Р Е Ш Е Н И
Е № 262599
гр.
Пловдив, 06.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III
граждански състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15350 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от „Агри – М“ ООД против
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“ АД – гр. София, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за причинена „тотална щета“ на товарен автомобил с рег. № ******,
марка „Дачия“,
модел „Докер“, рама ******, собственост на ищцовото дружество, вследствие на
реализирано ПТП на дата ******г. на Автомагистрала „******“, ****** в посока
към гр. ******, поради виновно действие на водач на ППС с рег. № ******, марка
„Рено“, модел „Т“, рама № ******, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 20.11.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че е собственик на товарен автомобил с рег. № ******, марка „Дачия“, модел „Докер“. Посочва, че на ******г. процесното МПС, управлявано от ****** Х.П.Н.,
се отзовало на подадена заявка за оказване на помощ на аварирал товарен
автомобил на Автомагистрала ******. Водачът на автомобила спрял в аварийната
лента на километър *** в посока към град ****** зад авариралото ППС марка
„Форд“, като малко след спирането още преди *** на ищцовото дружество да слезнат от него в тях се врязал товарен автомобил марка
„Рено“, модел „Т“, с рег. № ***, собственост на „ВФС България“ ЕООД, управляван
от А.Н.Д.. Водачът на товарния автомобил се движел с несъобразена скорост,
поради което загубил контрол и ударил процесното МПС, остъргал цялата лява
страна на авариралия автомобил и напуснал пътното платно през еластичната
ограда (мантинела), като се забил в скат. От удара
процесният автомобил се врязал в авариралото ППС. На място пристигнал дежурен
екип на пътна полиция, бил съставен констативен протокол с пострадали лица № 1
от ******г., в който било посочено, че ПТП-то е настъпило по вина на водача А.Д..
На виновния водач бил съставен АУАН № ***/ ******г. В протокола било посочено,
че за причинилия ПТП автомобил била налице сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите при ответното дружество, валидна до 02.01.2021
г. В протокола било отразено, че видимите щети по МПС-то на ищеца са цялостна
деформация на купето. Ищцовото дружество уведомило ответника за настъпилото
застрахователно събитие своевременно, като на 17.01.2020 г. подало уведомление
за щети на МПС, по което била заведена щета № ***/ 2020 г. За процесия
автомобил били извършени два огледа – на 14.05.2020 г. и на 01.09.2020 г., като
били съставени технически експертизи със заключение, че е налице тотална щета
за собственото на ищеца МПС, тъй като стойността на необходимите ремонтни дейности
надхвърляла стойността на автомобила. До настоящия момент автомобилът не бил
оценен и не било изплатено застрахователно обезщетение на ищеца, поради което
претендира заплащане на претърпените имуществени вреди в размер на 20000 лв.,
представляващи пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП-то. Предвид
изложените твърдения предявява настоящия осъдителен иск, моли за неговото
уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане”
АД със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП-то, описан от ищеца в исковата молба. От съставения протокол
за настъпилото ПТП не ставало ясно къде по ширина и дължина на платното за движение
е станал ударът, какво е било поведението на всеки от тримата участници в
произшествието. Оспорва изключителната вина на водача на товарния автомобил А.Д..
Евентуално навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на останалите участници в събитието. Оспорва протокола за ПТП относно
обстоятелствата, обективирани в него. Излага твърдения, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие действителната стойност на автомобила
на ищеца не е 20000 лв. Сочи, че от размера на обезщетението следвало да се
приспадне стойността на запазените части. Поддържа, че не са спазени
разпоредбите на чл.390, ал.1 КЗ по дерегистрация на
увреденото МПС. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на заявената искова
претенция, следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. настъпване на
покрит от застраховката гражданска отговорност застрахователен риск по
твърдения от ищеца механизъм на реализиране на ПТП; 2. претърпени от увреденото
лице имуществени вреди; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 4. размер на вредите. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
основание чл.154, ал.1 ГПК е да установите посочените обстоятелства.
По делото не
се спори (отделено е за безспорно с доклада на съда), че по отношение на
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Т“, с рег. № ***, собственост на „ВФС
България“ ЕООД, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода от 03.01.2020 г. до 02.01.2021 г. при ответното застрахователно
дружество. Този факт се потвърждава и от ангажираните писмени доказателства –
извлечение от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
Гаранционен фонд – л.18 от делото.
По отношение
на механизма на реализиране на произшествието, съдът кредитира заключението на
вещото лице по САТЕ, като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Съгласно него А.Н.Д. е управлявал товарен автомобил „Рено Т“ с рег. № ***
с прикачено полуремарке „Кроне“
с рег. № *** по дясната пътна лента на дясното платно за движение на
Автомагистрала ****** в посока към гр. ******. В зоната на километър *** водачът
на автомобила го отклонил надясно и навлязъл в аварийната лента, където по
същото време са спрели авариен товарен автомобил „Форд“ с рег. № *** с
прикачено ремарке Тирсан с рег. № *** и сервизен
товарен автомобил Дачия Докер с рег. № ******, управляван от водача Х.П.Н.. В
резултат на скорост и траектория последвал удар от дясната страна на товарен
автомобил „Рено Т“ с рег. № *** в лявата страна на товарен автомобил Дачия Докер
с рег. № ******. В резултат на удара товарният автомобил Дачия Докер бил
отхвърлен напред, при което последвал втори удар в предната му част в задната
част на спрелия товарен автомобил „Форд“ с рег. № *** с прикачено ремарке „Тирсан“, след което последвал трети удар между товарен
автомобил „Рено Т“ с прикачено ремарке „Кроне“ и
товарен автомобил „Форд“ с прикачено ремарке „Тирсан“.
В резултат на произшествието настъпили материални щети по трите автомобила, а
водачът на товарен автомобил „Рено Т“ - А.Н.Д., е пострадал. За да установи
така описания механизъм на ПТП, вещото лице е анализирал показанията на двамата
разпитани свидетели очевидци и участници в произшествието – водачът на товарния
автомобил „Рено Т“ А.Н.Д. и шофьорът на пострадалото МПС „Дачия
Докер“ Х.П.Н.. От показанията на свидетелите се установява, че именно водачът
на товарния автомобил „Рено Т“, застрахован при ответника, е причинил уврежданията
на автомобила, собственост на ищеца. Показанията на свидетеля Д., че е изгубил
контрол над автомобила, точно когато е бил изпреварван от друг товарен
автомобил, не разколебават извода на съда за описания механизъм на ПТП,
доколкото останаха изолирани и неподкрепящи се от останалия събран по делото
доказателствен материал. Така соченият друг товарен автомобил не е видян от
никой друг от присъствалите на местопроизшествието, като свидетелят Н., който е
бил в пострадалото МПС, е погледнал в посока напред, но не е видял отдалечаващ
се автомобил. Освен това самият свидетел изяснява, че сам не е сигурен какво
точно е станало при изпреварването. Сочи, че с „десния ръб е закачил лекия автомобил
Дачия“, което обаче не съответства на настъпилите вреди по автомобила. Поради
това не може да се приеме, че причината за настъпване на ПТП-то е различна от
описаната от ищеца и установена от вещото лице в заключението на САТЕ. Дори
обаче да се приеме, че на място е имало друг товарен автомобил, който е
изпреварвал причинителя на увреждането и поради това същият се е отклонил от
траекторията, то това не освобождава застрахователя от отговорност.
По отношение
на заявеното оспорване от ответната страна на протокола за ПТП следва да се има
предвид, че той е съставен от длъжностните лица след посещение на мястото на
произшествието. Поради това, досежно възприетите от съставителя факти за
наличието на имуществени вреди по превозните средства и разположението им в
пространството, документът има характер на официален удостоверителен документ
по смисъла на чл.179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е
възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата
си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Съгласно приетото по делото и неоспорено заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, при
осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна на всички
авточасти в степен, посочена от ищеца и ответника, са технически възможни.
Поради това е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП
и увредата на процесното МПС.
От събраните по делото доказателства се установяват в
пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното
увреждане - настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата, причинено
виновно от водача на застрахования автомобил. Установява се настъпването на
вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между виновното поведение
на водача и вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 КЗ. За разлика от отменения Кодекс за застраховането,
действал до 31.12.2015 г., сега действащият КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
изисква преди да се пристъпи към съдебна намеса в отношенията между пострадалия
и застрахователя, пострадалото лице да отправи застрахователна претенция до
застрахователя, като спазването на това изискване е предпоставка за допустимост
на прекия иск по реда на чл.432, ал.1 КЗ. В случая, видно от ангажираните
писмени доказателства – изисканата преписка по щета ***-2020, ищцовото
дружество е изпълнило законовото си задължение да заяви своята претенция на
застрахователя преди предявяване на иска. Доколкото не е последвало обезщетяване
на настъпилите вреди, то за ищеца остава открит исковия път за защита
посредством предявяването на осъдителен иск по реда на чл.432, ал.1 КЗ. Предвид
установените правнорелевантни предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, остава да се установи
размерът, до който следва да се ангажира тя.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ – отм.),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм).
В този смисъл решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т.
о., ТК, решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о.,
ТК.
В случая, от изготвената по делото автотехническа
експертиза се установява, че стойността на части, материали и труд, необходими
за възстановяване на част от описаните увредени детайли в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, по пазарна стойност надхвърля 27518,81 лв. с ДДС.
Сумата, необходима за пълното възстановяване на автомобила в състояние на
техническа изправност, надхвърля среднопазарната
стойност на автомобила. Налице е надвишаване със 70 на сто от действителната
стойност на автомобила, поради което е налице „тотална щета“. Затова при определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се имат предвид разпоредбите на чл.390 КЗ които
регламентират именно т.нар. „тотална щета” и отговорността на застрахователя
при реализирането на това застрахователно събитие.
Съгласно чл.390, ал.1 КЗ преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията
на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпила тотална щета. В практиката на ВКС
последователно се приема, че изпълнението на административната процедура
обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. И в двата
случая, изпълнението/ неизпълнението на задължението за дерегистрация
и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за
началния момент на забавата, но не и за основателността на претенцията за
главница. В този смисъл решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на
ВКС, т.о., решение № 59/ 12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т.о. Предвид
изложените принципни постановки, наведеното в писмения отговор възражение, че
ищецът не е изпълнил задължението си да снеме от отчет увреденото МПС, не може
да се отрази на задължението на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” да репарира вредите на увредения.
Застрахователят дължи обезщетение за претърпените
имуществени вреди, като за определяне на техния точен размер взе предвид
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, съгласно
което стойността на застрахованото МПС, определена по средна пазарна стойност
на същата марка и модел автомобил към датата на претърпяното ПТП – ******г.,
съгласно метода на „пазарните аналози“ е 20239 лв. От тази сума подлежи на
приспадане стойността на запазените части на автомобила. В смисъл, че при
„тотална щета” се приспадат запазените части на увредения автомобил е налице съдебна
практика на ВКС – решение № 65/ 09.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. на ВКС,
решение №165/ 24.10.2013 г. по т.д. № 469/ 2012 г. на ВКС. Следва да се
подчертае, че макар цитираните решения да се отнасят до претенции за
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „каско”, то принципните
положения, заложени в тях, намират приложение и в настоящия случай – при
предявен пряк иск от увредения срещу застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданско отговорност”. Смисълът на тази уредба е да се
предотврати неоснователното обогатяване на увредения, доколкото стойността на
запазените части може да бъде реализирана от него. В случай, че тя бъде
повторно възложена в тежест на застрахователя по гражданската отговорност на
увреждащия, би се стигнало до неоснователно разместване на блага и получаване
на два пъти за едно и също нещо, което законът се стреми да избягва. Поради
това от сумата в размер на 20239 лв. следва да се приспадне стойността на
запазените части. За последната вещото лице дава три варианта. На първо място,
средната пазарна стойност на запазените авточасти възли, детайли и агрегати по
застрахованото МПС към датата на настъпване на събитието ******г. възлиза на
8662,29 лв. Вещото лице дава заключение,
че възможността собственикът да продаде изправни детайли е свързана с наемане
на компетентен екип, определянето им като такива, за монтажно-демонтажните
дейности и свързаните с тях разноски за място за съхраняване на останките от
автомобила, както и търсенето на точно определени сегменти или части от него.
Това във времето е неопределим процес, при който получаването на цялата
стойност от продажбата на резервни части от погиналия автомобил е с много малка
вероятност, клоняща към невъзможна. Практиката показва, че при наличие
на тотална щета най-често останките на автомобила се продават в комплект на автоморга за сумата от 1000 лв. или за скрап за сумата от
386 лв.
Логиката при приспадане на запазените части на
автомобил, за който е налице „тотална щета“, цели да не доведе до неоснователно
обогатяване на пострадалото лице. В никакъв случай обаче целта не е да бъде
ощетено пострадалото лице. Приложение намира разпоредбата на чл.83, ал. 2 ЗЗД,
а именно - длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл
да избегне, като положи грижата на добрия стопанин. В случай че бъде
възприета първата посочена от вещото лице стойност, а именно средно пазарната
стойност на запазените авточасти, пострадалият би бил поставен в положение да
се стреми да изпълни грижата на добрия търговец, която е една много по-висока
по своя интензитет и обем грижа и не се изисква при процесните правоотношения.
Както посочва вещото лице, вероятността пострадалият да може да реализира запазените
авточасти на посочената пазарна цена, е много малка, клоняща към невъзможна.
Поради това не този размер следва да се приспадне от обезщетението. По
отношение на това коя сума от посочените от вещото лице – дали тази за продажба
на МПС-то на автоморга за сумата от 1000 лв. или за
предаването му на скрап за сумата от 386 лв., следва да се приложи цитираната
по-горе норма на чл.83, ал.2 ЗЗД. Именно тук се изисква ищецът да положи грижата
на добрия стопанин, като положи усилия и предаде цялото МПС на автоморга, а не за скрап. Разликата между двете суми се
явява обезщетението, което не може да се възложи в тежест на длъжника – арг. чл.83, ал.2 ЗЗД. Поради изложените съображения от
сумата от 20239 лв. следва да се приспадне сумата от 1000 лв. – стойността, за
която при полагане на грижата на добрия стопанин от страна на ищеца, може да се
реализират запазените части от МПС-то. Затова предявеният иск следва да се
уважи до сумата от 19239 лв., а до разликата от пълния му предявен размер от
20000 лв. ще се отхвърли.
Като законна
последица от уважаването на главния иск до посочения размер от 19239 лв.,
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
иска. Видно от списък на разноските по чл.80 ГПК общият размер на
претендираните разноски от ищеца е 2747,40 лв., от която сума следва да се
присъди сумата от 2642,86 лв. Наведеното от ответника възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно, тъй
като същият отговаря на фактическата и правна сложност на делото, броя
проведени съдебни заседание и обем от събрани доказателства. Ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендират се разноски за
депозит за свидетел от 15 лв. и депозит за вещо лице от 200 лв. Ответникът се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 и ал.2 от
Наредба за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр.74 от 2021 г., в сила от
01.10.2021 г.) в размер на 300 лв. От общия размер на разноските от 500 лв. за
ответника следва да се присъди сумата от 19 лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5 да заплати на „Агри – М“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 166, по предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 19239 лв. (деветнадесет хиляди двеста
тридесет и девет лева) - главница, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за причинена „тотална щета“ на
товарен автомобил с рег. № ******, марка
„Дачия“, модел „Докер“, рама ******,
собственост на ищцовото дружество, вследствие на реализирано ПТП на дата ******г.
на Автомагистрала „******“, ******в посока към гр. ******, поради виновно
действие на водач на ППС с рег. № ******, марка „Рено“, модел „Т“, рама № ******,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.11.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 2642,86 лв. (две хиляди
шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки) – разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата НАД присъдената сума от 19239 лева до пълния предявен размер
от 20000 лева.
ОСЪЖДА „Агри
– М“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Васил Априлов“ № 166, да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане”, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, сумата от 19 лева (деветнадесет лева), представляваща разноски в настоящото
производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.