Разпореждане по дело №58662/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 151528
Дата: 1 декември 2023 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20231110158662
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 151528
гр. София, 01.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110158662 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.417-418 ГПК
Образувано е по заявление по чл.417 ГПК с вх. № 300793/25.10.2023 г.,
подадено от „Т Б А Б“ ЕАД, гр. София, ул. „...... ЕИК ********* срещу
длъжника Б А Г, ЕГН **********, гр. София, ул. ............ за сумите:
1. 322.54 лева главница, по Договор за потребителски кредит №
44053320123 от 04.07.2021 г.
2. 9.54 лева, представляващи договорна лихва за периода от 05.06.2022 г.
до 05.07.2022 г.
3. 47.11 лева, представляващи мораторна лихва от 05.06.2022 г. до
10.10.2022 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
25.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него – извлечение по
чл.417, т.2 ГПК, договор и общи условия е посочено, че вземането произтича
от договор за потребителски кредит с длъжника от 07.07.2021 г., с начален
падеж 05.08.2021 г., като кредитът е бил разсрочен на 24 месечни анюитетни
вноски, като падежът бил на 5-то число на месеца. Последният падеж е на
05.07.2023 г. В извлечението е написано, че длъжникът е платил само 22
вноски, като са разбити сумите по главница и договорна лихва и мораторна
лихва.
1
Претендират се и разноски в размер на 25.00 лева, представляващи
държавна такса и 150.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане № 137387/03.11.2023 г. съдът е дал указания на
заявителя за отстраняване на следните нередовности: 1.да посочи какво
представляват тези два пакета BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ – 1 бр. в размер на 467.61 лева и
BANK ПАКЕТ 1 УРЕД в размер 16.01 лева – услуга ли са, как се определя тяхната
стойност, какво покриват, 2.дали сумите по двата пакета BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ – 1 бр.
в размер на 467.61 лева и BANK ПАКЕТ 1 УРЕД в размер 16.01 лева - са изплатени на
длъжника, усвоени ли са тези суми от длъжника, ако да – кога и по какъв начин. 3.Как е
сформирана главницата в погасителния план – включва ли се в нея сумите по двата пакета
BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ – 1 бр. в размер на 467.61 лева и BANK ПАКЕТ 1 УРЕД в размер
16.01 лева. 4.Ако отговорът на предишния въпрос е да – в какъв размер двете суми по
двата пакета са разпределени по месечни вноски, т.е. каква част от тези суми се включва
във всяка главницата от погасителния план. 5.Да посочи дали потребителят е платил
изцяло първата вноска или частично я е платил, ако да – колко е платил, кога и по какъв
начин.
В указания срок е постъпила уточнителна молба, с която се посочва, че
кредитът е сформиран от главница – 2669 лева; 467.61 – застраховка Bank
пакет 1 кредит; 16.01 лева – застраховка Bank пакет 1 уред. Твърди се, че
застраховката не е задължително условие за предоставяне на заема и клиентът
сам е пожелал да сключи застраховка. Представя кога са постъпили плащания
по договора, чиято обща стойност е в размер на 3 677.93 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 379.19 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на
25.00 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 23.10.2023 г.
(л.28 от делото). Заявлението изхожда от банкова инстанция. Ето защо
заявлението е редовно.
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
2
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Видно от представения договор, кредитът е усвоен за закупуване на
Мобилен телефон APPLE 1 бр на стойност 2669.00 лева. Следователно като
правен извод следва, че това е стойността на главницата по кредита.
Към договора страните са се договорили да включат услугите два
пакета, както следва: BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ – 1 бр. в размер на 467.61
лева и BANK ПАКЕТ 1 УРЕД в размер 16.01 лева. Така общата сума, която
потребителят следва да върне е в размер на 3152.62 лева (чл.7 от договора).
ОЛП по цитирания договор е в размер на 23.59 %, а ГПР – 26.17 %.
Заедно с тези параметри общата сума, която потребителят трябва да върне
заедно с възнаграждението на кредитодателя е 3984.96 лева.
3
В договора фигурира погасителен план, разбит по компоненти –
главница и договорна лихва. Последната дата на падежа е на 05.07.2023 г.,
поради което вземането е изискуемо.
От представеното уточнение се установи, че в погасителния план в
размера на главницата са включени двете застраховки. Т.е. при формиране на
процесното задължение са включени и двете застраховки. В сумата главница
в погасителния са включени и двете застраховки.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1-2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да
събира от потребителя допълнителни такси и комисионни за услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Но същият не може да иска заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В процесния случай са уговорени именно такива клаузи,
предвиждащи такси и комисионни за дейностти, свързани с усвояване на
кредита, чието съдържание е изрично забранено на основание чл.10а, ал.2
ЗПК. Посочените в договора такси „BANK пакет 1 уред“ – застраховка
„Защита на уреда“, „BANK пакет 1 кредит“ – застраховка „Защита на
кредита“ и оценка на риска представляват действие по усвояването и
управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможност да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (§1, т.1 ДР
на ЗПК).
На следващо място се установява, че в претенцията за главница е
включена и разсрочената вноска за застраховки. Видно е, че
кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който
банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да
търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на
настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните
вноски е ЗК "К Живото застраховане Клон България“ АД, не банката.
Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и
обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това
вземане към кредитополучателя.
Клаузата за заплащане на застраховки по пакет "Защита на кредита“ и
„Защита на уреда“, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗПотр тъй като е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
4
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера
на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това
предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й
дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да
се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузите за застраховки "Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ следва да се приеме за такава.
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента
за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на
уговорката по същество. По същата причина не е от значение и
обстоятелството, че сключването на застраховката не е било задължителна
предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото
такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на
съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с договора за
потребителски кредит.
В този смисъл клаузите за допълнителните пакети от услуги,
сключената застраховка и такса оценка на риска са нищожни и не следва да
се дължат от потребителя.
Съгласно даденото разрешение в дело C‑170/21 на СЕС съдът може
служебно да извърши прихващане с оглед наличието на неравноправни
клаузи. Следователно при издаване на заповедта съдът служебно може да
извърши премахване сумите по неравноправните клаузи и да издаде
поисканите суми без тях.
При служебно изчисляване на кредита без неравноправните клаузи, а
именно сумите по застраховката, при размер от 2669 лева главница, при ГЛП
в размер на 23,59 %, съгласно чл.9 от Договора за потребителски кредит, при
разсрочено връщане на сумата на 24 анюитетни вноски, размерът на всяка от
тях възлиза на 140.57 лева. Следва да върне главницата и възнаградителна
лихва в размер на 704.62 лева. Общата сума, която трябва да плати е 3373.62
лева.
Клиентът е платил сумата от 3677.93 лева, което означава, че е
5
надвнесъл 304,31 лева, което означава, че длъжникът има право да се търси
сумата от 304.31 като неоснователно обогатяване, платена на нищожна
клауза. В това производство съдът не е изследвал дали ГПР е над 50%, за да
установи, дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК и да се дължи
връщане само на 2669.00 лева бъз договорната лихва.
При изложените съображения, следва да се отхвърли изцяло заявление
по чл.417 ГПК с вх. № 300793/25.10.2023 г., на основание чл.411, ал.2, т.2 - 3
ГПК, тъй като искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителят не следва да се присъждат
разноски.


Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.417 ГПК с вх. №
300793/25.10.2023 г., подадено от „Т Б А Б“ ЕАД, тъй като искането
противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411, ал.2, т.2 - 3
ГПК,
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото разпореждане от заявителя по реда на
Глава XXI ГПК, на основание чл.413, ал.2 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6