Р Е
Ш Е Н И Е № 120
Гр. Сливен, 17.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на
прокурора …………………….
и
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Детелина
Бозукова административно дело № 58 по описа на Административен съд гр. Сливен
за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „З. В.-2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Г.“ № …, пр. от Г.С.К. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ОП-38-0310211/19.02.2019 г., издадена от Директор на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – м. за о. „Ж.“, н. се в гр. С., бул. „Ц. О.“ №…,
ст. от „З. В. - 2014г.“ ЕООД с ЕИК ………….. и забрана за достъп до него за срок
от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че „контролна
покупка“ на облекло не е извършвана, доколкото купувачът - служител на НАП, не
бил лице, на което с резолюция е възложена данъчна проверка. Срокът на
наложената ПАМ от 15 дни бил прекалено дълъг и не бил съобразен с целта на
закона. Моли се съда за отмяна на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият,
редовно и своевременно призован, се представлява от представител по пълномощие
- адв. Р.К. ***, която поддържа жалбата на сочените
основания и моли съда да я уважи. Изтъква, че не е допуснато нарушение на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Представя подробни писмени бележки. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В с.з.
административният орган –Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, редовно и своевременно призован,
не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк.
Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и
процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Ангажира доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 15.02.2019 г. на дл. л. при ЦУ на НАП / и. Е.Д. и П.Т./ била възложена
проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателства, въз основа на
резолюция за извършване на проверка №О-02002019028175-0РП-001/15.02.2019 г. в м.
за д. „Ж.“, н. се в гр. Сливен, бул. „Ц. О.“ № …, ст. от „З. В. – 2014“ ЕООД. В
16:05 ч. сл., заедно със своя к., също о. по п. - П. Р., отишли пред магазина. Р.
влязла в магазина, харесала потник на стойност 19 лева и закупила същия,
заплащайки го в брой. и. Д. и Т. нямали видимост към случващото се в магазина,
но Р. излязла и ги информирала, че е извършила покупка на стойност 19 лева, за
което не й бил издаден фискален бон, въпреки че плащането било прието от пр. М.М.. и. влезли в обекта, легитимирали се и започнали
проверка. В хода на проверката други клиенти закупили мъжка риза на стойност 29
лева, за което от търговския работник била издадена касова бележка. Д. сл. извадили
от ФУ дневен финансов „Х“ отчет с разчетена касова наличност по ФУ от 29,00
лева, попълнен бил опис на наличните парични средства в касата, с отчетена фактическа
касова наличност от 144,61 лева, установили сума на паричните средства в
началото на работния ден – 0 лева, изведени пари от касата – 0 лева, при което
била констатирана разлика от 115,61
лева. При проверката констатирали, че няма ръчен кочан с касови бележки. Констатациите
на органите по приходите били обективирани в Протокол
за извършена проверка № 0310211/15.02.2019 г., с отразен час на започване на
проверката 16.05 часа, час на приключване на проверката 17:20 ч. По време на
проверката в обекта била и П. Р., която била вписана в протокола като свидетел
със сл. си адрес. Съгласно протокола била извършена контролна покупка от орган
по приходите на стойност 19 лева, заплатени в брой, при което не била издадена фискална
касова бележка от наличното в обекта ФУ. Констатирана била и разлика между
наличните парични средства и отразяванията във ФУ от 115,61 лева. Въз основа на
отразеното проверяващите приели, че не е изпълнено задължението по чл. 118 ал. 1
от ЗДДС, във вр. с чл. 25 ал. 1 т.1 и чл.25 ал.3 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, за което на 19.02.2019 г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 0094681 за това, че е извършена
контролна покупка от орган по приходите на стойност 19 лева, заплатена в брой,
за която не е издаден фискален бон от ЕКАФП.
На 19.02.2019 г. директор
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас издал Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ОП-38-0310211, с която разпоредил
запечатване на търговски обект – м. за д. „Ж.“, н. се в гр. Сливен, бул. „Ц. О.“
№…, ст. от „З. В.-2014“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.
Към доказателствата
по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от
Изпълнителния директор на НАП, с която на Директорите на дирекции „Контрол“ в ТД
на НАП Бургас са определени правомощия за издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС,
както и резолюция за извършване на проверка
№О-02002019028175-0РП-001/15.02.2019 г. По делото са приобщени процедура за
проверка и наблюдение на обекти и процедура за действията, свързани с проверка
на ФУ.
Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ОП-38-0310211/19.02.2019 г., издадена
от Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас е връчена на нейния
адресат „З. В. - 2014г.“ ЕООД на 20.02.2019 г. Жалбата срещу същата, по която е
образувано настоящото съдебно производство, е подадена до настоящия съд на 25.02.2019
г.
По делото са
разпитани като свидетели т. р. в проверения обект – М.С.М., сл. на ТД на НАП
Бургас, извършил покупката – П. В. Р. и и., на които е възложена проверка на
търговския обект – Е.Х.Д. и П.В.Т.. В показанията си свид.
М. сочи, че е издала касова бележка за закупения потник, както и че от
започване на смяната това е бил единствения й клиент. От показанията на свид. Д. и свид. Т. се
установява, че проверката е започнала в
16.05 ч., когато са застанали пред магазина, а к. им Р. е влязла в обекта, за
да извърши покупка на стока. В 16.15 ч. Р. излязла от обекта, информирала ги,
че не й е издаден фискален бон, след което трите заедно влезли в магазина,
легитимирали се, показали закупената стока, попитали защо не е издаден фискален
бон и започнали проверка за констатиране на разлика в касовата наличност. Свидетелите сочат, че на въпроса защо не е
издадена касова бележка М. е отговорила, че няма обяснение и е подценила
ситуацията. При влизането им в обекта имало клиенти, които впоследствие
закупили мъжка риза на стойност 29 лева, за което от търговския работник била
издадена касова бележка. В показанията си свид. Д.
сочи, че няколко дни след проверката е извадила разпечатка от програмния
продукт на НАП и установила, че за ФУ в проверения обект липсва маркирана
продажба за закупена стока на стойност 19 лева. От показанията на свид. Р. се установява, че проверката е започнала в 16.05
ч. когато е влязла в обекта, а колегите й са останали пред магазина. В 16.15 ч.
е закупила потник, платила е цената за него, но не й е била издадена касова
бележка, въпреки че е изчакала достатъчно време и не е напуснала веднага
обекта.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства и събраните в хода на
производството гласни доказателства.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда
в тази насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради
принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на
чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Директор
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Като издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени като неоспорени от страните,
обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като
издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства – протокол за извършена проверка № 0310211/15.02.2019 г. и показанията на свид. Д., Т. и Р., които съдът изцяло кредитира като еднозначни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващото дружество, чрез свой сл. - пр. не е изпълнило задължението, вменено с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушило императива на чл. 25 ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Констатациите, отразени в протокола за извършена проверка № 0310211 от 15.02.2019 г., в частта на извършената контролна покупка, са оспорени от жалбоподателя, но предвид събраните писмени и гласни доказателства, във връзка с откритото производство по оспорване, съдът намира, че жалбоподателят не е провел успешно доказване, поради което оспорения протокол не следва да бъде изключен от доказателствения материал.
Същественото в случая
е, че извършването на продажбата е установено, доколкото за закупената стока е
заплатена сума от орган по приходите – свид. Р. на
стойност 19 лв., платени в брой при извършената контролна покупка. Необосновано
в тази връзка се явява изложеното в писмената защита твърдение на оспорващия, че в
случая извършена покупка не е контролна,
тъй като Р. е закупила стоката с лични средства, а не според изискванията на
чл.31 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с такива осигурени от бюджета
на НАП, както и че покупката на дрехата не е извършена от или под контрола и
наблюдението на и. Д. и Т., каквото било изискването на §1 т.6 от ДР на
цитираната по-горе наредба. Законът не изисква непременно покупката да е
контролна, достатъчно в случая е, че такава е извършена и за нея не е издаден
фискален бон. От доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин, че лицето извършило покупката е орган
по приходите в ТД на НАП Бургас, офис за обслужване Сливен, че това лице е
отишло заедно с и., на които е възложена проверката, именно с намерението да
закупи стока от обекта, както и че след извършената покупка трите сл. на НАП
Бургас са влезли заедно в обекта, извършена е легитимация от тяхна страна и е
започнала проверка на фискалното устройство, касовата наличност и пр., както и
съставяне на протокола, обективиращ резултатите от
проверката, в който лицето, извършило покупката – П. Р. е вписано като свидетел.
Видно от Протокол за извършена проверка № 0310211/15.02.2019 г., че същата е
започнала в 16:05 ч., когато служителите са отишли до обекта, контролната
покупка от Р. е извършена в 16:15 ч., а проверката е приключила в 17:20 ч. с
връчване на същия протокол на сл. - пр..
В хода на съдебното производство на
основание чл.170 ал.3 от ГПК съдът е указал на страните разпределението на доказателствената
тежест, като е задължил оспорващото дружество да представи разпечатка на
контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ за 15.02.2019г., от която да се
установи, дали въпросната продажба действително е отразена в наличното в обекта
ФУ. Контролна лента не е представена от дружеството, което налага извод, че
дружеството не е доказало, че за извършената продажба е издаден фискален бон.
Неиздаването на надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. По делото несъмнено се установи, че покупка / било тя контролна или не/ на дреха от проверявания търговски обект е извършена. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане на стойност 19 лева, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. Установи се, че е реализирана продажба, която не е била отчетена по предвидения в ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ред. Така описаното в заповедта нарушение напълно съвпада с описанието в констативния протокол и в съставения на 19.02.2019 г. АУАН. Съгласно посочената като правно основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но т. р. не е издал касов бон за извършената продажба на 1 бр. потник на стойност 19 лв. при извършената от свид. Р. покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 15 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно определения от административния орган срок за запечатване е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на заповедта. разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ – установени други нарушения на Наредба Н-18/13.12.2006 г., липсата на кочан с касови бележки в обекта, непогасените публични задължения на дружеството в размер на 19 410,16 лева, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.
След като, наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 15 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС
. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.Предвид изхода на делото, се явява основателна
претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи
в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът