РЕШЕНИЕ № 76
гр. В**,18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 17 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В* В*
Членове: 1. АН* П*
2. В*
М*
с участието на секретаря
И* К* и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П* въззивно
гражданско дело № 252 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 226 от 08.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2136/2018 г. по
описа на ВРС, е отхвърлен иска предявен от «В и К В*» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В*, ул. „Ш*"
№ **, представлявано от управителя Г**
В* В** против С* А.Н. с ЕГН ** иск за установяване
дължимостта на сумата от 529.64 лева, представляваща стойността на
изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. В**, ж.к. В** Л** бл.4, ап. 21 за периода от 13.04.2017п до 14.12.2017г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението в съда - 18.04.2018г. до
окончателното плащане по издадена Заповед № 647-РЗ от 20.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 917/2018г. по описа на PC – В*, като
неоснователен и недоказан.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „В** и к** В** ЕООД ответника,
в която се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от В** РС. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил
неправилна преценка на събраните доказателства и установените от тях факти, тъй
като имотът е бил с повреден
водомер, при който само операторът е могъл да определя стойността на водата по
предвидените в общите условия показатели. Поддържа се , че не е
следвало да доказва факта на констатиране на повредата отпреди 10 години , тъй
като такива документи не се съхранявали,
както и че цитираните от РС Общи условия
са от 2014 г. а повредатата е отпреди това.
Иска решението да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените по
производството разноски.
Въззиваемият чрез назначения му
особен представител адв.Ф** е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, навеждайки че
първоинстанционният съд е съобразил разпоредбите на чл.
235 и сл. от ГПК и е
постановил правилно решение. Иска оспорвания съдебен акт да
бъде потвърден. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Същото съдържа реквизитите
на чл. 236 от ГПК и е постановено от родово
компетентния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК – В**"
ЕООД сумата от 529.64 лева, представляваща стойността на изразходената питейна
вода и отведени канални води на адрес: гр. В**, ж.к. В**
Л** бл.4, ап. 21 за периода от 13.04.2017г. до
14.12.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в
съда - 18.04.2018г. до окончателното плащане, както и разноските по
делото. Поддържа се в исковата молба , че отношенията между „ ВиК В**"
ЕООД и потребителите на предоставяните от дружеството услуги са облигационни
отношения, които се регулират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от „ ВиК В**" ЕООД, издадени въз основа на Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Посочва се, че титуляр на
партида с уникален абонатен № 00630 и адрес на потребление: гр. В**,
ж.к. В**Л** бл.4, ап. 21 е С** А.Н.. Поддържа се, че дружеството е изпълнило задълженията си да
достави на потребителя вода и да отведе отпадните води, но същата не е изпълнила
задължението си да заплати извършените
от дружеството услуги.
С покана за
доброволно плащане от 26.01.2018г., ищцовото дружество е поканило ответника да
изпълни задължението си, като заплати дължимата сума. Поканата е връчена на
ответницата на 06.02.2018г.
Поради неплащане,
ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но
поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 415, ал. 1, т.
2 ог ГПК за дружеството възниква правен интерес да предяви настоящия установителен
иск.
|
S-9 |
Посочено е в
исковата молба, че потребеното количество вода и отведени канални води е на
базата на брой обитатели - за един обитател поради неизправен водомер на
абоната още от 2009г. В месеците, в които е установена разлика между количеството
питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и
чл. 23, ал. 3 от ОУ, в месечната фактура е включено освен начисленото
количество за един обитател на адреса и дължимата сума от разпределение,
изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ.
Претендират се
разноските по делото.
Ответницата чрез назначен
особен представител адв. Л* Ф*в срока по чл.131 ГПК е подала отговор, в който е
оспорила иска като неоснователен. Посочила е, че ответницата не е подписала
представените фактури, както и липсва подпис на документа, удостоверяващ
връчването на поканата за доброволно изпълнение. Липсват доказателства дали и
кога е констатирана повреда на измервателния уред, оспорено е потребеното
количество вода като невъзможно да бъде изразходено от един обитател. Възразено
е, че не е ясно как са начислявани тези суми, както и че не е ясно как са
начислявани суми от „разпределение" при положение, че ответницата няма
водомер или този водомер бил повреден преди повече от 10 години. Оспорени са
като нищожни Общите условия.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение за доставка на В и К услуги. Ответницата
е абонат на ищцовото дружество и е потребител на предоставяната от дружеството
услуга.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК- В*"
- ЕООД, ВиК операторът монтира,
поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения за своя сметка. В
ал. 3 е посочено, че при сгради-етажна собственост, както и при водоснабдявани
обекти с повече от един потребител, всеки потребител поставя индивидуални
водомери, които са елементи на сградната водопроводна инсталация или на
вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. ВиК
операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната
тръба за сметка на потребителите. Според ал. 4, доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка
на потребителите.
В чл. 20, ал. 1 е посочено, че при
установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител,
представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като
демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят
уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. В ал. 3 е посочено, че през
периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на
предписанието по ал. 1, количествата изразходвана вода, с изключение на
случаите когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26,
ал. 2. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на
предписанието, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 25,
ал. 8 и ал. 10.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че не е установено по делото от
събраните доказателства, твърдението на ищеца, че водомерът на
ответника е повреден. Не са представени доказателства за
това в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г.
и чл. 20 от ОУ, а именно на
посочената дата да е констатирана неизправност на водомера и да са дадени
предписания от представител на В и К оператора за отстраняване на повредата на
водомера, както и да е даден срок за отстраняването й. Поради това, прявелна е прието от районния съд, че ищецът неправилно е начислил служебно
потребено количество вода на основание чл. 25, ал. 10 от ОУ.
В тежест на ищеца е да докаже по безспорен и
категоричен начин твърденията си относно констатираната неизправност на
водомера на ответницата със съответните писмени доказателства. Съдът не може да
приеме за доказан този факт, без ангажирането на никакви доказателства за това
и в противовес на разписаните разпоредби в Общите условия, които уреждат
отношенията между доставчика на услугата и потребителя и имат задължителен
характер за тях. Твърдението, че такова било фактическото състояние от 2009г.,
е голословно и не е подкрепено с никакви писмени доказателства. От друга
страна, твърдението, че ищецът започнал едва от месец март 2014г. да начислява
завишаване на определеното количество вода всяко тримесечие с 1 куб.м., без
това обстоятелство да е удостоверено предварително в писмен документ и абоната
да е уведомен, пък е индикация, че на волята на доставчика на услугата като по
- силната страна в отношенията с потребителя, стои възможността да преценява
кога и какви количества вода да начислява служебно, без да е ясна обосновката
за това. Липсата на писмени доказателства, води до невъзможност да се извърши
преценка за правилността и основателността на извършените начисления.
Неоснователни са доводите, че поради това, че към 2009г. липсвало изискване
констатираната неизправност на водомера да се удостоверява по някакъв начин,
дружеството е започнало директно да извършва служебно начисляване. В ОУ от
2014г. именно когато доставчикът на услугата е започнал да начислява завишаване
на количеството вода, вече е било въведено такова изискване, което не е спазено
от ищцовото дружество.
Обстоятелството, че писмени доказателства за
констатирана неизправност на водомера не са представени от ищеца, води до извод за неоснователност на претенцията, тъй като той като
инициатор на настоящото производство носи тежестта на главно и пълно доказване
на изложеното в исковата молба. Показанията на разпитаната свидетелка-
инкасатор също не са достатъчни, за да се приеме, че водомерът е неизправен,
защото свидетелката не е извършила тази констатация по реда на чл. 20 от ОУ, а пресъздава казано й от
други лица. Отделен е въпросът до колко е допустимо установяване със
свидетелски показания на факти, за които се изисква писмен акт, както е посочено
в чл. 164, ал. 1 от ГПК.
Свидетелката - инкасатор в показанията си
установява, че никой не й е отварял, когато е посещавала адреса, което следва
да се тълкува, че не е допускана до жилището на ответницата, за да отчете
потребеното количество вода. Ищецът не е навел доводи в такава насока в
исковата молба и не се е позовал на това обстоятелство. Независимо от това и за
пълнота, съдът намира че следва да посочи следното: В чл. 24, ал. 4 от ОУ е
записано, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година
по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и
длъжностно лице на В и К оператора. Едва след съставяне на
протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост,
и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение,
начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно
чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
По делото не са представени никакви
доказателства, от които да се установява, че ищцовото дружество е изпълнило
разпоредбите на ОУ, а именно
да е съставен протокол за неосигурен достъп до жилището на ответницата,
подписан от поне един свидетел.
Не са ангажирани и доказателства за начина на
изчисление на служебно написаните куб.м. вода. Издадените фактури са частни
свидетелстващи документи и доколкото изхождат от едната страна по делото-
ищецът и удостоверяват изгодни за него обстоятелства, не се ползват с
обвързваща доказателствена сила, и отразените в него обстоятелства не могат да
се противопоставят на другата страна - ответника. От тях не става ясно как
ищецът е извършил изчисление на посочените куб.м. вода, но ако това е станало
по реда на чл. 25, ал. 10 от ОУ, както се твърди, ищецът не е имал основание да
прави начисляване по този ред, тъй като не са ангажирани доказателства за
неизправност на водомера.
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледано по същество – неоснователна.
Правнорелевантните
факти, кумулативното наличие на които обуславят възникването на спорното право
са: съществуването на облигационно отношение между страните за предоставяне на
В и К услуги; обема на реално предоставените и ползвани от ответника В и К
услуги за процесния период; тяхната стойност; възникването на главното парично
задължение за заплащане на тази стойност; настъпването на неговата изискуемост
и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
В разглеждания случай, както бе посочено, не е спорно между
страните, че през процесния период между тях е съществувало валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за предоставяне на В и К
услуги за собствен на потребителя имот.
Спорни по делото са въпросите относно обема на реално
предоставените и ползвани от ответника В и К услуги за процесния период и
тяхната стойност. Съгласно чл.
17 от ОУ от приложимите общи условия В и
К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета,
заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. В случаите, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери в нормативно установените срокове и проверка не се извърши в срок от
три месеца и когато потребителите нямат монтирани водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща като изчисляването е по чл.25,ал.8 и 10 и
чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредбата. Този начин на
определяне и заплащане на количеството изразходвана, отведена и пречистена вода
е предвиден и в общите условия, както
в случаите на липсващи индивидуални водомери, така и в случаите на неизправни и
повредени индивидуални водомери на потребителите, като в последния случай
съгласно чл. 33, ал. 2 и 3 от Наредбата представителят
на оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за
срока за отстраняването й, като след отстраняване на повредата потребителят
уведомява оператора и осигурява достъп до водомера съобразно общите условия за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Възможно е
определянето и заплащането на количеството вода да се осъществява въз основа на
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.0 m/s за периода до
предишния отчет, като този начин на изчисляване на количеството вода съгласно
чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредбата е приложим при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера и
при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи и нарушаване на пломбите и физически въздействия върху
водомерите, причинили тяхната повреда.
По делото въззиваемото дружество, въпреки наведените в исковата
молба фактически твърдения и дадените от първоинстанционния съд указания с
доклада по делото, не е представило писмени доказателства за извършени в
присъствието на потребителя и удостоверени с подписа му отчети на
измервателните уреди или за удостоверен по реда на чл.
22, ал. 4 от общите условия отказ за
осигуряване на достъп. Не са представени и доказателства, за дадено предписание,което да е връчено на въззивницата преди или през процесния период,
поради което за нея не е възникнало задължение за изпълнение на предписание на
въззиваемото дружество като оператор на В и К услуги, съответно не е започнал
да тече срок за неговото изпълнение. Последното и липсата на посочените
доказателства, включително и относно начина на отчитане на количеството вода за
потребителя през процесния период, прави невъзможно да се установи по делото
дали е налице хипотеза за определяне на количеството изразходвана, отведена и
пречистена вода от въззиваемото дружество като оператор на В и К услуги и коя
от горепосочените хипотези, съответно методика за определяне на количеството
вода, е приложима в случая. Тези правнорелевантни факти не се установяват както
от представената справка-извлечение, която като частен документ, удостоверяващ
изгодни за въззиваемото дружество факти, не обвързва съда да приеме, че
отразените в нея количества вода са действително доставени и отчетени по
надлежния ред, съответно че се дължат от въззивницата претендираните с нея
суми, така и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, възпроизвеждащо изцяло данните
по справката-извлечение, без да установява приложения в случая начин на
определяне на количеството вода и съответствието на възприетата от оператора
методика с нормативно установената такава. Следователно, при липсата на
възникнало за въззивницата С** Н. задължение
за изпълнение на конкретно предписание на оператора на В и К услуги по съществувалото
между тях правоотношение през процесния период и отсъствието на установена
хипотеза, при която последният е определял изразходваното от потребителя
количество вода за същия период, за въззиваемото дружество не е възникнало
право да определя количеството вода по която и да е предвидена в Наредбата и
общите условия от 2014 г. методика.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, поради което и
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване пред ВКС
на РБ по правилата на чл. 280, ал.
2 от ГПК.
Като е постановил
решение в гория смисъл ВРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 226 от 08.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 2136/2018 г. по описа на ВРС
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: