№ 4812
гр. Варна, 04.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100501935 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 24225/01.10.2024 г. при ВРС,
подадена от А. В. И. и Д. В. С., чрез адв. Р. Д., срещу Решение №
1526/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5068/2022 г. по описа на Районен
съд-Варна, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разделно, при
равни части на Г. Н. Т. и Р. К. Д., сумата от 12 000 лв., получена от
наследодателя на ответниците В. Д. К. на отпаднало основание сума за
уравняване на заменените имоти по унищожен с влязло в сила решение от
15.10.2019г., постановено по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, договор за
замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под №
186, том 47, рег. №17989, н.д. №10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна,
ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба -
20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата за главница, на основание
чл. 34 ЗЗД.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, необосновано и
евентуално недопустимо поради нередовност на исковата молба. Излагат, че
по силата на договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д.
№10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, техният баща В. Д. К. е заменил
притежаваните от него 4/6 ид. ч. от–апартамент, находящ се в гр. Варна, п.к.
9000, ул. „Г. К." № 100, вх. Г, ет. 5 ап. 15, срещу имот, находящ се в град Г.,
която сделка сочат, че е унищожена с влязло в сила решение по гр.д. №
2600/2018 г. по описа на ВОС, поради неразбиране свойството и значението на
извършваното от В. К. /техен баща/. Излагат, че по отношение на лицата Д. Б.
и С. С. е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1104/2019 г. по описа на
РС-Г., с която последните са признати за виновни в извършване на
престъпление „измама“ в особено големи размери, за това, че през периода
11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Д. и гр. Г., при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с цел да набавят за себе си имотна
1
облага, са възбудили и поддържал заблуждение у В. К. и му причинили
имотна вреда, във връзка със сключване на процесния договор за замяна.
Сочат, че съгласно чл. 300 ГПК гражданския съд е обвързан от
задължителната сила на присъдата, в случая от всички елементи на
престъплението измама по чл. 209 НК – възбуждане и поддържане на
заблуждение, акт на имуществено разпореждане и вреда. В тази връзка
твърдят, че с цитираната присъда, осъдените лица са признати за виновни в
причиняването на вреда на техния наследодател В. К. в размер на 46 200,
която сума представлява стойността на притежаваните от него 4/6 идеални
части от апартамент, находящ се в гр. Варна, предмет на унищожения договор
за замяна. Оспорват изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че
наличието на влязла в сила присъда не опровергава факта, че наследодателят
В. К. е получил лично сумата от 12 000 лева. Излагат, че според практиката,
установените от наказателния съд вид и размер на вредите, като последица на
дадено престъпление, са задължителни за гражданския съд, като считат, че в
случая вредите в размер на 46 200 лева са обективен признак на деянието и
съдът е следвало да се съобрази с тях. Твърдят, че В. К. не само не е получил
сумата от 12 000 лева от ищците, но изобщо не е осъзнавал участието си в
разпоредителната сделка, предвид съществени нарушения в когнитивните му
функции. В тази връзка излагат, че първоинстанционния съд не се е съобразил
с постановеното решение по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, с което
договорът за замяна е унищожен именно на това основание. Изтъкват
допуснато от ВРС процесуално нарушение, свързано с недопускането в цялост
на ДП № 264 ЗМ-26/2018 г. по описа на РП – Г., като молят същото да бъде
допуснато от въззивния съд. Излагат оплакване, че съдът не е кредитирал
правилно показанията на допуснатите свидетели Д. Б. и С. С.. Оспорват
изводите на съда и във връзка с допуснатата съдебно-графологична
експертиза. Оспорват липсата на мотиви на съда относно евентуално участие
на ищеца в измамните действия на осъдените лица. Молят за отмяна на
обжалвания акт и за присъждане на разноски.
В жалбата е наведено оплакване за нередовност на исковата молба
поради съмнения на въззивниците, че ищците не са упълномощили
адвокатите, подали исковата молба от тяхно име, като в тази връзка искат
допускане на съдебно-графологична експертиза, която да установи
автентичността на подписите, положени от ищците в пълномощно, находящо
се на л. 20 по делото на ВРС.
Отделно е отправено искане към въззивното производство да бъдат
изискани и приложени материалите по НОХД № 1104/2019 г. по описа на РП-
Г., вкл. цялото досъдебно производство към него, както и гр.д. № 2600/2018 г.
по описа на ВОС и гр.д. № 9833/2018 г. по описа на ВРС, с твърдения, че в
същите се намират релевантни за настоящото производство факти и
обстоятелства.
В евентуалност, в случай че съдът не зачете СПН на решението по гр.д.
№ 2600/2018 г. по описа на ВОС, с което е унищожен договор от 21.07.2016 г.
за замяна на недвижими имоти поради невъзможност В. К. да разбира и да
ръководи действията си поради органично разстройство на личността, молят
за допускане на допълнителна СПЕ, което искане е направено в последно
съдебно заседание пред ВРС.
В срока по 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Г. Т. и Р.
Д., чрез адв. В. З., в който оспорват основателността на депозираната въззивна
2
жалба. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както
и че съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Сочат, че по делото безспорно е установено, че
на 21.07.2016 г. ищците са превели по сметка на В. Д. К. сумата от 12 000 лева,
дължима за уравняване дела на К. във връзка със сключения договор за
замяна. Твърдят, че сумата е изтеглена на каса в брой от самия получател,
поради което оплакванията в жалбата в обратна насока са неоснователни.
Излагат, че ищците не са подсъдими по наказателното дело, като по него те са
били разпитани единствено в качество на свидетели. Считат, че
жалбоподателите следва да търсят правата си относно процесната сума от
осъдените лица. Твърдят, че по спора единствено релевантен е фактът дали
ищците са превели на К. сумата от 12 000 лева, а дали някой друг я е взел от
него е ирелевантно с оглед изхода на спора. Молят за оставяне на жалбата без
уважение и претендират разноски.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в срок, същата отговаря на изискванията
за редовност. Депозирана е от лица, с правен интерес от обжалване акта на
първата инстанция. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Относно отправените доказателствени искания на жалбоподателите,
съдът намира следното:
Искането за назначаване на съдебно-графологична експертиза, която да
установи автентичността на подписите на ищците, положени в пълномощното
пред първата инстанция, следва да се остави без уважение, доколкото интерес
да оспорват липса на представителна власт на лицето, което ги представлява
имат единствено ищците, но не и насрещната страна. Отделно от изложеното,
следва да бъде посочено, че след изрични указания на първоинстанционния
съд, по делото е постъпила молба от ищците по делото Г. Т. и Р. Д., в която
същите потвърждават извършените от адв. В. З. и адв. Я. процесуални
действия, както и представят изрично пълномощно в тяхна полза за
процесуално представителство по делото до окончателното му приключване.
Относно отправените искания за приобщаване към настоящото дело на
материалите по НОХД № 1104/2019 г. по описа на РП-Г., както и гр.д. №
2600/2018 г. по описа на ВОС и гр.д. № 9833/2018 г. по описа на ВРС, с
твърдения, че в същите се намират релевантни за настоящото производство
факти и обстоятелства, съдът намира, че също следва да бъдат оставени без
уважение, доколкото цитираните дела вече са изискани и надлежно
приобщени от първоинстанционния съд, респ. приобщени са и към
настоящото дело. Що се отнася до искането за приобщаване на материалите
по ДП № 264 ЗМ-26/2018 г. по описа на РП – Г., съдът намира, че искането
следва да се остави без уважение предвид липса на наведени конкретни
твърдения за това какви факти и обстоятелства страната се домогва да
установи с направеното доказателствено искане. Отделно следва да се посочи,
че в ОСЗ, проведено на 01.04.2024 г. първоинстанционният съд е приобщил
единствено онези материали от ДП, които са допустими, а именно протоколи
за разпит на свидетели /страни в настоящото производство/, доколкото в
същите би могло да се съдържа изявление за неизгоден за страната факт, както
и протоколи за разпит на В. К. като свидетел и негови обяснения, доколкото
вещото лице К. е работила върху тези доказателствени средства при изготвяне
на заключението си по допуснатата СПЕ.
Искането за назначаване на допълнителна СПЕ за установяване
3
психичното състояние на В. К. към 21.07.2016 г. следва също да се остави без
уважение, доколкото пред първата инстанция е допуснато изслушването на
първоначална и допълнителна СПЕ, като не се налага провеждане на
допълнителна такава. Отделно следва да се отбележи, че настоящият състав е
обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 2600/2018г. по
описа на ВОС, с което е унищожен договор за замяна на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д.
№10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД
именно поради невъзможността на В. К. да разбира действията си по
сключване на договора.
Съдът намира, че производството следва да се насрочи за открито
съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№
24225/01.10.2024 г. при ВРС, подадена от А. В. И. и Д. В. С., чрез адв. Р. Д.,
срещу Решение № 1526/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5068/2022 г.
по описа на Районен съд-Варна, с което жалбоподателките са осъдени да
заплатят разделно, при равни части на Г. Н. Т. и Р. К. Д., сумата от 12 000 лв.,
получена от наследодателя на ответниците В. Д. К. на отпаднало основание
сума за уравняване на заменените имоти по унищожен с влязло в сила
решение от 15.10.2019г., постановено по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС,
договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан
под № 186, том 47, рег. №17989, н.д. №10071/27.07.2016 г. по описа на СВ
Варна, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба -
20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата за главница, на основание
чл. 34 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано във въззивната
жалба, за допускане на съдебно-графологична експертиза, която да установи
автентичността на подписите, положени от ищците в пълномощно, находящо
се на л. 20 по делото на ВРС, вкл. искането за назначаване на допълнителна
съдебно-психиатрична експертиза, която да установи психичното състояние
на В. К. към 21.07.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приобщаване на материалите
по НОХД № 1104/2019 г. по описа на РП-Г., вкл. цялото досъдебно
производство към него, както и гр.д. № 2600/2018 г. по описа на ВОС и гр.д.
№ 9833/2018 г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.11.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се пР.ат страните с препис от
настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5