Р
Е Ш Е Н И Е
№187
гр. Пловдив, 01.11.2016г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански
състав, в публично съдебно заседание, на 17.10.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
секретар:
АННА СТОЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.гр.дело №488 по описа на АС-Пловдив за 2016г.и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 174/01.06.2016г., постановено по гр.д.№2
/2016г. по описа на ОС-Стара Загора е осъдено ОУ „К* и М*” с. К*, Община К* гр.К*
да заплати на В.Б.Г. ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното си дете Б.Е.Г. ЕГН **********,***,
сумата от 37 500лв. / тридесет и седем хиляди и петстотин лева/,
представляваща разликата между пълния претендиран размер от 40 000лв. и уважена
частична претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради
причиненото на 19.08.2011г.на Б.Е.Г. увреждане, ведно със законната лихва,
считано от 19.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1655лв.
разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 1700,10лв.
Постъпила е въззивна жалба против решението от ОУ „К* и М*”
с. К*, Община К*, гр. К*, БУЛСТАТ *, представлявано от Директора М* М* Б*, чрез
адв.С.А., с която решението е обжалвано изцяло.В жалбата са поддържани
оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на решението, а
искането е за неговото обезсилване и за прекратяване на делото, евентуално – за
неговата отмяна и за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Б.Е.Г. ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на майка си В.Б.Г. ЕГН **********, оспорва въззивната жалба,
моли за потвърждаване на решението, претендира разноски.
Въззивната жалба
е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано
лице – страна по
делото, редовна е по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за отговор.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, въз основа на доводите и
възраженията
на страните и след дължимата служебна проверка, намира за установено следното:
Производството
е образувано по осъдителен иск, предявен от въззиваемия Б.Е.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
майка си В.Б.Г., за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на осн.чл.49,
във вр. с чл.45 ЗЗД на въззивника ОУ „К* и М*” с. К*, Община К*, за обезщетение
за репариране на неимуществени вреди, причинени при инцидент с въззиваемия, настъпил
на 19.08.2011г., при който въззивникът е претърпял травматични увреждания,
довели до инвалидизирането му с ЕР на ТЕЛК с 50 % инвалидизация, както и е
претърпял и психологически травми.Претендираното обезщетение е в размер на 37 500лв., представляващо разлика между
пълния размер на обезщетението в размер на 40 000лв., формиран при отчетен
½ принос, и уважената частична претенция на същото основание с влязло в
сила решение по гр.д. №1684/2013г. по описа на РС-Казанлък.
При въззивната служебна проверка на осн.чл.269 ГПК се
констатира, че решението е валидно.Правилна е извършената от първоинстанционния
съд правна квалификация на вземането за обезщетение - чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД и не се налага даване
на указания на страните.Не е допуснато нарушение на диспозитивното начало, като
първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по предявения иск на
заявените от ищеца основание и петитум.
При служебната проверка за допустимост на изцяло
обжалваното решение на осн.чл.269 ГПК и на изрично поддържаните във въззивната
жалба на ОУ „К* и М*”, с. К*, оплаквания за недопустимост, с оглед
на формираната сила на пресъдено нещо с решението по частичния иск на
въззивника на същото основание, с което частичният иск е отхвърлен за размера
над 2250лв., се приема следното:
От приложените дела се установява, че въззиваемият-ищец Б.Г.
е предявил против въззивника- ответник ОУ „К* и М*”, с. К*
на 13.06.2013г. частична претенция за вземане за обезщетение за неимуществени
вреди на същото основание във връзка със същия инцидент на
19.08.2011г. в размер на 5 000лв. от
общо вземане от 80 000лв., ведно със законната лихва от увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Частичната претенция е била изцяло отхвърлена с решение,
постановено по гр.д.№1684/13 по описа на РС-Казанлък.
С влязло в сила решение от 7.11.2014г., постановено по
възз.гр.д.№1330/14г. по описа на ОС-Стара Загора, решението, постановено по
гр.д.№1684/13г., по описа на РС-Казанлък, е частично отменено в частта, с която
искът е отхвърлен за размера от 2 250лв. и е постановено друго, с което
частичният иск е уважен за сумата 2250 лв. от /обща/ претенция в размер на
80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, причинено на 19.8.2011г., намалено, поради
съпричиняване, ведно със законната лихва от 19.08.2011г. до окончателното
изплащане, а в останалата част, с която частичният иск е отхвърлен, решението е
потвърдено.В мотивите на въззивното решение се съдържат констатации за
определяне на присъденото обезщетение по
частичната претенция в размер на 2250лв., като сумата е определена така: от
сумата 5000лв. е приспаднато
полученото застрахователно обезщетение в размер на 500лв. и остатъкът е редуциран наполовина, поради
съпричиняване на резултата.
Съгласно
т. 18 Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г.,
ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев, постановено при действието на ГПК/отм./, но, която не е
загубила действието си и при сегашната правна уредба, със сила на пресъдено
нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.Източник
на СПН е диспозитивът на решението, който е констатация за спорното
право, а мотивите, съдържащи
констатации за доказателствените и правно релевантните факти, не са източник на
СПН и не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението.
Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на
ВКС когато ищецът съзнателно въведе като предмет на делото само част, а не
цялото материално право., запазвайки си възможността с нов иск да търси
горницата над нея, е предявен частичен иск. Тази процесуална възможност се
ползва от ищеца като средство да спести разноски от държавна такса при
несигурен изход от спора. При уважаване на частичния иск, той може да предяви
нов иск за разликата, а при отхвърлянето му, тъй като се отрича цялото спорно
право, ищецът не би могъл успешно да търси допълнително присъждане. И в двата
случая със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от
спорното право. При уважаването на частичния иск за горницата от сумата,
предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на
присъдено нещо по частичен иск, макар че при отхвърлянето му се отрича
основателността на претенцията като цяло. Предмет на делото при частичния иск е
частта от спорното право, на който съответства и предметът на решението.
В случая въззиваемият-ищец Б.Г. е предявил против
въззивника частичен иск за количествено
определена част от парично вземане за обезщетение на същото основание, като
вземането, по което е постановено сега обжалваното решение, в размер на 5000лв. с твърдения за общо вземане на това основание в размер на
80 000лв., по който е образувано гр.д.№1684/2013г. по описа на
РС-Казанлък.С влязло в сила решение частичната претенция е отхвърлена за
размера над 2250лв. от общо вземане в размер на 80 000лв.
Предмет на делото по гр.д.№1684/2013г. по описа на
РС-Казанлък е само количествено въведената част от спорното право, а именно
5000лв.На предмета на делото съответства и формираният диспозитив на влязлото в
сила решение, който е източник на силата на пресъдено нещо, а мотивите не се
ползват със сила на пресъдено нещо.Тъй като частичната претенция е уважена само
до размера от 2250 лв. от общо вземане от 80 000лв., а за разликата над
2250 лв. е отхвърлена, по аналогия следва да се приложи разрешението в т.1
Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС за обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението, с което изцяло се отхвърля частичният
иск.Ето защо се приема, че, тъй като частичната претенция е уважена само до размера
от 2250лв., а за разликата до 5000 лв. от общо вземане от 80 000лв. частичният
иск е отхвърлен, сила на пресъдено нещо е формирана само по предмета на делото -
паричното вземане в предявения количествен размер от 5000лв., но е съдебно отречено цялото вземане
за размера над 2250лв.до 80 000лв. на посоченото основание и това е пречка за
разглеждане на иск за друга част от вземането на същото основание между
страните.
Следователно, за сега въведения количествен предмет на
делото от 37 500лв. от спорното право на
същото основание между страните с предявения
частичен иск, е била налице пречка за развитие на производството и
постановеното по този предмет на делото сега обжалвано решение е недопустимо.
Поради изложеното,
са основателни оплакванията във въззивната жалба. Налице е хипотеза на недопустимост
на обжалваното решение, на осн. чл.270, ал.3 пр.1 ГПК – наличие на пречка за разглеждането
на предявения иск, поради което обжалваното изцяло решение се обезсилва и
производството по делото се прекратява.
С оглед на този инстанционен резултат, ищецът дължи
разноските на ответника пред двете инстанции в размер на 3 320лв. разноски за адвокатско възнаграждение, независимо от това, че е освобожден от ДТ и
разноски по делото. Задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК/Р. № 148 от
19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., ТК/ приема, че кумулирането
на чл. 78, ал. 3 ГПК с чл. 83, ал. 2 от ГПК е не само допустимо, но и справедливо: освободената от заплащане на
разноски, предвид затрудненото си материално положение страна, претърпяла
негативен изход от съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на
противната. Противното е неизводимо чрез тълкуване на процесуалните разпоредби
и противоречи на принципа на справедливостта.
Съдът приема, че в случая липсват основания и не следва
да се осъжда ищецът да заплати дължимата ДТ в полза на съда, като е неприложима
нормата на чл.78, ал.6 ГПК за възлагане на разноските на осъденото лице при
уважаване на иска на страна, освободена от ДТ или разноски по производството.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 174/01.06.2016г., постановено по гр.д.№2
/2016г. по описа на ОС-Стара Загора, с което е осъдено ОУ „К* и М*” с. К*,
Община К* гр.К*, да заплати на В.Б.Г. ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете Б.Е.Г. ЕГН **********,***, сумата от 37 500 /
тридесет и седем хиляди и петстотин лева/ лева, представляваща разликата между пълния
претендиран размер от 40 000лв. и размера на уважената частична претенция, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Б.Е.Г. от увреждане на
19.08.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 1655 лева разноски, представляваща
адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 1700,10 лева и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА Б.Е.Г. ЕГН **********, действащ чрез В.Б.Г. ЕГН **********,
като майка и законен представител да заплати на ОУ „К*
и М*” с. К*,
Община К* гр.К*разноските по делото
пред двете инстанции в размер на 3320/три хиляди триста и двадесет / лв.
Решението може да
се обжалва пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: