Решение по дело №1131/2008 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 24
Дата: 26 януари 2010 г. (в сила от 26 януари 2010 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20084310101131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2008 г.

Съдържание на акта

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                        

                              гр.Ловеч,26.01.2010      

                 

                      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН   СЪД, ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ, V СЪСТАВ в публичното заседание на деветнадесети януари ,през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…Р.  Б.….....……………...и в присъствието на

прокурора……………………………………...като разгледа докладваното от  съдията ………гр.дело №1131…..по описа за……2008.............…………год, за да се произнесе съобрази:  

             Производство за развод по взаимно съгласие с правно основание чл. 321 ал. 5 , чл. 330 от ГПК във вр. с чл 50 от СК .

             В Районен съд-гр.Ловеч е постъпила искова молба от Д.Д.М. с ЕГН:********** *** против Г.М.М. с ЕГН:********** ***.Ищецът посочва , че с отвтеницата имат от брака си едно дете - Димитър Дилянов Д., роден на ***г., с ЕГН:***********. Излага,че са сключили граждански брак на 20.09.2003г.Твърди, че отношенията им отначало протичали нормално, но впоследствие тя започнала да употребява алкохол и наркотици, отчуждила се  от детето и ишеца и забягнала.Излага още ,че отвеницата рядко е търсила контакти със сина им и не се е интересвала от отглеждането му.Сочи , че по молба на ответницата на 05.10.2008 г  е завел детето да се види с нея, но дори тогава тя е злоупотребила с доверието на ищеца , като е отвела сина им , без негово разрешение. В резултат ищецът дори е сезирал и прокурорските органи.

             Изтъква, че между тях като съпрузи липсват всякакво взаимно доверие, уважение и разбирателство,като не съществува възможност за подобрение на брачната им връзка.

             МОЛИ да бъдат призовани на съд и след като съдът приеме иска му за основателен и доказан,да постанови решение,с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разтроен.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване  на исковата молба и приложенията към нея ответната страна не е депозирал писмен отговор. Едва с молба от 13.04.2009 изразява становище по предявения иск, като моли съда да й бъде възстановен срока за отговор на ИМ по гр. д № 1131. С определение от 12.06.2009г,влязло в законна сила, настоящият състав е оставил без уважение искането на Г.М.М. за възстановяване срока по чл 64, ал. 2 от ГПК.

             В насроченото открито съдебно заседание на 19.01.2010г.съпрузите се явяват лично,като по повод направено от тяхна страна искане,с протоколно определение на основание чл.321,ал.5 ГПК съдът е преминал към производство  по взаимно съгласие, протичащо по реда на влезлия на 01.10.2009г СК.Предстяват писмено споразумение по чл.51 от СК/с нотариално заверени подписи/,което заявяват, че лично са подписали и поддържат, като желаят отношенията помежду им  по повод упражняването на родителските права и издръжката по отношение на ненавършилото пълнолетие дете,издръжката между съпрузите,ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяването на брака да бъдат уредени съобразно условията на споразумението.Заявават ,че не желаят да бъде изследван въпроса за вината.

             След преценка  поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Страните са сключили граждански брак на 20.09.2003г.в гр. Ловеч, община Ловеч,за който е съставен  акт за граждански брак №0127 от същата дата .При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си М..Бракът  е първи по ред и за двамата съпрузи. Данните по делото сочат,че съпрузите са във фактическа раздяла и напълно се отчуждили и дезинтересирали един от друг.

             По време на брака на страните е родено едно дете- Димитър Дилянов М. ***, за което свидетелства представеното удостоверение за раждане № АОД 000 119, издадено въз основа на акт за раждане № 0123/19.03.2004г. Към настоящия момент детето не е навършило пълнолетие.С оглед защита интересите на малолетния Димитър Дилянов М. и на основание чл.15, ал. 2 от Закона за закрила на детето е депозирано становище от ДСП0Ловеч,в което след направено проучване  е дадено заключение, че искът за развод е в интерес на детето.

             С оглед на изложеното по-горе и данните по делото решаващият съд намира,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие,каквото е желанието на  съпрузите. Депозираната молба,по повод на която се развива настоящото охранително производство ,се явява допустима, по смисъла на чл. 50 от СК

             Между двамата съпрузи е постигнато споразумение по всички въпроси, визирани в чл.51 от СК.

             Съдът извърши служебна проверка на постигнатото споразумение и констатира,че същото е изчерпателно и законосъобразно, с него се уреждат всички въпроси,свързани с прекратяването на брака между съпрузите,като интересите на детото са защитени,то не противоречи на морала и нормите на СК, поради което счита,че ще следва да бъде  утвърдено .

             На основание чл.329,ал.1,изр.2 от СК ,във вр.чл.6,т.3 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00/четиридесет лв./и като съобрази,че 25.00лв.са внесени при завеждане на молбата,всяка от страните ще следва да заплати допълнителна държавна такса в размер от по 7,50/седем лв.и петдесет ст/.          

             Разноските остават за страните така,както са направени.

             На основание чл.330,ал.5 от ГПК решението,с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                   Р    Е    Ш    И :

 

             ПРЕКРАТЯВА  сключения между Д.  Д.  МАРИ -НОВ,с ЕГН:********** *** и Г.  М.  М., с ЕГН:********** ***  граждански брак, за който е съставен акт за гражданки брак № 0127 от 20.09.2003г на Община Ловеч, на основание чл. 50 от СК ПО  ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по силата на което:

1.     Родителските права по отношение на малолетния Димитър Дилянов Д., роден на ***г, с ЕГН:***********. се предоставят за упражняване на бащата-Д.Д.М.

2.     Майката Г.М.М. се задължава да заплаща месечна издръжка на молетния си син Димитър Дилянов Д. в размер на 50.00 /петдесет/ лв, чрез Д.Д.М.,като негов баща и законен представител,считано от момента на постановаване на решението за развод.

3.     Майката Г.М.М. може да се среща със сина си всяка първа и трета събота и неделя от месеца-от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя и един месец през лятото,като времето не съвпада с годишния отпуск на бащата.

4.     Семейното жилище,находяшо се в гр. Ловеч, ул „Неофит Рилски”№ 1А, бл „Трапезица”,ет. 1 , ап.3 се предоставя за ползване на съпруга Д.Д.М.

5.      След прекратяването на брака съпругата ше носи предбрачното си фамилно име- Топузова

6.     Разноските по делото да се поемата така както са направени от съпрузите.

7.     Издръжка между съпрузите няма да се дължи

 

             ОСЪЖДА  Д.Д.М. и Г.М.М. да заплатят по бюджета на съдебната власт  допълнителна държавна такса  в размер от по 7,50/седем лв.и петдесет ст/.всеки от тях, като с оглед размера на определената месечна издръжка Г.М.М. следва да заплати държавна такса по сметка ***.00/тридесет и шест /лв.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,съгласно разпоредбата на чл.330,ал.5 от ГПК.

 

                                                                              

                                                                             Районен съдия: