№ 4717
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско
дело № 20251100502926 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Р. К. Щ., чрез процесуалния му
представител, срещу решение № 126 от 07.01.2025год. постановено по гр.дело №
13503/2024год. по описа на СРС ,126 състав , с което са отхвърлени предявените от Р. К. Щ.,
ЕГН ********* против Медицински университет – София, ЕИК *********, искове с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от
КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно със
заповед № 11/08.01.2024г., да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност - " Ръководител отдел „Финансово-счетоводен отдел“ в Медицински университет -
София; да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа за периода от 09.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в размер на 6 532 лева, както и
обезщетение за по-ниско възнаграждение поради уволнението за период от 01.02.2024 г. до
09.07.2024 г. в размер на 23 244 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящето дело до окончателното изплащане на главницата и ищецът е осъден за
разноски.
Въззивникът излага доводи, че решението е постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон и е необосновано. Поддържа ,че съдът не бил обсъдил
всички наведени основания и възражения от страните. Поддържа и че незаконосъобразно
съда приема, че от страна на ответника е доказано наличие на предпоставките за прилагане
1
на процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 2 от КТ. Излага множество
съображения, че Медицински университет като учебно заведение не се явява предприятие
по смисъла на чл.328,ал.2 от КТ ,тъй като не осъществява стопанска дейност,има
нестопански цели и собствените му приходи не са обвързани с постигане на определена
бизнес задача или бизнес план , поради което към процесното правоотношение са
неприложими разпоредбите на чл. 328, ал. 2 от КТ.
Тази разпоредба е неприложима за органи на изпълнителната власт, за
организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централната или местна
администрация, за учреждения със социално – културна дейност и учебни заведения.
Поддържа че МУ –София не може да се дефинира като предприятие, което
осъществява стопанска дейност с цел печалба ,не преследва търговски цели ,не реализира
търговски задачи,а осъществяваната стопанска дейност е предвидена като спомагателно към
основните дейности по чл.6,ал.1 от ЗВО. Сочи още, че договора за възлагане на
управление,сключен между министъра на образованието и науката и ректора на МУ-София
не може да се дефинира като договор за управление по смисъла на чл.328 ,ал.2 от
КТ,включително и че договор за управление може да се сключи само в стопанско
предприятие или организация,а не и в държавен орган или учреждение.
Освен това първоинстанционния съд не бил обсъдил твърдението му в исковата
молба ,че ищецът не е заемал длъжност ,представляваща част от ръководството на
предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР КТ като функциите на ръководител отдел
„Финансово-счетоводен“ не са относими към предмета и съдържанието на договора за
управление на ректора ,а този отдел по смисъла на ЗВО е помощно звено в университета
,който има ясно обособени основни,обслужващи звена и филиали с определена
компетентност.
Излага и доводи, че съдът не се е произнесъл по възражението му за
недобросъвестно упражняване на трудови права от страна на работодателя, съобразно чл. 8
от КТ. Поддържа, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ също са основателни и
доказани. Моли да се отмени решението, като се уважат исковете изцяло. Претендира
разноските за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ответникът Медицински университет София, в срока по чл.
263 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа съображения, че решението е
законосъобразно и обосновано, постановено при спазване разпоредбите на КТ и при
установени от доказателствата предпоставки за прекратяване на договора по чл. 328, ал. 2
КТ, след обсъждане на всички събрани от СРС доказателства в съвкупност. Ищецът е заемал
ръководна длъжност ,по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ ,а именно ръководител отдел
„Финансово-счетоводен“ ,т.е. главен счетоводител,тъй като от една страна е пряко подчинен
на ректора и няма свързващо звено между тях,а от друга страна ръководи целия финансово-
счетоводен отдел на МУ-София и участва в процеса на взимания на решенията и влияе
върху тях,особени на тези ,касаещи финансовите въпроси като се позовава и на
длъжностната му характеристика .
2
Оспорва възраженията на ищеца ,че МУ-София не е стопанска организация ,няма
за цел постигане на финансови резултати,поради което не е приложима разпоредбата на
чл.328,ал.2 от КТ ,както и че не е налице договор за управление по смисъла на тази
разпоредба.Сочи че освен обучението на студенти,специализанти и докторанти ,дейността
му включва и извършването на стопанска дейност, свързана с дейността му по чл.6,ал.1 от
ЗВО и реализация на създадените научноизследователски резултати и други обекти на
интелектуалната собственост.Освен това отдала под наем части от предоставените му за
управление и собствени недвижими имоти,извършва информационни търсения,научни
изследвания,закупува медицинска техника и консумативи за целите на обучението ,прави
капиталови разходи ,свързани с базите за обучение и т.н.Счита ,че сключването на договор за
управление е регламентирано в чл.10,ал.2,10 от ЗВО ,поради което законодателя третира
университетите наравно с останалите стопански субекти ,които по този начин попадат в
обхвата на чл.328,ал.2 от КТ.
Моли да се потвърди изцяло решението.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Р. К. Щ., ЕГН *********
против Медицински университет – София, ЕИК *********, с която са предявени искове с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344,
ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно
и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и
за заплащане на сумата от 6 532лв.,представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа от 09.01.2024год. до
31.01.2024год. , както и на сумата от 23 224лв. обезщетение в размер на разликата в
получаваното възнаграждение в периода на незаконното уволнение или за периода
01.02.2024год. до 09.07.2024год. или общо сумата от 29 776лв.,обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение и разликата от получаваното по-ниско
възнаграждение в периода от 09.01.2024год. до 09.07.2024год. ,ведно със законната лихва от
08.03.2024год. до окончателното й заплащане.
В о.с.з. ищецът е изменил размера предявения осъдителен иск по чл.225 от КТ
като е допуснато изменение , съгласно чл.214 от ГПК от сумата от 6 532лв. на 6973,61лв.
,обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ и от сумата от 23 244лв. на 23 067,57лв. или общия
размер на претенцията е увеличен от 29 776лв. на 30 041,57лв.
СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в съответствие с материалния закон СРС е приел,
че съгласно общата разпоредба на чл. 154 ГПК, в доказателствена тежест на работодателя е
да установи, че законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовия договор на
ищеца на посоченото в заповедта основание, както и че прекратяването е извършено по
3
законоустановения ред и при спазване на императивните изисквания на закона.
С доклада по делото СРС е отделил за безспорно, а и от доказателствата
представени пред този съд се установява, че е съществувало трудово правоотношение, въз
основа на което ищецът е заемал длъжност ръководител отдел „Финансово счетоводен
отдел“ с място на работа в гр. София, при пълно работно време от осем часа.С
Допълнително споразумение № 39 към трудовия договор от 01.02.2023год. е преназначен на
длъжност Ръководител отдел „Финансово счетоводен отдел“ ,той и Главен счетоводител в
ректорат на МУ-София,считано от 01.02.2023год.
Съгласно длъжността характеристика за длъжността ръководител отдел
„Финансово-счетоводен“ ,той и главен счетоводител ,ищецът е на пряко подчинение на
ректора ,като се назначава и освобождава от същия , основната му задача е като ръководител
на „Финансово –счетоводен отдел“ да изпълнява и функциите на главен счетоводител и е
съставител на годишния финансов отчет на МУ-София ,като осъществява организацията на
финансово-счетоводната дейност в МУ-София чрез разработване на счетоводна политика и
в частност в МУ-Ректорат.
Установено е и че на 05.01.2024г. е сключен договор за управление № Д01-
2/05.01.2024год.,на основание чл.10,ал.2,т.10 от Закона за висшето образование ,въз основа
на Решение на Общото събрание на Медицински университет София между Министъра на
образованието и науката и д-р Б.Л. , с който му е възложено да упражнява правата и
задълженията на ректор на МУ –София.Съгласно договора ректорът се задължава да
изпълни в срока на мандата си стратегически цели и задачи и да постигне съответните
целеви стойности,определени в Политиката за развитие на Медицински университет –
София,утвърдена със заповед № РД09-1399/01.07.2020год. ,която е неразделна част от
договора.Предвидено е че ректора получава възнаграждение при условията и по реда на
Наредбата за начина за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на
държавните висши училища по договорите за управление ,което се изплаща месечно и е за
сметка на бюджета на висшето заведение ,но министърът не гарантира размера му и не
компенсира ректора при липса на средства по бюджета на висшето училище.
Със Заповед № РД09-1399/01.07.2020 г., е утвърдена Политика за развитие на
Медицински университет – София със стратегически цели, задачи, показатели за измерване
на изпълнението и целевите стойности съгласно приложение 1 като е приложен и Формуляр
за определяне на годишна оценка за изпълнението на договора за управление на акад. Л.Т. за
третата година от изпълнението на Договор № Д01-259/01.10.2020 г. като от министъра на
образованието и науката е бил приет представения от него отчет.
Със заповед № 11/08.01.2024 г., считано от 09.01.2024 г. трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
След уволнението за периода 09.01.2024год. до 31.01.2024год. ищецът е останал
без работа.
На 31.01.2024год. е сключен договор с УСБАЛО „Проф. Ив.Черноземски“ ЕАД
,гр.София ,по силата на който ищеца е заемал длъжността главен счетоводител с основно
месечно трудово възнаграждение 3300лв. и допълнително възнаграждение от 30% в размер
на 990лв.
4
Съгласно Договор от 02.09.2022год. за възлагане на управление и контрола на
държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ ,Р. К. Щ. е приел да изпълнява
длъжността член на управителния съвет на ДП“БСТ“ срещу месечно възнаграждение.
По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на
вещото лице по ССчЕ ,съгласно което размерът на последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение е за м.12.2023год. и е в размер на 9024,80лв.Вещото лице е
посочило ,че размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ е 6973,71лв. ,а този на
обезщетението по чл.225,ал.2 от КТ е 23 067,57лв. или общата сума възлиза на 30041,57лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно
правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното
приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.
№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Основанието по чл. 328, ал. 2 KT, намира приложение по отношение на всички
служители, чиито длъжности са ръководни след сключване на договор за управление на
предприятието.
Фактическият състав на посочената правна норма, чието спазване единствено
подлежи на съдебен контрол, обхваща заемане на ръководна длъжност от служителя, чието
правоотношение е прекратено и сключване на договор за управление с новоизбрания или
новоназначен управляващ предприятието на работодателя, като правото на уволнение се
упражнява от последния и може да бъде валидно извършено в рамките на 9 - месеца от
сключване на договора за управление. Законът е посочил краен срок, в който може да се
използва това основание за прекратяване на договорите на ръководния персонал. Целта на
законодателя е да даде възможност на новия управляващ предприятието да сформира свой
екип, за изпълнение на задълженията си по договора за управление. Конкретната преценката
за упражняване на основанието не подлежи на контрол и е предоставена на волята на
работодателя, за това основанието е обективно.
В пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ е изяснено понятието
"ръководство на предприятието". В него са включени ръководителят на предприятието,
неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес,
включително и в поделенията на предприятието. В съдебната практика и в правната теория
се е наложило разбирането, че "други лица" по смисъла на изброяването са ръководителите
на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. звена.
В съответствие с посочените в ДР на КТ признаци СРС е съобразил, че
5
ръководителят на отдел „финансово-счетоводен“ ,т.е. главния счетоводител е подчинен
пряко на ректора. Според представената пред СРС длъжностна характеристика, в
задълженията му се включва да осъществява непосредственото ръководство на отдела,
осъществява организацията на финансово-счетоводната дейност в МУ-София чрез
разработване на счетоводна политика и в частност в МУ-Ректорат.
При преценка на възложените функции на изпълняваната от ищеца длъжност,
основателно СРС е приел, че задълженията му по представената длъжностна характеристика
отговарят на посочените критерии в § 1, т. 3 от ДР на КТ и длъжността му може да се
причисли към тези, които са част от ръководството на работодателя.
По възражението на ищеца дали за ответника Медицински университет е
приложима нормата на чл.328,ал.2 от КТ ,въззивният съд намира следното :
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е безвиновно и обективно. То не е
свързано с личността на лицето, на което е възложено управлението, а със съдържанието на
договора за управление. Установената практика на съдилищата приема, че договорът за
възлагане на управлението на едно дружество е този, с който възложителят, срещу
възнаграждение, предоставя търговско предприятие за управление на едно лице, което се
задължава да извършва това управление. Този договор по своята правна природа е
гражданскоправен договор за поръчка. Съществен елемент на договора за управление е
постигането на стопански резултати или икономически показатели.
Според решение № 144 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г., г. к., ІV ГО на
ВКС, договорът е за възлагане на управлението, ако е поето задължение в определения срок,
срещу възнаграждение, да се постигне определен стопански резултат, като е без значение
дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен договор за
управление, дали приетата от работодателя бизнеспрограма е нова, сходна или идентична с
предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия
договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или
след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи,
в сравнение с тези на предходния управител.
Предвид изложеното следва извод, че бизнес – задачата, с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде
поставена с други актове или документи, които са извън самия договор за управление, стига
между тях и договора за управление да е налице връзка или договорът за управление да
препраща към тях.
Като висше училище Медицински университет София е юридическо лице със
законово определен предмет - чл. 6, ал. 1 ЗВО. Университетът, съгласно чл. 6, ал. 2 ЗВО,
може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна
дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, която обаче е
свързана с основната дейност по чл. 6, ал. 1 ЗВО - подготовка на специалисти и развитие на
науката, културата и иновационната дейност.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/
министърът на образованието и науката е държавен орган за осъществяване на националната
политика във висшето образование. Правомощията на министъра са регламентирани в чл.
10, ал. 2 от ЗВО. Министърът на образованието и науката утвърждава политика за
развитието на всяко държавно виеше училище със стратегически цели, задачи, целеви
стойности и показатели за изпълнението им /чл. 10, ал. 2, т. 9 от ЗВО/. Министърът на
образованието и науката сключва договор за управление с ректора на държавното виеше
училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат, осъществява
контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението му /чл. 10, ал. 2, т. 10 от
ЗВО/. Съобразно чл. 31, ал. 2 от ЗВО, договорът за управление съдържа: задълженията на
страните за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище; конкретни
механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище;
задължението на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси,
свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора, в цялост и поотделно за
всяка година, както и относно съответствието й с политиката за развитие на висшето
училище; задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката
резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за
финансовото състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за
тяхното решаване.
При анализ на посочените разпоредби се налага извода ,че Медицински
университет като висше учебно заведение не развива стопанска дейност и не преследва
пряко постигане на печалба , като договорът за управление ,сключен съгласно
чл.10,ал.2,т.10 от ЗВО не съдържа поето задължение за постигане на определен стопански
резултат при приети бизнес задачи или бизнес програма, а такива не се съдържат и в
приетата Политика за развитие на МУ-София ,утвърдена със заповед № РД09-
1399/01.07.2020год.Последната съдържа стратегически цели и задачи свързани със учебната
и научната дейност като предвижда и генериране на приходи от научна дейност и засилване
на партньорствата с бизнеса и комерсиализация на научните резултати /патенти/, но същите
са свързани с основната дейност на висшето училище ,регламентирата в чл.6,ал.1 от
ЗВО.Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и
обществено стремление на учебното заведение , а само една, макар и незначителна,
финансова възможност за финансиране на съществената, целевата му дейност.
Следователно и Медицински университет не може да се определи като
предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се
тълкува разширително , като нито нормативният акт, нито практиката признават
"предприятие в широк смисъл", даващо право на работодателя за уволнение на
разглежданото основание /в този смисъл Решение № 102 от 2.07.2018 г. по гр. д. № 2512/
2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/.
Под „предприятие“ ,съгласно §1,т.2 от ДР на КТ в случая се разбира организация,
която развива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в
съдебната практика, още от въвеждане на основанието за уволнение с измененията и
допълненията в кодекса с ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. решения на ВКС по гр.д. № 726/2011 г. на
IV г.о. и по гр.д. № 987/1998 г. на III г.о.). В този смисъл разпоредбата е неприложима за
органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за
централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за
учебни заведения /в посочения смисъл – решение № 102 от 02.07.2018 г. по гр.д. №
7
2512/2017 г. на ВКС, III ГО, както и определение № 3276 от 26.06.2024 г. по гр.д. №
4042/2023 г. на ВКС, IV ГО/.
Предвид изложеното , въззивният съд намира ,че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и подлежи на отмяна в тази част.
По доводите в жалбата, че уволнението на ищеца представлява злоупотреба с
упражняване на трудовите права по смисъла на чл. 8 КТ, съставът намира следното:
Действително в исковата молба е направено възражение за злоупотреба с права на
работодателя за прекратяване на договора с ищеца, което се основава на твърдения ,че
ректора Б.Л. е прекратил всички трудови договори със служители ,назначени от предходно
заемащия длъжността Ректор.
По твърдяната за злоупотреба с права следва да се посочи, че в чл. 8, ал. 2 КТ е
въведена презумция, че добросъвестността при упражняване на правата и задълженията,
произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага до установяване на противното.
В производството ищецът не е установил, че с прекратяване на договора му работодателят
цели непозволен или забранен от закона резултат. Следва да се посочи, че в случая на
уволнение по чл.328,ал.2 от КТ става въпрос за обективно основание за прекратяване, по
което конкретните мотиви на работодателя не подлежат на проверка от съда,поради което
възражението на ищеца е неоснователно,но това не рефлектира върху извода ,че иска му по
чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ е основателен и доказан по посочените по-горе съображения.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
По делото се установи, че трудовото правоотношение на ищеца въззиваем е било
безсрочно, поради което и поради уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ основателен
се явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност Ръководител отдел „ Финансово-счетоводен отдел“ при
Медицински университет София . В тази част обжалваното решение също е неправилно и
подлежи на отмяна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателността и на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Не се спори по делото, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е
останал без работа в периода от 09.01.2024 г. до 31.01.2024год.
На 01.02.2024 г. е постъпил на работа в УСБАЛО „Проф. Ив.Черноземски“ ЕАД
,гр.София ,като е заемал длъжността главен счетоводител с основно месечно трудово
възнаграждение 3300лв. и допълнително възнаграждение от 30% в размер на 990лв. или е
получавал трудово възнаграждение в по-нисък размер.
Не следва да бъде съобразено получаваното от ищеца възнаграждение по Договор
от 02.09.2022год. за възлагане на управление и контрола на държавно предприятие
„Български спортен тотализатор“ ,предвид че няма характер на трудово такова.
По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на
вещото лице по ССчЕ ,съгласно което размерът на последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение е за м.12.2023год. и е в размер на 9024,80лв.Вещото лице е
посочило ,че размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ е 6973,71лв. ,а този на
обезщетението по чл.225,ал.2 от КТ е 23 067,57лв. или общата сума възлиза на 30 041,57лв.
какъвто е и размерът ,претендиран от ищеца след допуснатото изменение.
8
Следователно и този иск е изцяло основателен и доказан ,поради което следва че
обжалваното решение следва да бъде отменено и в тази част.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски има само ищеца.
Пред първата инстанция същият е претендирал разноски в размер на 4 966 лв. за
адвокатско възнаграждение. Срещу размера е направено своевременно възражение за
прекомерност,което е основателно.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение ,определено съгласно
чл.7,ал.1,т.1 и ал.2,т.4 от Наредбата за адвокатска работа възлиза на 3 986,33лв.
Съобразявайки, че делото се отличава със средна правна и фактическа сложност,
както и че пред СРС са проведени две съдебни заседания, на които се е явявал
упълномощения от ищеца адвокат , предявени са три кумулативно съединени иска, спорът
по осъдителния е със среден материален интерес, съдът приема, че справедлив размер на
адвокатското възнаграждение е 3 986,33 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника въззиваем .
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 1301,66лв., представляваща дължимата държавна такса ,от които
по 50лв. д.т. за двата предявени неоценяеми иска и 1201,66лв. д.т. от 4 на сто върху цената
на уважения осъдителен иск.
Във въззивното производство:
Въззивникът е претендирал разноски в размер на 5 208 лв. за адвокатско
възнаграждение. Срещу размера на същото не е възразено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
,поради което при този изход на делото същите следва да бъдат възложени на ответната
страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 650,83 лв., представляваща дължимата държавна такса съобразно
уважената част от въззивната жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 126 от 07.01.2025год. постановено по гр.дело №
13503/2024год. по описа на СРС ,126 състав , с което са отхвърлени предявените от Р. К. Щ.,
ЕГН ********* против Медицински университет – София, ЕИК *********, искове с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от
КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно със
заповед № 11/08.01.2024г., да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност - " Ръководител отдел „Финансово-счетоводен отдел“ в Медицински университет -
София; да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа за периода от 09.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в размер на 6 532 лева, както и
обезщетение за по-ниско възнаграждение поради уволнението за период от 01.02.2024 г. до
09.07.2024 г. в размер на 23 244 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
9
настоящето дело до окончателното изплащане на главницата и е осъден Р. К. Щ., ЕГН
********* да заплати на Медицински университет – София, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 150,00лв. разноски по делото , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ , на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
уволнението на Р. К. Щ., ЕГН ********* ,извършено със заповед № 11/08.01.2024г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение ,на основание чл.328,ал.2 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ,на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ Р. К. Щ., ЕГН ********* на
заеманата от него длъжност Ръководител отдел „ Финансово-счетоводен отдел“ при
Медицински университет София.
ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ -СОФИЯ, БУЛСТАТ ********* да
заплати на Р. К. Щ., ЕГН ********* , на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, сумата
30 041,57 лева , представляваща обезщетение за оставането му без работа,поради
незаконното уволнение за периода 09.01.2024 г. – 09.07.2024 г., ведно със законната лихва от
08.03.2024год. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ -СОФИЯ, БУЛСТАТ ********* да
заплати на ищеца Р. К. Щ., ЕГН ********* , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
3 986,33 лева, представляваща разноски пред първата инстанция .
ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ -СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС , на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата 1301,66 лева , представляваща дължима държавна такса съразмерно с
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ -СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, да
заплати на ищеца Р. К. Щ., ЕГН ********* , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 208
лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ -СОФИЯ, БУЛСТАТ ********* , да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата 650,83 лева , представляваща дължима държавна такса съразмерно с
уважената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10