Решение по дело №250/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Лачов и син” ЕООД-[населено място], общ. Берковица, против решение № 91/13.03.2024 г. , постановено по АНД № 1497/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-2300154 от 23.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ.

В жалбата твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че не е осъществено посоченото нарушение, тъй като не е бил налице сключен трудов договор към момента на проверката. Излагат се съображения за недостоверност на датата на представения от наказаното лице трудов договор. Сочи се, че актът е съставен след като нарушението вече е било отстранено, както и че липсват доказателства, че проверката е извършена на описаните в акта и наказателното постановление дата, място и обстоятелства. Твърди се, че не се съдържат доказателства относно компетентността на актосъставителя. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление. Претендират се направените разноски в производството пред ВРС и настоящата съдебна инстанция.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното: наказанието е наложено за нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

На 16.08.2023 г. около 10:30 ч. е извършена проверка от инспектори на ДИТ-Видин в обект на касатора относно спазване на трудовото законодателство, при която проверяващите заварили на обекта да работят строителни работници, сред които и лицето Т. З. Я., който, заедно с други работници, полагал плочки. В този смисъл са категорично показанията на свидетелите, разпитани пред въззивната инстанция (свид. Я., свид. Ц.). При последвала проверка на документи на 22.08.2023 г. от работодателя е представен трудов договор с лицето Я., сключен на 15.08.2023 г., и справка за приети и отхвърлени уведомления от 17.08.2023 г. Прието е от контролните органи при така установените обстоятелства и представени от работодателя документи, че лицето Я. е допуснато до работа като наето лице на обекта на контрол, без да му е предоставено преди постъпване на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

От административната преписка се установява, че между касатора и лицето Я. е сключен трудов договор от 15.08.2023 г., според който лицето е постъпило на работа на 16.08.2023 г., когато е и установено на работното си място. Видно от приетата като доказателство по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, за работника Я. е вписано и прието уведомление по чл.62, ал.5 КТ на 17.08.2023 г. Представена е и справка от ТД на НАП-Велико Търново, от която се установява, че регистрираният трудов договор между касатора и лицето Я.е сключен на 15.08.2023 г. и е прекратен на 25.08.2023 г.

За нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ на работодателя е съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя на 20.09.2023 г. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема следното от правна страна: жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Наказателното постановление е законосъобразно, постановено е в съответствие с изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

Безспорно се установява от установената по делото фактическа обстановка, че касаторът е извършил процесното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като на 16.08.2023 г. е допуснал до работа лицето Т. З. Я., едва след което е заверил уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ в териториалната дирекция на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ е императивна. За нарушението и е предвидена административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, а именно имуществена санкция в размер от 1500,00 лева до 15000,00 лева. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно както по чл.415в, ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ. (В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2010 г.).

Неоснователно е възражението, че не е осъществено процесното деяние, тъй като не е бил сключен трудов договор с посоченото лице. Трудовият договор е представен пред контролните органи и е приобщен и в настоящето производство именно от работодателя за установяване на обстоятелството, че такъв е сключен на 15.08.2023 г. Твърденията за липса на достоверна дата на представения от самия работодател сключен трудов договор, което наказващият орган е следвало да установи, са неоснователни. В случая работодателят не може да се позове на разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК, тъй като не е трето лице, а страна по договора, представен от самата нея за установяване на посочените в договора обстоятелства. Не е трето лице по смисъла на посочената разпоредба и контролният орган, тъй като договорът не създава за него пряко права или задължения, които да го обвързват.

При това положение административнонаказващият орган е квалифицирал правилно нарушението съобразно доказателствата по преписката, в т.ч. и тези, представени от уличеното като нарушител лице.

Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни органи съгласно чл.416 от КТ, във връзка с чл.21 и чл.16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Същите съдържат необходимото съдържание съгласно чл.57, ал.1 и чл. 42 от ЗАНН, събрани са достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението. Посочени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението, обективните признаци на същото, както и времето и мястото на извършването му. Актът е съставен в съответствие с разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН, в присъствието на двама свидетели, единият от които е подписал акта като свидетел на установяване на нарушението.

Поради изложеното съдът намира за неоснователни наведените доводи от наказаното лице за допуснати съществени процесуални нарушение при издаването на акта и наказателното постановление. В административнонаказателното производство са изяснени обективните признаци на нарушението, времето и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, дадена е възможност на санкционираното лице да участва в провеждането на административнонаказателното производство, установено е процесното нарушение, събрани са доказателства, установяващи нарушението, съставен е и констативен протокол, дадени са задължителни предписания.

Поради изложеното жалбата се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Направените от районния съд правни изводи са обосновани, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Не се констатират съществени пороци на решението, които да обусловят неговата отмяна.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/13.03.2024 г., постановено по АНД № 1497/2023 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „Лачов и син“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], общ. Берковица, обл. Монтана, представлявано от управителя Б. П. Л., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.