Р Е Ш Е Н И Е
№ 144 12. 12. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
Въззивно търговско дело № 305 / 2019 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. А. К. от с. Г., чрез пълномощника му адв. И. , против Решение №18 от 13.02.2019 година, постановено по т.д. №99/2018 година по описа на Окръжен съд – Сливен, с което въззивникът е осъден да заплати на Г. ф. – гр. С. сумата 678 208,94 лв., изплатена от Фонда на наследниците на Д. В., починала при ПТП на ****г., причинено от К. К.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения. Изложени са съображения за това:
Жалбоподателят- ответник твърди, че не са налице основания за регрес, тъй като към датата на ПТП е била налице валидно застрахователно правоотношение по Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ от 30.01.2012г. сключена със З. “А“. Твърди още, че е бил изплатил всички вноски по сключената застраховка, като последната вноска/четвърта/ е внесъл по сметка на застрахователя на 08.11.2012г. Неосчетоводяването на тази вноска от застрахователя не следва да е в негова тежест, тъй като е налице редовен документ за плащането й. Освен това при разглеждане на спора първоинстанционния съд не е дал възможност да докаже твърдението си за наличие на валидна застраховка, като не е допуснал исканото за това доказателство – разпит на свидетел за това от кого е положен подпис на квитанцията за внасяне на четвъртата вноска.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от Г. Ф. гр. С..
Не е постъпил отговор и от З. „А“ гр. С. като трето лице-помагач.
С определение № 426 от 29.10.2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание.
Пред въззивната инстанция пълномощникът на жалбоподателя поддържа аргументите от жалбата, като твърди наличието на застрахователно правоотношение между доверителя му и З. „А“ АД, като относно неплатената последна вноска на премията за сключения застрахователен договор между тях следва да се приложат разпоредбите на чл.153 – чл.155 КЗ/отм./, което прави плащането за извършено при условията на чл.75 ал.2 от ЗЗД. Позовава се на съставения при ПТП-то констативен протокол като официален свидетелстващ документ. Настоява за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Постъпило е становище от въззиваемата страна Г. Ф. - гр. С., в което се оспорва жалбата и не се ангажират доказателства.
Пълномощникът на З. “А“АД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Безспорно е установено по делото, че на 29.11.2012г. на първокласен път ПП-1-4, в прохода „Б“, въззивникът К. К. при управлението на лек автомобил „О“ с ДК №*****, е причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е пострадала пътуващата в автомобила Д. Т. В. и е починала вследствие на множество травми. С присъда №60/09.07.2013г., постановена по НОХД №133/2013г. на ОС-Търговище К. , е признат за виновен за настъпилото произшествие.
Наследниците на починалата Д. В. са предявили претенция пред Г. ф. –София за
изплащане на обезщетение, тъй като съгласно справка на сайта на Фонда
причинителят на ПТП не е имал валидно сключена „Гражданска отговорност“ към
момента на произшествието. По образувана щета №210135/14.06.2013г. С на ГФ е
взел решение за изплащане на сумата 180 000 лв. на четиримата наследници
на починалата, които са изплатени. По молба на наследниците е образувано гр.д.
№1712/2014г. по описа на СГС за присъждане на допълнително обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от Фонда, по което като трето лице-помагач е
конституиран К. К. Същият не е взел становище по иска и не е участвал в
производството по делото, което се е развило на три инстанции и е налице влязло
в сила решение, с което частично са уважени предявените искове за неимуществени
вреди. Въз основа на постановените решения и издадените изпълнителни листи Г. ф.-София е изплатил сумата
678 208,94 лв.
Тази фактическа обстановка е безспорно установена в първоинстанционното
производство. След изплащане на сумите, с регресна
покана от 21.11.2017 година, връчена на 28.11.2017г., Гаранционният фонд е
поканил К. К. да възстановени платената сума, но поради липса на отговор и
плащане, е предявен искът пред СлОС.
Разпоредбата на чл.288 ал.12 КЗ/отм./, сега чл.558 ал. КЗ, дава правно основание на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2 от същия текст, да встъпи в правата на увреденото лице и да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Гаранционният фонд е предявил срещу причинителя на ПТП на 11.09.2018г. иск за заплащане на сумата 678 208,94лв., представляваща общият размер на платеното от Фонда обезщетение , който иск е уважен изцяло от първоинстанционния съд.
Основното твърдение на въззивника-ответник е, че при настъпване на ПТП-то същият е имал валидно застрахователно правоотношение сас З. “А“АД, конституирано като трето лице-поматач по делото. Застраховката била сключена с брокер на дружеството на четири разсрочени вноски, които били редовно платени и поради това Гаранционният фонд следва да насочи претенцията към застрахователя.
Въззивникът-ответник е бил трето лице-помагач на страната на Гаранционния фонд в развилото се исково производство пред СГС по гр.д. №1712/2014г., и впоследствие пред САС по в.гр.д. №781/2015г., както и по к.т.д. №436/2016г. на ВКС,ТК,ІТО. Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.2 ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за страните по спора, както и за третото лице помагач, в отношенията между него и страната, на която помага. Фактическо негово участие в тези дела не е осъществено, но това е въпрос на негова преценка – действащата норма в тези отношения предоставя възможност на лицето дали ще встъпи или не по делото. Правата на лицето са гарантирани с изискването привличането да стане пред първата инстанция и по този начин му се дава възможност от началото на процеса, за да не бъде обвързано от мотивите на решението, без да е било в състояние да въздейства върху изхода на делото.
В конкретния казус видно от представените копия от решения на трите инстанции, е видно, че поведението на въззивника ответник от настоящето производство е за неучастие и липса на каквото и да е било изявление, като твърдението от настоящия процес за влошено здравословно състояние е без значение. Би могло да се направи преценка за дезинтересиране към този процес, с оглед продължителността на трите инстанции в период от 4 години и липсата на каквото и да било процесуално действие за изразяване на становище. С оглед постановените влезли в сила решения ответникът е подчинен на задължителната сила на мотивите с ищеца по настоящето дело, за защита на своите интереси за което му е била предоставена възможността във воденото производство от наследниците на пострадалото лице срещу Гаранционния фонд. В това производство е следвало да се извърши оспорването на факта, че не съществува сключена гражданска отговорност на автомобила и да се ангажират доказателства за това/, както и да се правят възражения относно отговорността на брокера или агента, с когото е сключена застраховката. В настоящето производство, което се развива по повод на предявен регресен иск на Фонда срещу деликвента, повторно установяване на елементите на реализирания деликт и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, не може да бъде реализирано . В исковото производство, в което К. е конституиран като трето лице-помагач, е следвало да бъде противопоставено и установено с относимите доказателствени средства твърдяното за съществуващо застрахователно правоотношение по „Гражданска отговорност“. Поради това е неоснователно искането както за разпит на свидетел относно плащане на четвърта вноска по разсрочената застрахователна полица, така и позоваването на съставения констативен протокол, в който фигурира само сключването на застраховката и периодът на нейното действие, но не и реалното й съществуване към момента на извършеното ПТП, за което е меродавна справката от сайта на Гаранционния фонд.
За да се уважи един иск по чл. 288 ал. 1 т.2 б“а“ КЗ /отм./ следва да са налице четири предпоставки - ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за претърпяните от него вреди, настъпили в резултат на противоправно поведение на деликвента, за увредения да се е породило правото да търси обезщетение за вредите на извъндоговорно основание срещу причинителя им – чл. 45 ал. 1 ЗЗД, тъй-като вредите са причинени чрез виновното и противоправно поведение на деликвента, деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от деликвента на територията на Република България и последната – деликвентът да не е обезпечил своята отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП. В конкретния случай всички тези предпоставки са налице, което и обосновава основателността на предявения иск от ГФ срещу ответник – въззивник в настоящето производство. По тези съображения настоящата инстанция приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника по отношение на суброгиралия се в правата на увредените лица Г. Фонд.
Ето защо обжалваното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззивника не се дължи присъждане на разноски.
Въззиваемият не е подал отговор, но е подал становище в проведеното съдебно заседание, с искане за присъждане на разноски. Доказателства за сторени такива не са представени, поради което искането е неоснователно.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18 от 13.02.2019 година, постановено по т.д. № 99/2018 година по описа на Окръжен съд - Сливен.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач З. “А“ гр. С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: