Решение по дело №162/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 12
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700162
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 18.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА

 

 

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 162 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Съвместяващ длъжността (СД) Директор на Териториална дирекция „Тракийска”, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 93/ 24.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 302/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград. В касационната жалба се сочи, че решението е постановено в противоречие на закона и явна несправедливост, изразяваща се в ощетяване на държавния фиск. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати три съществени процесуални нарушения. Оспорва се извода на РС – Момчилград, че актосъставителят не е изрично оправомощен да съставя АУАН. Изразява се становище, че актосъставителят черпи правомощията си по силата на закона и длъжностната си характеристика, като няма нормативни изисквания за всеки отделен случай да му бъде издавано пълномощно. На следващо място, се посочва, че в оспореното решение неправилно е изложен мотив, че липсата на конкретизиране коя от трите хипотези на разпоредбата на чл.84, ал.7 от ЗАДС е нарушена, представлява съществено нарушения, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че посочената разпоредба е във връзка с основната нарушена норма – чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС. В касационната жалба се навежда довод, че приетото от РС – Момчилград основание за незаконосъобразност на наказателното постановление, изразяващо се в посочване на период на нарушение 05.04.2018 г. – 31.05.2018 г.1 представяла техническа неточност. Същото не води до незаконосъобразност на наказателното постановление, като при формиране на различен извод, това би довело до евентуална отмяна на НП само в тази част. Иска се да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление на СД директор на ТД Тракийска.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощникът му е постъпило становище, в което иска да се даде ход на делото, заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответникът – „ Имерис Минералс България” АД, ***, чрез упълномощен, от изпълнителния директор и прокуриста, адвокат, оспорва касационната жалба. Посочва съображения за неоснователността й и правилност на оспореното решение, които подробно развива в представена писмена защита.

 Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 302/1920 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Момчилград е отменил НП № 234/ 01.11.2019 г., издадено от СД Директор на Териториална дирекция Тракийска, с което на „Имерис Минералс България” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, са наложени следните административни наказания:

1. Имуществена санкция в размер на *** лева, на основание чл.125, ал.1 от ЗАДС, за това, че в качеството на си освободен от акциз краен потребител с ИН *** и ***, за периода: 03.01.2018 г.-29.05.2018 г. в обект фабрика за преработка на перлит в ***, е използвало 2 490, 75 литра/ 15С газьол с КН2710 1947 над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели, различни от издаденото удостоверение и като не е заплатил дължимия за тях акциз в размер на *** лв. по сметка на митница Пловдив – нарушение на . 44, ал.1, т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл.84, ал.7 от ЗАДС и чл. 20, ал.2, т.19 от ЗАДС;

2. Имуществена санкция в размер на ***  лева, на основание чл.125, ал.1 от ЗАДС, за това, че в качеството на си освободен от акциз краен потребител с ИН ***, за периода: 05.04.2018 г.-31.05.2018 г. в обект фабрика за преработка на перлит в ***, е използвало 9895,954  литра/ 15С газьол с КН2710 1947 над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели, различни от издаденото удостоверение и като не е заплатил дължимия за тях акциз в размер на *** лв. по сметка на митница Пловдив – нарушение на . 44, ал.1, т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл.84, ал.7 от ЗАДС и чл. 20, ал.2, т.19 от ЗАДС;

3. Имуществена санкция в размер на *** лева, на основание чл.125, ал.1 от ЗАДС, за това, че в качеството на си освободен от акциз краен потребител с ИН ***, за периода: 13.06.2018 г.-19.12.2018 г. в обект фабрика за преработка на перлит в ***, е използвало 771,815 литра/ 15С газьол с КН2710 1947 над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели, различни от издаденото удостоверение и като не е заплатил дължимия за тях акциз в размер на *** лв. по сметка на митница Пловдив – нарушение на . 44, ал.1, т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл.84, ал.7 от ЗАДС и чл. 20, ал.2, т.19 от ЗАДС;

РС – Момчилград е достигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, като е изложил следните мотиви: по преписката липсва изрично упълномощаване на актосъставителката Евгения Тончева; както в АУАН, така и в НП е посочен текста на чл.84, ал.7 от ЗАДС, без да е посочено коя от трите точки е нарушил жалбоподателят; в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочен период, касаещ керамоперлитови продукти, докато в диспозитива на наказателното постановление тези керамоперлитови продукти са посочени като фракциониран перлит. Поради тези мотиви РС – Момчилград е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Приетото от Районният съд, че актосъставителката не разполага с компетентност за съставяне на АУАН е неправилно и необосновано. От АУАН се установява, че той е съставен от Е. Т. Т. – *** в ТД Тракийска. Компетентността на актосъставителката следва от заеманата от същата длъжност и относимите разпоредби от Закона за митниците и Устройствения правилник на Агенция „Митници“. Актосъставителката представлява "митнически орган" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за митниците (Доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 58 от 2016 г.), съгласно която разпоредба: "Митнически органи" са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и/или извършват контрол или дейност по разследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбите на чл. 35 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", служителите в митницата, каквато е и *** Е. Т. провеждат и изпълняват на териториално ниво политиката на Агенцията, осъществяват митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, а също и администрират и извършват дейности, свързани с прилагането на ЗАДС, както и прилагат административно-наказателните разпоредби. По силата на заеманата от актосъставителката длъжност в йерархичната структура на митниците и съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 10 от ЗМ, в компетентността на *** Е. Т. като митнически орган, е да осъществява дейност по установяване на административни нарушения.

Изложеният в оспореното решение мотив за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като в същото е посочен текста на чл.84, ал.7 от ЗАДС, без да е уточнено коя от трите хипотези има предвид административнонаказаващият орган, е неправилен. От наказателното постановление се установява, че „Имерис Минералс България” АД е санкционирано за описано в постановлението административно нарушение, което е определено като такова по чл.44, ал.1, т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл.84, ал.7 от ЗАДС и чл. 20, ал.2, т.19 от ЗАДС. Нарушената разпоредба на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, в редакцията към датата на извършване на нарушението, е със следното съдържание: Дължимият акциз се внася в държавния бюджет, както следва: в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 - по сметка на компетентното митническо учреждение от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението, с изключение на случаите по чл. 84, ал. 22.

Нормата на чл.84, ал.7 от ЗАДС, в редакцията към датата на извършване на нарушението, ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. гласи:  Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 за всеки получател и за всяко превозно средство, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, т. 15 - 18. В случаите по чл. 64, ал. 18 акцизен данъчен документ се издава на датата на установяването на липси на бандероли. Т.е. разпоредбата на чл.84, ал.7 от ЗАДС, посочена във връзка с извършеното нарушение, към относимата редакция не е имала три хипотези. Следователно, не се установява приетото в оспореното решение нарушение на чл.84, ал.7 от ЗАДС.

Следващото основание за отмяна на оспореното пред РС – Момчилград НП, а именно, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочен период 05.04.2018 г. – 31.05.2018 г, касаещ керамоперлитови продукти, докато в диспозитива на наказателното постановление тези керамоперлитови продукти са посочени като фракциониран перлит, също не се споделя от касационния състав на АС – Кърджали. Съображенията за това са следните: в обжалваното решение РС – Момчилград не е изложил мотиви дали така изписания период в наказателното постановление е основание за цялостната му незаконосъобразност, или само на тази част, касаеща нарушение на ЗАДС за така посочения период. На следващо място, в обжалвания съдебен акт не са изложени съображенията на съда как този начин на описание на нарушението, съотнесен към посочените в същото удостоверения за освободен от акциз краен потребител *** и ***, и цялостното описание на нарушението, се отразява върху законосъобразността на наказателното постановление.

Поради изложените съображения оспореното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени. В същото не са изложени мотиви относно съответствието на наказателното постановление с материалния закон, т.е. Районният съд не се е произнесъл по съществото на спора, въпреки че е назначил и приел съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Предвид разпоредбата на чл.220 от АПК, касационният състав не може да извърши проверка на обжалваното решение относно съответствието на НП с материалноправните разпоредби поради липсата на мотиви, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на РС – Момчилград.

По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе РС – Момчилград при новото разглеждане на делото.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, т.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

         

 

Р    Е    Ш    И  :

 

Отменя Решение № 93/ 24.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 302/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Момчилград.

          Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

   

                                                                                       2.