Р Е Ш Е
Н И Е
гр. П.20.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря Дафинка Борисова като разгледа докладваното от съдията Д.
в.гр.д. № 165 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2541 от 20.12.2019
г. по гр.д. №6766/2019 г. П.ски Районен съд е:
ИЗМЕНИЛ на основание чл.150 от СК размера на издръжката,
определена с Решение №1890/06.12.2018 г. по гр.д. №8291/2019 г. по описа на П.ски
Районен съд, като е ОСЪДИЛ Г.Е.Ц.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на детето Е.Г. Ц. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Т. Д. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 180 лв., платима до 20-то
число на месеца, за който се отнася, считано от 16.10.2019 г. до настъпване на законни основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до пълното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част до пълния претендиран размер
месечна издръжка от 300 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл. 38, ал.2 от ЗА,
вр. с чл.78, ал.1 от ГПК Г.Е.Ц.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат З.Д.П. *** лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ, с оглед уважената част от иска.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Т. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.Ц.
с ЕГН **********, сумата от
248,50лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.6 от ГПК Г.Е.Ц. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 72лв.
ДОПУСНАЛ основание чл. 242 ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението.
Недоволна от решението в
отхвърлителната му част е останала С.Т. Д. в качеството си на майка и
законен представител на малолетната Е.Г. Ц. и е подала въззивна жалба срещу
него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което да бъде уважен иска и за разликата от 180 лв. до претендираните 300 лв.
Според въззивницата, П.ски
Районен съд необосновано е приел, че за месечната издръжка на детето е
необходима сумата от около 300 лв. Счита, че не са отчетени индивидуалните
нужди на детето и най-вече специфичните такива, произтичащи от хроничното му
заболяване и от интересите му към различни спортни занимания.
В жалбата се сочи още, че при
определяне възможностите на родителите да дават издръжка, не е отчетен факта,
че майката дължи издръжка и на друго дете, родено на *** г. и че в момента е в
невъзможност да работи.
Претендира се възнаграждение
за процесуалния представител на въззивницата по чл.38, ал.2 от ЗА.
Препис от въззивната жалба е
връчен на Г.Е.Ц. на
24.01.2020 г., но в указания срок – до 07.02.2020 г. отговор не е депозиран.
С определение №224 от
14.02.2020 г. П.ски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна
и е насрочил о.с.з. за разглеждането и.
В о.с.з. на 14.05.2020 г. процесуалният
представител на въззивницата адв. З. П. е заявил, че алергията на детето освен
в астма, се е проявила и в ушно заболяване, което се лекува в момента
медикаментозно, а в бъдеще – вероятно и чрез поставяне на импланти, които да
отпушват евстахиевите тръби. В подкрепа на тези твърдения са представени 6 бр.
амбулаторни листи, 7 бр. рецепти и 8 бр. фискални бонове.
Адв. З. П. е заявил, че за медикаментите по рецептурната
книжка има доплащане, но не може да го посочи. Заявил е също, че в момента
детето не посещава никакви извънкласни дейности, тъй като майката няма
финансови възможности.
Процесуалният представител на въззиваемия адв. Е.П. е
пледирал за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Претендира присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер на 350 лв.
Адв. З. П. е възразил, че платеното от въззиваемия адв.
възнаграждение е прекомерно и е поискал да бъде редуцирано.
На 12.05.2020 г. по делото е депозиран социален доклад,
изготвен от АСП, ДСП-П., в който се сочи, че е в интерес на детето да се измени
размера на издръжката по преценка на съда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно
от у-ние за раждане №*** г., С.Т. Д. и Г.Е.Ц. са родители на родената
на *** г. Е.Г. Ц..
Видно
от решение №1890/06.12.2018 г. по гр.д. №8291/2018 г. по описа на П.ски Районен
съд, родителите на Е. са се развели, на майката е
предоставено упражняването на родителските права, а считано от *** г. бащата дължи месечна издръжка в
размер на 130 лв.
Видно от рецептурна книжка, детето Е. страда от хронично
заболяване – астма. Не е ясно откога точно детето е с тази диагноза, но от
рецептурната книжка е видно, че за първи път съответните лекарства са
предписани на 13.03.2018 г., т.е. отпреди първоначалното определяне на
издръжката, чието изменение се иска в настоящото производство.
По
делото няма твърдения, а и доказателства какви суми месечно плаща/доплаща
майката за закупуване на лекарства за детето.
Няма и
доказателства за престой на детето в болница, респ. за придружаването му от
майката.
Видно от у-ние №*** г., за периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2019
г. С.Т. Д. е
получила общо БТВ в размер на 3 614.18 лв. или средно по 451.77 лв.
месечно.
Видно от у-ние №*** г., за
периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2019 г. С.Т. Д. е получила общо обезщетения поради временна
нетрудоспособност и помощ при смърт на осиг.лице в размер на 2 454.58 лв. или средно по 306.82
лв. месечно.
Така
средномесечният доход на С.Т. Д. за периода от 01.01.2019 г. до
01.09.2019 г. възлиза на 758.59 лв.
Видно от страница от ЛАК /на
стр.19 от делото/, през април 2019 г. майката е била два пъти – за общо 7 дни в отпуск за
гледане на болно дете.
Видно
от страници от ЛАК /на стр.15-18 от делото/, от 11.06.2019 г. С.Т. Д. е ползвала общо 120 дни
отпуск поради заплашващ аборт, а после и 45 дни преди раждането.
В представения пред първата инстанция социален доклад се сочи, че от януари
2019 г. С.Т. Д. съжителства на съпружески начала с Д. Д. и че двамата са
станали родители на Д. на *** г. Няма данни за материалните доходи на Д. Д., с
оглед преценката в каква степен той участва в покриване нуждите на Д..
В социалния доклад се сочи, че Е. има
„интерес да посещава“ народни танци и художествена гимнастика в детската
градина. Няма доказателства тези интереси да са реализирани и съответно какви
такси се дължат месечно.
Видно
от квитанции на стр.34 от делото, от юни до ноември 2019 г., Г.Е.Ц. е
заплащал по 100 лв. месечно наем за жилище.
Видно от страници от ЛАК /на
стр.35-39 от делото/, Г.Е.Ц. е имал урологични проблеми, предхождащи 01.01.2019 г. Представени
са и лабораторни резултати от изследвания, чието разчитане не е в компетенциите
на съда.
По
делото няма твърдения, а и доказателства какви суми месечно плаща Г.Е.Ц. за
закупуване на лекарства във връзка с урологичните си проблеми.
Видно от у-ние от 07.11.2019 г., Г.Е.Ц. работи в „***“ООД-гр. П.от
април 2019 г. и до септември 2019 г. вкл. е получил БТВ в размер на общо
3 281.02 лв. или средномесечно по 546.84 лв.
При
така установената фактическа обстановка, П.ски Районен съд правилно е приел, че
през изтеклия близо 1-годишен период от определяне на издръжката, чието
изменение се иска, нуждите на детето са нараснали с оглед възрастта му.
Според
П.ски Районен съд, израстването на детето предполага и нови интереси. Какви конкретно
обаче са те, според въззивната инстанция, може да се разбере едва след
обективната им реализация. Понякога тя е нъвъзможна именно поради липсата на
средства. В този случай би следвало да има поне ориентировъчни данни какви
средства са нужни месечно. Във въззивното производство адв. З. П. е потвърдил,
че детето не посещава никакви извънкласни дейности, поради липса на средства,
но отново не е посочена информация какви са таксите за народни танци и
художествена гимнастика в посещаваната от ***“-гр. П..
Правилно
е прието в обжалваното решение, че липсват доказателства за повишени през
процесния период нужди от средства за закупуване на лекарства във връзка със
съществуващото отпреди 01.01.2019 г. заболяване на детето астма.
Видно
от представените в о.с.з. на 14.05.2020 г. нови писмени доказателства, Е. е
прегледана на 12.02.2020 г. от лекар-специалист УНГ във вр. с оплаквания за
намален слух и е предписана терапия с А-церумен. Капките на стойност 6.06 лв.
са закупени, видно от фискален бон от 12.02.2020 г. На 17.02.2020 г. Е. отново
е прегледана от д-р Б., направено е изследване – тимпанограма тип В и е
предписана терапия с Макситрол и Ериус. Капките на стойност 6.27 лв. са
закупени, видно от фискален бон от 17.02.2020 г. На 26.02.2020 г. Е. е
прегледана от д-р Б. за трети път, направено е изследване – тимпанограма тип С
и е предписана терапия с Калменте и Ериус. Първият медикамент на стойност 12.27
лв. е закупен, видно от фискален бон от 26.02.2020 г. По време на обявеното в
страната извънредно положение детето е прегледано още няколко пъти по повод
оплаквания за затруднено дишане, хрема, кашлица. Отново са предписани от д-р Б.
и закупени Тобрадекс на стройност 5.57 лв., Макситрол на стойност 6.92 лв. и Фликсоназе на стойност 22.10. лв. На
22.04.2020 г. Е. е прегледана от д-р Н. и е предписана терапия за 2 месеца с
Назонекс на стойност 16.30 лв., Тонимер на стойност 13.21 лв. и Ксизал на
стойност 10.36 лв.
Общо
за периода от 12.02.2020 г. до 23.04.2020 г. за предписаната медикаментозна
терапия са направени разходи в размер на 99.06 лв. Въззивната инстанция намира
тези разходи за извънредни, доколкото липсва яснота дали по-горе коментираната
терапия е трайно приложима и за какъв период от време се ползват закупените
медикаменти.
Резонно
е отчетено от П.ски Районен съд обстоятелството, че считано от 01.01.2019 г.
МРЗ е 560 лв., а считано от 01.01.2020 г. – 610 лв., което означава, че
минималната издръжка е съответно 140 лв. и 152.50 лв.
Мотивите
в обжалваното решение относно възможностите на родителите действително са
лаконични, но не и необосновани. Те почиват на оскъдните доказателства, от
които въззивната инстанция прави допълнително и извода, че дефакто
средномесеният доход на бащата е по-малък от този на майката. Въпреки това П.ски
Районен съд е приел, че относителният дял участие на бащата в издръжката на детето следва да
бъде по-голям от този на майката. Изводът се споделя от въззивната инстанция,
защото:
-
майката полага непосредствените грижи за Е., а и за друго новородено дете,
което ще я възпрепятства за известен период от време да работи. През този
период от време С.Т. Д. обаче ще получава съответно обезщетение, а има и данни,
че издръжката на новороденото дете е споделена с неговия баща.
- доколкото
няма данни работоспособността на Г.Е.Ц. да е намалена в резултат на заболяване,
той следва да търси начини да заработва доходи, които да му позволяват да
заплаща издръжката на Е. в правилно определения от П.ски Районен съд размер.
Определянето
на месечна издръжка над 180 лв. би затруднило значително реализиращия трудови
доходи под МРЗ и живеещия на квартира Г.Е.Ц. да посреща елементарните си
житейски нужди.
По
така изложените съображения, решението в обжалваната му част се явява правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивната
инстанция намира за основателно възражението на въззивницата по чл.78, ал.5 от ГПК – платеното от въззиваемия адв. възнаграждение е прекомерно и следва да
бъде редуцирано до минимума по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004 г. С.Т.
Д. следва да заплати в полза на Г.Е.Ц. сумата от 100 лв., явяваща се разноски
за адв. възнаграждение съобразно оставената без уважение част на въззивната
жалба, направени във въззивното производство.
Доколкото
не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, адв. З. П. няма право на
възнаграждение за оказваната от него на въззивницата адвокатска помощ и
съдействие.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №2541 от
20.12.2019 г. по гр.д. №6766/2019 г. по описа на П.ски Районен съд в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.5 от ГПК С.Т. Д. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.Ц.
с ЕГН ********** сумата от 100 лв., явяваща се разноски за адв.
възнаграждение съобразно оставената без уважение част на въззивната жалба,
направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: