№ 568
гр. К.Т.И., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500606 по описа за 2023 година
С решение № 192 от 28.06.2023 год. по гр.д. № 732/2022 год. Костинбродският
районен съд е отхвърлил предявения от Д. М. М. от гр. С. иск с правно основание чл. 2б, ал.
1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за осъждане на ответника С.Р.С. да заплати на ищеца сумата 2 602,92
лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на
разглеждане и решаване в разумен срок на ч.гр.д. № 31239/2021 год. по описа на СРС, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.05.2022 год. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
Ответникът оспорва изцяло подадената въззивна жалба
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца с „К.Т.И.“ ЕООД, гр. П. ищецът предявил граждански искове в СРС и РС-П. за
1
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен
отпуск. Ищецът депозирал и заявления за издаване на заповеди за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК на 02.06.2021 год., въз основа на които било образувано ч.гр.д. № 31240/2021
год. по описа на СРС за заплащане на обезщетение за 4 дни неползван платен годишен
отпуск по чл. 224 от КТ по трудов договор № 3 от 29.01.2021год., както и ч.гр.д. №
31239/2021 год. по описа на СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата 1551,96 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. март 2021
год. по същия трудов договор. На 10.06.2021 год. СРС прекратил производството по ч.гр.д.
№ 31240/2021 год. и изпратил същото по подсъдност на РС-П., тъй като търговското
дружество длъжник междувременно било променило седалището си от гр. С. в гр. П.. На
18.08.2021 год. по ч.гр.д. № 31239/2021 год. по описа на СРС била издадена заповед №
8838/18.08.2021 год. по чл. 410 от ГПК, като забавянето на съда да се произнесе е 77 дни. По
това заповедно производство издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника
та 31.08.2021 год. , като не било подадено възражение в законоустановения едномесечен
срок. Съдът разпоредил издаването на изпълнителен лист на 12.10.2021 год., получен от
длъжника на 18.10.2021 год. Следователно, общият период на производството е от
02.06.2021 год. до 12.10.2021 год., когато е постановено разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, или 4 месеца и 10 дни. Въз основа на издадения изпълнителен лист
ищецът образувал изп. дело № 86/2021 год. по описа на ДСИ при РС-П.. Установено било в
рамките на това изпълнително производство след направени справки, че към момента на
образуването му длъжникът се е разпоредил с цялото си имущество, като съдружниците са
продали и притежаваните от тях дружествени дялове, поради което взискателят не могъл да
реализира вземанията си, въпреки че през банковите сметки на дружеството са преминали
суми, от които ищецът е могъл да се удовлетвори, ако производствата по цитираните дела са
били приключили в разумни срокове.
Претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 2 602,92 лева, от
които: 1551,92 лева – главница; 150,90 лева – лихва за периода 02.06.2021 год. – 17.06.2022
год. /датата на подаване на исковата молба/; 450 лева – разноски за адвокатски
възнаграждение по ч.гр.д. № 31239//2021 год., както и 450 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по изп. дело № 86/2021 год. по описа на ДСИ при РС-П..
След окончателното приключване на производството по ч.гр.д. № 31239/2021 год. по
описа на СРС било образувано административно производство по реда на глава IIIа от ЗСВ
пред ИВСС въз основа на заявление № РС-21-486/30.11.2021 год., което било отхвърлено,
тъй като продължителността на делото не надхвърляло разумния срок /заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена 2 месеца и 16 дни след подаване на заявлението/.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза през периода 03.06.2021
год. – 01.05.2022 год. по банковата сметка на длъжника „К.Т.И.“ ООД са преминали парични
средства и постъпили суми, които са позволявали да бъде погасено процесното задължение
в размер общо на 2 602,92 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
2
правна страна:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 2 602,92 лева за имуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане на делото
в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с
разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е
посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по
чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди
по реда на глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
В случая е установено по делото, че с писмо изх. № 94-Д-59/20/11.04.2022 год.
ищецът е уведомен, че подаденото от него заявление е разгледано от Инспектората към ВСС
и е съставен констативен протокол от 01.03.2022 год., с който е установено, че правото му
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок не е нарушено, тъй като общата
продължителност на производството пред СРС не надхвърля разумния срок, следователно е
изчерпана специалната административна процедура, което обуславя допустимост на
претенцията.
Настоящият състав намира, че общата продължителност на производството от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31239/2021
год. по описа на СРС – 02.06.2021 год. до датата на разпореждането на съда за издаване на
изпълнителен лист – 12.10.2021 год., а именно: 4 месеца и 10 дни, не може да се определи
като неразумен. Съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в закрито
заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок. В случая този срок е изтекъл на
7 юни 2021 год. /понеделник/. Съдът е издал заповедта за изпълнение на 18.08.2021 год., т.е.
със закъснение от 72 дни /два месеца и 11 дни/, а разпореждането за издаване на
изпълнителния лист е постановено 12 дни след изтичане на срока за подаване на
възражение от длъжника. При присъждане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на съдебни производства от
3
значение е общата продължителност на съдебното производство. Възможно е отделни етапи
на производството да са забавени, но няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата
продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и извършените
процесуални действия. Срокът за произнасяне от страна на съда по заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е инструктивен, като настоящата инстанция
намира, че общият срок на продължителността на ч.гр.д. № 31239/2021 год. по описа на СРС
не нарушава правата на ищеца до степен, която да обоснове основателността на иска по чл.
2б от ЗОДОВ, независимо от посочените по-горе забавяния.
Доколкото не е надхвърлен разумния срок за разглеждане и решаване на делото, то и
предявените от ищеца искове срещу С.Р.С., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Независимо от това, за пълнота на изложението съдът следва да обсъди и въпроса за
това доказано ли е настъпването на твърдяните от ищеца имуществени вреди и налице ли е
причинна връзка между тях и развитието на производството по цитираното забавено дело.
По тези въпроси съдът намира следното:
На обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени
от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и
главно доказване относно вида и размера на вредите, както и пряката причинно-следствена
връзка със забавеното производство. Според практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г.
по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото
Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), така и съгласно практиката на ВКС (решение №
272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/18 от
22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), в исковото производство по
чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по
отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-
следствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди
съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да
твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на
разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването
и изобщо в държавността поради забавянето на делото.
В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи
от невъзможността да реализира вземанията срещу ответника по заповедта за изпълнение в
резултат на забавеното производство и извършените от длъжника разпоредителни действия
с имуществото му преди образуване на изпълнителното производство. В тежест на ищеца е
да установи причинната връзка между твърдяните вреди и неправомерното поведение на
ответника – нещо, което по делото не беше направено. Причина за неизпълнението е
липсата на имущество на длъжника, върху което да бъде насочено принудителното
изпълнение. В случая обаче не са налице данни по делото дружеството да е в
4
несъстоятелност, в производство по ликвидация или с прекратена дейност, поради което при
поддържане висящността на образуваното изпълнително производство би могло да се
очаква вземането да бъде събрано по реда на принудителното изпълнение при евентуално
постъпване на суми по банковите сметки на дружеството или придобиване на имуществени
права в хода на производството. Причина за неизпълнението е единствено поведението на
дружеството – ответник в заповедното производство и липсата на доброволно изпълнение,
както и невъзможността сумата да бъде събрана по реда на принудителното изпълнение
поради липсата на имущество на длъжника, върху което да бъде насочено изпълнението. По
никакъв начин от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ако
заповедното производство беше приключило при стриктно спазване на установените
срокове, то ищецът щеше да бъде удовлетворен и да получи дължимата му се сума, за която
е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 31239/2021 год. по описа на СРС. Сам по
себе си фактът, че през банковите сметки на дружеството са преминали парични суми през
периода от датата на подаване на заявлението до издаване на изпълнителния лист, не
обуславя извод, че твърдяните вреди за ищеца не биха настъпили, тъй като дружеството има
и други кредитори, които са наложили запори и възбрани върху имуществото му. Видно от
писмо на „Р.“ ЕАД на л. 46 по делото липсата на достатъчно наличности по банковата
сметка на дружеството е установена още към 31.08.2021 год., като същото не е погасявало
задълженията си и по други, образувани срещу него изпълнителни дела. В случая ищецът е
този, който е следвало да предприеме своевременно необходимите действия с оглед
обезпечаване на вземанията му, като поиска налагане на различни обезпечителни мерки,
вкл. запор на дружествени дялове и др., каквито в случая не са приложени. С оглед това
съдът намира, че по делото не е доказана причинно-следствена връзка между настъпването
на имуществените вреди за ищеца и твърдяното неправомерно поведение на ответника.
По изложените съображения настоящият състав счита, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, предвид отхвърлянето изцяло на иска, на основание ч. 10,
ал. 4 ЗОДОВ на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя в размер
на 100 лева за настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192 от 28.06.2023 год. по гр.д. № 732/2022 год. на
Костинбродския районен съд.
ОСЪЖДА Д. М. М. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на С.Р.С. с адрес: гр. С.,
бул. „Ц.Б.“ № 54, представляван от А.В.А., сумата 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6