№ 4152
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110125943 по описа за 2022 година
Ищецът К. Й. К. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София бул. Македония №6, ет.4/5
– адв. Й., е предявил иск по чл.31, ал.2 ЗС срещу ответника Е. Славова Т. с ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.102, вх.А, ет.5, представлявана от особен представител
адв. Б., за сумата 8690лв. /допуснато намаление в размера на предявения иск с протоколно
определение от 21.2.2023г./– обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствен
имот в периода 19.5.2019г.-18.5.2022г., ведно със законната лихва от 19.5.2022г. до
плащането.
Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи.
Бракът им е прекратен със споразумение, одобрено от съда с решение от 7.7.2015г. по гр.д.
№ 10025/2015г. по описа на СРС,117 състав. Според споразумението семейното жилище ще
се ползва от жената. Семейното жилище представлява ап.15, находящ се в гр. София, ж.к.
Хаджи Димитър, бл.102, вх.А, ет.5, със застроена площ от 62,64кв.м., ведно с избено
помещение №10 с полезна площ 3,22кв.м., както и 0,8283% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена, с ид. № 68134.600.1086.1.15, по КККР, одобрени
със заповед № РД-18-4/9.3.2016г. на и.д. на АГКК, при съседи: на същия етаж
68134.600.1086.1.14 и 68134.600.1086.1.13, под обекта 68134.600.1086.1.12, над обекта
68134.600.1086.1.18.
След развода ищецът напуснал имота.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Твърди, че страните са уговорили безвъзмездно ползване на цялото жилище от
жената, че тя не е обитавала жилището в процесния период, че ищецът е останал в
1
жилището. Сочи, че в споразумението не е уговорен наем, поради което ищецът може да
претендира само обезщетение за лишаване от ползване на собствената му част от имота след
покана.
Относно правната квалификация: когато имотът е съсобствен (включително и
придобит по време на брака, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при
прекратяването на брака), специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не намира приложение, а се
прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС.
В доказателствена тежест на ищеца да докаже наличие на съсобственост между
страните в исковия период, за който се претендира обезщетението, че ответникът си е
служил сам с общата вещ през исковия период, че ищецът е отправил писмена покана до
съсобственика-ответник за плащане на обезщетение за ползата, от която е лишен, размер на
дължимото обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че страните са уговорили
безвъзмездно ползване на целия имот от ответника за исковия период.
Страните не спорят, че са бивши съпрузи, че бракът им е прекратен със споразумение,
одобрено от съда с решение от 7.7.2015г. по гр.д. № 10025/2015г. по описа на СРС,117
състав, че според споразумението семейното жилище, представляващо описания ап.15 и
мазе, ще се ползва от жената. В споразумението не е определен размер на наем за
ползването на жилището от жената.
Съгласно заключението към СОЕ размерът на обезщетението за ползване на целия
имот за периода 19.5.2019г.-18.5.2022г. е в размер на 17739лв.
Съгласно свидетелските показания, които съдът кредитира, ищецът не е бил лишен от
възможността да ползва имота, но той сам се е изнесъл от него. Също така от свидетелските
показания се установява, че ответницата не е обитавала имота през процесния период, тъй
като той е бил в лошо състояние и поради напрежение между нея и синът й, който останал
да живее в имота, тя се изнесла няколко месеца след развода, като живеела при дъщеря си
/свидетелката/.
Относно иска по чл.31, ал.2 ЗС: Следва да се посочи, че при разграничаване на
хипотезите за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим
имот по чл. 57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС, съотношението между двата иска е като
специален към общ (вж. напр. решение по гр. д. № 535/2012 г. на ІV г. о., гр. д. № 154/2017
г. на І г. о.). Основанието по чл. 57 СК е приложимо в случаите, когато по силата на
съдебното решение е предоставено ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5
СК, респ., когато е одобрено споразумение относно ползването на семейното жилище по
чл.51 СК. В този смисъл е Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова, според което, когато постигнатото съгласие е
за възмездно ползване, е без значение дали тези отношения възникват от решение, с което се
2
утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, или от решение, с което съдът е предоставил
ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е
предоставил на един от съсобствениците, съгласно чл. 56 СК. Това не променя естеството на
възникналите правоотношения. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да
иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е
предоставено въз основа на утвърдено от съда споразумение.
Законодателят, изхождайки от принципа за възмездност в гражданските
правоотношения (когато не е уговорено друго) е предвидил възникване на наемно
правоотношение. Ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го
съгласно решението, но очевидно изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се
споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът
служебно да се произнася по този въпрос. (От значение е и обстоятелството, че по правната
си същност производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното
жилище не е исково, а спорна съдебна администрация и решението няма сила на пресъдено
нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата). Когато имотът е
съсобствен (включително и придобит по време на брака, но въпросът за ползването му не е
изрично уреден при прекратяването на брака), специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не
намира приложение, а се прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като отново
обезщетението за лишаването от ползите от съсобствен имот се съизмерява със средния
пазарен наем. (В този смисъл е Определение № 81 от 10.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
544/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***). Следователно, ако имотът е съсобствен и
въпросът за ползването му е изрично уреден, намира приложение специалната норма по
чл.57, ал.2 СК. Това не прави предявеният иск по чл.31, ал.2 ЗС недопустим, тъй като
правопораждащите факти са едни и същи, като по иска по чл.57, ал.2 СК не е необходимо
неползващия съпруг да отправя покана за плащане на обезщетението (в този смисъл е
Определение № 501 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят ***).
Следва да се посочи, че горното разрешение – че бившият съпруг не е длъжен да
покани ползващия цялото жилище съпруг да му плаща наем, за да възникне право да го
претендира, се прилага, когато страните изрично са се споразумели, че ползващият
жилището съпруг ще дължи наем и какъв е неговият размер. При липса на изрични уговорки
относно наемното правоотношение, включително относно размера на дължимия наем,
неползващият жилището съпруг следва да поиска от съда да определи наем по реда на чл.57,
ал.2 СК или да покани ползващия да му плаща обезщетение за ползване по реда на чл.31,
ал.2 ЗС.
В случая се установява, че бракът между страните е прекратен със споразумение, то
съдържа изрична уговорка, че семейното жилище се ползва от жената, но не е уговорен
размер на дължимия от нея наем за ползване на цялото жилище. Установява се от
3
свидетелските показания, че ищецът не е бил лишен от възможността да ползва имота, но
той сам се е изнесъл от него. Също така от свидетелските показания се установява, че
ответницата не е обитавала имота през процесния период, тъй като той е бил в лошо
състояние и поради напрежение между нея и синът й, който останал да живее в имота, тя се
изнесла няколко месеца след развода, като живеела при дъщеря си.
В случая не се установя нито да е проведено произовдство по реда на чл.57, ал.2 СК,
не се установява ответникът да е лишил ищеца от ползването на имота, не се установява
ищецът да е поканил ответника да му плаща обезщетение за ползване за исковия период.
Предвид изложеното ищецът не е установил поставените в негова доказателствена тежест
факти – че ответникът си е служил сам с общата вещ през исковия период, че ищецът е
отправил писмена покана до съсобственика-ответник за плащане на обезщетение за ползата,
от която е лишен, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е сторил разноски, поради което не следва да му се присъждат такива.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. К. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София бул.
Македония №6, ет.4/5 – адв. Й., срещу Е. Славова Т. с ЕГН **********, гр. София, ж.к.
Хаджи Димитър, бл.102, вх.А, ет.5, представлявана от особен представител адв. Б., иск за
сумата 8690лв. – обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствен имот -
ап.15, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.102, вх.А, ет.5, със застроена площ
от 62,64кв.м., ведно с избено помещение №10 с полезна площ 3,22кв.м., както и 0,8283%
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, с ид. №
68134.600.1086.1.15, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-4/9.3.2016г. на и.д. на АГКК,
при съседи: на същия етаж 68134.600.1086.1.14 и 68134.600.1086.1.13, под обекта
68134.600.1086.1.12, над обекта 68134.600.1086.1.18, в периода 19.5.2019г.-18.5.2022г., ведно
със законната лихва от 19.5.2022г. до плащането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5