заем CrediHome+ № ***, сключен на 09.10.2017 г. с „Микро Кредит"АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК И.Д.Б. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 338,55 лева /триста тридесет и осем лева от
55 ст./ - разноски в производството пред двете съдебни инстанции съразмерно
с уважената част от исковете, както и сумата от 68,85 лева /шестдесет и осем лв и 85 ст./ - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 4502/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, , съразмерно
с уважената част от установителните искове.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС № 280/04.06.20
г по гр.д.№ 5144 в останалата част.
На осн.чл.
280 ал.3 т.1 от ГПК решението е
окончателно.
Председател :
Членове: 1/ 2/