№ 5221
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110161811 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба “М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес: гр. Б....., представлявано от управителя В. М. Т., срещу „А. Б.” ЕАД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С.........,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез пълномощник
юрисконсулт М. К., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
7,20 лв. с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание такси, едностранно
начислени от ответника по фактура с № **********, период на фактуриране 28.12.2021 -
27.01.2022 издадена въз основа на договор Договор №********* с Приложение от 3.12.2021
г..
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги
съгласно Договор № ********* с Приложение от 3.12.2021 г., при мобилен оператор - „А. Б.”
ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги, телевизия, интернет-пакети). Ответникът фактурира
сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива като и
фактурирани в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между
предоставената услуга и действително платената. Сочи че многократно чрез телефонни
разговори с определения “акаунт-мениджър“ и електронни писма до оператора-ответник, се
опитвал да получи необходимото съдействие, за да се преустанови неправомерното
фактуриране на различни такси които не са включени в договора. Поддържа че с фактура
Фактура № **********, период на фактуриране 28.12.2021 - 27.01.2022 за мобилна услуга №
**********, А1 М клас VIP М с договорена МАТ 13,20 лв. без ДДС с включена отстъпка,
пакет мобилен интернет 5 GB на макс.скорост с договорена МАТ 4 лв. без ДДС с включена
отстъпка, дължими общо МАТ 17,20 лв. без ДДС, потр Ссеш:е извън МАТ 9,96 лв. без ДДС,
платени 33,16 лв. без ДДС, платена разлика над договорените МАТ 6 лв. без ДДС, което е в
повече е описано в Приложение А на процесната фактура. Предвид несъвпадането на
стойностите във фактурите като сборове между сумите, дължими на отделните основания
/основа, отстъпки, ДДС/, включително и в приложението към фактурите, не може да бъде
направен извод за конкретните размери на посочените месечни задължения. Ето защо
намира горепосочената сума, отразена в процесната фактура, за невярна и съотвено
1
недължима от негова страна и платена без основание, поради несъответствие с договорените
условия ищеца и доставчика - ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с която се взема
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че са налице облигационни
отношения между страните. Сочи че начислената сума е вследствие предоговаряне на
условията в договора. Оспорва че ответника е заплатил сумата предмет на иска. Сочи, че
услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин
с „М.“ ЕООД. В тази връзка, процесната сума е заплатена в брой в клон на БГ Пощи от
такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо неправомерно
начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на
„М.“ ЕООД, тъй като по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за
сметка на лицето, платило цената на фактурата.
С молба преди проведеното открито съдебно заседание е поискал изменение на
основанието на исковете като е посочил че сумата се претендира на база кредитно известие а
не на базата на фактура.
Съдът в открито заседание е приел за окончателен проекта за доклад като с
уточнението че искането не представлява искане за изменение на исковете доколкото отново
продължава да е неоснователно обогатяване чрез плащане на недължима сума, а
представлява уточнение на исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. , „престационна
кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ.
получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано
основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало
към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила.
По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване
предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване
на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите
фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на
даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото.
Според практиката на ВКС /виж решение Решение № 148 от 6.02.2017 г. на ВКС по т.
д. № 2637/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о., ГК
Решение № 182 от 15.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2017 г., IV г. о., ГК/ изводите на
която този състав на Софийски районен съд споделя, специфичният белег на първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се
отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане
подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за
реституция на даденото на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тежестта за доказване се
разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл. 154 ГПК. Всяка страна
следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича
определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил
парична сума при начална липса на основание, в нейна тежест е да докаже факта на
извършеното плащане, а в тежест на ответника - да докаже наличието на основание за това
плащане и за задържане на дадената сума.
2
При доказване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже наличието
на основание за задържане на полученото – точно изпълнение на поетите с договора
задължения, или алтернативно – връщане на дадената сума по договора.
С проекта си за доклад обявен за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че между страните съществуват
облигационни отношения Договор № ********* с Приложение от 3.12.2021 г., при мобилен
оператор - „А. Б.” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги, телевизия, интернет-пакети) както
и че във връзка с договора е издадена фактура **********, период на фактуриране
28.12.2021 - 27.01.2022 за мобилна услуга № **********, А1 М клас VIP М.
Първият спорен въпрос е свързан с това дали ответникът е заплатил процесната сума.
С отговора на исковата молба не се оспорва, че сумата е заплатена но се сочи че
същата не е заплатена от ищеца а от трето лице.
По същество това възражение представлява възражение по активната материално-
правна легитимация на ищеца.
Активна материална легитимация по иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД има всяко лице, което
предоставя конкретна престация другиму, т.е. изважда едно благо от своето имущество и го
предава на получаващия. Същата легитимация има и всяко лице, за чиято сметка на
имуществото на получаващия е било увеличено. Във всеки един такъв случай е налице
"получено нещо" съгласно цитираната правна норма. Пасивно легитимиран да отговаря по
посочения иск е този, чието имущество е било увеличено, без да има основание за това.
В случая на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, само третото лице,
което е извършило плащането (направило престацията към ответника), има правен интерес
да претендира сумата, ако плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131
от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.
Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или фактическа връзка с третото
лице, в резултат на която да установи, че в негова полза е възникнало правото за
възстановяването . Ако ищецът не установи такава връзка и плащането е направено от
трето лице по собствена инициатива, ищецът не би могъл да установи свои права върху
платената сума.
От приложените по делото писмени доказателства, не се установи ищецът да е
заплатил процесната сума в полза на ответника. С оглед липсата на спор между страните
относно плащането на сумата, съдът не би могъл да презюмира, дали последната е заплатена
от ищеца или от трето лице. Този факт подлежи на установяване при условията на пълно и
главно доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства.
В настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на
ответника, но ответника не е установил това обстоятелство.
Ето защо при това положение и при прилагане на неблагоприятните последици на чл.
154 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Тук следва да се посочи, че ищецът е направил доказателствени искания (задължаване
на ответника да представи кредитно известие), които са оставени от съда без уважение но
същите не касаят факта на доказване който е разпределен от ищеца, а касаят липсата на
основание, което изначално не е било в тежест на доказване от ищеца. Същият се е
концентрирал липсата на основание но е пропуснал да установи, че процесната сума е
заплатена от него.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът който
претендира юрисконсултско възнаграждение което съдът предвид ниския материален
3
интерес определя на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд, 168 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените “М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Б.....,
представлявано от управителя В. М. Т., срещу „А. Б.” ЕАД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С........., представлявано от членовете
на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез пълномощник юрисконсулт М. К., искове с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 7,20 лв. с вкл. ДДС, представляваща сбор от платените без основание такси,
едностранно начислени от ответника по фактура с № **********, период на фактуриране
28.12.2021 - 27.01.2022 издадена въз основа на договор Договор №********* с Приложение
от 3.12.2021 г.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Б....., представлявано
от управителя В. М. Т. ДА ЗАПЛАТИ на „А. Б.” ЕАД, вписано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С........., представлявано от членовете
на Съвета на директорите А. Д. и М. М. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4